Супер спешно ми трябва това ЛИС. [Архив]

kris4eto15

10-25-2011, 08:53

Копнеж по родното – Димчо Дебелянов „Скрити Вопли”

Елегията на Димчо Дебелянов „Скрити Вопли” е написана непосредствено след смъртта на неговата майка. Самият текст, не ни подсказва това.Стиховете са сякаш нежно послание към живота и вечно чакащата сина си майка. За поета тя не може да умре, защото майчината обич е най – съвършената форма на любов. А любовта е безсмъртна. С две думи съдържанието на стихотворението може да се предаде така: „колко нещастен, самотен и не разбран се чувствам в живота си и колко добре би било, ако можех да се върна там, в миналото си, когато бях дете и светът беше толкова топъл и прекрасен”.
Една невъзможна мечта е скрита в под текста на Дебеляновото стихотворение – копнежът по жадувания покой в обятията на майката. Няма го това убежище на тихата ласка и на нежната душевна топлота. Останал е само споменът, който се е превърнал мечта – да се изживее красотата на миналото, сега или някъде в бъдещето.
„Бащината къща” е символ на родното място и на чистото време на детството. Поетът е избрал най – подходящия миг за своето завръщане в уютния и спокоен дом – „когато вечерта смирено гасне” – душата на скитника вече може да намери жадувания покой в мрака на нощта. Особено е усещането за тишина в Дебеляновото стихотворение. Тя сякаш трябва да ни напомни за тишината в храма. И пазвите на нощта са „тихи” и самата тя е „тиха”. Така нощта се превръща в символ на вечния покой за всички „скръбни и нещастни”. „Бащинската къща” има смисъл на убежище, на закрила от студените бури на живота. „Прагът символизира прехода от външното пространство, където вилнеят злите сили, към вътрешното, свещеното духовно пространство. Там най – голям смисъл се отдават на майката. Тя е началото на всички начала в личният ни живот. Тя е и най – чистата хармония на любовта. Защото няма по – силна обич от майчината. Нейната любов закриля и извисява, приласкавате и опрощава. Другото име на майчината любов е милосърдие. Не случай, че зад прага „в стаята позната”, страдащия странник пристъпва „смирено”. Това окончателно налага внушението за влизането в храма. Само той може да бъде истинската „последна твоя приста не заслона”. Молитвено са прошепнати тия „тихи думи в тишината” и сякаш завърналия се скитник е коленичил и е „впил морен поглед в старата икона”.
„Аз дойдох да дочакам мирен заник, че мойто слънце своя път измина”. Не толкова предчувствие за близката смърт са тези стихове, колкото жажда да се посрещне последния час от живота отново там, откъдето той е тръгнал.
Стихотворението „Скрити вопли” постига своето художествено въздействие, като създава такава емоционална атмосфера, която се възприема от всеки читател като лична. Копнежът от отминалия топъл и устойчив живот се превръща в общо емоционално състояние на всички читатели на стихотворението. Често, в случай на вътрешна емоционална потребност, читателите го изпълняват било сами на себе си, било в подходяща компания. Това превръща стихотворението в лична изповед за всеки един.