View Full Version : Баща
искам да попитам по скоро момчетата но може и момиечетата да пишат какво да имаш баща споделяте ли си всичко с него правите ли неща заедно да излизате за риба и т.н. интересно ми е просто защото нашите са разделини от както бях на 4 и просто искам да стана такъв баща какъвто искам в момента детето ми да си споделя да го водя с мене и така..... :)
MissChocolate
10-24-2011, 10:25
С баща ми сме в невероятни отношения, но не му споделям толкова много. И не сме изградили някакви "навици" .. всмисъл такъв, няма точно определени неща, които правим заедно. Случва се да излезем на покупки или да си правим компания, или например да отидем на гости при баба ми .. но само дотам.
Виж, връзките са различни във всяко семейство и ако при мен нещата са в "златната среда" така да се каже, други взаимоотношения между дете и баща може да не са никак добри, може и за някое от момичетата тук бащата да е най-верният приятел .. зависи.
ПП : Съжалявам много за раздялата на вашите .. осъзнавам колко ти е трудно ..
ccdesigns
10-24-2011, 10:36
Aз са баща ми попринцип като цяло не говоря много. Не че сме в лоши отношения, просто не знам и аз. Не се е случвало да се заговорим за нещо. По-скоро мога да споделям с майка ми. А и сега нашите са разведени и живея с майка ми и така. Като цяло прекарвам време и с него, но не ми е като най-най добър приятел.
И ние не сме толкова близки.Най-добрата ми приятелка всичко споделя с баща си (в рамките на "позволеното",разбира се :D),а с майка си е отдалечена.При мен е обратното-с майка ми сме страшно близки,а с татко не толкова.
Colouring
10-24-2011, 11:40
Не мога да кажа,че сме супер близки,но не ми е и някак отдалечен.Като малка ходихме на риба,сега вече не.Приказвам си с него,мога да говоря на различни теми и общо взето той повече ми позволява от майка ми,но не споделям всичко и не търся решения за проблемите си от него.Обичам го наравно с майка,просто с нея съм по-близка.
BrainlessROCKBABY
10-24-2011, 11:45
баща ми го познавам от 9 години :}
family drama. и все още не го възприемам толкова близък.
Въпреки, че съм момиче, имам чувството, че баща ми ме приема като негов син. Веднъж нещо се бяха скарали с майка ми и той на мен ми каза "Ти ще го разбереш това, но майка ти е жена.. какво ще се занимавам да й обяснявам.", отнасяше се за някакви кабели, машини и т.н. Не споделям с него, нито той с мен, нито пък имаме кой знае колко общи теми.
Обаче ни влече почти едно и също и доста време можем да прекарваме заедно. Ходим на риба, правим ремонти из апартамента, по-миналото лято ме учеше да поправям колата, той ме научи да карам, ходим на стрелбището, но повечето пъти предпочитаме да си взмем празни шишета, по които да стреляме и да отидем някъде извън града.. и т.н. и т.н. Имаме доста здрава връзка в това отношение.
Shturrrche88
10-24-2011, 14:42
Ами майка ми и баща ми са се развели, когато съм била на 3 месеца. Никога не съм живяла с него и не го познавам кой знае колко. Но с втория ми баща си говоря в общи линии за всичко. Отгледал ме е от парче месо, кажи речи (от първата ми годинка), помагаше ми много с ученето, гледаше ме, докато мама ходеше на лекции и упражнения. Няма тема, за която да не мога да говоря с него-учене, приятели, момчета, любов, секс, музика, филми, политика. Като бях по-малка ходехме за риба заедно, но после взе да ми дотъпява. Сега вече си говорим по-рядко, защото аз не съм толкова малка и имам повече ангажименти, но когато се виждам с наще си лафя доста с бащата....
an0niimka
10-24-2011, 15:00
Моите родители не са разделени, но аз повече се разбирам с майка ми. С баща ми почти не си говорим... Просто не се разбираме... Въпреки, че живеят заедно, майка ми сама ме е отгледала, още от малка баща ми никога не се е грижил за мен... :(
С баща ми сме в невероятни отношения, но не му споделям толкова много. И не сме изградили някакви "навици" .. всмисъл такъв, няма точно определени неща, които правим заедно. Случва се да излезем на покупки или да си правим компания, или например да отидем на гости при баба ми .. но само дотам.
