Липса на самочувствие!

[anonymous682486]

Днеска прочетох една статия на тиин проблем в началната страница за "самочувствието.Можете ли да си представите човек които се притеснява твърде много и почти не общува ,а и няма грам сомочувствие!Аз съм такъв човек.Аз съм друг човек сред познати роднини и друг когато съм сред приятели или във даскалото съм коренно различен човек.!Може да ви се струва лесно на тези дето имат супер високо самочувствие но всъщност на мене и такива като мен им е много трудно да придобият самочувствие.Разкажете ми реална история на ваши приятели или вашата история в която се разказва за моя тип хора и как се излезли от кризата. :(

[Lucho]

Стефчо, като за начало недей да четеш много от статиите на тийнпроблем, а още повече не се опитвай да ги заучаваш или пък да прилагаш написаното в тях.

На въпросът ти - да, има много други хора като теб. Това обаче не трябва да ти пречи да си живееш живота.

[iiordanova]

Има много хора,които нямат самочувствие.
Според мен липсата на самочувствие се основава при много хора на това,че имат някакви комплекси. Ти имаш ли комплекси?

[monini4ka]

Леле.. Сеста ми е същата като теб.. Вкъщи е много отворена.. В смисъл супер отоврено се държи ии даже понякога изкарва нашите извън нерви.. ;дд А пред други хора е някаква толкова тиха и затворена..
Аз супер много й се дразня ии постоянно и повтарям само едно: Не трябва да ти пука какво си мислят другите - важно е ти да се чувстваш добре!
Ии дори и да ти се струва трудно да го направиш, повтаряй си го всеки път, когато имаш нужда и ще видиш, че ще стане.. (Божее колко филмирано звучи.. хД)

[dPa3HuTeJl]

:lol: Я се стегни бе мухльо,самочувствие нямал,сигурно те подиграват? Обиждат те? Нямаш приятели? Всички са срещу теб? Лапешка работа.. и кво ся? Колкото и теми да напишеш/да изчетеш нищо няма да стане.Признавам си и аз бях така като бях на 14-15,ама след 1-2 месеца осъзнах че няма смисъл от тия простотии и филми и просто спря да ми пука <- буквално.Колкото и тъпо да ти звучи просто спря да ми пука за всичко,което не е много добре,ама не ми пука. :lol: Не само за хората около мен,какво си мислят за мен и т.н. а за всичко,всеки човек все някога стига до фазата "I DONT GIVE A FUCK" сега явно е твой ред,как така нямаш самочувствие? Колкото и комплекси да имаш,кво ти пука бе? Аз преди 2 години бях някъв пъпчасал олигофрен който постоянно си стоеше в тях и цъкаше УоУ по цял ден,щото 'нямах самочувствие' :lol: стига с тия глупости,избий си тия комплекси или там квото имаш от главата и почни да живееш,щото ако си останеш така няма ти прави много кеф нали.Като някой ти каже нещо,че си тъпак примерно или идиот,малоумник,мърлив,пед� �рас,олигофрен и т.н. просто им отвръщай да ходят да се скрият някъде и тва е,изобщо не трябва ти дреме на оная работа.Аиде приятно вдигане на самочувствието :lol:

[anonymous682486]

в смисъл какво искаш да кажеш със това дали имам Комплекси

[smile4ety]

имам една приятелка в моя клас.. момичето знае всичко, може много, но стане ли въпрос да го направи пред някой се започва - аз не мога, аз ще объркам, аз няма да го направя както трябва... мога да кажа, че тя е най-песимистично настроения човек когото познавам и да и тя няма самочувствие...
Лично на мен ми изглежда странно,но аз съм оптимист ии все гледам да изтъкна хубавото а за самочувствие да не говорим.. да някога и аз не смеех да направя нищо, но след това си казах "или се осмеляваш и се качваш на сцената, или вечно оставаш зад кулисите" понеже се записах на танци и ме беше срам и страх от всичко и всички. Ама свикнах и си казах - какво пък живота е пред мен...
Та до всички с ниско самочувствие ---- просто ви трябва малко смелост :)

[againstyou]

