aleks07
10-20-2011, 10:32
Здравейте, отново! За да не разяснявам отново за какво става въпрос ви давам предишната тема http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=438542 ... та така надявам се си припомнихте.Посъветвахте ме и съм благодарна за това..просто съм адски объркана, незная какви чувства, изпитвам към него и знам, че надали вие ще ми отговорите, знам, че човекът, които най-добре знае би трябвало да съм аз, но не се чувствам способна да реша.Проблемът е, че не мисля, че имам шанс, а аз не обичам да се боря безцелно, но въпреки всичко погледна ли го в очите усещам същата изкра както в началото.Да срещаме си погледите отвреме на време, говорим си, някои от приятелките ми ми казват, че ме гледал, както и аз пончкога виждам..според някои хора това е добър признак, но аз не мисля така.И тъкмо когато реша, че е безнадеждно, отново нещо ме връща към него...незнайно какво, но ми влиае страшно силно.В него виждам, надежда за нещо по-добро и даже си представям живота занапред.Дори когато твърдя, че съм се отказала от него изпитвам ревност..не мога да опиша в страшно положение съм и се самоунищожавам от въпроси.Всички ми казват "кажи му" но аз изпитвам изпепеляващ страх от това, че може да ме отхвърли, отдавам това на тежкото си и травмиртащо детство (баща ми постоянно оставяще мама и я нагрубяваше) Не,ч е сега съм много по-голяма от тогава и съм в тиинейджърска възраст, но още ми влае това негово държание.Страх ме е да му кажа защото мсиля, че ще ме отхвърли..а съм много чувствителна...Просто незнам моля помогнете ми!