melani54
10-18-2011, 17:45
Колин тъкмо изкачваше стълбите в блока си, когато намери едно писмо в небесно синьо.На него не пишеше нищо.Воден от любопитството той го отвори и зачете
„Не исках да ти го кажа така, но това е единственият начин.Съжалявам за всичко, което не успях да направя.Не се чувствам на мястото си тук.Имаше момент, в който си помислих, че нещата са се променили, но сгреших.Надявам се да си щастлив.Сбогом!Обичам те!
P.S.Не беше нужно да си толкова хаплив!!!”
В пликът имаше и ключодържател във формата на сърце със стрела, нарисувана на гърба.Колин се разсмя и то доста бурно.След като се успокои установи, че почеркът е детски (или поне на такъв приличаше), помисли си, че вероятно е шега.Огледа внимателно ключодържателят, който му се видя странен.В главата му се прокрадна леко обезпокояваща мисъл.Ами ако бе от сестра му.Нямаше начин просто.Но все пак се обади на майка си.По телефона звучеше доста притеснен, но майка му го успокои, казвайки му, че сестра му е с нея.Той си помисли, че параноясва.Но не изхвърли писмото, а го запази, като преди това го сравни с почерка на сестра му, оказа, че са доста различни.Отдъхна си и седна на компа, още с включването си във facebook поне 10 души му писаха, имаше 15 известия и 20 покани.Да, той наистина е популярен.И как няма да е…..с тъмно руса коса, зелени очи, стройно тяло и забавен характер.Всички му се възхищаваха.
На другият ден Колин разказа за писмото.И всички те както се очакваше се смяха.Само един човек в стаята не се забавляваше.Малка прозрачна капка се стече по лицето и.
На тръгване от училище Колин се блъсна в някакво момиче, чието име дори не помнеше, но знаеше прякора и –Зубрачката.Не особено оригинално, но и хлапетата в класа не са особено умни.Тя се извини, но той дори не я чу.Така бе настроил слуха си, че чуваше само гласовете на приятелите си и готините момиче.Тя бе безлична, просто някакво си тяло, с което не искаше да има нищо общо.Тя вървеше по коридора към изхода, а той доста крачки зад нея, но забеляза същия ключодържател от писмото да виси, закачен за раницата и.Това го накара да се замисли, но не за дълго.Вниманието му бе отклонено от Соня-момичето, с което имаше вземане даване или по-просто казано, момичето, с което се чукаше.
Още с прибирането си в ранни зори както винаги той препрочете писмото и огледа ключодържателя.Съвсем същия като на онази…как и беше името….Зубрачката.Фактът, че не знаеше името и не го притесни.
След повече от седмици бе забравил за писмото, което събираше прах някъде.Случката бе забравена, до часа по физика.Предметът, по който Колин едвам крепеше 3, дори му се изплъзваше.Той драскаше нещо в тетрадката и същевременно с това си лафеше с „приятели”.Беше глух за ставащото наоколо.
-Колин!-с повишен тон го викаше госпожата.
-Да!-усмихна и се той.
-Нека видя тетрадката ти.
-Все тая.-отиде при нея и и подаде на нищо приличащата тетрадка със скейтбордист на корицата.
Госпожата я разглеждаше с интерес.
-Предполагам, че има и други места, на които да пишеш телефоните на момичетата и твоите завоевания.
Класът избухна в смях.
-Трябва да наваксаш…да видим.Софи.
Момичето, на първият чин в средата вдигна глава с лек уплах в очите.
-Нека видя твоята тетрадка.
Момичето стана и и я подаде.
Учителката се усмихна доволна, от това което вижда.
-Ти ще дадеш тетрадката си на Колин, за да препише плановете и ще ти я върне в понеделник.
-Да.-тя му я подаде и той грубо я взе.Седна си и я прибра в чантата си, като не забеляза, че едната страница се е прегънала.
Останалата част от деня бе съвсем нормална, дори скучна по неговите критерии.
