Моят живот...една тъжна история!

[roni9043]

Здравейте! Не знам откъде да започна...но все пак ще се опитам да е точно от самото начало...и пиша тук,защото...имам наистина нужда от съвети и помощ! И така..аз съм едно 18 годишно момиче...живея в малък град...доста беден и пропаднал мога да кажа..няма пари...няма и работа...нищо няма...мъртъв град..но като нямаме друг избор, с родителите ми сме принудени да живеем тук.И така...ето я и моята история: Още от малка бях унижавана..още от дете..израснах сама..близките и роднините ми никога не са идвали и да ме гледат дори и за един ден...само родителите ми ме отгледаха...съвсем сами..мен и брат ми..който е с 10 години по-голям от мен...никаква помощ не са видели нито от баби и дядовци нито от останалите роднини...съвсем сами са ни отгледали с много мъка...майка ми дори не говори с нейните родители...скарани са...на баща ми родителите починаха...още от дете не бях много общителна...и това винаги е бил проблем..още в началното училище преди да дойда да уча в гимназията, ми се подиграваха и ме малтретираха по всякакъв начин...имах си тогава някакви приятелки...които уж ми бяха приятелки но после ме зарязаха...оказа се че само са ме използвали...и оттогава останах напълно сама...после влязох и в гимназията с надеждата че нещата ще се променят но...нищо не се промени...даже стана и по-зле! И тук ми се подиграваха и малтретираха...по всякакъв начин... нямам си приятели...супер затворен човек съм...не излизам много..а и родителите ми не ме разбират..споделяла съм с тях и те обикновено винаги ме обвиняват че сама съм си виновна и не искат да ми помогнат..не знам вече какво да правя...много се отчаях...чувствам се като една развалина....напълно ме пометоха и разбиха всичко в мен...не ми остана вече нищо....нищо за което да се хвана...около себе си изградих три пласта стени,които да не позволяват на околните да виждат развалината в мен....сложих си маската за да се правя че всичко е наред.......а всъщност нищо не е !!!!! Омръзна ми вече! Усещам че губя сила...и отчаяно имам нужда от помощ...от това някой да ме разбере! Моля ви без обидни коментари...нагледах се вече на такива! ;((((((((

[awerw]

и какъв е въпроса

[FuckingFreak]

Здравей :) Първо малко не разбрах защо вашите са предпочели живот в по-малък град,където съответно работата е по-малко, от колкото големия. Но може би още от малки са там, не знам,това е тяхно решение, разбира се.
Знам, че не искаш обидни коментари, но наистина не знам какво да ти напиша. Има подобно момиче от нашия клас, което от 1ви клас (сега сме 7ми) почти няма приятели и всъщност като по-малка беше по-общителна, сега през междучасията седи на едно място и си оправя чантата нещо. Седя до нея, не по мое желание разбира се. Аз съм общителен човек като цяло и успях да я накарам да говори. Все още не е като 'нормалните деца', но доста често в часовете си говорим за различни работи, много ще се радвам ако тя започне да говори още повече и заслугата за това да бъде моя. Та така- към твоя проблем. Не знам как мога да ти помогна, тъй като дори не се познаваме. Честно казано не искам да увъртам и да те залъгвам за истината. А тя е от проста, по-проста - ако сама не си помогнеш, няма кой. Разбираш ли се добре с брат ти ? Предполагам щом е на 28 той си гледа интересите (работа,семейство може би), а ти се интересуваш от други неща в момента и може би както се казва не сте на един акъл. В подобно положение съм и аз- нямам братя и сестри, а братовчеди, но са с над 9 години по-големи от мен и няма за какво да си говоря, те си водят студентския живот, аз ученическия ... Предлагам ти да се запишеш на спорт или в някакъв клуб. Разшири кръга хора, с които общуваш. Може да срещнеш доста добри приятели. Ако си на 18 и твоите съученици все още ти се подиграват, говори много лошо за тях - никак не са израсли в гимназията и не са разбрали, че на такова дете не бива да се гледа с насмешка, ами да се подаде ръка. Може би, ако някой го направи,всички други ще се подиграват и на него,което пак казвам е много жалко. Сама ли седиш в училище? Ако около теб седи някое момиче,което ти изглежда приятно, започни да го заговаряш - на първо време питай елементарни и прости неща (на които дори можеш и сама да си отговориш) и ако не ти отговаря с по 1-2 думи или не ти казва "абе махни ми се от главата", знай че може и да пожънеш успех! Почни да общуваш, като казах, хората не хапят, въпреки че понякога думите, които изричат са много по тежки от камъни, хвърлени като теб, не спирай да се опитваш! Говори, дори понякога да те нагрубяват, продължавай въпреки всичко. Всички хора имаме недостатъци и вярвам, че ще намериш истински приятел, жалко че точно в тийнейджърските години си нямала такъв...

