Как да му помогна??

[loliness]

Искам да споделя моята драматична история...Имам си сериозен приятел,когото много обичам,но това лято ,което мина бяхме на разстояние,но само за 2 месеца и това беше нещо като изпитание за нас.Лятото работих с едно друго момче.
Излизахме всяка вечер след работа да пийнем по една бира,но след месец нещата между нас се усложниха.....не го очаквах.Чувствах се виновна,защото обичах приятеля си и все още го обичам,но толкова се увлякох по това момче.Той беше мил,забавен,сравнително приятен на външен вид,симпатичен ,луда глава.Винаги ми беше забавно и весело с него.След като мина месец от както работихме заедно,както казах нещата се усложниха ,като всичко започна от една целувка,после още една....В този момент бях пила ,но със сигурност знаех какво правя и това не беше само под влиянието от алкохола,естествено и той подпомогна,но за нещастие не беше само от него,усетих силно привличане и не можех да се спра.След първите ни целувки в парка,той ме попита дали това е под влияние на алкохола.Тогава нищо не му отговорих и си тръгнах.На следващия ден той нищо не казваше по тази тема,нито аз,но на по-следващия пак стана същото в парка....Почувствах се доста объркана и си мислих какво става...Наистина не очаквах това да се случи,но се случи.Е няма връщане назад.Той беше много страстен и след някой друг ден отидохме в неговата квартира с опит да направим нещо.Той беше доста пиян и аз също бях пийнала,но не до толкова че да не знам какво правя,защото както казах като се напия знам какво правя.Щяхме да го направим,но не се получи.Е...явно беше от алкохола, помислих си аз и заспахме,на сутринта пак имаше опит,но пак не стана.На него му стана гадно и ми каза че се чуди как лежа още до него.Истината беше че на мен не ми беше само за това и наистина се бяха появили чувства от моя страна,усещах същото и от негова страна.Други вечери пак правихме опити но не ставаше,явно човека имаше някакъв проблем.Понеже има разширени вени,сподели че е опериран точно на място над половия огран и преди е имал тези проблеми.Докторите му казали че може да получи рецидиф,но не го е очаквал на тези години ,казали са му че към 30-те може да стане,а той е на 21.Освен това, не много време по-късно се появиха и проблеми със сърцето му.Постоянно сърцебиене,стягане.Това стана горе-долу в средата на лятото,но накрая на август решихме да си тръгваме.Едно че нямаше пари ,друго че той беше зле.Знаехме че щом всеки си тръгне по родните места,всичко между нас ще приключи.Но разбира се ще поддържаме връзка и ще се виждаме когато можем и ще си бъдем приятели.Хубаво беше, че той го осъзнаваше.Споделял ми е че е имал доста бройки преди за по една вечер,но усещах че с мен не му беше само за изживяването,макар че не беше пълноценно физически,имаше доста емоционални моменти между нас.Той ми каза, че ако аз бях свободна,а той здрав щеше да иска много повече,аз също бях на това мнение.За първи път ми се случи да имам чувства към друг,при положение че си имам 2 годишна сериозна връзка.Както казах много държа на приятеля си,само на него имам абсолютно доверие,макар че и това момче почти го спечели,имаше доста минуси.Пушеше и пиеше много.Айде за пушенето не е толкова фатално,макар че е много вредно ,но пиенето,понякога го правеше непоносим и неодържим.В смисъл,че една вечер някакъв го ядосал и той се върна мн ядосан и се канеше да го бие и аз едвам го спрях....по характер е много импулсивен,темпераментен,е моционален и чувствителен..Човек на крайностите,избухлив.Общо казано холерик!!!Много трудно можеш да го спреш ако е намислил нещо.Всички пороци бяха събрани в него и това не ми харесваше,но всеки решава как да живее живота си,най-малко аз мога да го отуча от тези му страсти.След като се прибрахме всеки от където е, доста време мислих за него но с времето лека полека охладнявах.Вече мина месец от както не сме се виждали,но поддържаме връзка.Той каза че ще отиде на лекар за сърцето и днес ми каза ,че лекарите са му казали че има 2 години живот и ще умре..Всичко ми се обърна като го каза.Много гадно ми стана,защото той е страхотен човек и приятел,винаги можеш да разчиташ на него.Винаги ще ти помогне в трудна ситуация и просто не го заслужава.Попитах го какво точно са му казали лекарите,той каза че имал дефект на полулунните клапи и нямало как да се направи операция.По-подробно обяснение,че се дължи на разтежения на клапните мускули,което се причинявало от прекалено съдържание на цинк в организма.Но той каза че вече му е все едно какво ще става.По-добре щяло да бъде да умре и такива абсурдни неща,които аз не мога да проумея как може да ги говори и да не иска да се бори.Лятото като бяхме заедно,явно много му е повлиял и другия проблем,който освен физически се отразява и на психиката.....Тогава много пъти казваше че няма да се оправи,без да знае точно какво му е.Понеже е учил малко някаква лекарска специалност,забравих точно какво,разбира от доста неща и си поставяше диагнози сам и доста преувеличава според мене,.....Аз му казвах че е песимист ,но той ме поправяше и казваше че по-скоро е реалист и казвал нещата каквито били реални.....каквото и да му кажех не се съгласяваше с мене и мина много време докато отиде на лекар и са му казали това нещо и тотално го е сринало :/ За 2-та месеца ,в които прекарахме заедно разбрах много неща за него.Преживял е доста кофти неща и това явно също му влияе на психиката.Баща му е починал пред очите му като е бил на 10.Това е едно от малкото неща случили му се,а това със сигурност се отразява неблагоприятно на психиката.За това мисли много песимистично и казваше че е изгубил смисъла да живее още преди да разбере това нещо,което са му казали лекарите.Това не мога да разбера защо.Преди да му се появят тези проблеми всичко си е било наред и изведнъж.....Искам да му помогна и обмислям да отида да го видя ,понеже в момента той няма финансова възможност да дойде.Не вярвам на тези лекари ,при които е ходил и които са му казали това.Също така той това ми го каза по скайп,понеже в момента никой от нас няма минути и по принцип преувеличава нещата малко...Искам да го накарам да се изправи и да се бори за живота си.Не ми направи впечатление на слабохарактерен човек,даже точно обратното,но просто много му се насъбра и казва че вече не му пука какво ще става....Мене това много ме огорчава,защото аз държа на него като човек,като приятел на който винаги мога да разчитам.Не включвам по-интимните неща,които се случваха между нас,това няма никакво значение,спрямо отношението и чувствата ми към него.Той не заслужава това да му се случва и неможе на 21 години човек,да му казват че ще умре от сърце и че няма какво да се направи,просто това не мога да проумея.....Искам да го видя,но ме е страх че като отида при него,няма да мога да го убедя да потърси други специалисти,защото вече се е предал и трудно по принцип някой може да го убеди да направи нещо ,ако не иска.Искам да му дам кураж,но самата аз в момента съм разстроена и имам чувството че като го видя и започнем да говорим ще се разрева,а аз не искам и него да разстройвам,така няма да му помогна особено.Много ми е тежко,дайте съвети как да му помогна???

[ThatsMe]

Ами... прочетох историята ти и да ти кажа... не си лекар нали, как очакваш да му помогнеш? Просто бъди до него, подкрепи го!