Виж, връзките са различни във всяко семейство и ако при мен нещата са в "златната среда" така да се каже, други взаимоотношения между дете и баща може да не са никак добри, може и за някое от момичетата тук бащата да е най-верният приятел .. зависи.
ПП : Съжалявам много за раздялата на вашите .. осъзнавам колко ти е трудно ..
е нп преживял съм го става ми тъпо просто като се сетя някои път като имам проблеми и искам да си говоря с баща ми ама няма как и затова искам да дам след време на моите деца това което искам аз сега :)
Ами от 13 години не съм го виждал , само по скайпа говоря с него и то много рядко . Работи в Италия и май нещо не ме ебава :(
Аз с моя баща съм в добри отношения като цяло, много си го обичам и ми се иска моя мъж един ден да е като него. Конкретно не мога да кажа с кой от нашите съм по-близка. По принцип ако някой има някъв проблем се говори открито. В смисъл такъв, че не отивам при майка ми за да й споделя нещо, което не искам баща ми да знае, а го обсъждам пред двамата. Дори когато имах гинекологичен проблем, много леко ми беше некомфортно пред баща ми и брат ми, ама все пак сме семейство.
Имало е много редки случаи, когато съм искала да идем да покараме колата с него, а той е бил зает с нещо друго (не кой знае кво наложително) и ми е ставало тъпо. Викал ме е да ходя за риба с него, ама нещо не ме влече кой знае колко. Иначе се е случвало да излезем да се разходим из града и да хапнем сладолед или да пропътуваме няколко километра с колата да се разходим извън града...
Единствено ме дразни, когато почне нарочно да се заяжда нещо с мен или пък ако види, че съм изчистила и съм свършила нещо вкъщи да се хване за нещо дребно, което не съм свършила.. ама повикваме си малко и всичко утихва ;д Някой път като почне да ми се кара ми казва неща, които много ме обиждат, ама го преглътвам някак си..
Сега ми изникна в главата, че не си спомням като малка да ме е пошляпвал, а сега чат пат ми запраща някоя друга възглавница в главата, като ме види да си чопля носа (имам обица и имам ужасния навик да си играя с нея, тва много го дразни, най-често за тва ми вика) 8-)
нашите са разведени
с първия ми баща почти не си говорим, излизали сме 1 път на ресторант с бившата му приятелка, това беше преди около 7-8 години..и да кажем сме ходили по семейно навънка няколко пъти пак за такъв период..
карала съм го да ходим да карам колата, да излизаме, да ходим на почивки никога нищо, въпреки че има възможността
с втория ми баща не излизаме навън, излизали сме да купуваме подарък на мама за празници разни и веднъж или два пъти на разходка..излизам с него и майка ми и то рядко..почти не си говорим нищо че живеем заедно и супер често се караме, даже и в момента сме скарани ..
обаче понякога е супер дразнещ като почне да се заяжда с мене и да ме дразни за някое мое гадже или приятел-момче (рядко се случва да знае за мои връзки, или аз поне така си мисля) ама е супер изнервящо като почне ''тоя кво праи'', ''оня кво праи'' или имам една приятелка с много хубаво тяло и той постоянно ме майтапеше за нея пред майка ми дори ''а тя как е, много поздрави'' и аз супер много се дразня..ама..
иначе и двамата са хипер изостанали ..сякаш живеят в 20 век..единия за техники, лаптопи е добре, музиката яко му куца, другия е скаран и с техниката, и с механиката, и с майсторенето, и с музиката и със всичко..
НЕ ги обичам, няма да ми липсват ако ми изчезнат от живота..просто..са ми безразлични и двамата..
пък първия, нищо че нося неговата кръв, пак ми е ..същия..
psychopath
10-27-2011, 15:44
Ми с моя вече все едно не сме семейство, ами приятели. :D
Разбираме се.