Щом се прибра седна на бюрото, затрупано с какво ли не, но не и с учебници.И отвори тетрадката.Почеркът му се стори познат, но не можа да се сети къде го е виждал преди.Започна да преписва и след първите два реда му писна и реши, че ще я преснима.През нощта се събуди , сещайки се откъде му е познат този почерк.Стана и затършува из шкафовете, изруга на няколко пъти, но накрая намери това, което търсеше, а именно писмото.Извади листа и сравни почерка-еднакъв.Не можеше да повярва.Значи това момиче….погледна етикета на корицата Софи е написала писмото, но защо?Трябваше да я попита и връщането на тетрадката щеше да е идеалния момент.
През целият час по физика не спря да гледа Софи.Чак сега забеляза, че има кестенява коса с руси преплитащи се в нея кичури, имаше хубаво тяло, но бе така сериозна и тъжна.След биенето на звънеца тя събираше нещата си и Колин намери момента за подходящ.
-Хей!
Тя се обърна с недоумение в очите.
-Вчера ми даде тетрадката си.
Тя посегна да я взема, но той дръпна ръката си,тя сбърчи вежди неразбиращо.
-Искам да ти покажа нещо.Това писмо-извади го от джоба на дънките си.-ти ли си го писала?Не се опитвай да лъжеш защото сравних почерка и съвпада.
-След като си решил загадката какво искаш от мен.
-Защо си го написала?Наистина ли смяташ да се самоубиеш?
-Задаваш доста лични въпроси за човек, който не знае името ми.
-Знам го.Софи.
Тя се усмихна лека с насмешка.
-И двамата знаем, че си го прочел.Не знаеш нищо за мен.Явно това разбуди интереса ти, защото не си говорил с мен от 7 клас или от както стана популярен.Няма значение, забрави писмото, забрави, че знаеш името ми и днес си говорил с мен, върни се към нормалния си начин на живот.-тръгна, оставяйки го сам.
Искаше му се много да разбере всичко, но тя бе права нямаше това право и все пак ако приложеше чара си, можеше да се получи, но като че ли тя не беше такава.Но любопитството го мъчеше.
-Какво си се умислил, скъпи?-попита го Соня, движейки ръката си по бедрото му.
Той се отдръпна.
-Сега не ми е до това.Върви си.
Тя си тръгна, учудена, той никога не я отпращаше.
В часът по химия Софи и Колин се паднаха партньори.
-Не ми се пречкай и ме остави да направя всичко, защото тази оценка е важна за мен.-леко го побутна и започна работата по задачата.
Той я гледаше слисан.
-Нищо ли няма да ми кажеш за писмото?Беше на стълбите в моя блок.Дали не е за мен.
Тя се изсмя.
-Доста си самовлюбен.Дори не зная къде живееш.Защо ми е да ти пращам писмо, камо ли с такова съдържание?-повдигна вежди.
-Знам ли?Може да си обсебена от мен или влюбена.
-Повярвай не съм, това е последното, което искам да бъда.Не знам как е попаднало, спри да задаваш въпроси.
-Искам да знам.Защо не ми кажеш?Трябва да знам.
Софи го погледна учудено.
-Трябва да знаеш?Кой си ти?Какво ще се промени като разбереш?Ще ми се подигравате с глупавите ти приятели.Не разбираш.Остави ме.Стига си задавал въпроси.-разстрои се и излезе от часа, вземайки чантата си.
Колин се почувства ужасно и не защото целия клас го зяпаше, а защото тя плачеше, никога не бе разплаквал момиче.
Следващите няколко дни Софи не бе на училище, но той нямаше как да разбере причината.Останалите щяха да си помислят, че я харесва и да го отлъчат,а това не можеше да го позволи.
След училище видя Софи.Дворът бе празен затова той смело отиде при нея.
-Виж, Софи извинявай много.Не исках да става така.
-Кой си ти и какво направи с Колин?Той не би се извинявал още повече на Зубрачката.Всичко е заради тъпото писмо.Заинтересувах те.Това бе и планът, получи се.
-Какво искаш да кажеш?
-Написах писмото, за да разбера дали ще ме забележиш.
-Значи това, което си написала не е истина.
„Всичко в мен крещеше да му кажа, че е истина, но не можах, така бе редно.”