:lol: Я се стегни бе мухльо,самочувствие нямал,сигурно те подиграват? Обиждат те? Нямаш приятели? Всички са срещу теб? Лапешка работа.. и кво ся? Колкото и теми да напишеш/да изчетеш нищо няма да стане.Признавам си и аз бях така като бях на 14-15,ама след 1-2 месеца осъзнах че няма смисъл от тия простотии и филми и просто спря да ми пука <- буквално.Колкото и тъпо да ти звучи просто спря да ми пука за всичко,което не е много добре,ама не ми пука. :lol: Не само за хората около мен,какво си мислят за мен и т.н. а за всичко,всеки човек все някога стига до фазата "I DONT GIVE A FUCK" сега явно е твой ред,как така нямаш самочувствие? Колкото и комплекси да имаш,кво ти пука бе? Аз преди 2 години бях някъв пъпчасал олигофрен който постоянно си стоеше в тях и цъкаше УоУ по цял ден,щото 'нямах самочувствие' :lol: стига с тия глупости,избий си тия комплекси или там квото имаш от главата и почни да живееш,щото ако си останеш така няма ти прави много кеф нали.Като някой ти каже нещо,че си тъпак примерно или идиот,малоумник,мърлив,гей, олигофрен и т.н. просто им отвръщай да ходят да се скрият някъде и тва е,изобщо не трябва ти дреме на оная работа.Аиде приятно вдигане на самочувствието :lol:
Даам,много истина има в твоя пост.

[ThroughStruggle]

:lol: Я се стегни бе мухльо,самочувствие нямал,сигурно те подиграват? Обиждат те? Нямаш приятели? Всички са срещу теб? Лапешка работа.. и кво ся? Колкото и теми да напишеш/да изчетеш нищо няма да стане.Признавам си и аз бях така като бях на 14-15,ама след 1-2 месеца осъзнах че няма смисъл от тия простотии и филми и просто спря да ми пука <- буквално.Колкото и тъпо да ти звучи просто спря да ми пука за всичко,което не е много добре,ама не ми пука. :lol: Не само за хората около мен,какво си мислят за мен и т.н. а за всичко,всеки човек все някога стига до фазата "I DONT GIVE A FUCK" сега явно е твой ред,как така нямаш самочувствие? Колкото и комплекси да имаш,кво ти пука бе? Аз преди 2 години бях някъв пъпчасал олигофрен който постоянно си стоеше в тях и цъкаше УоУ по цял ден,щото 'нямах самочувствие' :lol: стига с тия глупости,избий си тия комплекси или там квото имаш от главата и почни да живееш,щото ако си останеш така няма ти прави много кеф нали.Като някой ти каже нещо,че си тъпак примерно или идиот,малоумник,мърлив,гей, олигофрен и т.н. просто им отвръщай да ходят да се скрият някъде и тва е,изобщо не трябва ти дреме на оная работа.Аиде приятно вдигане на самочувствието :lol:

Ти пък си 10 пъти по-голямо хлапе от тези, които описваш в поста си. I DON'T GIVE A FUCK ?! Я се успокой малко.
И твоята фаза ще премине, така наречената "подчертано тийнейджърска". Тея смехории с "не ми пука" и "по-добре на хората в устата, отколкото на хората в краката" всички сме ги слушали. Моля ти се, дръж се на ниво, колкото и ниско да е числото на възрастта ти. ;)

[dPa3HuTeJl]

:lol: Я се стегни бе мухльо,самочувствие нямал,сигурно те подиграват? Обиждат те? Нямаш приятели? Всички са срещу теб? Лапешка работа.. и кво ся? Колкото и теми да напишеш/да изчетеш нищо няма да стане.Признавам си и аз бях така като бях на 14-15,ама след 1-2 месеца осъзнах че няма смисъл от тия простотии и филми и просто спря да ми пука <- буквално.Колкото и тъпо да ти звучи просто спря да ми пука за всичко,което не е много добре,ама не ми пука. :lol: Не само за хората около мен,какво си мислят за мен и т.н. а за всичко,всеки човек все някога стига до фазата "I DONT GIVE A FUCK" сега явно е твой ред,как така нямаш самочувствие? Колкото и комплекси да имаш,кво ти пука бе? Аз преди 2 години бях някъв пъпчасал олигофрен който постоянно си стоеше в тях и цъкаше УоУ по цял ден,щото 'нямах самочувствие' :lol: стига с тия глупости,избий си тия комплекси или там квото имаш от главата и почни да живееш,щото ако си останеш така няма ти прави много кеф нали.Като някой ти каже нещо,че си тъпак примерно или идиот,малоумник,мърлив,гей, олигофрен и т.н. просто им отвръщай да ходят да се скрият някъде и тва е,изобщо не трябва ти дреме на оная работа.Аиде приятно вдигане на самочувствието :lol:

