Azoria
10-24-2011, 21:05
Той ме разбира. Понякога имам чувството,че има много силни чувства към мен. Държи се така ,сякаш ,ако ме загуби това би го съсипало.
Лесно мога да го обикна ,защото той е идеален. Най-сетне бих могла да разбера какво е то - споделената любов. Знам,че бихме били идеалната двойка. Допълваме се идеално,довършваме си изреченията,харесваме еднакви неща. Когато сме заедно времето лети. Винаги ме кара да се усмихвам. Както и аз него.
Дали наистина сме само приятели? Едва ли. Уви - никой не признава чувствата си. Колко пъти ми се е искало да го прекъсна докато говори нещо, за което до сега съм си мислила, и да го целуна. Да му кажа какво изпитвам. Да забравя страха и просто да изживея този дългоочакван миг. Питам се дали и той се чувства така. Единственото нещо ,за което никога не говорим - отношенията помежду ни. Тема,от която явно и двамата се страхуваме. Не е като да не си правим намеци,да не се шегуваме с това (и добре,че е майтапа ,та да си кажем истината ,поне от моя страна) ,но когато стане сериозно....
Искам да съм с него. Той ме кара да забравям всичко лошо,което ми се е случило през деня. Винаги знае какво да ми каже,от какво имам нужда. Винаги ми помага,защитава ме и ме подкрепя... Това е ,което търся.
Но страхът...това ще ме убие. :(
Лесно мога да го обикна ,защото той е идеален. Най-сетне бих могла да разбера какво е то - споделената любов. Знам,че бихме били идеалната двойка. Допълваме се идеално,довършваме си изреченията,харесваме еднакви неща. Когато сме заедно времето лети. Винаги ме кара да се усмихвам. Както и аз него.
Дали наистина сме само приятели? Едва ли. Уви - никой не признава чувствата си. Колко пъти ми се е искало да го прекъсна докато говори нещо, за което до сега съм си мислила, и да го целуна. Да му кажа какво изпитвам. Да забравя страха и просто да изживея този дългоочакван миг. Питам се дали и той се чувства така. Единственото нещо ,за което никога не говорим - отношенията помежду ни. Тема,от която явно и двамата се страхуваме. Не е като да не си правим намеци,да не се шегуваме с това (и добре,че е майтапа ,та да си кажем истината ,поне от моя страна) ,но когато стане сериозно....
Искам да съм с него. Той ме кара да забравям всичко лошо,което ми се е случило през деня. Винаги знае какво да ми каже,от какво имам нужда. Винаги ми помага,защитава ме и ме подкрепя... Това е ,което търся.
Но страхът...това ще ме убие. :(