-Ни най-малко.
-Това някаква извратена шега ли е?Как можа?Гади ми се от теб?-погледна я с извращение и си тръгна.
Софи заплака и не можа да спре.Прибра се в апартамента, майка и я нямаше.Поредната допълнителна смяна в бара.Двете със Софи бяха сами от доста време и едвам свързваха двата края.Майка и работеше във всеки свободен момент, а събота и неделя Софи и помагаше.Животът и не бе лек и единствено надеждата, че ще спечели стипендия и ще влезе в хубав университет я крепеше.Но понякога се чувстваше в тежест на майка си.Искаше и тя като другите да има модерни дрехи и пари да ходи в скъпите кафета, да има куп приятели.Странеше от хората,защото се срамуваше от начина си на живот.Бе влюбена в Колин, който не забелязваше никой ако не е малоумен, но богат или не носи къса пола и блузи с големи деколтета, дрехи, които тя нямаше в гардероба си.Бе решила какво ще прави и искаше Колин да разбере за нейното съществуване, писмото се оказа перфектния начин.И всичко се нареди.Но тя го излъга и сега от безразличие той изпитваше към нея омраза.
На другият ден Софи се бе облегнала на оградата, чакайки Колин.Лъскавата кола спря и той слезе, погледна с леко презрение Софи и продължи.Тя го настигна.
-Знам, че ме мразиш, но трябва да знаеш.Аз мислих доста цяла вечер, знам, че това не е решение и е глупаво, но не мога повече.Разбери ме, не е заради теб, ти си капката, която преля чашата.Не ме съди, а ме разбери.Животът ми не е приказка и това е единствения вариант.-тя заплака.
Докато той обмисляше казаното, тя вече бе изчезнала.Той продължи, вървейки по коридорите, часът бе почнал, осъзна, че е бил сляп, че всичко е илюзия, неговия живот, приятелите му.Сети се за писмото бе го чел достатъчно пъти, за да наизусти.Софи не го е излъгала, това е било предсмъртното и желание, тя щеше да се самоубие.Преди малко се сбогуваше с него.Ужасен от това, влезе в час по рисуване и взе дневника, за да разбере къде живее Софи.Извади адреса и излезе, докато останалите го гледаха с отворени усти.
Намери сградата, вратата не бе заключена и той влезе.Не можеше да повярва, че Софи живее в тази мизерия.Намери я в банята с прерязани вени, по стените имаше кръв.
-Какво си направила?-прегърна я и просто я гледаше.
Линейката дойде след 5 мин., но нищо не можаха да направят.Майка и плачеше неспирно, повтаряйки, че тя е виновна.Колин разказа какво е станало и си отиде.
Всички в училище коментираха случката.
-Каква загубенячка?Сигурно се е самоубила, за да привлече внимание, знаехме, че бе невидима.-засмя се подигравателно Соня.
-Как може да си такава кучка?Изобщо знаеш ли защо го е направила?
-Моля!Откога ти пука за Зубрачката.
-Казва се Софи и тя е чудесна.
-Ти пък откога я познаваш.О боже мой.-тя се врътна и си отиде.
Софи избра смъртта, но кой не би.Колин си спомни всички пъти, в които и се е подигравал, как момчетата и взимаха учебниците и късаха страниците.Не и е било лесно, а извън училище с работата и факта, че е бедна и спи на продънено легло.Омръзнало и е да се бори, не е издържала.
Облечен с черният си костюм, той държеше една роза, която постави на гроба на Софи.Една сълза падна от окото му.Постоя още малко, сякаш надявайки се това е сън, но не е.Тръгна си, неспирайки да мисли, че можеше да предотврати това или пък не.Софи бе решила това отдавна запознаството с него бе последната щриха.Колин обвиняваше себе си, можеше да е различно ако той бе прогледнал по-рано.Но все пак не е късно.Смъртта на Софи не е напразна, тя му помогна да погледна света през други очи.Запази писмото от нея дълго време и всяка вечер го четеше, спомняйки си за нея.Бе си обещал, че тя ще живее в сърцето му и, че ще помага на хората като нея.Той се промени заради нея, макар и това да не бе целта и тя му помогна, за което той и бе благодарен.