[fenkaaa]

Щом лекарите не могат да му помогнат,как очакваш тук да ти кажем? :?

И казваш,че обичаш приятеля си,а съвсем умишлено отиваш в квартирата на това момче с чиста съвест? ...

[loliness]

Щом лекарите не могат да му помогнат,как очакваш тук да ти кажем? :?

И казваш,че обичаш приятеля си,а съвсем умишлено отиваш в квартирата на това момче с чиста съвест? ...


Да обичам приятеля си и още съм си с него и ще бъда с него.Просто това беше моментно изживяване.Привързах се към този човек,работихме заедо,по цял ден сме заедно и така се случи.Просто имах желание да бъда с него.После осъзнах,че този човек не е за мен и това ще си останат едни приятни спомени,колкото хубави ,толкова и лоши...

[fenkaaa]

Щом лекарите не могат да му помогнат,как очакваш тук да ти кажем? :?

И казваш,че обичаш приятеля си,а съвсем умишлено отиваш в квартирата на това момче с чиста съвест? ...


Да обичам приятеля си и още съм си с него и ще бъда с него.Просто това беше моментно изживяване.Привързах се към този човек,работихме заедо,по цял ден сме заедно и така се случи.Просто имах желание да бъда с него.После осъзнах,че този човек не е за мен и това ще си останат едни приятни спомени,колкото хубави ,толкова и лоши...

Не ти го казвам с лоши намерения,просто се поставям на твое място.Щом този човек те е привлякъл,искало ти се е да направиш нещо с него,привързала си се.. значи ти липсва нещо във връзката и според мен е нормално след 2 години човек да започне да обръща внимание и на други вече.. :)

А това момче казал ли ти е каква му е диагнозата? Прекалено е млад,наистина.. никой човек не заслужава това :?

[loliness]

Щом лекарите не могат да му помогнат,как очакваш тук да ти кажем? :?

И казваш,че обичаш приятеля си,а съвсем умишлено отиваш в квартирата на това момче с чиста съвест? ...


Да обичам приятеля си и още съм си с него и ще бъда с него.Просто това беше моментно изживяване.Привързах се към този човек,работихме заедо,по цял ден сме заедно и така се случи.Просто имах желание да бъда с него.После осъзнах,че този човек не е за мен и това ще си останат едни приятни спомени,колкото хубави ,толкова и лоши...

Не ти го казвам с лоши намерения,просто се поставям на твое място.Щом този човек те е привлякъл,искало ти се е да направиш нещо с него,привързала си се.. значи ти липсва нещо във връзката и според мен е нормално след 2 години човек да започне да обръща внимание и на други вече.. :)

А това момче казал ли ти е каква му е диагнозата? Прекалено е млад,наистина.. никой човек не заслужава това :?


Ами по-скоро ми е липсвало малко разнообразие може би и ново изживяване....но до сега не ми се беше случвало,но не съжалявам за нищо.Ами каза само че има някакво нарушение на полулунните клапи на сърцето....,което не можело да се оперира,но трябва да разуча въпроса,защото не мога да го повярвам,някак си не се връзва за млад човек,като имаш предвид че толкова по-възрастни страдат от болно сърце и живеят....

[djipsito]

Защо не попиташ някой лекар ? Да ти разкаже по-подробно за кво иде реч ?

[LambOfGod]

Никога не бих споделила толкова лични неща за някой мой познат/приятел, нито тук, нито където и да е в цялото интернет пространство... Замисли се дали, ако знаеше, че ще разкажеш на още хиляди хора би ти споделил тези неща.

И все пак историята е тъжна... Но както се казва "Да беше мирно стояло, не би чудо видяло".

[anonymous708973]

Щом лекарите не могат да му помогнат,как очакваш тук да ти кажем? :?

И казваш,че обичаш приятеля си,а съвсем умишлено отиваш в квартирата на това момче с чиста съвест? ...

Никъде не е казано с чиста съвест.

Искрено се надявам момчето да не те е излъгало, защото би било... отвратително от негова страна. Бъди до него, помагай му, но не го съжалявай.

[fenkaaa]

Щом лекарите не могат да му помогнат,как очакваш тук да ти кажем? :?

И казваш,че обичаш приятеля си,а съвсем умишлено отиваш в квартирата на това момче с чиста съвест? ...

Никъде не е казано с чиста съвест.

Искрено се надявам момчето да не те е излъгало, защото би било... отвратително от негова страна. Бъди до него, помагай му, но не го съжалявай.

Не съм казала,че някъде е казано,просто предполагам ;)

[LeprikonA]

Искрено се надявам момчето да не те е излъгало, защото би било... отвратително от негова страна. Бъди до него, помагай му, но не го съжалявай.

не мисля, че има какво повече да добавим.

[NoMore]

Не знам защо ама имам чувство, че това е номер цялото да те привлече... просто докато го четох и това ми дойде на ума. Както и да е надявам се да могат да му помогнат и да се оправи. А ти мисля, че трябва да решиш какво ще правиш. Или оставаш при приятеля си и моментното изживяване остава с миналото или избираш него. Избирайки него няма да ти е лесно. Трябва да го подкрепяш и съм сигурна, че ще е доста болезнено. Не знам какво да ти кажа... мога само да те посъветвам да си помислиш и да му пожелая на него едно чудо да го спаси... тей като май само в чудеса ни остана да вярваме :)

[SmilezZz]

Няма как да му помогнеш , освен с това да бъдеш до него , да го подкрепяш , да му даваш сили да се бори и да не се предава.
Можеш наистина да поговориш с някой лекар , относно това дали не може да се направи нещо по въпроса , дори и в чужбина.
Не знам , много е гадно това.

[valdesbg]

Класика - обичам си приятеля, не мога без него, имам му доверие, бла бла бла, обаче другия ме привлича и се целувахме/натискахме/спахме. Ама иначе държа си на моя човек, то не пречи...

Осъзнаваш ли какви глупости ръсиш в тоя случай? Поне спри да си мажещ очите така. Айде ние ще ти повярваме, малко или много, ама това ли е целта? Просто пет пари не даваш за твоя човек на дела. Иначе на думи никой не го интересува.

Иначе Щом медицината е безсилна, значи ти остава да се правиш че ти пука. Или ако наистина ти пука - да се скъсаш от мъка и рев. И след това да си намериш друг и приказката да продължи с друг принц и в друг замък :)

Life is a bitch :)

[anonymous708973]

Иначе Щом медицината е безсилна, значи ти остава да се правиш че ти пука. Или ако наистина ти пука - да се скъсаш от мъка и рев.

Абе, човек, никой не ти е виновен, че си имал кофти ден, спри да си го изливаш тук!
Добре че ще се прави, че й пука.
Добре че ревът е начинът да покаже, че наистина й пука.
Добре че приемаш толкова лесно загубата (в най-буквалния, първичен и жесток смисъл) на света.
Ама то животът продължава, нали...

ПФ!

[valdesbg]

Инче, за моя ден не бери грижа.

Да не се увличаме - филма "Обичам го, ама ще се натискам с другия" го няма. От тук идва първата част. Другото е че пред смъртта всички сме равни. И да се съсипеш - няма как да върнеш към живота мъртвеца. Явно е колко слабохарактерна е авторката и друго освен рев няма да видим от нея.

