Споделям

[robles]

Не знам що пускам тема, реших, че ми се пише.

От известно време се чувствам щастлива, а ми трябваше година да забравя голямата си любов. Точно година (в същия ден), откакто се оставихме, го бях засякла на центъра и го попитах за един автобус, че не знаех до колко часа върви. Той ми се направи на интересен, а аз се направих, че не ми пука и тръгнах. Да, ама се сдухах. После ме хвана яд, че е такъв гъз, както винаги.

Понеже постоянно ме тормозеше тая мисъл, един ден му писах с цел не точно да се заяждам, а да си излея целия яд някъде. Така и стана де, казах му всичко, което си бях премълчавала толкова време и мисля, че тва беше последното ми замахване с ръка на целия тоя филм покрай него.

Вчера разбрах, че е скъсал с неговата и се зарадвах. Мисля, че беше радост от злоба и май точно тва ме кара да пиша тази тема. Гузно и гадно ми е, че се зарадвах за такова нещо. От друга страна ми е и все тая. Не разбирам защо, след като не съм такъв човек, се радвам за такива неща, случили се точно на него, при положение, че го обичах страшно много и исках да е щастлив...

Не разбирам кое и как ме накара така да се пречупя и да сменя гледната точка. Да се обърна на 180 градуса...

Иска ми се да си обесня ЗАЩО се радвах, след като ми е все тая. Сигурно някои от вас ще кажат, че тва означава, че не съм го обичала, ама тва не е така. Много малка част от мен все още го обича и не знам дали тва ще продължи винаги... Все пак се радвам, че не чувствам болка и не ми е гадно за нищо, а съм щастлива.

Сега след раздялата му, той дали осъзнава какво ми беше на мен преди година.. Май точно тва искам. Уж ме разбираше и знаеше какво ми е, ама всеки знае кво е готино чувството изведнъж да прозреш, да осъзнаеш всичко, което са ти казвали или нещата, които вече си знаел.

Колко обичам да казвам, че много знаем, а малко осъзнаваме....

[marin4itu]

Просто си се озлобила към него, защото те е наранил.. Нормално е (поне за мен)..

[badsector]

...Иска ми се да си обесня ЗАЩО се радвах, след като ми е все тая...

...Много малка част от мен все още го обича и не знам дали тва ще продължи винаги...
Явно наистина си влагала много във връзката ви, съответно си останала разочарована и с привкус, на измамена, че си вкарала повече отколкото си получила. Затова подсъзнателно си запазила и част от чувствата в теб, като компенсация, че не всичко е било напразно. Сега, след въпросните събития, предполагам, че ще се почувстваш реванширана и остатъчните чувства ще изчезнат и ще се освободиш тотално от него и ще продължиш напред, без да те задържа нещо. И според мен добре се е получило, след като в крайна сметка резултатът е такъв :

...Все пак се радвам, че не чувствам болка и не ми е гадно за нищо, а съм щастлива.
Концентрирай се върху това и направи последната стъпка да изхвърлиш всички подобни мисли от главата си :

...той дали осъзнава.... За тази цел ще ти трябва мъничко личностно израстване, за което ще трябва да положиш труд вътре в главата си, но резултатът ще е повече от удовлетворителен. Затова действай :)

[SisiStrange]

Всеки изпитва известна радост, когато има справедливост.
Сигурно през цялото време си била вътрешно бясна, че си давала толкова много от себе си, а той е захвърлил всичко. Може и да не си била ти права (не ви знам историята просто), но в крайна сметка на теб ти е било тежко, а той си е развявал гъзa с някакво друго момиче. Нормална човешка реакция е вътрешно да си кажеш: "Ха, видя ли как ми беше на мен. "
И мисля, че точно защото си си изляла яда, затова ти е минало по него. Понякога е най-добре просто да си изкараш всичко. Точно затова, когато споделиш нещо, ти олеква.

[Azoria]

Иска ми се да си обесня ЗАЩО се радвах, след като ми е все тая.


Сега след раздялата му, той дали осъзнава какво ми беше на мен преди година.. Май точно тва искам.

Ето защо. :)

[robles]

badsector, благодаря за коментара. :-)

Сиси, не хвърлям цялата вина на него, в някои от случаите аз сама съм се наранявала, без да го осъзнавам. Разбрах го малко по-късно и все пак си го признавам. А той не може да си преглътне егото. С избочването ми мисля, че не направих друго, освен да го накарам да се скрие в черупката си. Отново. И знам, че НЯМА да си признае нито грешките, нито нищо, а на мен и тва ми стигаШЕ. Само че преди година. Сега не ме интересува :)

Има друго момче на фронта... и този път усещам нещо повече от желание за секс. :) :-)

[abvd]

:D :D :D :D :D

[fenkaaa]

Просто си се озлобила към него, защото те е наранил.. Нормално е (поне за мен)..

И аз така смятам :) А това "Аз все още те обичам,но дано си щастлив с друга" са врели некипели.Когато обичаш един човек,няма да е много приятно да го видиш с друг/а,особено толкова щастлив/а,колкото не е бил с теб :)

[robles]

Връзката му беше от разстояние... и не беше щастлив, или поне тва ми е споделял... Радвам се, че не съм го виждала с никоя.. Така де, аз изобщо не го бях виждала през тази една година, виждам го в точната дата и го питах за автобуса... Не знам съвпадение ли е, какво е... В един град живеем, в един университет учим и за 1 година не сме се засичали...