ShtrudeL
10-24-2011, 20:38
...влязох в църквата с една колежка (не знам от къде й щръкна да влезем) и се почувствах особено. Странно. Или по-точно никак. Както всеки път щом отида на място, което не виждам всеки ден, почнах да я оглеждам с еееееееей такива фокусирани и разсеяни очички. Не че не бях влизала преди, просто не я бях разглеждала. Не беше уютно, единствено свещичките придаваха някаква топлинка.
И понеже не съм религиозна ми мина през главата мисълта колко тъжни са хората, които са. Ако не бяха те да дават топлинката на свещичките, може би нямаше наистина да има какво да ме грабне на това място. Разбирам ги, макар, че не споделям вярванията им, защото моите са си чудесни, но просто се чувствах не на място там. Като романтик в порно филм и циник в забавачница.
Ако ходите изобщо на църква... защо изобщо го правите? Чувствате ли, че имате нужда, или ей тъй от "защото трябва", гузна съвсест или нещо друго...
И понеже не съм религиозна ми мина през главата мисълта колко тъжни са хората, които са. Ако не бяха те да дават топлинката на свещичките, може би нямаше наистина да има какво да ме грабне на това място. Разбирам ги, макар, че не споделям вярванията им, защото моите са си чудесни, но просто се чувствах не на място там. Като романтик в порно филм и циник в забавачница.
Ако ходите изобщо на църква... защо изобщо го правите? Чувствате ли, че имате нужда, или ей тъй от "защото трябва", гузна съвсест или нещо друго...