Приемам загубата лесно, защото НЯМА какво да направя за да променя смъртта, капиш? Заклинания не мога да правя, нямам сделка с дявола некромансър не познавам.... Това е едно от малкото неща, които не зависят от мен.

И тъй :)

[anonymous708973]

Аха, добре.
Значи приемаш лесно нещата, срещу които нищо не можеш да направиш?

Да бе, интересно защо евреите не са приемали лесно ходенето в концлагери.

[valdesbg]

Евреите са имали избор, опълченците на Шипка също. Ти също. Всеки си е решил проблема по своему.

Ама не за това става дума. Щом си толкоз надъхана - дай ми конкретен план за предотвратяването на смъртта на близък човек(с примерна диагноза рак на белите дробове), след като медицината ти е казала ясно "До тук сме, няма какво да направим повече". Какво ще направиш за да промениш тая работа? Как ще завъртиш пътечката?

[anonymous708973]

Имали са избор, дрънци!
Ама как... нацистите най-учтиво са свалили шапки и са казали "Господине, желаете ли да отидете на доживотна почивка в концлагер?"

Аз написах начина.
Приемането лесно е само поза и означава, че човекът не е бил важен.
Не ми обяснявай. На близка приятелка баща й се бори с рака. Има си начини.

[valdesbg]

Ами напиши книга "Как да избегнем смъртта по 101 начина" тогава. Не се хващай за думичките. Евреите са си мрънкали тихичко, опълченците са избрали да умрат. Не че не са могли и те да си мрънкат тихичко.

Важен или не е все едно. Живота продължава във всички случаи. Смъртта е естествено явление. Хората сме го превърнали в...дивотия. В единия случай има малко повече спомени. Общото е че и в двата случая човека липсва, и колкото и да си кривиш буквите - нищо не можеш да направиш за да го върнеш.

При такова положение можеш да пикаеш срещу вятъра, ама нали се сещаш какъв ще е резултата. И отново - не се хващай за думичките.

За някои неща трябва смирение. Да, аз също съм губил хора. Не си само ти с житейските примери :)

[Bozichko]

Абсолютно подкрепям едно от нещата, които Валдес-а каза. Не може да разправяш колко държиш на приятеля си, как се обичате и ала бала и да ходиш да сядаш на оная работа на друг! Не го проумявам, или си с единия, или с другия. Днеска с устата, с която си лапала на някъв, дето познаваш от 1-2 месеца, утре ще целуваш приятеля си и ще му обясняваш, че го обичаш, аре не, а ? А той дали е болен или не, не можем да кажем. Но и от различни градове... Освен да се измъчите и в крайна сметка да останете 3ма (да и гаджето на авторката) наранени, аз друго не виждам. Честно да ти кажа, не обичам да злорадствам, но ако това момче знае, че си обвързана, това, което му се случва си е наказание! Само щото не можеш да си държиш гащите дигнати не означава, че приятеля ти трябва да страда, щото рано или късно ЩЕ РАЗБЕРЕ !

[Goddess]

1. Отвратително долна постъпка спрямо приятеля ти, поне недей да твърдиш колко го обичаш.
2. Недей да караш момчето да търси медицинско мнение отново - мисля, че такова нещо е ПРЕДОСТАТЪЧНО да се чуе само веднъж. Той вече е почнал да се примирява, недей да се опитваш от съжаление да му вдъхваш напразни и измислени надежди.

[marin4itu]

Те другите ти казаха повечето неща, които и аз мислех да ти напиша, но наистина много ми е интересно, когато заминеш да видиш момчето от лятото, какво ще кажеш на приятеля си, когото толкова много "обичаш"?

[Niakoitam]

Класика - обичам си приятеля, не мога без него, имам му доверие, бла бла бла, обаче другия ме привлича и се целувахме/натискахме/спахме. Ама иначе държа си на моя човек, то не пречи...

Осъзнаваш ли какви глупости ръсиш в тоя случай? Поне спри да си мажещ очите така. Айде ние ще ти повярваме, малко или много, ама това ли е целта? Просто пет пари не даваш за твоя човек на дела. Иначе на думи никой не го интересува.


С това съм в голяма степен съгласен.
Към авторката.Ако наистина си вярваш в това цитираното дето си го написала значи както казва и valdesbg много яко си замазваш очите пък се опитваш да замажеш и очите на другите хора с цел да си измиеш ръцете и да си поуспокоиш съвестта.За приятелството между момче и момиче съм и съм твърдо против зарязванията на приятели от мъжки пол,защото на гаджето на момичето така му скимнало, но най-много до приятелски прегръдки.Целувки,секс,тръ� �ки и т.н чак след евентуалната раздяла, а не преди това, защото от два стола лесно се пада на земята.Казваш имаш много доверие на приятеля ти, но май ти хич не го заслужаваш.Защо не пробваш като си имате толкова доверие да му споделиш за тази история да видим дали ще е яко очарован и ще ти каже весело"Браво! Щом има тръпка прави го с други.Нали си имаме доверие.Какъв е проблема? Само че съм почти сигурен че няма да изреагира така.Ебаси и доверие няма що.Два месеца не сте се виждали и си започнала да мачкаш чаршафите на друг.Всъщност защо ли ми се струва че не пишеш от основният си профил.

За другата част написана от valdesbg за смъртта и вдигането на ръце както и с точка 2 на Goddess абсолютно не съм съгласен.Човек трябва да се опита да направи всичко възможно поне временно да надхитри смъртта.Не може всички да го отписват и да се слага едвали не в гроба още в чисто съзнание.Трябва да се направят допълнителни изследвания от други доктори за потвърдение.Да се търсят начини за спасение доколкото е възможно.Например баба ми 1-2 дни преди да почине възрастните говореха за нея като за починала вече.Дори и собствените и синове-баща ми и чичо ми и даже и дядо ми.Аз и брат ми и двамата ми братовчеди хем бяхме малки, но тихичко си се възмущавахме от този факт.Е, наистина почина.Но това не значи да бързаме да предварваме смъртта с прогнозите си и примирението си.И да човек, който страда че друг ще умре не е слабохарактерен, а просто му пука за този човек и трудно сдържа емоциите си.