Ти пък си 10 пъти по-голямо хлапе от тези, които описваш в поста си. I DON'T GIVE A FUCK ?! Я се успокой малко.
И твоята фаза ще премине, така наречената "подчертано тийнейджърска". Тея смехории с "не ми пука" и "по-добре на хората в устата, отколкото на хората в краката" всички сме ги слушали. Моля ти се, дръж се на ниво, колкото и ниско да е числото на възрастта ти. ;) Що се напрягаш? Нито знаеш на колко съм години нито нищо,аз няма какво да се успокоявам,просто както казах съм минал през тая фаза,и знам какво е.. и знам как да помогна.Това че ти ме мислиш за лапе aka тинейджър си е твой проблем, и моля ти се не мe оценявай по постовете ми ,защото тва е един смешен сайт,на който само троллвам щото 90% са изпростели и просто не виждам как мога да дам компетентно мнение,пиша сериозно в теми ако си заслужава.Както и да е,няма какво да обсъждаме мен в тема която не е моя..and I dont give a fuck anyways.. hoes.

[ThroughStruggle]

"..and I dont give a fuck anyways.. hoes."
:razz:
Мислиш, че някой пораснал и навлязъл в късния си пубертет човек ще напише нещо такова? Моля ти се, тея номера с "няма как да знаеш на колко съм от поста ми" и аз съм ги правила, до болка са ми познати. Повярвай ми, има как.
Като си толкова ларж, с огромен интерес и превъзбуденост очаквам "компетентното ти мнение". Предполагам, че то ще отвори очите на автора за битието, смъртта, съдбата и други дълбоко философски теми.
А да се напрягам? Заблуждаваш се, отдавна са преминали годините, в които се връзвах на писаниците на непознати в Интернет. :)

[IlovEmyPuffYToY]

Ми аз съм срамежлива - не знам дали това отговаря на крритериите ти, но съм много притеснитлна и винаги съм на тръни с определени хора, които не са ми чак приятели...Иначе с приятелите съм тооооооолкова шумна и бъзикаща, че понякога изглеждам напушена....С нещо като две лица съм (Е, повече лица са 8-)) и когато съм в различно настроение се държа различно...И с различните хора....Но попринцип предпочитам да изслуушвам хората вместо аз да говоря, защото все се притеснявам за тема на разговор, дали ще го обидя с нещо, дали няма да разбере майтапа....А пък тва последното толкава пъти ми се е случвало, че....И тва е най-гаднотто чувство да не те разберат и да не се смеят с теб (кви са тия хора без чувство за хумор ужас) Както и да е ....Просто бъди малко по - весел, бодър, напушен и да не ти пука...Аз имам някои причини от детска травма да съм малко по-притеснителна, ама това се случва само на моменти - иначе съм си супер отворена :)

[BlackEyedPeas]

Ми аз съм срамежлива - не знам дали това отговаря на крритериите ти, но съм много притеснитлна и винаги съм на тръни с определени хора, които не са ми чак приятели...Иначе с приятелите съм тооооооолкова шумна и бъзикаща, че понякога изглеждам напушена....С нещо като две лица съм (Е, повече лица са 8-)) и когато съм в различно настроение се държа различно...И с различните хора....Но попринцип предпочитам да изслуушвам хората вместо аз да говоря, защото все се притеснявам за тема на разговор, дали ще го обидя с нещо, дали няма да разбере майтапа....А пък тва последното толкава пъти ми се е случвало, че....И тва е най-гаднотто чувство да не те разберат и да не се смеят с теб (кви са тия хора без чувство за хумор ужас) Както и да е ....Просто бъди малко по - весел, бодър, напушен и да не ти пука...Аз имам някои причини от детска травма да съм малко по-притеснителна, ама това се случва само на моменти - иначе съм си супер отворена :)


Леле, човек, все едно мен описа в първите си няколко реда! Същата съм и аз. Пред приятели, близки.. боже, толкова съм отпусната, лигавя се много, че чак и на мен са ми казвали това за напушената. Но до тук и край. След това в училище съм коренно различен човек. Просто.. не съм аз, по свита съм, срамежлива, опитвам се да не ми пука и успявам, ама.. до тук. Просто сякаш ме е страх да не се "изложа" пред хората, защото ще ме направят за смях пред всички. Страх ме е, че ако се опълча на някои и ще си навлека гнева им и ще стана омразна за повечето. Страхувам се, че няма да ме харесат, че ще изглеждам като издънка пред тях. А и вече няколко пъти се случва и не ми е много приятно.