[xxxbrokenhearthxxx]

Имаш л.с. ...

[reperw]

а и родителите ми не ме разбират..споделяла съм с тях и те обикновено винаги ме обвиняват че сама съм си виновна true сама си си виновна за всичко.сори ама е така . Сподели защо те обиждат имат ли причина ?? може да си грозен урод ддз...не може ей така да отидеш на 15 8клас и да почнат да те обиждат или в 1ви клас дала си им повод...

[xxxbrokenhearthxxx]

а и родителите ми не ме разбират..споделяла съм с тях и те обикновено винаги ме обвиняват че сама съм си виновна true сама си си виновна за всичко.сори ама е така . Сподели защо те обиждат имат ли причина ?? може да си грозен урод ддз...не може ей така да отидеш на 15 8клас и да почнат да те обиждат или в 1ви клас дала си им повод...
Виж к'фо земи млъкни и недей да ръсиш простотии из форумите. Момичето искаше да я подкрепите а не да я обиждате! :-x
Хубаво, дала им е повод, видяли са, че е слаба и са решили да се правят на интересни и на велики чрез нея.
Точка! Миналото си е минало и не значи, че не може да се промени за в бъдеще.
Вместо да я окуражиш ти я обиждаш. Па ебаси и дебила си. Не заслужаваш живот. :D

[lili12]

Здравей.
Ще ти дам един съвет, който, надявам се, ще ти помогне.
Недей да позволяваш на тези хора, които те обиждат и тъпчат да ти пречат в живота.Просто забрави за тях!Щом не се защитаваш просто не им обръщай внимание.Учи си без да ти пука!
А относно родителите ти, толкова ли вече се тормозиш, че нямаш баба и дядо?Радвай се, че поне имаш родители, защото някои деца и това нямат.Мисли позитивно на нещата и не се измъчвай за дреболии.
Живота е суров само ако обръщаш внимание на всички проблеми!

[annie2]

Не им се давай да те обиждат,обиждат ли те обиждай ги и ти. :)

[skate]

най-важното е въобще да не ти пука и да не се влияеш от мнението на хората (ще го оценят това съучениците ти) раздавай го бунтарски и също няма да е лошо и на някакъв колективен спорт да се запишеш за да започнеш да контактуваш и да изграждаш умения за комуникация и тнт.със самосъжаление нищо няма да постигнеш : ) успех

[fenasf]

а и родителите ми не ме разбират..споделяла съм с тях и те обикновено винаги ме обвиняват че сама съм си виновна true сама си си виновна за всичко.сори ама е така . Сподели защо те обиждат имат ли причина ?? може да си грозен урод ддз...не може ей така да отидеш на 15 8клас и да почнат да те обиждат или в 1ви клас дала си им повод...
Виж к'фо земи млъкни и недей да ръсиш простотии из форумите. Момичето искаше да я подкрепите а не да я обиждате! :-x
Хубаво, дала им е повод, видяли са, че е слаба и са решили да се правят на интересни и на велики чрез нея.
Точка! Миналото си е минало и не значи, че не може да се промени за в бъдеще.
Вместо да я окуражиш ти я обиждаш. Па ебаси и дебила си. Не заслужаваш живот. :D


Уааа, колко тъжно :-#

Родителите й са прави. В такива ситуации човек сам се закопава. Съвсем естествено е да търси някой да й каже "леле каква трагедия, всички са рещу теб, ти не си виновна, аз те разбирам". Еми не е така - или преставаш да си жертва и да се самосъжаляваш или ще търпиш да те тъпчат цял живот.