Ще дам и друг пример за видима безнадежност, който даже не е свързан с човек, а с животно.С нашият котарак, който сега е на около 13 години.Беше избягал преди около 2 години, а ние не го пускаме на вън.Не е и първа младост, а времето беше доста студено и дъждовно, а той е свикнал да живее вътре.Нямаше го няколко дни.Веднъж от едно като покрив понеже беше близо баща ми чу някакво съвсем слабо промяукване.Отидохме да видим.Беше нашият котарак-дотам беше успял да стигне явно.Беше поотслабнал (добре че винаги е бил по-едър), не можеше да мяука,не можеше да се движи, а отпред и отзад му течаха всякакви секрети.Бяха го били други котки,беше настинал, а доста по-късно разбрахме че има и рани в устата,може би от някакво натравяне.Нито ядеше,нито пиеше вода,нито пък ходеше до тоалетната си.И така.Първият ден беше ни жив,ни умрял,една неподвижна течаща отвсякъде котка.На вторият ден викнахме ветеринар, който установи че има и доста голяма температура.Би му един куп инжекции,който го правеха много неспокоен.Ту се подобряваше, ту се повлошаваше.Минаха няколко дни, а без ядене и без вода можеше и да не издържи до послените инжекции,защото много отслабваше.Обаче вместо го оставим на произвола, защото се виждаше безнадежно както ти обясняваш ние не се примирихме.Кога аз кога брат ми му стискахме лапите,защото вече малко се беше пораздвижил за да не драска.Майка ми насила му отваряше устата.Взимахме с една спринцовка без игла разредено кисело мляко от една чаша и му сипвахме по десетина в гърлото.После така и вода.Кое изплюваше кое гълташе.Абе беше си истинско мъчение и за нас и за него.След това започнахме да му набутваме вода със спринцовката и пилешка супа с една кафена лъжичка за да може да яде повече за по-бързо време и мъчението и за двете страни да е по-малко.Баща ми отвреме навреме му идваше надежда, но се стигна и до момента когато започна да ми обяснява че неизбежно по всяка вероятност щял да умре и трябвало да се примирим.Все пак даже бил само животно и да спрем с майка ми да го храним така за да може поне да си умре спокойно.Ние казахме че ако той иска може да не помага, но ние ще се борим докрай и продължихме същите процедури.Доктора му би инжекции в продължение на една седмица през два дни,а състоянието му беше такова около две седмици.Постепенно започна да се разхожда все повече и повече,да яде риба, а после и други неща,да пие все повече вода и да ходи до тоалетната.За около половин месец си стана почти пълноценна котка.Единствено почти не можеше да мяука.Доктора каза че и това ще се оправи и след около месец действително така мяукаше че навън да го чуят,крадеше си,стана си пак досущ като преди.Да е жив и здрав сега след около 2 години продължава да си е пълноценна котка, е с някои старчески белези разбира се,почернели венци,счупен зъб, с едното око невиждащ заради бой на по-млади години, с покъсано на ушите, шипове на опашката,малко проскубано в горната и част...обаче си е пълноценна котка и след прогнозата на баща ми за неизбежната му смърт продължава да ни радва.Е,след това пак в един период нещо не можеше да си вдига опашката изобщо и му беше като отрязана поради някаква причина,но вече я вдига нищо че не дава никой да го пипа по нея. :)

[anonymous708973]

Само се хаби да пишеш, човек.
Според някои хора вероятно е трябвало да си оставиш котето да умре.
Но знам за какво говориш, за храненето със спинцовка и за свитото сърце, с което си гледаш любимеца. Дано да има повече хора като теб!

[valdesbg]

Някой там, това е хубаво написано. Не мислиш ли обаче че се правим прекалено много на богове по тоя начин? Хайде поне на едно място да не си врем гагата. Естествения ход на нещата не бива да се спира. Има една камара стари хора които съществуват повтарям съществуват САМО и единствено благодарение на една торба лекарства. Ходещи призраци са. Ниищо не могат да свършат, само лежат, охкат и бавничко си угасват..... Нормално ли е това?

Трябва ли винаги да си мислим че може да се измъкнем от нещо, само и само за да поживеем 3-4-5 годинки повече? Без да си даваме сметка че мъката и за нас и за близките ни ще е многократно по голяма. Защо - няма да изброявам.

На мнение съм че поне в тази област не бива да се месят хората. Айде изкуствени крайници, присаждане на органи, и купища други неща - донякъде окей. Ама не и да превръщаме хората в зомбита.

Ако някога се случи така че за да мога да съществувам изобщо е нужно лекарство смятай че няма да го приема. Щото това не е живот вече, а зависимост.

Котето е трябвало да бъде оставено. И да, просто коте е. Както всяко едно животно си е просто животно. По принцип би било страшно лицемерно да правиш това само за своята животинка, не мислиш ли? Щото с какво примерно твоя котарак е повече от съседския? Само щото живее у вас и е бил избран на случаен принцип... не е досатъчно.

Туй.

[anonymous708973]

Само някой да каже, че не ме бива за врачка.

[valdesbg]

Достатъчно добре ме познаваш за да знаеш какво ще отговоря. Така че е нормално. Ясновидски способности нямаш :)

Иначе разбрахме че аз съм лошия герой в приказката.

[antifashionshit]

много нещо се каза за избора дали да се примириш с нещата такива, каквито са. ако нещата наистина стоят така, както авторката описва, най-важният избор обаче си го прави момчето. дали да се бори или да мрънка тихичко, както каза валдес - изборът, който е трябвало да направят опълченците и евреите. друг е въпросът, какъв резултат ще има тази борба.

а относно избора как да примеш нещата - не виждам смисъл човек да си криви душата излишно. мисля, че това си е част от натурата на мъжете - мъжете търсим решение на проблема, докато жените са някак... по-емпатични. мъжете се концентрираме повече върху практичния резултат от действията и изборите ни. спирам дотук с тая насока на разсъждения, че ще се отплесна

с валдес съм съгласен някои неща. например за тези стари хора, които живеят един празен живот. обаче това е един млад човек. той по дефолт има живот пред себе си. смъртта на един стар човек е в естествения ред на нещата, в кръговрата. смъртта на един млад човек също влиза в този кръговрат, но младият човек не е завършил пълноценния си кръговрат като човешки индивид.

някойтам, симпатизирам на постъпката ти. влади, ти написа, че не трябва да се правим на богове. донякъде съм съгласен, обаче... понякога си мисля, че природата сама е развила у нас качествата, с които ние да излезем от руслото й(за добро или не чак за толкова добро, или най-вече и за двете). а котето пак ще си умре от естествена смърт.

[anonymous708973]

Ама не, дай да оставим котето да умре, щото тъпчото е избягал от вкъщи.
Това на мен ми мяза на наказание.

Да бе, ще седя и ще гледам как домашният ми любимец умира.
ПХАХАХАХА!

[Niakoitam]

valdesbg Не мисля.Да, ако говорим за точно определен вид например човек това си е намеса в естественият подбор и дава шанс и на по-слаби гени да просъществуват.Обаче този естествен подбор е свързан и с бавенето на популацията от по-болните и по слабите.При хората това не е проблем,защото отдавна вече не сме номади.В днешно време водеща роля за съжаление имат и парите, а от лекарствената индустрия се изкарват много.Да, това довежда и до прекалено увеличаване на популацията, а ресусрсите са ограничени.Но да не забравяме че и същата тази природата ни е дала и чувствата и привързаността към другите хора пък даже и животни.Същата тази природа е развила така еволюцията ни че да можем до голяма степем сами да си се "поправяме". Популацията винаги може да се намали от природата я с някои супер вирус, я с някои голям катаклизъм.Имало е няколко такива в човешката история.От не толкова отдавна се използват антибиотоци срещу вирусите.Е,и тези вируси вече започнаха да еволюират и да не им влияят.С напредване на медисината и болестите стават по страшни, но риск на професията.Все пак някога се е умирало от някакъв си грип, който в днешно време преодоляваме за дни.Чумата е изпоуморила сумата и народ.Е, днес вече си имаме СПИН, рак и т.н.
Иначе да,ако измислят хапче за безсмъртието най-вероятно ще го откажа.
Аз лично предпочитам ако ще умирам да умират бързо, а не като баба ми как и забиваха игли в черният дроб да и източат течността.Все пак надеждата че може да се оправиш кара близките ти да те подлагат на подобни мъчения.Това с присаждането си е пак същото.Родил се човек, с болно сърце,бъбреци и т.н. или ги е проимал впоследствие.Ами дай по твоята логика да го оставим да умре,защото природата така е решила, а ние не трябвало да си врем носа навсякъде.

