View Full Version : Разговорите
Всеки е съгласен, че в една връзка трябва да има комуникация. А мислите ли, че трябва да има същата/подобна комуникация преди официално да започнете да се приемате като двойка (или в така наречения процес на зарибявка ;д) ?
И според вас, има ли някаква граница в тва отношение ? Кое трябва да се премълчава ? Трябва ли, когато другият не знае какво иска да се говори по темата ? Говоренето за чувства по-скоро проблем ли е или по-скоро решение на проблемите ?
Аз винаги съм била на мнение, че за любов и за секс не се говори, а се действа и все пак понякога думите ни помагат да разбираме по-добре нашият (бъдещ) партньор, особено когато не знае какво иска и ни дава смесени сигнали...
Много съм провокирана, божичко...
SisiStrange
10-25-2011, 03:34
О, говори се за всичко. За мен една връзка върви добре само, ако хората могат да си кажат всичко. Какво те тревожи, ядосва, притеснява... Всякакви съмнения... Какво искаш в секса, дали така ти харесва или иначе... Другия трябва да ни познава, да. Но не може да чете мисли. Получаваме това, което искаме, само ако си кажем, че го искаме. При мен поне досега разговорите решават всякакви проблеми.
За първото въпросче, според мен поне, няма лошо да сте си откровени от самото начало. Черните ризи излизат рано или късно и няма смисъл после да стават на драми. Сега, не е нужно да си изпееш миналото на първа среща, естествено, но хубавите връзки много често започват от приятелство.
О, говори се за всичко. За мен една връзка върви добре само, ако хората могат да си кажат всичко. Какво те тревожи, ядосва, притеснява... Всякакви съмнения... Какво искаш в секса, дали така ти харесва или иначе... Другия трябва да ни познава, да. Но не може да чете мисли. Получаваме това, което искаме, само ако си кажем, че го искаме. При мен поне досега разговорите решават всякакви проблеми.
За първото въпросче, според мен поне, няма лошо да сте си откровени от самото начало. Черните ризи излизат рано или късно и няма смисъл после да стават на драми. Сега, не е нужно да си изпееш миналото на първа среща, естествено, но хубавите връзки много често започват от приятелство.
This. 8)
ManonDilova
10-25-2011, 07:43
Така или иначе има допустима доза разговори, които е нормално хората да провеждат, от там нататък се появяват излишни въпроси и оплаквания, които водят до дразнене и караници. Има си граница, все пак.
NomNomNom
10-25-2011, 08:13
Аз си говоря всичко по всяко време, иначе не се чувствам добре.
Когато ще се прави секс казвам, че ми се прави секс и точка.
Когато се дразня казвам на какво се дразня.
Когато ми се коментира някаква моя идея за кръвосмешение в някое семейство , пак си говоря.
Не разбирам каква е идеята да имаш приятел и да не си говорите.
Да, сексуалните взаимоотношения + гушкането вечер са си 80-90 процента , обаче още не съм изцяло усъвършенствана и имам нужда да си говоря с някого.
anonymous708973
10-25-2011, 13:02
Сууупер яка тема, евала.
Съгласна съм със Сиси и Ном.
Комуникацията е важна, естествено. И трябва да започне преди хората официално да се съберат, ако въобще има такова понятие. Това е начинът да разбереш дали този човек ти допада, дали имате допирни точки, какви виждания има той. Няма смисъл от маски и играене на игрички. Когато искаш пълноценни взаимоотношения, не държиш козове в ръкава, а се посвещаваш на връзката си с този човек, без задръжки или предразсъдъци. Естествено, опасения (почти) винаги има, но не трябва да им бъде позволявано да дават превес, особено ако са безпочвени. За мен никога не е било проблем да кажа какво искам и/ли чувствам, само ми е трудно да говоря с даден много близък човек, ако имам проблем с него, защото ме е страх да не се разплямпам много и да не го обидя по някакъв начин, щото често думите изпреварват акъла. Човек трябва да ме познава доста добре, за да види, че има проблем и да ме ръчка да говорим за това. Това сигурно е единственото време, в което се налага думите да ми се вадят с ченгел от устата.
Една от причините, поради която имам малко, но наистина истински приятели е, че с тези хора мога да говоря. Мога да споделям всяка простотия или всяко мнение, което ми дойде на ума, без да ги отблъсна. В това е номерът с добрите приятели. Стреляш без да мислиш.
Естествено, предпочитам да няма граници. Това обаче едва ли е възможно. Всеки си има право на лично пространство, но допускането на някой друг в него е най-голямото признание, че тоя човек ти е по-близък с нещо от всички останали хора. Поне за мен де. Не обичам да ме изолират и да трябва да гадая какво се случва в мислите на човека отсреща, независимо дали ми е гадже (блах, отвратна дума) или приятел/ка.