Не е важна причината, като те обиждат, отвръщаш с бой. Като те бият не реви за милост а им плюй в лицето. Така се изгражда уважение, а не да вееш белия флаг и да викаш колко е зле живота ти.

[fenaNiki]

Съгласен съм с fenasf.
http://zamunda.net/details.php?id=245595 - дано ти помогне.

[tItEufFf]

Може би не това е причината, но ако си прекалено добра е нормално... Всъщност не е нормално, просто не е логично, но така става че добрите хора са винаги преебани.

[lightcameraction]

Толкова си жалка..и к'во?На 18 си,12 клас си..ако си учила през годините можеш да отидеш някъде да учиш това ,което винаги си искала в България,не е толкова скъпо,има студентски заеми и т.н.Стига сте мрънкали за 'сичко и сте правили историите си 10 пъти по-цветущи от колкото са..я се стегни.

[fifito19]

Не мога да ти помогна, историята ми прилича на твоята...
Просто се дръж и не се предавай, колкото и да е трудно, жените са силни същества. Ще се справиш все някак, вярвай.. Прегръщам те.

[ve6ti4kata1994]

Не знам какво точно да ти кажа, от една страна наистина ти си си виновна, но от друга не е точно така.
Не може за 18 г, колкото и антисоциална да си да не намериш поне един приятел. Замисли се каква може да е причината?

Истина е че има индивиди, които избиват комплекси по този начин и ако им се опълчиш започват да крещят още повече, да нападат още повече. Те правят това с мисълта, че ти си нещо по малко от тях. Коя си ти че да отвръщаш на "великите".

Аз също съм на 18, в нашия клас има едно момиче което по-същия начин е аутсайдер. Тъй като като теб живея в малък град със всичките предимства които спомена тя учи с едни и същи хора от 1 клас. Аз уча с нея от 8 и доколкото знам в началото тя сама се е отделяла от останалите. А сега ходи с мен и приятелките ми, но с нея не сме приятелки просто се мотаем заедно в училище. Тя просто върви след нас, нищо не говори, а само ни следва. Когато я попитаме нещо или я заговорим се държи съвсем нормално и говори, но е наистина странно и малко зловещо дори, че през другото време само слуша. Може би е срамежлива, но за бога 3 години върви след нас все ще се е отпуснала, при положение че никога не сме я обиждали. Даже я защитаваме от комплексарите.

Не знам защо точно ти пиша това, но мисля че без причина няма да те тормозят. Вгледай се в себе си и разбери къде грешиш. Вероятно и другите имат вина, но монетата винаги има две страни. :)

edit: http://vbox7.com/play:859ac439

[prettymonster]

АКО ДАВАШ да те тъпчат ЩЕ ТЕ тъпчат . Покажи коя си . Махни маската си и остави гневът зад тях да се лее и да разкрива какво можеш . Да показва , че не може да те малтретират !