А за котето.Не,не е просто коте, и не е просто животно, макар че ако имам възможност бих помогнал и на съседското коте.А иначе той е просто член на семейството.Нещо като мое малко братче.2-3-4 години хич не са малко, а камо ли пък 11.Бил съм на 12, когато сме го взели т.е. една година по-голям от неговите години тогава.Дори едната ми братовчедка е с около половин година по-малка от него, а другата с няколко.През този период аз съм отрасвал с него,гущал съм го, галил съм го.Виждал съм го всеки ден по минимум 5-6 часа.Спал съм понякога с него в едно легло,спал е всяка нощ в леглото на нашите,ял е като човек на нашата маса, е до от паницата не се е стигало(това може и да ти прозвучи гадно),хранил съм го,а понякога съм му и почиствал.И да и животните не се различават от хората.Три котки сме имали досега.Първата живя 3 години (как съм плакал за нея тогава,но нея не можахме да я спасим, колкто и да опитвахеме,казаха ни че сме закъсняли.Сигурно около един месец агонизираше след едно раждане и някарая не издържа).Вторият ни котарк издържа 4 години.Беше по свободолюбив и веднъж просто го намерихме умрял под някаква каравана.Мисълта ми беше че сме имали три котки и всяка си има определен характер,интелект,навици,м� �ниери и т.н. а този ни котарак от съвместното си съжителство с нас като чели е добил някакви човешки маниери.Къде не хваща лъжицата и вилицата на масата.Онзи другият пък си отваряше врати,хладилника и всичко каквото може.Та всъщност много животни дори и не поглеждат децата си след като умрат, но ние нали уж сме по интелигентни.Към смърт на зайчета вече притръпнах, но в крайна сметка тях отивам да ги нахраня един път или два пъти на ден и това е всичко.Да беше гадно,но затова пък котаракът и днес си е жив.Само не ми казвай че си от тия дето мислят че животните са някакви бездушевни същества.На един колега на баща ми котката се била върнала с дупка от шило в корема и починала след два дни.

antifashionshit ти извади егати и логиката.Защо сме опитвали да спасим котето като и без това щяло да умре от естесвената смърт.Е, то и аз някога ще умра от естесвена или не смърт и ти ще умреш и всичко тука от тоя форум, и от интернет, и от навсякъде.Никога не съм живял с идеята че съм бесмъртен,нито пък че някои на тази планета е.Шотландският боец дето умирал само като му отрежели главата го има само по филмите.А ако говориш за това че котките не живоят много дълго, ами...нищо не се знае.попринцип най-честата пределна възраст е около 17-18 години, но има и писания за разни котки рекордьорки на по около 33 години, които още са живи единствено са глухи,слепи или и двете.На една комшийка зъбите на котката и изпаднаха на доста по-млада възраст, а майки ми и баща ми за видяли как една жена си разхожда на каишка котка, за която е казала че е на около 16 години. По логиките на вас двамата моят котарак трябваше отдавна да не е на тоя свят.Може би трябваше да го оставим,когато на около 6 месеца нещо му стана на задните крака и няколко дни пададаше като ходеше,или пък когато получи микроспория на кожата и ни изпозарази и нас,или пък когато не можеше да се изходи и още куп такива работи.Добре че все му стават неща дето са ни по джоба.

Трябва малко да се замислите над тези си позиции, защото и вие някога ще имате деца, които не ви го пожелавам, но може да им се случи нещо или така да си си родени. Да, не става като онзи виц дето цегането на Манго и Айше се накаляло от глава до пети в една локва, а Манго казал на Айше:Сега ще го пчистваме ли или ще си правим ново.

А иначе по темата.Вярата е ключов елемент както и желанието за живот.Плацебо ефект, неизвестни процеси в така непознатият добре на учените мозък или нещо друго, но е факт и има докуметирани случаи на хора с много силна вяра с много тежки и смъртоносни заболявания, при които лекарите са вдигали ръце и са казвали просто оставщото време, а после не са могли да повярват на резуктатите,които страшно са се разминавали с техните прогнози.Потвърждение си трябва,защото лекарите са хора и могат да сгрешат, а пък чужбина има доста по-добри лекари и апаратура от тук :)

[beceraful]

Прочетох темата ти и се поставям на мястото на момиче , че няма да повярваш на теэи лекари , които са му каэали , че му остават 2 години живот. Права си , отидете на друг специалист в моя случай 1 лекар на който ходих беше 1 лъжец и иэмамник после отидох в Хасково и реалността беше друга и така беше наистина. Кажи му , че ако те обича нека да те послуша и да отидете на друг лекар дори и в София да е но да е много добър и да каже варианти эа оправяне. ( Поставих се на мястото ти и аэ съм съгласен на 90 % от това което си писала)

Само дето эа пореден път видях едно нещо , което много мраэя в тоэи живот - ИЭНЕВЯРАТА , приятелят ти (Старият) е отишал эа 2 месеца някъде да работи или неэнам какво но ти месец по-късно си му иэневерила (Нищо лично) но иэневярата е едно много лошо нещо , каэала си че го обичаш стария си приятел но месец по-късно си му иэневерила , еми нямам думи , но мога само да кажа , че иэневярата е едно много лошо нещо , най-много уважавам жени , които са верни на бъдещият спътник в живота или гадже (Партниор) вяра се иска ако го обичаш стария приятел нямаше да му иэневериш и щеше да си му вярна. Ест ако сте се раэделили с старият си приятел да тогава с когото искаш.

Пак повтарям нищо лично фенннка но просто като чуя думата иэневяра и направо нэ това е като грях може да се каже мъж да иэневери на жена или жена на мъж както е във случая с теб.

Дано се оправи човека , много е млад още и не эаслужава да умира толкова млад. Дано да го убедиш

[valdesbg]

спирам дотук с тая насока на разсъждения, че ще се отплесна

Що бе, продължи :) Интересно ми е да видим докъде стигаш в разсъжденията.

но младият човек не е завършил пълноценния си кръговрат като човешки индивид.

Това е неоснователно от гледна точка на природата. Умираме понякога и като ембриони, умираме и като деца. Гадно е, но не е нещо ненормално. В природата се случва същото. Така че...няма нужда да правим от мухата слон в случая.

донякъде съм съгласен, обаче... понякога си мисля, че природата сама е развила у нас качествата, с които ние да излезем от руслото й(за добро или не чак за толкова добро, или най-вече и за двете).

Достатъчно е че можем да правим всякакви операции, да подменяме органи, да заместваме органи с машини, да заместваме крайници с машини, и да създаваме живот като по каталог чрез генно инжинертство. Всичко това е знание, което не управляваме както се предплага. Нямаме съзнанието за отговорността от това нещо, нямаме и уважението. Хайде поне на едно място да не си пъхаме анатомичните органи за дишане?

Инче, домашния ти любимец е точно това - животно което живее на твой гръб, нещо като спътник за определен период от време, но нищо повече. Всякакви други неща са неосновани. А и при средна продължителност на животните отглеждани в къщи около 4 години....не знам как може да бъдат и нещо повече.