Почивай в мир Софи.
Край
„Не исках да ти го кажа така, но това е единственият начин.Съжалявам за всичко, което не успях да направя.Не се чувствам на мястото си тук.Имаше момент, в който си помислих, че нещата са се променили, но сгреших.Надявам се да си щастлив.Сбогом!Обичам те!
P.S.Не беше нужно да си толкова хаплив!!!”
В пликът имаше и ключодържател във формата на сърце със стрела, нарисувана на гърба.Колин се разсмя и то доста бурно.След като се успокои установи, че почеркът е детски (или поне на такъв приличаше), помисли си, че вероятно е шега.Огледа внимателно ключодържателят, който му се видя странен.В главата му се прокрадна леко обезпокояваща мисъл.Ами ако бе от сестра му.Нямаше начин просто.Но все пак се обади на майка си.По телефона звучеше доста притеснен, но майка му го успокои, казвайки му, че сестра му е с нея.Той си помисли, че параноясва.Но не изхвърли писмото, а го запази, като преди това го сравни с почерка на сестра му, оказа, че са доста различни.Отдъхна си и седна на компа, още с включването си във facebook поне 10 души му писаха, имаше 15 известия и 20 покани.Да, той наистина е популярен.И как няма да е…..с тъмно руса коса, зелени очи, стройно тяло и забавен характер.Всички му се възхищаваха.
На другият ден Колин разказа за писмото.И всички те както се очакваше се смяха.Само един човек в стаята не се забавляваше.Малка прозрачна капка се стече по лицето и.
На тръгване от училище Колин се блъсна в някакво момиче, чието име дори не помнеше, но знаеше прякора и –Зубрачката.Не особено оригинално, но и хлапетата в класа не са особено умни.Тя се извини, но той дори не я чу.Така бе настроил слуха си, че чуваше само гласовете на приятелите си и готините момиче.Тя бе безлична, просто някакво си тяло, с което не искаше да има нищо общо.Тя вървеше по коридора към изхода, а той доста крачки зад нея, но забеляза същия ключодържател от писмото да виси, закачен за раницата и.Това го накара да се замисли, но не за дълго.Вниманието му бе отклонено от Соня-момичето, с което имаше вземане даване или по-просто казано, момичето, с което се чукаше.
Още с прибирането си в ранни зори както винаги той препрочете писмото и огледа ключодържателя.Съвсем същия като на онази…как и беше името….Зубрачката.Фактът, че не знаеше името и не го притесни.
След повече от седмици бе забравил за писмото, което събираше прах някъде.Случката бе забравена, до часа по физика.Предметът, по който Колин едвам крепеше 3, дори му се изплъзваше.Той драскаше нещо в тетрадката и същевременно с това си лафеше с „приятели”.Беше глух за ставащото наоколо.
-Колин!-с повишен тон го викаше госпожата.
-Да!-усмихна и се той.
-Нека видя тетрадката ти.
-Все тая.-отиде при нея и и подаде на нищо приличащата тетрадка със скейтбордист на корицата.
Госпожата я разглеждаше с интерес.
-Предполагам, че има и други места, на които да пишеш телефоните на момичетата и твоите завоевания.
Класът избухна в смях.
-Трябва да наваксаш…да видим.Софи.
Момичето, на първият чин в средата вдигна глава с лек уплах в очите.
-Нека видя твоята тетрадка.
Момичето стана и и я подаде.
Учителката се усмихна доволна, от това което вижда.
-Ти ще дадеш тетрадката си на Колин, за да препише плановете и ще ти я върне в понеделник.
-Да.-тя му я подаде и той грубо я взе.Седна си и я прибра в чантата си, като не забеляза, че едната страница се е прегънала.
Останалата част от деня бе съвсем нормална, дори скучна по неговите критерии.
