Да си излея мъката!!!

[Piiseto0o]

Здравейте ....чудех се дали да пиша,но реших,че трябва да си излея душата,защото вече чувствам ,че не издържам.Та мъката ми е такава,напоследък,всъщност откакто съм в чужбина съм страшно нервна,полудявам....живея с майка ми и сестра ми и баща й,подчертавам нейния баща!!!И може би всичките ми главоболия идват и от там,от хората с които живея.Майка ми ме роди на 17,нашите са и казвали хайде да я дадем за осиновяване неможеш да я гледаш,но тя все пак не ме дала,за което може би донякъде съм и благодарна.Все пак съм била 4 месеца в дом за сираци за да може да завърши,и знаете ли тя дори незнае кой е баща ми :( Дали е ония циганин или другия нещастник.Боже само като се замисля се побърквам :x.Когато бях на 13 замина за чужбина уж за да уреди един по-добър живот за мен и за нея,но не едва ли наистина беше отишла за това.Побърза да отиде,да си намери един мъж при това на години и на всичкото отгоре му роди дете,побърза да ме замени..Вярно обаждаше ми се,пращаше ми пари,но те пък и за нищо не стигаха,за малката си дъщеря можеше да харчи на месец по 300 евро,а за мен само 75 :) карай как да е порастнах вече,сама ще си изкарвам парите,но тя ме убива малко по малко с годините,за малката си дъщеря прави неща които за мен не е правила,ако не беше баба ми да ме отгледа незнам каква щях да съм сега.Когато бях малка майка само бачкаше,а когато имаше почивни дни знаеше само да спи до късно,и внимание не ми обръщаше много много,беше адски нервна и все за нещо викаше,а сега не е такава.И чудя се защо на мен ми готвеше само яйца а за мъжа си и малката си дъщеря прави много повече.И сега пак,всъщност вече 4 месеца подред се чувствам ужасно,защото тя никога не е била майката която исках,имам чувство,че ще полудея ако не си избия гадните мисли от главата,но немога да и простя за това,че тя ме замени,вече 7 година е тук,и тя изгуби страшно много от детството ми,няма даже сега какво да си кажем.Винаги съм я чувствала чужда,понякога си мисля,че я мразя.Немога да ги понасям нито нея,нито мъжа й,който всъщност не й е мъж,просто нали е българка излиза му евтина,прислужница без пари,ако не е тя с него той горкия една крушка неможе да си смени.А дъщеря им.толкова нагло хлапе,само на 5,а сякаш целия свят и е длъжен.Нищо,да са живи и здрави,но ми е противно,че собствената ми майка на първо място си гледа интересите,каза ми,че като завърша,ще дойда тук в чужбина и ще си бачкам да ама не,иска да гледам дъщеря й.и всички тук ме приемат као прислужница,по цял ден ми минава едно и също само чистя из нас.И най-кофтито е ,че ме подценяват страшно много,не съм можела да готвя,не съм можела това да правя,онова .... Страшно много искам да работя,не съм мързелива,ако искам нещо го правя,а тя все ми вика не си знаела нито английски,нито гръцки,да ама мисля,че добре се справям с двата езика,просто скъпата ми майка гледа на нея да й е добре,ако отида да бачкам кой ще и гледа дъщерята, и даже ми каза,че ще ми плаща,по 350 евро най-много да ама за тея пари и просяк няма да и се навие да гледа сестра ми,но нали ми е майка гледам все да съм и от полза,и не че и искам парите просто си имам планове и ми трябват тези пари.Немога,вече не издържам,чувствам се отвратително,понякога още със ставането,а аз не съм такова момиче,докато си бях в България всички ми казваха,че съм страшно усмихнат човек,просто защото се научих да не показвам какво ми е,но там не мислих толкова за всичко това,а сега от 4 месеца немога да стоя покрай нея,просто нямам избор,За 20-те ми години,тя присъства само на един мой рожден ден често се питам какво толкова сторих,че никога не изрекох думата тате :) За 20-те ми години,нямах много любови,никой не успях да обикна,нямах притеснения,относно мъжете,но пък майка ми беше най-голямото,никога я нямаше когато имах нужда от нея,а сега когато тя се нуждае от мен очаква да съм до нея.Винаги малката й дъщеря е повече от голямата,малката можела това,онова а голямата на нейните години нищо не правела.Но какво и да прави,като майка й ходеше наляво и надясно.И защо сестра ми има баща,а аз не,защото майка ми се оказа егоист до няма и накъде.Понякога ми се иска да и кажа тези всичките неща в очите,но нямам куража,дано някой ден дойде,нека и тя малко се почувства наранена както аз през тези 20 години.Чувствам се кофти и от факта,че сякаш съм излишна,те са като една семейна идилия,но аз къде се помествам незнам,идват ни на гости,техните приятели,но те ме гледат като една прислужница,все едно всичко аз трябва да правя,защото може би ако не го направя,ще кажат,че съм мързелива,всъщност гледам много да не се подавам на всичко това,но мамка му и аз съм човек,и не съм от камък.Мисля,си дано някой ден спра да мисля,за всички нейни грешки спрямо мен досега,и да разбирам я не е лесно на 17 да гледаш дете,но пък просто е трябвало малко да помисли,та това си е отговорност не е играчка да я захвърлиш...и всъщност нека е щастлива,благодаря и поне,че ме научи един ден каква майка да не бъда :)