Като по-малък...постоянно бяхме заедно на какви ли не места, правейки кво ли не
:)
Fiction7577
10-29-2011, 09:17
С баща ми бих казала, че сме в добри отношения.
Излизаме заедно за по сладолед или нещо такова, помага ми когато може... като малка ме водеше на риба, заедно с майка ми, беше ми страшен кеф, но изведнъж просто спряхме да ходим.... иначе имаме сходни интереси, особено за спорта, винаги гледаме двамата... водил ме е да гледам на живо любимите си спортисти за което много му благодаря, изкарваме си супер.... като цяло бих казала, че е по-добър към мен отколкото майка ми.
И не става въпрос за това да ми се кара, а ми за това че ми позволява повече неща, че ме разбира по-добре и не ми се изнервя веднага като направя някой гаф... шамарил ме е като малка, ама...
ForzaFelipe
10-29-2011, 10:27
С баща ми сме в добри взаимоотношения,но често се караме и дразним,просто защото аз много приличам на него,а той е голям инта...следователно аз съм същия и доста често и двамата си повишаваме тон докато майка ми не ни се скара :lol: Винаги ме е било яд че не мога да се разбирам с него перфектно ама за два остри камъка добре се справяме :D имаме доста общи интереси и докато не почнем да спорим за нещо е добре 8-)
againstyou
10-29-2011, 11:34
Имаме различни гледни точки за повечето неща и не се разбираме особено.Доста често се караме и спорим.Не му споделям много.
ivcheto0o
10-29-2011, 16:35
С баща ми сме в много добри отношения.Мога да си говоря с него,да му поискам съвет и най-вече да разчитам винаги на него.Като цяло родителите ми са супер и си ги обичам :)
svodnika
10-29-2011, 17:46
ходим на фитнес
С баща ми сме в супер отношения. :) Ходим заедно на кино, да пазаруваме, гледаме си вечер филми в нас понякога. Не си споделям много с него, но винаги може да си намерим обща тема за разговор. Понякога си и пътуваме някъде двамата и си изкарваме адското. Понякога имам чувството, че играя ролята на сина, който винаги е искал да има, но и така съм си ок. 8-)
sapphire5
10-30-2011, 06:10
Майка ми и баща ми са разделени.
xSunwell
10-30-2011, 06:37
Почти не го виждам.
Дръж се с детето ти така, че да ти споделя всичко, да не се страхува .. бъди му приятел, покажи му, че може да разчита на теб .. и мойте са разведени от 11 години и винаги ми е било чудно.
IlovEmyPuffYToY
10-31-2011, 22:15
В ужасТни :( Понякога съм си мислела, че баща ми ме мрази, заради това, което ми причиняваше 8-[ :booooomb: Понякога ми се е искало да не ми е баща, ама какво да сее прави...Видях от него пример как НЕ трябва да се държи родител (и сестра ми и майка ми)...Не всички за израстнали в невероятни семейства...Абе, не ми се разправя, добре че не съм момче, та като порасна да му подражавам...
Никога не крещи на децата си, не ги карай да се чувстват като нищожества и не им позволявай да растат в нервна и пълна все едно сомраза и напрежение среда...!
SmilezZz
11-01-2011, 14:20
Уважавам го. Страхотен човек е , но просто не се е държал с мен така , че да го имам за приятел и да му споделям дори любовните си мъки , а уж единствените хора , на които можеш да споделиш са родителите. За майка ми мога да кажа същото. Правят всичко за мене , виждам го , обаче бих предпочела да са ми като приятели , близки , да им споделям какво ми има и така нататък , но те са си консервативни , по - строги , мисля , че разбирате какво искам да кажа.Не говоря за наказания и подобни , просто гледат по различен начин, не знам , не мога да го обясня.... Не всеки има такива родители, с които да може да споделя. Така , де.. Подразбира се от мнението ми , че най - важното за мен е едно дете да споделя с родителите си. Иначе си ходя с него навсякъде - на риба , даже и да пазаруваме.
asdzxccc
11-01-2011, 21:48
възпитавай го така, както ти си искал да те възпитават, е от време на време трябва да си строг де.
