bobobobo
10-20-2011, 13:29
Не знам вече нито какво да мисля, нито какво да правя. Дори не знам защо пиша, не съм сигурен, че раздела е правилен, съжалявам. Надали нещо ще се промени, но поне да споделя. Последните 3-4 години улицата ми беше "втора майка". Направих толкова глупави постъпки и сега съжалявам.
Приятелите ме виждат като "забавен и добър приятел", искат съвети, да им решавам проблемите, да ходя с тях, да споделят, но за толкова време не се реших да кажа на някой какво ми е. Все едно съм препълнен с проблеми, а не са само моите.
Спомням си, че като по-малък имах нормален живот. Преместихме се, но в новият квартал почти не открих приятели, освен тези в училище. Тъй като не ме пускаха, когато се събираха по "партита" и "купони", се затварях в стаята си и четях книги. Сега съм една подвижна енциклопедия, но тези знания не ми дадоха нищо. Така и не можах да завържа от онези приятелства, да намеря "компания" тогава.
Баща ми постоянно изискваше от мене. Учи за това - учех, яви се на това състезание - явявах се. И какво следваше от всичко това - само бой и караници. Независимо колко добри успехи имах - не ми казаха една добра дума.
Той кроеше големи планове, бореше се със системата, а не усещаше как това разбива семейството ни. Имаше среден бизнес, може би не най-доходният, но ако беше продължил с него - сега щяхме да живеем сравнително добре. Той - не, вече видях почти всичко, в което може да се инвестира - земеделие, слънчеви панели, всичко. Баща ми не разбра, че в България, без познати, които да те "дръпнат" нагоре не става. Не стига това, ами и постоянно се бореше със вятърни мелници. Адвокатите и плановете му, изяждаха всеки лев, който имахме. Имало е случай, а и все още има, когато вкъщи има няколко хил. лева, а аз дори нямам 2, за да ям в училище.
Ходих на карате, учех, бях прилежен, но какво получих - бой и обиди. Баща ми си го изкарваше върху мен, бях и все още съм, неговата боксова круша.
Беше 6ти клас, когато на майка ми й писна. Само, че баща ми някак я убеди да не се развеждат. Беше ми се родила сестра. Вкъщи имаше скандали, мяташе чинии, предмети. Макар, че никога не я удари с ръка, знаех, че иска. Някои неща още седят счупени, запазих ги, за да ми напомнят.
От тогава той реши, че може да обижда всеки, макар че го е страх майка ми да не си тръгне.
На мен ми беше преляло. Почнах да правя глупости, това беше моето отмъщение. В седми клас спрях да тренирам. Ходих, запознавах се с хора, които лесно биха били определени като "отрепки". Те правеха нещо лошо - и аз с тях.
Влезнах в гимназията, в която баща ми искаше. Учителите ме хвалеха и тогава, а и сега, но той чува само лошото. Нямах пари - търсих начини да си намеря сам.
Видях почти всичко лошо, което може на тази възраст. Бой, алкохол, трева, кражби. За толкова години успях да видя доста хора, всеки с историята си.
С някой контактувам и сега, но с повечето приключих отношенията си. Тези, които останаха, са ми много ценни, защото доказаха, че са приятели. Няколко приятели, от които и от класа ми. Няколко момичета. Исках да споделя с тях, но или не смятах, че ще ме разберат или не исках да ги притеснявам.
Съмнявам се, че човек, като се запознае с мен би разбрал какво ми е или че понякога вкъщи сме били без ток и храна. Скъпи дрехи - подариха ми ги приятели. Баща ми почти никога не ме е питал дали имам нужда от нещо, а парите, които майка ми изкарва стигат за едни обувки. От баща ми, човек който е мятал тежки предмети по жена, пари, а и въобще разговори не ща. От майка ми - нямам сърце да поискам, макар, че тя ми дава.
Знам, че хленча, като п**ка и че всяко момче заслужава малко бой, но не мисля, че трябва да ти блъскат главата в шкаф или да те ритат, докато си на земята ей така, без да си направил нищо. Иначе баща ми, когато не е във "фаза" е сравнително нормален. Понякога не се караме с месеци, а друг път го правим всеки ден.
Обичам да ходя на училище. Там съм далече от вкъщи, а и Я виждам. Сигурно е едно от-най красивите момичета в училище и това не е само мое мнение, но понеже е по-затворена и не е к*рва не е толкова известна. Май е имала само 1 приятел от училище и то за 1 седмица.
Заради нея се промених много, макар и тя да не знае. Спрях тревата - не съм пушил от 6-7-8 месеца, макар и да ми предлагаха, алкохола също - рядко само бира. Започнах отново да тренирам. Костваше ми много, но също така се и отказах от някои познати. Лятото свърших съвсем честно малко работа (в кварталният нет-доставчик) и макар баща ми да взе повечето пари, се радвам, че ги изкарах честно.
Знам, че нямам шанс, но ми е приятно да Я виждам, а и когато ме прегръща. Приятно ми е да заспивам с мисълта за някой, приятно е да се събудя и да се сетя за Нея. Хубаво ми, когато ме прегърне, макар и да разменя само по едно здрасти. Гледам момчета, дори от класа й, тя не е избрала никой от тях, а какво остава за мен. Понякога разговарям с някой, тя е съвсем близо до мен, а все едно, че не ме вижда, тогава не ми е приятно. Казаха ми, че много си отиваме, че не прегръщала почти никой друг, но аз не смея дори да я поканя на кафе....
