JustaLittleKid
10-20-2011, 17:19
Като есенно листенце пожълтяло
откъснах се от своето дърво-
и казах си, макар и някак вяло,
че може би това е за добро.
Сбогувах се с всичките си братя,
с които дълго клона си делях,
понесе ме подухващият вятър
заедно със сълзи и със смях.
Чудните пейзажи ми показа-
невидими за мене досега,
и когато слънцето залезе,
свободен, аз посрещнах и нощта,
и вятърът тогава ме остави,
и бавно аз докоснах таз’ земя-
с красивите си жълти багри
завинаги аз нея ще крася.
откъснах се от своето дърво-
и казах си, макар и някак вяло,
че може би това е за добро.
Сбогувах се с всичките си братя,
с които дълго клона си делях,
понесе ме подухващият вятър
заедно със сълзи и със смях.
Чудните пейзажи ми показа-
невидими за мене досега,
и когато слънцето залезе,
свободен, аз посрещнах и нощта,
и вятърът тогава ме остави,
и бавно аз докоснах таз’ земя-
с красивите си жълти багри
завинаги аз нея ще крася.