А относно моя баща ще си запазя коментара ...
И на мен ми е итересно какво е да имаш баща .. . моя е починал от 13 години насам .. Бях на 3 ..
vikisisim
11-02-2011, 07:35
Майка ми и баща ми са разделени.
Същото+че не съм го виждала от години
mynichkaTanq
11-02-2011, 15:07
С баща ми сме в невероятни отношения, но не му споделям толкова много. И не сме изградили някакви "навици" .. всмисъл такъв, няма точно определени неща, които правим заедно. Случва се да излезем на покупки или да си правим компания, или например да отидем на гости при баба ми .. но само дотам.
Виж, връзките са различни във всяко семейство и ако при мен нещата са в "златната среда" така да се каже, други взаимоотношения между дете и баща може да не са никак добри, може и за някое от момичетата тук бащата да е най-верният приятел .. зависи.
ПП : Съжалявам много за раздялата на вашите .. осъзнавам колко ти е трудно ..
е нп преживял съм го става ми тъпо просто като се сетя някои път като имам проблеми и искам да си говоря с баща ми ама няма как и затова искам да дам след време на моите деца това което искам аз сега :)
нормално то всяко дете(което е сега дете) нещо нямало ли го е той/тя ще иска да даде на сина си/дъщеря си
по темата: аз много добре се разбирам и с майка ми и баща си и на двамата им казвам всичко(е не винаги ;д)
IlovEmyPuffYToY
11-02-2011, 15:22
И на мен ми е итересно какво е да имаш баща .. . моя е починал от 13 години насам .. Бях на 3 .. Наистина съжалявам :smt022 :smt085
sToyAncHo
11-03-2011, 05:33
При мен с баща ми щяхме да сме в добри отношения, ако не ни скарваше майка ми, а и той се има за много властен над всичко, което доста ме дразни :? Иначе с него се имам в повече, отколкото с майка ми ;] но рядко излизаме с него почивните дни, за да се забавляваме и т.н., а излизаме (ако излизаме изобщо) по работа или ако трябва да помагам за нещо. :(
Баща ми ме е изоставил и майка ми ме е отгледала. Аз изобщо си нямам напредстава от бащи даже и думата тате не съм изричала.
crazydivane
11-14-2011, 17:10
Аз се разбирам много добре с баща си,но понеже не живея с него,ме е срам да му споделя някакви мои си проблеми например.Иначе когато сме заедно-life is life!Много ми харесва да съм в компанията му.Доста хора казват че сме един страхотен примеп за баща и дъщеря,но по някога не си преценя приказката...малко е избухлив,но добрите му качества компенсират това :)
DennisCobain
08-06-2012, 19:20
Ами моя баща е наистина странен човек.. Искам да кажа, купува ми всичко, просто само да му кажа примерно "ей тати виж каква яка китарка" и той веднага купува, без дори да съм му я поискала.. дава ми пари, но ми липсва близостта с него. Липсва ми обичта. Може би си мисли, че като ми купува тези материални неща съм щастлива, но не съм. :(
scrooper
08-06-2012, 19:28
Пример за добър баща (моя): да прекарвате време заедно, да си общувате, той да учи детето на разни неща- езици, градинарство, майсторлък, спорт... С моя баща не споделям за приятели и дребни глупости, те са специалитета на майка ми. Него просто не го вълнува. Но за сериозните неща си говорим и често получавам полезни съвети (:
PullMeCloser
08-06-2012, 19:35
Аз съм в лоши отношения с баща ми. По-скроо нямаме такива. Не му споделям, нямам му доверие, не сме близки и няма да ми липсва, когато замина. Той си го е направил, има лошо отношение към мен, подценява ме и така, но не ми пречи особено. Родителите ми са си заедно. С майка ми също не сме особено близки.