Някой там, довечера ще прочета какво си писал. Сега съм на бачкане.

едит: Някой там, мисля че без да искам съм отговорил на писането ти. Ако има още нещо - казвай и ще доотговоря :)

[anonymous708973]

А и при средна продължителност на животните отглеждани в къщи около 4 години....не знам как може да бъдат и нещо повече.

ХАХАХАХА, моля? Ти чуваш ли се? Вземи отвори една енциклопедия, че се излагаш в момента. Можеш да започнеш със "Средна продължителност на живота на котка" и да продължиш със "Средна продължителност при живота на куче".

Добре, един ден като имаш дете, не му давай антибиотици и лекарства. Остави го само да се оправи. Ако не - няя проблем, нищо не можеш да направиш, затова лесно ще приемеш загубата. :wink:

[NoMore]

Валдес... казваш, че смъртта на даден човек е нещо естествено и че прави от мухата слон? Боже ти за чувства не си ли чувал? Най-малкото състрадание ако не обич. А обичаш ли някой и разбереш ли че може да си отиде завинаги става страшно! Непоносима болка е! И колкото и естествено да е всички бихме страдали... Не знам загубвал ли си някога близък за теб човек ( искрено се надявам това да не стане, поне скоро), но това което приказваш е просто брутално, грубо, нечовешко както искаш го наречи. Аз не приемам смъртта на 21-годишен човек за нещо съвсем естествено и нормално! И никой ама никой не би се примирил със смъртта толкова лесно. Мисля, че излишно се правиш на безчувствен. Не е хубаво това, което приказваш и не дай си боже някой ден да ти стане нещо и приятелката ти да ти казва ми то е нормално бе няма какво да страдаме... отиваш си и аз си продължавам. Ужас!!!

[antifashionshit]

някойтам, това, че котарака щял да умре от естествена смърт беше към влади 8-) и нямах предвид това, което си помисли.

Що бе, продължи :) Интересно ми е да видим докъде стигаш в разсъжденията.

ако това не е ирония, просто ми се вижда логично мъжете и жените да приемат такива(и не само такива) събития по различен начин. мъжете по-скоро търсят решение, докато жените оказват емоционална подкрепа. тва е свързано дори с някви разлики на чисто биологично ниво, понеже... вярвам, даже направо съм си убеден, че физическото ни състояни и физическата ни същност предопределя начинът, по който мислим и постъпваме, и тн... нещо не успявам да си свържа изреченията като хората.

Това е неоснователно от гледна точка на природата. Умираме понякога и като ембриони, умираме и като деца. Гадно е, но не е нещо ненормално. В природата се случва същото. Така че...няма нужда да правим от мухата слон в случая.
в природата всички се борим за живота си, нали? инстинкт за самосъхранение или по-скоро порив за живот. за мен е напълно естествено един индивид в най-силната си възраст да се бори за това.
но наистина не е ненормално и не те порицавам за реакцията/нагласата, щото ми е понятна до известна степен. и не правя от мухата слон 8-) май :Д

Достатъчно е че можем да правим всякакви операции, да подменяме органи, да заместваме органи с машини, да заместваме крайници с машини, и да създаваме живот като по каталог чрез генно инжинертство. Всичко това е знание, което не управляваме както се предплага.

как се предполага да се използва според теб?(стана ми интересно)

[valdesbg]

ХАХАХАХА, моля? Ти чуваш ли се? Вземи отвори една енциклопедия, че се излагаш в момента. Можеш да започнеш със "Средна продължителност на живота на котка" и да продължиш със "Средна продължителност при живота на куче".

Преминем през средна продължителност на живота на хамстера и мишките, средна продължителност на живота при рибките, папагалите, индийдките пръчици, хлебарките, жабите, раците, зайците and so on. В къщи се гледат много повече животни от котки и кучета :) Усреднено за всички е около 4.

Добре, един ден като имаш дете, не му давай антибиотици и лекарства. Остави го само да се оправи. Ако не - няя проблем, нищо не можеш да направиш, затова лесно ще приемеш загубата. :wink:

Мойто дете няма да се нуждае от антибиотици. Просто ще е калено :)

Валдес... казваш, че смъртта на даден човек е нещо естествено и че прави от мухата слон?

Ъхъ.

Боже ти за чувства не си ли чувал?

Ко туй? Яде ли се?

А обичаш ли някой и разбереш ли че може да си отиде завинаги става страшно! Непоносима болка е!

Верно ли бе? Сериозно ли? Само мен ли не ме е страх от самотата и загубата? (подчертавам страх) Иначе не знам що решихте че няма да мие гадно. Може би щото няма да действам по шаблонирания начин, който се налага на всички от обществото.

И колкото и естествено да е всички бихме страдали... Не знам загубвал ли си някога близък за теб човек ( искрено се надявам това да не стане, поне скоро), но това което приказваш е просто брутално, грубо, нечовешко както искаш го наречи.

Споко, случвало ми се е. И знам че ще се случи отново. Никой не е безсмъртен, а часовника си тиктака. Така че спокойно, нищо не ми разваляш. Наричам го моята реалност. Знам че не ти дреме, и на мен не ми дреме за оценката на тази моя реалност на другите. Аз да те питам - на теб защо ти пука за моята оценка към твоето розово балонче?

Аз не приемам смъртта на 21-годишен човек за нещо съвсем естествено и нормално!

Що? Щото е млад и силен ли? Хора сме, смъртта ни застига понякога неподготвени, тва не значи че е подранила. Ние сме се мотали просто. А и коя си ти че да не приемаш смъртта? Богиня?

И никой ама никой не би се примирил със смъртта толкова лесно. Мисля, че излишно се правиш на безчувствен.

Хубаво е че можеш да мислиш. Аз си мисля че се афектираш прекалено много от думите ми. А нямаш причина за това.

Не е хубаво това, което приказваш и не дай си боже някой ден да ти стане нещо и приятелката ти да ти казва ми то е нормално бе няма какво да страдаме... отиваш си и аз си продължавам. Ужас!!!

Споко, ако на мен ми се случи нещо последното нещо което бих искал около мен е тълпа циврещи роднини. Както писах по горе, ако дойде момент в който живота ми почне да зависи от нещо/някой друг сам ще се откажа от подобна идиотщина. Обясних и защо - това не е живот а зависимост. Да не можеш да си избършеш задника без чужда помощ... Иначе да - живота продължава с мен или без мен. Децата ми ще продължават да живеят, жена ми също. Ясно е че ще си спомнят за мен и ще почитат паметта ми. И това е всичко, което могат/трябва да направят :)

Ужаса идва не от загубата на човека, а от шамара, който съдбата ти поднася за зависимостта ти от дадения човек. Тук не искам да задълбавам повече, поне засега.

в природата всички се борим за живота си, нали? инстинкт за самосъхранение или по-скоро порив за живот. за мен е напълно естествено един индивид в най-силната си възраст да се бори за това.