[slava1]

Здравейте! Не знам откъде да започна...но все пак ще се опитам да е точно от самото начало...и пиша тук,защото...имам наистина нужда от съвети и помощ! И така..аз съм едно 18 годишно момиче...живея в малък град...доста беден и пропаднал мога да кажа..няма пари...няма и работа...нищо няма...мъртъв град..но като нямаме друг избор, с родителите ми сме принудени да живеем тук.И така...ето я и моята история: Още от малка бях унижавана..още от дете..израснах сама..близките и роднините ми никога не са идвали и да ме гледат дори и за един ден...само родителите ми ме отгледаха...съвсем сами..мен и брат ми..който е с 10 години по-голям от мен...никаква помощ не са видели нито от баби и дядовци нито от останалите роднини...съвсем сами са ни отгледали с много мъка...майка ми дори не говори с нейните родители...скарани са...на баща ми родителите починаха...още от дете не бях много общителна...и това винаги е бил проблем..още в началното училище преди да дойда да уча в гимназията, ми се подиграваха и ме малтретираха по всякакъв начин...имах си тогава някакви приятелки...които уж ми бяха приятелки но после ме зарязаха...оказа се че само са ме използвали...и оттогава останах напълно сама...после влязох и в гимназията с надеждата че нещата ще се променят но...нищо не се промени...даже стана и по-зле! И тук ми се подиграваха и малтретираха...по всякакъв начин... нямам си приятели...супер затворен човек съм...не излизам много..а и родителите ми не ме разбират..споделяла съм с тях и те обикновено винаги ме обвиняват че сама съм си виновна и не искат да ми помогнат..не знам вече какво да правя...много се отчаях...чувствам се като една развалина....напълно ме пометоха и разбиха всичко в мен...не ми остана вече нищо....нищо за което да се хвана...около себе си изградих три пласта стени,които да не позволяват на околните да виждат развалината в мен....сложих си маската за да се правя че всичко е наред.......а всъщност нищо не е !!!!! Омръзна ми вече! Усещам че губя сила...и отчаяно имам нужда от помощ...от това някой да ме разбере! Моля ви без обидни коментари...нагледах се вече на такива! ;((((((((

Трябва да се стегнеш!Отиди при психолог-не за нещо друго а просто да те изслуша :) Той или Тя най-добре ще те разберат!Не позволявай на хората да се подиграват с теб.Бъди над нещата.Никой не може да се държи така с теб!Всички сме хора да този свят и бедни и богати!И пак ти казвам-СТЕГНИ СЕ!

[vladislavcheto]

Как изровихте темата,от 2011 е .. :D

[4ampanda]

първо:: те прегръщам -I know exactly how it feels- но защото имах и други проблеми бях стигнала до по-ужасни неща:: приятелите в този момент не помагат- в повечето случаи хората, които срещаме като "приятели" в училище (до 12клас включително)- са всъщност хора, с които да успеем да си изговорим бройката думи за деня -недей бърка думата "приятел" и "познат" -нашето поколение смесва двете
знам, че темата е от 2011, но гледам че все още има коментари и се надявам да мога да ти помогна на тебе или който и да е друг с подобен проблем -поне с малко-
при мен от дупката ме извади майка ми- тя е най-близкият ми човек в този свят -ако не е майка ти, размисли се- задълбай се -кой е този човек в твоя живот? криеш ли се и пред него? -аз се крих от майка ми, но тя усети това и издебна подходящия момент да ме конфронтира и помогне
приятели аз нямам да ти кажа честно, вечно се блъсках за това- но в моментите в които имах- бях най-жалката картинка на света- те не бяха истински приятели, а едни авантаджии- а използвачите биват от всякакъв род, са навсякъде и с всякакви маски и сценични представления- внимавай[!]
като малка бях особено тероризирана -смесена съм и родена в друга държава, но тогава още не казвах, а го крих- но това не попречи на децата да забелязват, че съм по-различна в сравнение и винаги ме нараняваха/тероризираха по един или друг начин [мама не знаеше как да ми помогне освен да ме утешава, докато баща ми пък хептен не беше полезен]
не е лошо нещо, че си затворена- напротив! приеми го като твоето малко несъвършенство и се възползвай от това- помисли си за интересите ти! какво ти харесва да правиш! на английски има едно "наречие" :: turn your scars into stars ["превърни белезите си в звезди"- един вид :: възползвай се по най-добрият възможен начин от минусите си]
ако чак толкова държиш да намериш "съмишленици" те съветвам да ги потърсиш на интернет! -пак по интереси- имаш много по-големи шансове да завържеш истински познанства, които могат даже да се окажат истинската ти среда и приятели [забрави приказката, че интернет и реалност не е едно и също- в днешно време -вече е факт, че света е едно глобално село, а интернета- една глобална седянка]
надявам се, тъй като вече сме 2012та, да не си в тази дупка на отчаяние все още
нищо не ти е "не наред" даже си си съвсем нормална
не ти трябва нищо повече освен една опора
потърси я!

