LonelyFlame
09-25-2011, 14:04
Здравейте.
Аз имам проблеми с общуването. Досега никога не съм споделял нормално със близките си, затворих се в мой собствен свят, не успях да си създам приятели. Когато говоря се запъвах, недоизказвах се и не казвах това, което мисля. Ходех леко прегърбен, с поглед в земята. Никога не приемах критиката на близките си хора и сега те ми нямат доверие. Вместо да се променям само ядно им отговарях, че разбирам и знам. Но не е така.
Изпитвам някакъв срам от себе си. От това как ще ме възприемат хората. От това да отстоявам самия мен. Аз си мисля, че повечето просто искат да ми се подиграят или не съм и приятен. И това ме притеснява.
И нещото, което ми тежи най-много и което е свързано с тези проблеми е че разбих сърцето на човека, който ме обичаше. Когато тя имаше проблеми аз по детски избягвах от тях, не говорих с нея.Притеснявах се от приятелите и, от познатите и. И така си мислех, че нещата не вървят, а всичко е било заради мен. И на 3 пъти я късах. Вместо да се изправя пред проблемите и да общувам нормално с нея. Не сме се виждали от 3 месеца. През това време разбрах, че искам да съм с нея, че я обичам много и че искам да прекарам живота си с нея. Осъзнавам колко много съм я наранил. Постоянно мисля за нея, не мога вече да се храня и спя нормално. Преди известно време говорихме по телефона. Тя каза, че когато се променя може да се срещнем. Тя иска от мен да говоря ясно, това което мисля. Аз знам, че мога да се грижа за нея, бих дал всичко за нея...
Сега искам да и дам един подарък, но знам, че като се обадя и и кажа, че просто искам да и предам един предмет тя ще ме пита защо. И ще се обиди още повече.
Аз вече ходя изправен, старая се да говоря ясно и отчетливо, старая се да съм по-общителен. Но бих искал да получа някакво мнение, насока. Знам кое да променя - да поемам отговорност за действията си, да отстоявам себе си и да не се предават пред трудностите, да говоря това, което мисля без притеснение, да не съм егоист.
Моля Ви, дайте ми съвети, не искам да губя момичето на живота си...
Аз имам проблеми с общуването. Досега никога не съм споделял нормално със близките си, затворих се в мой собствен свят, не успях да си създам приятели. Когато говоря се запъвах, недоизказвах се и не казвах това, което мисля. Ходех леко прегърбен, с поглед в земята. Никога не приемах критиката на близките си хора и сега те ми нямат доверие. Вместо да се променям само ядно им отговарях, че разбирам и знам. Но не е така.
Изпитвам някакъв срам от себе си. От това как ще ме възприемат хората. От това да отстоявам самия мен. Аз си мисля, че повечето просто искат да ми се подиграят или не съм и приятен. И това ме притеснява.
И нещото, което ми тежи най-много и което е свързано с тези проблеми е че разбих сърцето на човека, който ме обичаше. Когато тя имаше проблеми аз по детски избягвах от тях, не говорих с нея.Притеснявах се от приятелите и, от познатите и. И така си мислех, че нещата не вървят, а всичко е било заради мен. И на 3 пъти я късах. Вместо да се изправя пред проблемите и да общувам нормално с нея. Не сме се виждали от 3 месеца. През това време разбрах, че искам да съм с нея, че я обичам много и че искам да прекарам живота си с нея. Осъзнавам колко много съм я наранил. Постоянно мисля за нея, не мога вече да се храня и спя нормално. Преди известно време говорихме по телефона. Тя каза, че когато се променя може да се срещнем. Тя иска от мен да говоря ясно, това което мисля. Аз знам, че мога да се грижа за нея, бих дал всичко за нея...
Сега искам да и дам един подарък, но знам, че като се обадя и и кажа, че просто искам да и предам един предмет тя ще ме пита защо. И ще се обиди още повече.
Аз вече ходя изправен, старая се да говоря ясно и отчетливо, старая се да съм по-общителен. Но бих искал да получа някакво мнение, насока. Знам кое да променя - да поемам отговорност за действията си, да отстоявам себе си и да не се предават пред трудностите, да говоря това, което мисля без притеснение, да не съм егоист.
Моля Ви, дайте ми съвети, не искам да губя момичето на живота си...