[IlovEmyPuffYToY]

Ми аз съм срамежлива - не знам дали това отговаря на крритериите ти, но съм много притеснитлна и винаги съм на тръни с определени хора, които не са ми чак приятели...Иначе с приятелите съм тооооооолкова шумна и бъзикаща, че понякога изглеждам напушена....С нещо като две лица съм (Е, повече лица са 8-)) и когато съм в различно настроение се държа различно...И с различните хора....Но попринцип предпочитам да изслуушвам хората вместо аз да говоря, защото все се притеснявам за тема на разговор, дали ще го обидя с нещо, дали няма да разбере майтапа....А пък тва последното толкава пъти ми се е случвало, че....И тва е най-гаднотто чувство да не те разберат и да не се смеят с теб (кви са тия хора без чувство за хумор ужас) Както и да е ....Просто бъди малко по - весел, бодър, напушен и да не ти пука...Аз имам някои причини от детска травма да съм малко по-притеснителна, ама това се случва само на моменти - иначе съм си супер отворена :)


Леле, човек, все едно мен описа в първите си няколко реда! Същата съм и аз. Пред приятели, близки.. боже, толкова съм отпусната, лигавя се много, че чак и на мен са ми казвали това за напушената. Но до тук и край. След това в училище съм коренно различен човек. Просто.. не съм аз, по свита съм, срамежлива, опитвам се да не ми пука и успявам, ама.. до тук. Просто сякаш ме е страх да не се "изложа" пред хората, защото ще ме направят за смях пред всички. Страх ме е, че ако се опълча на някои и ще си навлека гнева им и ще стана омразна за повечето. Страхувам се, че няма да ме харесат, че ще изглеждам като издънка пред тях. А и вече няколко пъти се случва и не ми е много приятно. +1 АБСОЛЮТНО!!!!! Чоек изумяваш ме 8-) Аз попринцип съм голям шапшал и си го знам (Как няма да го знам-колко неловки моменти съм имала) и затова пред различните хора - леко чужди или такива дето няма да ме разберат и како хахо съм .....Офф ама си зависи и от настроението ми, което меня през 5 секунди 8-)

[BlackEyedPeas]

Ми аз съм срамежлива - не знам дали това отговаря на крритериите ти, но съм много притеснитлна и винаги съм на тръни с определени хора, които не са ми чак приятели...Иначе с приятелите съм тооооооолкова шумна и бъзикаща, че понякога изглеждам напушена....С нещо като две лица съм (Е, повече лица са 8-)) и когато съм в различно настроение се държа различно...И с различните хора....Но попринцип предпочитам да изслуушвам хората вместо аз да говоря, защото все се притеснявам за тема на разговор, дали ще го обидя с нещо, дали няма да разбере майтапа....А пък тва последното толкава пъти ми се е случвало, че....И тва е най-гаднотто чувство да не те разберат и да не се смеят с теб (кви са тия хора без чувство за хумор ужас) Както и да е ....Просто бъди малко по - весел, бодър, напушен и да не ти пука...Аз имам някои причини от детска травма да съм малко по-притеснителна, ама това се случва само на моменти - иначе съм си супер отворена :)


Леле, човек, все едно мен описа в първите си няколко реда! Същата съм и аз. Пред приятели, близки.. боже, толкова съм отпусната, лигавя се много, че чак и на мен са ми казвали това за напушената. Но до тук и край. След това в училище съм коренно различен човек. Просто.. не съм аз, по свита съм, срамежлива, опитвам се да не ми пука и успявам, ама.. до тук. Просто сякаш ме е страх да не се "изложа" пред хората, защото ще ме направят за смях пред всички. Страх ме е, че ако се опълча на някои и ще си навлека гнева им и ще стана омразна за повечето. Страхувам се, че няма да ме харесат, че ще изглеждам като издънка пред тях. А и вече няколко пъти се случва и не ми е много приятно. +1 АБСОЛЮТНО!!!!! Чоек изумяваш ме 8-) Аз попринцип съм голям шапшал и си го знам (Как няма да го знам-колко неловки моменти съм имала) и затова пред различните хора - леко чужди или такива дето няма да ме разберат и како хахо съм .....Офф ама си зависи и от настроението ми, което меня през 5 секунди 8-)


Същото!! Страх ме е, че ще изглеждам смешно в очите на другите! Иначе не съм някаква изолирана в класа ми де, но просто не общуваме много, но не е същото. Никак даже. Друго си е когато си сред твоите приятели, коренно различно е! Имах 1-2 неловки момента тази година, но те бързо се забравят, щот не са кой знае какви ;д Но сега сякаш е различно и се страхувам да не ги имам отново. И сега изобщо.. нищо не казвам, мълча си просто и това е. Иначе хич не ми дреме ама... сбъркан човек съм :D Просто знам, чекакто каза "чуждите хора" няма да ме разберат ;д