[Sh@d0w]

Ненавиждам хора,които се държат така с децата си.Честно.Някои хора просто не трябва да им се дават родителски права.

Иначе опитай се да си намериш постоянна работа.След време можеш да бъдеш самостоятелна и да се махнеш от тях.Нека после да си търсят друг,който да им слугува.

[FuCKkK13]

Ненавиждам хора,които се държат така с децата си.Честно.Някои хора просто не трябва да им се дават родителски права.

Иначе опитай се да си намериш постоянна работа.След време можеш да бъдеш самостоятелна и да се махнеш от тях.Нека после да си търсят друг,който да им слугува. +1.. знаеш ли.. наистина ми стана гадно за теб, нищо,че не те познавам.. просто това,което си написала е доста жалко и тъжно...дано това да е,за да стане нещо по-хубаво след време... майка ти е ужасна.. знам,че ти е майка и няма как поне да не я обичаш съвсем малко, но това нейно държание е отблъскващо,гадно,жалко и т.н. ... просто гледай да си намериш по-скоро работа с която ще се справяш добре и да не е временна...и тогава най-добре 'и кажи всичко в очите и се махни.. просто никой не заслужава това... съжалявам за теб.. успех :( :-) :-) :-)

[nepowtorima]

Разбирам те! /нищо, че ми е малко тъпо, че си направила тема в която хората ще те съжаляват - едва ли това е целта ти и едва ли ти го искаш това/ Няма как! Трябва да стиснеш зъби и да преодолееш всичко! Поговори с майка си - какво толкова ще стане! Пък и погледни го от тази страна - майка ти не е имала възможност да те гледа като ти си била на годините на сестра си.. не е можела да ти обръща същото внимание .. и просто вече е свикнала. Сега се опитва да поправи грешката си на другата и дъщеря. Да вярно е ти си игнорирана, но вече си голяма и трябва да поемеш живота в свои ръце, а не да чакаш майка ти да те дундурка! Не всичко е толкова лошо колкото си го мислиш! Трудно е без родители, но ти ще събереш кураж.. и ще си продължиш живота както трябва!

[Piiseto0o]

Благодаря ви... и честно казано,не търся съжаление,понякога си мисля,че даже всичко това си има своите плюсове,защото сама отраснах,превъзпитах се,изградих себе си като личност,вярно и аз правя грешки,но те са част от моя житейски път...научих се на много неща и без тя да беше до мен...Позитивна съм,горда съм,умея да се съхранявам....и принципно не се отказвам,просто понякога ми писва.И със сигурност не съм казала,че искам да ме дундурка,всъщност кога го е правела,че да искам това от нея сега.Исках само да си излея душицата,че явно и е дошло в повечко,все пак благодаря ви за съветите :)

[SHPAIdURmeN]

"nepowtorima"мда права си за това което си написала.. :) .СТИСКАШ ЗЪБИ И ТОВА Е .Отиваш при майка си и си изливаш мъката обаче част от нея защото сигурно пак няма намериш куражът да й кажеш всичката натрупана мъка през годините.(и не гледай това днеска денят на мама е много зле (айде да не и казвам днеска)така никога няма да й кажеш(да знам че ни си написала нищо свързано с това което написах :D