Щом се прибра седна на бюрото, затрупано с какво ли не, но не и с учебници.И отвори тетрадката.Почеркът му се стори познат, но не можа да се сети къде го е виждал преди.Започна да преписва и след първите два реда му писна и реши, че ще я преснима.През нощта се събуди , сещайки се откъде му е познат този почерк.Стана и затършува из шкафовете, изруга на няколко пъти, но накрая намери това, което търсеше, а именно писмото.Извади листа и сравни почерка-еднакъв.Не можеше да повярва.Значи това момиче….погледна етикета на корицата Софи е написала писмото, но защо?Трябваше да я попита и връщането на тетрадката щеше да е идеалния момент.
През целият час по физика не спря да гледа Софи.Чак сега забеляза, че има кестенява коса с руси преплитащи се в нея кичури, имаше хубаво тяло, но бе така сериозна и тъжна.След биенето на звънеца тя събираше нещата си и Колин намери момента за подходящ.
-Хей!
Тя се обърна с недоумение в очите.
-Вчера ми даде тетрадката си.
Тя посегна да я взема, но той дръпна ръката си,тя сбърчи вежди неразбиращо.
-Искам да ти покажа нещо.Това писмо-извади го от джоба на дънките си.-ти ли си го писала?Не се опитвай да лъжеш защото сравних почерка и съвпада.
-След като си решил загадката какво искаш от мен.
-Защо си го написала?Наистина ли смяташ да се самоубиеш?
-Задаваш доста лични въпроси за човек, който не знае името ми.
-Знам го.Софи.
Тя се усмихна лека с насмешка.
-И двамата знаем, че си го прочел.Не знаеш нищо за мен.Явно това разбуди интереса ти, защото не си говорил с мен от 7 клас или от както стана популярен.Няма значение, забрави писмото, забрави, че знаеш името ми и днес си говорил с мен, върни се към нормалния си начин на живот.-тръгна, оставяйки го сам.
Искаше му се много да разбере всичко, но тя бе права нямаше това право и все пак ако приложеше чара си, можеше да се получи, но като че ли тя не беше такава.Но любопитството го мъчеше.
-Какво си се умислил, скъпи?-попита го Соня, движейки ръката си по бедрото му.
Той се отдръпна.
-Сега не ми е до това.Върви си.
Тя си тръгна, учудена, той никога не я отпращаше.
В часът по химия Софи и Колин се паднаха партньори.
-Не ми се пречкай и ме остави да направя всичко, защото тази оценка е важна за мен.-леко го побутна и започна работата по задачата.
Той я гледаше слисан.
-Нищо ли няма да ми кажеш за писмото?Беше на стълбите в моя блок.Дали не е за мен.
Тя се изсмя.
-Доста си самовлюбен.Дори не зная къде живееш.Защо ми е да ти пращам писмо, камо ли с такова съдържание?-повдигна вежди.
-Знам ли?Може да си обсебена от мен или влюбена.
-Повярвай не съм, това е последното, което искам да бъда.Не знам как е попаднало, спри да задаваш въпроси.
-Искам да знам.Защо не ми кажеш?Трябва да знам.
Софи го погледна учудено.
-Трябва да знаеш?Кой си ти?Какво ще се промени като разбереш?Ще ми се подигравате с глупавите ти приятели.Не разбираш.Остави ме.Стига си задавал въпроси.-разстрои се и излезе от часа, вземайки чантата си.
Колин се почувства ужасно и не защото целия клас го зяпаше, а защото тя плачеше, никога не бе разплаквал момиче.
Следващите няколко дни Софи не бе на училище, но той нямаше как да разбере причината.Останалите щяха да си помислят, че я харесва и да го отлъчат,а това не можеше да го позволи.
След училище видя Софи.Дворът бе празен затова той смело отиде при нея.
-Виж, Софи извинявай много.Не исках да става така.
-Кой си ти и какво направи с Колин?Той не би се извинявал още повече на Зубрачката.Всичко е заради тъпото писмо.Заинтересувах те.Това бе и планът, получи се.
-Какво искаш да кажеш?
-Написах писмото, за да разбера дали ще ме забележиш.
-Значи това, което си написала не е истина.
„Всичко в мен крещеше да му кажа, че е истина, но не можах, така бе редно.”
-Ни най-малко.
-Това някаква извратена шега ли е?Как можа?Гади ми се от теб?-погледна я с извращение и си тръгна.