и едно финално "наречие" от мен, за кураж : където има желание и мечти, има и начин
не спирай да мечтаеш, да търсиш и да се развиваш! пък знае ли човек ;]]
x

[slavenceto0o]

Аз живея в друга държава, сестра ми и аз имахме същия проблем, особено сестра ми. Намери хора като теб просто им кажи здрасти, те няма да откажат. И знай че дори и да нямаш приятели, семейството е най-важно. Но трябва да се престрашиш и да намериш хора като теб. Потърси работа, там може да намериш някой като теб. Вярвай ти не си първата и определено не последната. Всеки си получава заслуженото рано или късно.

[JuStElly]

Това,че си била сама във всичко донякъде е хубаво,защото калява характера.Такива хора успяват един ден,защото им писва всички да ги тъпчат и мачкат.Просто си кажи,че можеш,бъди амбициозна и да не ти пука за другите.Направи така,че един ден да си много над тях и ти да им се подиграваш,когато ги видиш как сутрин мръзнат по спирките,а ти минаваш с хубавата си кола.Това,че на 18 години те тормозят и ти се подиграват,говори лошо за тях.Абстрахирай се.В никакъв случай не бъди затворена и антисоциална,бори се за това,което искаш и мисли за бъдещето.Не ти трябват някакви лигльовци за приятели!!!

[autumn_eyes]

Стягаш багажа и дим да те няма...
Какво толкова? Завършваш ако си последна година и си обираш крушите. Университет, квартира, работа. Никой не те задължава да останеш в тоя град.

[autumn666]

Здравей :) Първо малко не разбрах защо вашите са предпочели живот в по-малък град,където съответно работата е по-малко, от колкото големия. Но може би още от малки са там, не знам,това е тяхно решение, разбира се.
Може би защото не могат да си позволят живот в по-голям град? Не всеки има пари и възможност.
А "7ми клас съм, в училище стоя до момиче, което няма приятели, не по мое желание, разбира се." дори и няма да го коментирам.

По темата, колкото и да е стара, все пак ще напиша нещо. Според мен всеки е минал по тоя път в живота, където са го обиждали и са го карали да се чувства като издънката на обществото. И аз в някои периоди от живота ми съм била унижавана и честно да ти кажа истински приятели си намерих чак някъде 8-9ти клас. До тогава всичко си бяха детски истории, които сега си спомням с насмешка. Сега съм си напълно щастлива и не бих променила нищо в живота ми, въпреки че ако погледна от песимистичната страна на нещата може би има какво - някои проблеми, с които съм решила да не се измъчвам. Вече не ми пука какво говорят хората за мен. Гледам си живота, имам своите амбиции и планове за бъдещето. С всичко това искам да ти кажа, че може би ще ти е от полза да последваш този пример. Главата горе, само на 18 си и животът е пред теб. Стягаш се и почваш да учиш, до колкото разбрах родителите ти не са от най-богатите, за това ти ще можеш да се спасиш сама с образование, следователно хубава работа и т.н.
Да, виновна си сама за това, че не си успяла да се докажеш в живота едва ли не на по-ранна възраст. Вдигаш си самочувствието и спираш да се правиш на жертва. Това е.
Не е трудно да общуваш с хората. Запознай се с нови. Ходи по разни сбирки, дискотеки. Ако щеш и в нета се запознавай, ама не знам на колко качествени хора ще попаднеш там.