По скоро на всички ни е заложен инстинкта за самосъхранение. Не всички обаче го изразяваме. Индивида в най-силната си възраст не е задължитено да е в най-силната си форма. И тук е нещото което искам да кажа - това че си на 21-22-23 изобщо не значи че ти е предопределно да живееш само зарадитова. Не, утре може да те блъсне кола/да те изяде съблезъб, ако си в праисторията/ и това че си на 22 може да бъде като перо на шапката. Кога е нормално да умре човек? На 60? На 80? На 100? Няма такава възраст, просто се случва. Едно от малкото непредвидими неща.

как се предполага да се използва според теб?(стана ми интересно)

В момента всичко това е достъпно само за богаташите. Запознати сме колко струва операция за присаждане на бъбрек от медиите, нали? Хемодиализата не е по евтина. И излиза че системата работи по следния принцип - "Твоя живот и съдба струват толкова. Ако можеш плащай, ако не - умирай." И какво правят всички останали, които не могат да извадят една торба пари? Правилно - умират по болниците, или умират с надежда. Значи имаме знанието, но не го прилагаме правилно. Прилагаме го само на който може да си плати. А самото знание няма цена, би трябвало да улеснява живота ни, а не обратното.

И тъй :) За всички, които не са разбрали - аз съм самозабравил се, егоцентричен, страхливец, който се прави на безчувствен, щото така е по готино, обаче в живота съм нула.

А дали не станах центъра на вселената само с няколко думички :) А темата, може би беше за друго....

[anonymous708973]

Продължавай да се ласкаеш с мисълта, че си различен и че действаш по начин, различен от шаблонния.
Това за детето е смешно. Аз съм страшно калена и пак съм пила антибиотици 4-5 пъти през живота си. Говориш за неща, от които не разбираш.

И нещата далеч не са достъпни само за богаташите, наскоро се убедих в това.

[Niakoitam]

valdesbg попринцип ми допадат разсъжденията ти, но този път леко изби рибата.

"Инче, домашния ти любимец е точно това - животно което живее на твой гръб, нещо като спътник за определен период от време, но нищо повече."

А като го погледнем реално не са ли точно това и децата.Или ти ще гледаш твоите деца с ясната идея че в бъдеще ти ще започнеш да живееш на техен гръб. Ами ако пък не стане? Ще кажеше че ще ги възпиташ така. Само че нищо в тоя живот не е сигурно.Единствено смъртта, но и тя може да се поотложи понякога.Ето затова още на децата в ранна възраст трябва да се взимат домашни любимци.За да разберат че животните не са просто едни животни живеещи на твой гръб.Най-лесно се разбира това чрез бозайниците.

Да не искаш да кажеш че като средната продължителност на човека е 70-80 години това значи че няма и хора на по 120 примерно.Е, малко са но все пак ги има.

И да ако е крайно невъзможна всякаква друга операция има и един друг вариант доколкото съм запознат.На момчето да бъде сложен временен байпас, който заменя сърцето, а след това да му се и смени сърцето благодарение на друг човек, на който му е отказал мозъка, защото още до такива знание не сме достигнали.Е, разбира се това е свързано с много чакане и доста пари.

Да един ден всеки от нас ще умре.Както казах по сигурно от това няма.Много хора говорят за края на света през края на 2012 година.Аз вярвам по-скоро на някаква голяма и радикална промяна, която няма да мине без доста жертви.Но какво значи това.Че всички още отсега трябва да си теглим куршума или всеки да си намери начин ли? Какво толкова една две години повече или по-малко голяма работа.

"Мойто дете няма да се нуждае от антибиотици. Просто ще е калено"

Това пък не знам ирония ли беше или не, но беше голяма логика.Някакви доказателства да ми дадеш пък че ще е точно така или пък че детето ти няма да претърпи тежка катастрофа примерно.И какво следва след това.Казваш си:Ами така е писано.Да мре щом така трябва, аз няма и да си мръдна пръстта за него.Ако мога ще си направя ново, ако пък не не ме е страх от самотата.Знаеш ли колко болнаво дете бях аз.Пълен ми е картона.И с очите ми проблема беше много по-голям,и опасност от порок на сърцето имаше за мен.И голямо петно от бронхопневмония съм имал на дроба,ръката съм си чупил два пъти,челюстта са ми чупили+усложнения и т.н и т.н. Дай по твоята логика да ме оставят на произвола на съдбата пък каквото стане.Само че аз съм вече на 25.Слава Богу не съм имал от най-сложните зболявания.Едно от най-сложните които можеше да стане е порок на сърцето заради по нежните ми клапи по рождение и шумовете поради това.Е, тези шумове засега затихнаха, но това не е никаква гаранция че на по стари години няма и да си патя.

И знаеш ли какво? Колкото и корав по този въпрос да се правиш, аз си мисля едно друго нещо.За абсолютно всяка теза си има и първопричина. Не съм врачка, но смятам че или си говориш просто ей така да покажеш колко си корав или по вероятното си загубил някой твои близък, на който много си държал и въпреки опитите не са могли да го спасят.А защо и причината да не се крие точно в липсата на пари за това.Не знам, но много ми се струва че тая коравост е просто една маска.Една стена отблъскваща околните от основният проблем прикривайки мъката зблуждавайки се как всичко се случвало така,защото така трябвало да се случи.Да действително като лекувахме котарака ни и аз се питах понякога:Има ли смисъл, защо само го мъчим, но ако успееш както при нас при вида му когато е излекуван се радваш че все пак си направил правилният избор въпреки че нещата не са изглеждали добре, но все пак никога няма 100% успеваемост.Писах за другата котка.Писах за баба ми,която почина от запушен черен дроб въпреки че много я лекуваха.Прокрадваше се някакво съмнение и че това е рак на черният дроб. И дядо ми по майчина линия почина от рак на дебелото черво въпреки че му го отрязаха цялото и отпред имаше една торбичка, в която излизаше всичко.И да затова си прав.По-богатите хора имат по-голям шанс да бъдат излекувани.Дори и домашните любимци на по-богатите хора имат по-голям шанс да бъдат излекувани при по сложни заболявания.Една жена с едно куче ни разправяше как заради проблеми в яйчниците на нейното куче се наложило да му орежат половината органи за да оцелее.Е, кучето си беше живо и здраво и си го разхождаше на каишка.Само че ако при нас стане някакъв такъв проблем кучето си отива.И не защото няма да ни се иска да го спасим, а просто, защото нямаме финансовата възможност за това.

[NoMore]

Аз лично подкрепям казаното от Niakoitam! Аз не се мисля за богиня и то си личи с това, което съм написала. Точно тези чувства и състрадание ме правят съвсем нормален човек! Прав си че смъртта е съпътстваща част от нашия живот, но не е лесно да се примирим с нея. И не е вярно това, че зависим от даден човек затова той ни липсва! И с розовата пантера съм съгласна, че може би се опитваш да изглеждаш различен от останалите с оригиналния си начин на мислене, то не че има лошо да си различен просто не печелиш хората с добро. Прав си че излишно се засягам от думите ти... просто мисля, че това беше нечовешко, което каза. Не мисля и че ти сам си вярваш (или може би не искам да повярвам, че има такъв човек!).