Софи заплака и не можа да спре.Прибра се в апартамента, майка и я нямаше.Поредната допълнителна смяна в бара.Двете със Софи бяха сами от доста време и едвам свързваха двата края.Майка и работеше във всеки свободен момент, а събота и неделя Софи и помагаше.Животът и не бе лек и единствено надеждата, че ще спечели стипендия и ще влезе в хубав университет я крепеше.Но понякога се чувстваше в тежест на майка си.Искаше и тя като другите да има модерни дрехи и пари да ходи в скъпите кафета, да има куп приятели.Странеше от хората,защото се срамуваше от начина си на живот.Бе влюбена в Колин, който не забелязваше никой ако не е малоумен, но богат или не носи къса пола и блузи с големи деколтета, дрехи, които тя нямаше в гардероба си.Бе решила какво ще прави и искаше Колин да разбере за нейното съществуване, писмото се оказа перфектния начин.И всичко се нареди.Но тя го излъга и сега от безразличие той изпитваше към нея омраза.
На другият ден Софи се бе облегнала на оградата, чакайки Колин.Лъскавата кола спря и той слезе, погледна с леко презрение Софи и продължи.Тя го настигна.
-Знам, че ме мразиш, но трябва да знаеш.Аз мислих доста цяла вечер, знам, че това не е решение и е глупаво, но не мога повече.Разбери ме, не е заради теб, ти си капката, която преля чашата.Не ме съди, а ме разбери.Животът ми не е приказка и това е единствения вариант.-тя заплака.
Докато той обмисляше казаното, тя вече бе изчезнала.Той продължи, вървейки по коридорите, часът бе почнал, осъзна, че е бил сляп, че всичко е илюзия, неговия живот, приятелите му.Сети се за писмото бе го чел достатъчно пъти, за да наизусти.Софи не го е излъгала, това е било предсмъртното и желание, тя щеше да се самоубие.Преди малко се сбогуваше с него.Ужасен от това, влезе в час по рисуване и взе дневника, за да разбере къде живее Софи.Извади адреса и излезе, докато останалите го гледаха с отворени усти.
Намери сградата, вратата не бе заключена и той влезе.Не можеше да повярва, че Софи живее в тази мизерия.Намери я в банята с прерязани вени, по стените имаше кръв.
-Какво си направила?-прегърна я и просто я гледаше.
Линейката дойде след 5 мин., но нищо не можаха да направят.Майка и плачеше неспирно, повтаряйки, че тя е виновна.Колин разказа какво е станало и си отиде.
Всички в училище коментираха случката.
-Каква загубенячка?Сигурно се е самоубила, за да привлече внимание, знаехме, че бе невидима.-засмя се подигравателно Соня.
-Как може да си такава кучка?Изобщо знаеш ли защо го е направила?
-Моля!Откога ти пука за Зубрачката.
-Казва се Софи и тя е чудесна.
-Ти пък откога я познаваш.О боже мой.-тя се врътна и си отиде.
Софи избра смъртта, но кой не би.Колин си спомни всички пъти, в които и се е подигравал, как момчетата и взимаха учебниците и късаха страниците.Не и е било лесно, а извън училище с работата и факта, че е бедна и спи на продънено легло.Омръзнало и е да се бори, не е издържала.
Облечен с черният си костюм, той държеше една роза, която постави на гроба на Софи.Една сълза падна от окото му.Постоя още малко, сякаш надявайки се това е сън, но не е.Тръгна си, неспирайки да мисли, че можеше да предотврати това или пък не.Софи бе решила това отдавна запознаството с него бе последната щриха.Колин обвиняваше себе си, можеше да е различно ако той бе прогледнал по-рано.Но все пак не е късно.Смъртта на Софи не е напразна, тя му помогна да погледна света през други очи.Запази писмото от нея дълго време и всяка вечер го четеше, спомняйки си за нея.Бе си обещал, че тя ще живее в сърцето му и, че ще помага на хората като нея.Той се промени заради нея, макар и това да не бе целта и тя му помогна, за което той и бе благодарен.
Почивай в мир Софи.
Край