Н., 16 год, Пловдив
Приятелите ме виждат като "забавен и добър приятел", искат съвети, да им решавам проблемите, да ходя с тях, да споделят, но за толкова време не се реших да кажа на някой какво ми е. Все едно съм препълнен с проблеми, а не са само моите.
Спомням си, че като по-малък имах нормален живот. Преместихме се, но в новият квартал почти не открих приятели, освен тези в училище. Тъй като не ме пускаха, когато се събираха по "партита" и "купони", се затварях в стаята си и четях книги. Сега съм една подвижна енциклопедия, но тези знания не ми дадоха нищо. Така и не можах да завържа от онези приятелства, да намеря "компания" тогава.
Баща ми постоянно изискваше от мене. Учи за това - учех, яви се на това състезание - явявах се. И какво следваше от всичко това - само бой и караници. Независимо колко добри успехи имах - не ми казаха една добра дума.
Той кроеше големи планове, бореше се със системата, а не усещаше как това разбива семейството ни. Имаше среден бизнес, може би не най-доходният, но ако беше продължил с него - сега щяхме да живеем сравнително добре. Той - не, вече видях почти всичко, в което може да се инвестира - земеделие, слънчеви панели, всичко. Баща ми не разбра, че в България, без познати, които да те "дръпнат" нагоре не става. Не стига това, ами и постоянно се бореше със вятърни мелници. Адвокатите и плановете му, изяждаха всеки лев, който имахме. Имало е случай, а и все още има, когато вкъщи има няколко хил. лева, а аз дори нямам 2, за да ям в училище.
Ходих на карате, учех, бях прилежен, но какво получих - бой и обиди. Баща ми си го изкарваше върху мен, бях и все още съм, неговата боксова круша.
Беше 6ти клас, когато на майка ми й писна. Само, че баща ми някак я убеди да не се развеждат. Беше ми се родила сестра. Вкъщи имаше скандали, мяташе чинии, предмети. Макар, че никога не я удари с ръка, знаех, че иска. Някои неща още седят счупени, запазих ги, за да ми напомнят.
От тогава той реши, че може да обижда всеки, макар че го е страх майка ми да не си тръгне.
На мен ми беше преляло. Почнах да правя глупости, това беше моето отмъщение. В седми клас спрях да тренирам. Ходих, запознавах се с хора, които лесно биха били определени като "отрепки". Те правеха нещо лошо - и аз с тях.
Влезнах в гимназията, в която баща ми искаше. Учителите ме хвалеха и тогава, а и сега, но той чува само лошото. Нямах пари - търсих начини да си намеря сам.
Видях почти всичко лошо, което може на тази възраст. Бой, алкохол, трева, кражби. За толкова години успях да видя доста хора, всеки с историята си.
С някой контактувам и сега, но с повечето приключих отношенията си. Тези, които останаха, са ми много ценни, защото доказаха, че са приятели. Няколко приятели, от които и от класа ми. Няколко момичета. Исках да споделя с тях, но или не смятах, че ще ме разберат или не исках да ги притеснявам.
Съмнявам се, че човек, като се запознае с мен би разбрал какво ми е или че понякога вкъщи сме били без ток и храна. Скъпи дрехи - подариха ми ги приятели. Баща ми почти никога не ме е питал дали имам нужда от нещо, а парите, които майка ми изкарва стигат за едни обувки. От баща ми, човек който е мятал тежки предмети по жена, пари, а и въобще разговори не ща. От майка ми - нямам сърце да поискам, макар, че тя ми дава.
Знам, че хленча, като п**ка и че всяко момче заслужава малко бой, но не мисля, че трябва да ти блъскат главата в шкаф или да те ритат, докато си на земята ей така, без да си направил нищо. Иначе баща ми, когато не е във "фаза" е сравнително нормален. Понякога не се караме с месеци, а друг път го правим всеки ден.
Обичам да ходя на училище. Там съм далече от вкъщи, а и Я виждам. Сигурно е едно от-най красивите момичета в училище и това не е само мое мнение, но понеже е по-затворена и не е к*рва не е толкова известна. Май е имала само 1 приятел от училище и то за 1 седмица.
Заради нея се промених много, макар и тя да не знае. Спрях тревата - не съм пушил от 6-7-8 месеца, макар и да ми предлагаха, алкохола също - рядко само бира. Започнах отново да тренирам. Костваше ми много, но също така се и отказах от някои познати. Лятото свърших съвсем честно малко работа (в кварталният нет-доставчик) и макар баща ми да взе повечето пари, се радвам, че ги изкарах честно.
Знам, че нямам шанс, но ми е приятно да Я виждам, а и когато ме прегръща. Приятно ми е да заспивам с мисълта за някой, приятно е да се събудя и да се сетя за Нея. Хубаво ми, когато ме прегърне, макар и да разменя само по едно здрасти. Гледам момчета, дори от класа й, тя не е избрала никой от тях, а какво остава за мен. Понякога разговарям с някой, тя е съвсем близо до мен, а все едно, че не ме вижда, тогава не ми е приятно. Казаха ми, че много си отиваме, че не прегръщала почти никой друг, но аз не смея дори да я поканя на кафе....
Н., 16 год, Пловдив