[PainInTheAss]

Смятай аз дет съм момче и докато чета щях да си джасна монитора, пък на теб какво ти е.. Сериозно на твое място бих ги избил всичките без да се замисля, и нямаше да ми пука кво ще става после! И не не се ебавам в момента не го приемай като подигравка.. Мамка му защо има такива хора -_- Ако бях на тове място щях да ги избия бавно и мъчително и след това да се самоубия! :-x :-x :-x :-x Вярно е че никой не може да разбере болката на другия, преди да я изпита.. Никой не може да каже какво ти е, или да го усети, не го пожелавам на никого! Никой не го заслужава!!!!!!

[sexa_na_kompleksa]

Преминала си през ужасни неща, но наистина това ти е помогнало да се изградиш като личност, и то невероятна. : ) Няма ли да е по-добре за теб да се върнеш тук в България, да си намериш работа и да се откъснеш от нея, да продължиш живота си без нея? Или поне в Италия си намери работа - хем няма да си покрай семейството по цял ден, хем ще си събереш пари, с които после ще може да се върнеш насам, или да започнеш нов живот там. Където и да си, каквото и да правиш, според мен е най-добре да се отделиш от майка си. Тя трудно ще се промени в посоката, която искаш
Успех! : )

[EtU]

Няма смисъл да повтарям всичко написано по-горе от другите потребители. Те казаха всичко , което смятах да ти кажа. АА да и един въпрос.... Къде са приятелите точно сега!?!?

[DeHu]

Не прибързвай с изводите преди да говориш за това с майка си!!Аз съм 100% сигурна,че те обича колкото другото си дете.Ако не беше така мислиш ли,че щеше да се трепе да работи и да търси пари.Това че навремето не е успяла да ти осигури всичко необходимо не означава,че не се е опитала,нали ;) Пък и смятам,че не зависи само от нея,но и от новият и мъж отношението към теб.Според мен трябва да приемеш,че има нов живот и изглежда е щастлива...след като цял живот се е опитвала да ти осигури нормален живот,не мисля,че е редно да я съдиш.Сега съм сигурна,че всички ще ми се нахвърлят,но това е моето мнение...

[magitu1]

Ами моята история е подобна...когато бях на 5 баща ми замина за Испания и ни остави мен и мама сами - за да ни осигури един "по-добър" живот!!! После си дойде за 8-ят ми рожден ден и от тогава нито съм го виждала, нито съм го чувала, а в момента съм на 17!!! В последствие безпаричието накара мама да замине за Гърция (нямах навършени 9г.)! Той в момента си има друго семейство - жена, дете(момченце) и се грижи за момичето на втората си жена, а за собственото си дете (т.е. мен) - не му пука!!! От няколко години и майка ми си има друг мъж, но благодаря на Бога - той е невероятен човек!!! Купува ми всичко, което искам, грижи се за мен, дава ми съвети, ходя при тях всяко лято, но разбира се колкото и да се стараят двамата никога няма да можем да бъдем такова семейсто, каквото аз искам - ИСТИНСКО!!! Адски ми е болно, защото аз много обичах баща си и той мен - НЯКОГА, а сега незнам дали изобщо се сеща за мен на празниците! Наскоро имах рожден ден и се замислих дали изобщо като си погледне телефона и види коя дата е, се замисля какъв ден е какво се е случило преди 17год, но аз се надявам, че някой ден ще го видя и ще ми даде разумно обяснение!!!
Към авторката на темата: Хората са казали "Всяко зло, за добро"!!! Пожелавам ти някой ден да имаш най-невероятното семейство, за което аз, а може би и ти сме мечтали!!! УСПЕХ!!!! :-) :-) :-)

[Piiseto0o]

Хора благодаря,сега смея да кажа,че ми е къде къде по-леко.Човек като сподели сякаш му пада камък от плещите,защото така или иначе не се издържа много по този начин,но както каза magitu1 дано всяко зло за добро !!! И на теб ти пожелавам един ден да имаш именно онова прекрасно семейство за което всеки мечтае...успех и на теб magitu1 :*

[Done]

спокойно, скоро ще получиш писмо от Хогуъртс 8)