missapple
09-24-2011, 09:04
Здравейте , аз съм момиче от България (все още), но след съвсем малко време живота ми се преобръща на 180 градуса. Заминаваме със семейството ми да живеем в Чехия ,конкретно в Прага. Не ,че не искам .Знам ,че там животът ни ще е по-добър ,както на мен ,така и на цялото ми семейство. Но все пак съм тук от както съм родена. Участвам в мажоретен състав , с който мога да твърдя че сме били заедно ,както навсякъде в балгария,така и в чужбина . Също съм актриса в театъра в градът ни, и също имам невероятни приятели без които немога да живея има толкова много хора , толкова много неща, които ще ми липсват ,но не мога да направя нищо по въпроса .Мога само да бъда с тях за последно . Та питам хората ,които са изпитвали това мое чувство ... Как се справихте със всичко това, и на вас ли ви беше трудно да се разделите с обичаните хора? С времето свикнахте ли с живота си в чужбина и преодоляхте ли мъката малко или много ?
windowlicker
09-24-2011, 17:58
missapple, като ти прочетох мнението и се сетих точно аз как се чувствах дните преди да замина и по-точно последната вечер. И на мен ми беше хем интересно хем ми ставаше много мъчно като се сетя, че няма да виждам приятелите за дълго. Виждам поне заминаваш с родителите си, та няма да си напълно сама. Това е много важно. Дори и да не се разбирате сега ще видиш, че малко или много ще се сближите с течение на времето.
Та знам, че имаш много неща в България и ще ти е мъчно в началото, даже много. Вие не знам как ще пренасяте багажа, но на мен целия ми живот общо взето трябваше да се сведе до 2 куфара.
С времето определено се свиква. Ти като си в Чехия предполагам ще можеш по-често да си ходиш в България, но не знам това колко е добре. Защото идеята на живота в чужбина е да видиш нещо ново и да се научиш да живееш по други правила и тн. Ако си ходиш много често в България и милееш непрекъснато по родината няма да стане. Едва ли ще ти хареса в началото. Първата година според мен поне е кофти. Но пък веднъж като свикнеш и ако си склонна да приемеш новата реалност, тогава ще можеш да разбереш дали наистина си заслужава да останеш. Дори и да решиш да се върнеш, това не означава, че си направила грешен избор. Поне си опитала.
Айде че стана много дълго. Поувлякох се малко :) Успех ти пожелавам там!