AliceSw
10-22-2011, 23:26
хм...ами събота вечер е...и пак се отегчих и станах емоционална лекинко...и си мисля за всички безумни неща в личния ми живот...
Писала съм тук и преди...имах подобие на връзка с колега - приятелство и добри отношения, но се стигна до необвързващ секс, което в последствие доведе до неговата и моята раздяла с настоящите гаджета, да кажем...и като цяло, запознахме се с приятелите си, започнахме да излизаме основно заедно, и почти да живеем заедно. Имахме си уговорка - докато не се оттървем от старите връзки - без обвързване - виждаме се, излизаме, прекарваме време заедно, правим секс, НО не сме двойка. И да, освен това сме колеги от 1 група (аз -21; той - 24).
Обаче след половин година човекът се постресна/поосъзна и започна да ми обяснява, че не може да ми даде, каквото искам. Без никога да съм казвала какво искам точно от него - тогава не беше ясно и на мен, положението ме устройваше. Нямах никаква нужда да ми обещава да е с мен, беше ми удобно, приятно и изключително забавно. И започнаха проблемите и сексът спря, понеже отказах да проведа разговора докрай, а той опита всичко, за да ме накара да говоря. Докато накрая не вбеси всички около мен и приятелите ми заявиха твърдо, че не искат да се виждаме. Обаче тогава се закрепихме пак - само с идеята, че не можем да изтърпим да не прекарваме време заедно. Това беше последвано от кофти период на двамата обаче, много нерви, различни планове за лятото и така нататък. И пак се преебаха отношенията ни....
Съответно след един последен опит да се видим лятото, когато аз бях супер заета с други хора /не други мъже/ спряхме да се чуваме. Изчезна ми от живота за 2 месеца - без абсолютно никакъв контакт - телефон/ смс-и/ скайп/ фейсбук и тн; бяхме и в различни градове; не сме се и виждали...и за това време той е успял да се опита да свали близка моя приятелка /за щастие мацката е точна и ми знае отношението към него/ и в последствие да се окаже, че има навик да лъже като пълен глупак...някак неадекватно е, да лъжеш момичета, които са близки, знаете...И вече има нова приятелка. Познавам я, сладурана е...
Започнахме университета, още му бях бясна за всичко, което е свършил. Не се държах като голям човек, това е ясно, но реших, че не е адекватно да му говоря. Стана му криво, познавам го, после е занимавал хората отново с "не мога да и дам каквото иска". Малко време мина, започнахме да пием кафета с колеги из университета; продължавахме да не се чуваме, но щеше да е гадно, ако не общувахме хич, при все че сме близки с повечето му приятели. Накрая се събрахме с тях и него (няма как) тази седмица на бар. И ми заяви, че съм го забравила, че не е нормално и така нататък /нямахме време за по-дълъг разговор; останахме сами за 2 минути, а аз все още не съм особено готова да общувам с него/. Звънна следващия ден, отрязах го набързо, не знаех какво да кажа.
И се побърквам вече....човекът ми липсва адски много. Цяло лято не съм си помисляла да съм с някой друг, не съм говорила с друг мъж едва ли не /освен приятелите си и приятелите му/. Накрая като се върна се побърках и реших, че ми е дошло в повече времето без секс...си легнах с познат ей така. И не искам нищо повече от това да съм с него, но нямам намерение да се опитвам да го разделям с приятелката му. Имам нужда от времето, което прекарвах с него преди, липсва ми много; и нямам сила да му се обадя. Не знам как трябва да завърши това. Липсвам му, виждам го в поведението му, познавам го достатъчно, но е добре със сегашната си приятелка. Ако е без нея, ще се съберем, но сега ми е малък кошмар всичко....Не мога да си спомня мъж, който ми е липсвал толкова силно...и да имам реалната нужда от физическото му присъствие...и сега съм адски преебана. Но това е решението сякаш към момента.