[BrainlessROCKBABY]

и аз я видях тая статия, но едно е написано, друго е да го приложиш ;д
друг въпрос е, че е безполезна ;д

на всеки малко или много му липсва самочувствие или сигурност ;д (освен на кифлите със самочувствието без покритие ;д)

аз бях доста затворена, безразлична към тва кво става около мен, но един ден си казах просто еби му майката ;д сега съм social monster :D
просто се навивай, че не ти пука какво мислят другите.. от това произтичат проблемите със самочувствието, според мен 8-)

великото "чуждо мнение" ;x съветвам те да започнеш малко по малко.. baby steps, както се вика - заговаряш непознати на улицата за дребни неща - огънче или колко е часа.. запиши се на някакъв спорт или таекуон-до, бъди активен, в училище поздравявай всички, носи удобни дрехи, бъди широкоскроен, усмихнат и резултатите ще са на лице ^^

още нещо - запомни, че самочувствието на онези високомерни създания се гради на смазване на самочувствието на останалите. не го допускай!

[IlovEmyPuffYToY]

Ми аз съм срамежлива - не знам дали това отговаря на крритериите ти, но съм много притеснитлна и винаги съм на тръни с определени хора, които не са ми чак приятели...Иначе с приятелите съм тооооооолкова шумна и бъзикаща, че понякога изглеждам напушена....С нещо като две лица съм (Е, повече лица са 8-)) и когато съм в различно настроение се държа различно...И с различните хора....Но попринцип предпочитам да изслуушвам хората вместо аз да говоря, защото все се притеснявам за тема на разговор, дали ще го обидя с нещо, дали няма да разбере майтапа....А пък тва последното толкава пъти ми се е случвало, че....И тва е най-гаднотто чувство да не те разберат и да не се смеят с теб (кви са тия хора без чувство за хумор ужас) Както и да е ....Просто бъди малко по - весел, бодър, напушен и да не ти пука...Аз имам някои причини от детска травма да съм малко по-притеснителна, ама това се случва само на моменти - иначе съм си супер отворена :)


Леле, човек, все едно мен описа в първите си няколко реда! Същата съм и аз. Пред приятели, близки.. боже, толкова съм отпусната, лигавя се много, че чак и на мен са ми казвали това за напушената. Но до тук и край. След това в училище съм коренно различен човек. Просто.. не съм аз, по свита съм, срамежлива, опитвам се да не ми пука и успявам, ама.. до тук. Просто сякаш ме е страх да не се "изложа" пред хората, защото ще ме направят за смях пред всички. Страх ме е, че ако се опълча на някои и ще си навлека гнева им и ще стана омразна за повечето. Страхувам се, че няма да ме харесат, че ще изглеждам като издънка пред тях. А и вече няколко пъти се случва и не ми е много приятно. +1 АБСОЛЮТНО!!!!! Чоек изумяваш ме 8-) Аз попринцип съм голям шапшал и си го знам (Как няма да го знам-колко неловки моменти съм имала) и затова пред различните хора - леко чужди или такива дето няма да ме разберат и како хахо съм .....Офф ама си зависи и от настроението ми, което меня през 5 секунди 8-)


Същото!! Страх ме е, че ще изглеждам смешно в очите на другите! Иначе не съм някаква изолирана в класа ми де, но просто не общуваме много, но не е същото. Никак даже. Друго си е когато си сред твоите приятели, коренно различно е! Имах 1-2 неловки момента тази година, но те бързо се забравят, щот не са кой знае какви ;д Но сега сякаш е различно и се страхувам да не ги имам отново. И сега изобщо.. нищо не казвам, мълча си просто и това е. Иначе хич не ми дреме ама... сбъркан човек съм :D Просто знам, чекакто каза "чуждите хора" няма да ме разберат ;д Еми ти ако ми видиш темите ще разбереш за какво става ъпрос...Абе всички общо взето пишем тук, защото ни е страх да го кажем на живо да не разберат какви шапшали сме и да не ни се смеят.... :D Иначе и аз имах неловки моменти - например заради голямата ми уста пуснах (без да искам) слух и малко така се поулях пред момчето, което харесвам....И някои хора от своя страна също пуснаха слухове за мен 8-) Абе порочен кръг..Дразнех доста дълго и едно друго момче, но това е друга тема :D Просто устата ми граници няма - т'ва и учителите го знаят :D