ShtrudeL
10-20-2011, 20:57
мислех да ви постна едно дълго и широко текстче, което няма да прочетете, чието съдържание ще е банално, но нещо от което имам най-голяма нужда. И то не за да ви го покажа и да се замислите над него, а за да задоволя собствената си глава. Просто имам нужда от прегръдка. Много разточителна.
Трябва да кажа и до какво стигам напоследък. Май започвам да не се плаша чак толкова от материалния свят. Всмис преди го избягвах всячески и оставях всичко на мама, защото аз от материално-битови неща не разбирам, но днес си поръчах книжка. Това е крачка мхммм, защото Миш и пица сигурно не може да си поръча. Като ми спре нета никога не се обаждам на лице от материалния свят, за да си търся правата въпреки, че съм на неограничен достъп. Винаги ми е било странно да се подписвам на бели листи, които даже не чета. Апаратчето ми има някакъв проблем и трябва да се носи на ремонт, това също е извън границите на моя свят, в който всичко е правилно и нищо никога не се чупи, освен чувства и някакви си надежди и такива ти работи. В който всичко е безценно и винаги ми е уютно. Малко ми е тъжно, но не до толкова, че да напусна местенцето си. Стана ного дълго. Май щях да казвам нещо просто и без никаква логика като за финал, че да ви разсее от глупостите по-горе, ако изобщо сте чели, ама нищо не ми идва на ум.
Чакайте все пак...
At home, he whittles the carrot into a blunt tool. He slathers it with grease and
grinds his ass down on it. Then—nothing. No orgasm. Nothing happens except it
hurts.
аs you start down the stairway, then—magic. You come up with the perfect thing
you should’ve said. The perfect crippling put-down.
Трябва да кажа и до какво стигам напоследък. Май започвам да не се плаша чак толкова от материалния свят. Всмис преди го избягвах всячески и оставях всичко на мама, защото аз от материално-битови неща не разбирам, но днес си поръчах книжка. Това е крачка мхммм, защото Миш и пица сигурно не може да си поръча. Като ми спре нета никога не се обаждам на лице от материалния свят, за да си търся правата въпреки, че съм на неограничен достъп. Винаги ми е било странно да се подписвам на бели листи, които даже не чета. Апаратчето ми има някакъв проблем и трябва да се носи на ремонт, това също е извън границите на моя свят, в който всичко е правилно и нищо никога не се чупи, освен чувства и някакви си надежди и такива ти работи. В който всичко е безценно и винаги ми е уютно. Малко ми е тъжно, но не до толкова, че да напусна местенцето си. Стана ного дълго. Май щях да казвам нещо просто и без никаква логика като за финал, че да ви разсее от глупостите по-горе, ако изобщо сте чели, ама нищо не ми идва на ум.
Чакайте все пак...
At home, he whittles the carrot into a blunt tool. He slathers it with grease and
grinds his ass down on it. Then—nothing. No orgasm. Nothing happens except it
hurts.
аs you start down the stairway, then—magic. You come up with the perfect thing
you should’ve said. The perfect crippling put-down.