Все тая, влюбена съм още мнооого в него. И имам нужда от помощ, макар че съм почти сигурна, че няма да я получа тук, благодаря на които е изчел цялата пародия на връзка ((:
Писала съм тук и преди...имах подобие на връзка с колега - приятелство и добри отношения, но се стигна до необвързващ секс, което в последствие доведе до неговата и моята раздяла с настоящите гаджета, да кажем...и като цяло, запознахме се с приятелите си, започнахме да излизаме основно заедно, и почти да живеем заедно. Имахме си уговорка - докато не се оттървем от старите връзки - без обвързване - виждаме се, излизаме, прекарваме време заедно, правим секс, НО не сме двойка. И да, освен това сме колеги от 1 група (аз -21; той - 24).
Обаче след половин година човекът се постресна/поосъзна и започна да ми обяснява, че не може да ми даде, каквото искам. Без никога да съм казвала какво искам точно от него - тогава не беше ясно и на мен, положението ме устройваше. Нямах никаква нужда да ми обещава да е с мен, беше ми удобно, приятно и изключително забавно. И започнаха проблемите и сексът спря, понеже отказах да проведа разговора докрай, а той опита всичко, за да ме накара да говоря. Докато накрая не вбеси всички около мен и приятелите ми заявиха твърдо, че не искат да се виждаме. Обаче тогава се закрепихме пак - само с идеята, че не можем да изтърпим да не прекарваме време заедно. Това беше последвано от кофти период на двамата обаче, много нерви, различни планове за лятото и така нататък. И пак се преебаха отношенията ни....
Съответно след един последен опит да се видим лятото, когато аз бях супер заета с други хора /не други мъже/ спряхме да се чуваме. Изчезна ми от живота за 2 месеца - без абсолютно никакъв контакт - телефон/ смс-и/ скайп/ фейсбук и тн; бяхме и в различни градове; не сме се и виждали...и за това време той е успял да се опита да свали близка моя приятелка /за щастие мацката е точна и ми знае отношението към него/ и в последствие да се окаже, че има навик да лъже като пълен глупак...някак неадекватно е, да лъжеш момичета, които са близки, знаете...И вече има нова приятелка. Познавам я, сладурана е...
Започнахме университета, още му бях бясна за всичко, което е свършил. Не се държах като голям човек, това е ясно, но реших, че не е адекватно да му говоря. Стана му криво, познавам го, после е занимавал хората отново с "не мога да и дам каквото иска". Малко време мина, започнахме да пием кафета с колеги из университета; продължавахме да не се чуваме, но щеше да е гадно, ако не общувахме хич, при все че сме близки с повечето му приятели. Накрая се събрахме с тях и него (няма как) тази седмица на бар. И ми заяви, че съм го забравила, че не е нормално и така нататък /нямахме време за по-дълъг разговор; останахме сами за 2 минути, а аз все още не съм особено готова да общувам с него/. Звънна следващия ден, отрязах го набързо, не знаех какво да кажа.
И се побърквам вече....човекът ми липсва адски много. Цяло лято не съм си помисляла да съм с някой друг, не съм говорила с друг мъж едва ли не /освен приятелите си и приятелите му/. Накрая като се върна се побърках и реших, че ми е дошло в повече времето без секс...си легнах с познат ей така. И не искам нищо повече от това да съм с него, но нямам намерение да се опитвам да го разделям с приятелката му. Имам нужда от времето, което прекарвах с него преди, липсва ми много; и нямам сила да му се обадя. Не знам как трябва да завърши това. Липсвам му, виждам го в поведението му, познавам го достатъчно, но е добре със сегашната си приятелка. Ако е без нея, ще се съберем, но сега ми е малък кошмар всичко....Не мога да си спомня мъж, който ми е липсвал толкова силно...и да имам реалната нужда от физическото му присъствие...и сега съм адски преебана. Но това е решението сякаш към момента.
Все тая, влюбена съм още мнооого в него. И имам нужда от помощ, макар че съм почти сигурна, че няма да я получа тук, благодаря на които е изчел цялата пародия на връзка ((: