ShadoWKilleR
10-15-2011, 18:30
Нямах какво да правя затова реших да постна едно мое произведени. Ако на някои му допадне мога да кача още.
Защо светът е толкова пуст и безсмислен? Защо там където трябва да има топлина и нежност има само студ и безразличие? Защо думи като доброта, любов, равенство, честност са просто празни издихания на въсдуха неносещи никакъв смисъл със себе си? Защо всички продължават да живеят своите безсмислени животи теглени от неосъществими мечти и празни идеали? Защо сякаш само аз виждам през този фарс, този безсмислен маскарад истинската празнина и студ на този пуст свят? И тогава защо, въпреки видяната от мен "истина" продължавам отново да се вкопчвам в тази пародия на живот, независимо колко пъти бивам отхвърлян, а построеното от мен унищожено? Защо така отчаяно продължавам да търся мястото си в този сив безразличен свят?
Защо светът е толкова пуст и безсмислен? Защо там където трябва да има топлина и нежност има само студ и безразличие? Защо думи като доброта, любов, равенство, честност са просто празни издихания на въсдуха неносещи никакъв смисъл със себе си? Защо всички продължават да живеят своите безсмислени животи теглени от неосъществими мечти и празни идеали? Защо сякаш само аз виждам през този фарс, този безсмислен маскарад истинската празнина и студ на този пуст свят? И тогава защо, въпреки видяната от мен "истина" продължавам отново да се вкопчвам в тази пародия на живот, независимо колко пъти бивам отхвърлян, а построеното от мен унищожено? Защо така отчаяно продължавам да търся мястото си в този сив безразличен свят?