Много неща съм научил и от двамата родители, бащата ме е научил на страшно много що се отнася, до машини, ток, коли, обработване на дърво и ред други полезни за знание неща. От майка ми съм прихванал доста неща за готвене :D И двамата винаги са ми помагали и са ми давали ценни съвети, споделям и с двамата еднакво, имам щастието да съм израснал в много здраво и стабилно семейство. Иначе конкретно като дете си спомнях, че баща ми каквото и да започнеше да прави и аз се лепвах за него и постоянно му помагах. Все още му имам доста голям респект и се съобразявам, въпреки че одъртях вече.
Violenza
08-07-2012, 12:53
Аз си имам цели двама :D Страхотни са и двамата, чак си се чудя на късмета.
С истинския ми баща сме си адски близки, споделям му лични неща, обсъждаме си, често искам съветите му, дори и за мъже, имам му голямо доверие. Много либерален родител е (е, аз отдавна не съм дете, но все пак), не е от типа ревниви татковци, които смятат, че момичетата им ще останат завинаги малки. Никога не ми се меси, не си налага мнението и ми търпи безкрайните капризи. Като цяло сме в отлични отношения, караме си се, разбира се, но рядко.
Вторият ми баща, с когото майка ми все още има брак, е пълното олицетворение на епитета "добър човек". Аз друг такъв просто не познавам, не и толкова добър и благороден. Той също ми е много близък и благодарение на него съм постигнала много от нещата в живота си.
Amore-Mio*
08-07-2012, 13:50
С родителите ми не съм в особено добри отношения. Не прекарваме време заедно, максимум по половин час на ден да е. Не ми харесва просто. Не са съвременни родители, не мога, а и не искам да си споделям с тях. Нужно бе да изградят приятелско отношение с мен от малка, сега вече е късно и ето какви са последствията. И с двамата не съм в близки отношения. И колкото неблагодарно, или както искате го наречете: няма да ми липсват, когато замина някъде или те заминат на някъде. Сами са си го направили. За щастие с родителите на приятелите ми съм в изключително добри отношения - приемат ме като част от семейството. Изградила съм си такова доверие, че мога да им споделя проблем, докато на собствените си родители - не мога.
Anichkaxxwee
08-07-2012, 13:58
С моя баща сме в добри отношения
Много го уважавам и обичам
Ходя с него да пазаруваме и такива неща
sashko705
08-07-2012, 14:20
Moйте родители са адски пичуе... и двамата.. въпреки, че баща ми е по-забавния родител- той винаги се ебава с нещо и много рядко приема нещата на сериозно, но когато не е на кеф с него просто не може да се говори. Иначе с него си лафя за всякакви глупости от игри, компютри, музика, книги до алкохол и момичета etc. Докато майка ми е по-сериозна и с нея водя по-сериозните разговори..
BrainlessROCKBABY
08-07-2012, 14:55
моят е просто без коментар :/ иначе е добър слушател
DarkVampireAngel
08-21-2012, 20:09
Попринцип от малка съм по-общителна с майка ми,но тя замина в чужбина и се наложи да живея само с баща ми.От тогава някак си станахме близки ии почна да ме води да стрелям(с пистолет) да ходя тук-там из града с него,по обекти където е работил и т.н но ако си достатъчно близък/близка с майка си не е огромна загуба...за мен пак си остава по-ценна майката :)
Може да е грях, че го казвам, мисля и чувствам, но баща ми е по-важен от всеки един човек на този свят. Обичам го повече от майка ми, но просто защото го е заслужил. :))))
С моят баща сме в много добри отношения сега, но все като при всеки, стават малки караници :ДД но се оправяме бързо. Много си го обичам, наравно с майка ми. И двата са ми наравно близки. Аз не обичам да споделям много неща с майка си, защото тя не ме разбира.. С баща си също не споделям много, но той по-скоро би ме разбрал. Най-вече с най-добрата ми приятелка и братовчедка ми. Инъче тати, дава повече неща от мама :Д Например нещо да си купя и т.н.
Уважавам ги много, мноогоооо! Страхотни са, както повечето деца бяха казали за техните родители. Но просто те са по-различни, не мога да споделям с тях любовните си драми и така нататък. Инъче излизаме навсякъде : )