Говоренето за чуства не е проблем, не знам защо го виждаш така. Невинаги е лесно да погледнеш човека в очите и да му кажеш "Харесвам те" или "Не изпитвам същото", затова го считам да проява на зрялост.
Малко разхвърляно стана, но ако някой тръгне в коя да е посока на разсъждение, ще се включа пак.
Не знам защо го виждам като проблем, останало е от бившия може би, понеже винаги, когато почнех да говоря за неща, които не ме кефят и ме нараняват и т.н, той не ебаваше. Постоянно се оплакваше, че само говоря, а как да спра да говоря като той нищо не ми казва и аз постоянно трябва да гадая, вместо да поговори с мен и да престана да повдигам въпроса.. Последно ми каза, че ей тези разговори го отблъснали още повече от мен..
А сега пича, който съм си харесала не знае кво иска и играе някви игрички и се чудя кво да правя, да чакам и да продължавам да го наблюдавам, без да правя нищо или да го скастря и да му кажа, че ако иска да е с мен първо да разбере какво и КОЯ иска.... Не искам да излиза така, че да си помисли, че съм филмирана, защото в главата ми няма никакъв филм. Искам да кажа, не съм лапнала по него.
Supernaturalfan
10-25-2011, 14:08
Не искам да правя нова тема, затова ще попитам тук. Как се зарибяваш с момче? Какво да направя? Какво да кажа? Хееелп!!
Когато връзката е сериозна и 2ма души се обичат - и за любов се говори и за секс, и за всичко! Поне аз така правя... :D
anonymous708973
10-25-2011, 14:11
robles, играенето на игрички не е добра политика за мен. Аз не го правя, не обичам и човекът отсреща да го прави. Намеците, закачките и държането в неизвестност са ок, но до едно време. Това не е игра и няма нужда да се борим за надмощие или победа.
Кажи му, че не харесваш това, което прави. Ако те разбере - супер, ако не - прав му път.
Violenza
10-25-2011, 15:25
robles, играенето на игрички не е добра политика за мен. Аз не го правя, не обичам и човекът отсреща да го прави. Намеците, закачките и държането в неизвестност са ок, но до едно време. Това не е игра и няма нужда да се борим за надмощие или победа.
Именно. Винаги много съм мразела да ми се подхвърлят разни намеци, да ми се говори половинчато или заобиколно. Когато има нещо да ми казва - да го казва открито, аз така правя. Ядосам ли се на нещо, не се цупя и не правя фасони, а откровено му казвам кое не ми е харесало.
Като цяло за мен комуникацията е едно от най-важните неща в една връзка. Не мога ли да говоря напълно откровено пред някого, то определено не бих могла да съм близка с този човек.
Граница в говоренето има, но когато става дума за друг вид отношения.
Трябва да има комуникация дори, когато е само зарибявка ( разбира се ако нещата ще стават по-сериозни). И да комуникацията е много важна. При мен и моя приятел граница няма.... споделяме си всичко той е най-добрият ми приятел и му казвам всичко от чувствата до това как е минал денят ми, той на мен също. Вярно е че любовта трябва да се докаже ама няма лошо от време на време да си обясните колко много държите един на друг :)
Е затова Ви се провалят връзките.
От началото мълчите, мълчите и после "Как съм могла в такъв да се влюбя?".. как няма да се влюбиш като едва ли не се изкарвате перфектните хора.
И на мен ми е трудна комуникацията и особено да се разкрия към някой или да призная грешки от миналото си, но за мое голямо щастие намерих човек, който ми улесни нещата доста.
За стабилна връзка трябва комуникация за абсолютно всяка тема.
Е затова Ви се провалят връзките.
От началото мълчите, мълчите и после "Как съм могла в такъв да се влюбя?".. как няма да се влюбиш като едва ли не се изкарвате перфектните хора.
Тва малко не го схванах...
gabsit000
10-26-2011, 06:00
Е в началото разбира се няма как да се говорят за твърде лични неща,все пак с времето печелиш доверието на човек,дори то да е след дни,но все пак на първа среща не трябва да се избързва и да си излееш всичко на тепсия както се казва,все пак е излишна тази информация ,но когато вече говорим за връзка и когато нещо не ни харесва в дадения човек,комуникацията е най-важна,трябва за всичко да се говори,независимо това да ще му хареса на единия или другия,по-добре за мен всичко да ясно,за да няма разочаровани след това .. трябва да има и в любовта и в секса говорене,за да са ясни и там чувствата,емоции,кой какво харесва и не в действията на другите.
Като цяло говоренето е важно в една връзка.