[loliness]

Не знам защо ама имам чувство, че това е номер цялото да те привлече... просто докато го четох и това ми дойде на ума. Както и да е надявам се да могат да му помогнат и да се оправи. А ти мисля, че трябва да решиш какво ще правиш. Или оставаш при приятеля си и моментното изживяване остава с миналото или избираш него. Избирайки него няма да ти е лесно. Трябва да го подкрепяш и съм сигурна, че ще е доста болезнено. Не знам какво да ти кажа... мога само да те посъветвам да си помислиш и да му пожелая на него едно чудо да го спаси... тей като май само в чудеса ни остана да вярваме :)


Не!Едва ли някога би ме излъгал за такова нещо....,да го съжаля и да бъда с него...Лошото е че той сам не иска да помогне на себе си.Днес говорихме и му предложих да го заведа при един кардиолог като дойде да се видим.Той каза че нямало смисъл вече,примирил се...Той просто не иска вече да се бори и даже казва че не бил сигурен дали ще идва,защото нямал никакви пари.Е аз така или иначе ще го видя,защото ако той не може,аз ще отида и ще си поговорим много подробно за всичко..Няма да оставя нещата такива.Иначе аз избора съм го направила.Оставам с приятеля си ,защото просто с него повече неща ни свързват.С другото момче пътищата ни разделят и всичко си остава красив спомен.Наистина би ми било доста трудно с него,ако сме заедно,а то и сега ми е трудно!!!Има много труден характер,много е упорит и не можеш да го убедиш в нищо!!!Просто не знам какво да предприема.Той човек ,ако сам не иска да си помогне,друг не може!!!Аз ще се опитам да направя каквото мога,а пък ако вече той не иска,съм безсилна да променя нещата....Тъжно ми е много ,наистина,че лесно не мога да му повлияя,може би ако бяхме заедно,нещата щяха да са други,защото сега казва че няма за какво да живее вече....

[loliness]

Инче, за моя ден не бери грижа.

Да не се увличаме - филма "Обичам го, ама ще се натискам с другия" го няма. От тук идва първата част. Другото е че пред смъртта всички сме равни. И да се съсипеш - няма как да върнеш към живота мъртвеца. Явно е колко слабохарактерна е авторката и друго освен рев няма да видим от нея.

Приемам загубата лесно, защото НЯМА какво да направя за да променя смъртта, капиш? Заклинания не мога да правя, нямам сделка с дявола некромансър не познавам.... Това е едно от малкото неща, които не зависят от мен.

И тъй :)

Много на бързо погребваш хората!!!Аз пък не мога да повярвам ,лекари да кажат така на 21 годишно момче.Просто смятам ,че трябва да търси други алтернативи за лечение.Освен това вие рев на дали ще видите от мене,поради простата причиа,че не ме виждате.Каква съм аз в случая не е важно.Просто искам да помогна на човек,на който държа ,това е.Относно ,това което казваш че не обичам приятеля си ,както и други от вас, изобщо не е вярно.Това че съм му изневерила,не означава че не го обичам.Просто така се случи.Всеки понякога има нужда от нещо ново,дори и да е временно.Може много от вас да ме съдят за тази постъпка,но аз не търся това.Това какво правя аз си е изцяло мое дело и чувствата ,които изпитвам не ги изпитвате вие нали??? :))))

[loliness]

Абсолютно подкрепям едно от нещата, които Валдес-а каза. Не може да разправяш колко държиш на приятеля си, как се обичате и ала бала и да ходиш да сядаш на оная работа на друг! Не го проумявам, или си с единия, или с другия. Днеска с устата, с която си лапала на някъв, дето познаваш от 1-2 месеца, утре ще целуваш приятеля си и ще му обясняваш, че го обичаш, аре не, а ? А той дали е болен или не, не можем да кажем. Но и от различни градове... Освен да се измъчите и в крайна сметка да останете 3ма (да и гаджето на авторката) наранени, аз друго не виждам. Честно да ти кажа, не обичам да злорадствам, но ако това момче знае, че си обвързана, това, което му се случва си е наказание! Само щото не можеш да си държиш гащите дигнати не означава, че приятеля ти трябва да страда, щото рано или късно ЩЕ РАЗБЕРЕ !

Както казах,моите дела са си моя работа!Хората много обичат да съдят другите и да плюят ,особено ако това не им се е случвало на тях.Да, на мене не ми се беше случвало никога до сега и не предполагах ,че може да се случи ,особено с колега ,но се случи!!!Освен това ,момчето знаеше че съм обвързана ,за това и през първия месец не флиртуваше с мене,нито нищо,защото знаеше че съм обвързана ,но после нещата станаха от самосебе си.Тогава той ми призна ,че още от началото ме е харесал,но не е смеел да прави нищо ,защото знае как са нещата.Това за гащите няма какво да го коментирам изобщо,защото просто не е вярно :) Ако на повечето от вас ви изглежда, че мога да легна със всеки по-симпатичен младеж се лъжете,защото ако исках умишлено да изневеря на приятеля си ,нямаше да се въздържам един месец,а веднага щях да действам....

[loliness]

1. Отвратително долна постъпка спрямо приятеля ти, поне недей да твърдиш колко го обичаш.
2. Недей да караш момчето да търси медицинско мнение отново - мисля, че такова нещо е ПРЕДОСТАТЪЧНО да се чуе само веднъж. Той вече е почнал да се примирява, недей да се опитваш от съжаление да му вдъхваш напразни и измислени надежди.

1.Изобщо не си човека ,който да ми казва какво да твърдя и какво да правя.
2.Изобщо не го съжалявам, а искам да му помогна.Според мен човек не трябва да се предава и да вярва ,че може да намери лечение някъде в чужбина,ако не в България.Винаги трябва да се търсят и други мнения, за да не се погребе човек жив и да се отчайва и да мисли че живота му няма смисъл.Никога не бих била с някой от съжаление,ама НИКОГА!

[loliness]

Те другите ти казаха повечето неща, които и аз мислех да ти напиша, но наистина много ми е интересно, когато заминеш да видиш момчето от лятото, какво ще кажеш на приятеля си, когото толкова много "обичаш"?


Това едва ли ще се случва често.Освен това аз казах на приятеля ми за проблема на това момче и самия той ме посъветва аз да отида да го видя,ако той няма възможност да дойде.Момчето от лятото си остава в спомените и това е.Едва ли за напред ще се виждаме толкова често,защото разстоянието ни разделя и много други неща.Целите ни в живота са различни.Ако ни е писано ще бъдем заедно,но сега това е нещо невъзможно.Но това в този момент изобщо не е важно.За мене е важно той да се оправи и да бъде здрав и щастлив,защото това заслужава.Но той се е примирил със смъртта вече и не мога да го убедя в нищо....

[loliness]

Няма как да му помогнеш , освен с това да бъдеш до него , да го подкрепяш , да му даваш сили да се бори и да не се предава.
Можеш наистина да поговориш с някой лекар , относно това дали не може да се направи нещо по въпроса , дори и в чужбина.
Не знам , много е гадно това.

Ами аз го посъветвах да потърси друго лечение,не само в България,но той казва че е на минус с парите.Казах му да си отвори сметка и че ще му помогнем с каквото можем.А той каза ,че не би го направил това ,защото ако разбере целия град,всички щяли да го гледат със съжаление ...А той не искал хората да си променят държанието към него.Според мен не трябва да ти пука за другите,какво мислят , как ще гледат и т.н. при положение, че нещата са на живот и смърт.Аз мисля че хората са благосклонни към тези неща и биха помогнали.Нооо просто трудно ще го накарам да го направи....