dobeto
10-27-2011, 15:46
Хей! Отново съм аз! Пак за тебе сетих се! Ти май отбягваш ме! Както и да е!
Аз все пак пиша ти! Мислел ли си за това " Защо ние хората съществуваме" .
Днес седнах и реших да помисля. И какво измислих. Мисля, че сме създадени да изживеем
всичко. От раждането до смъртта. Смъртта, от която се страхуваме толкова много.
Раждаме се, растем, порастваме, женим се/омъжваме се. Създаваме собствено семейство.
Преминаваме през много трудности, но успяваме. Е, има и такива, които се проваляме.
Всичко става така бързо. Правим грешки, но се поправяме. Изживяваме толкова болка, радост
скръб, щастие или пък тъга. Много неща ни се струпвам на рамене. Тежестта на Животът.
И накрая като настъпи часа на смърта, знаеш ли, чувала съм, че виждаш целият си живот.
Всичките моменти на лента. Ако е така, другарю, искам да видя всичко хубаво. Първо това.
Искам да видя колко хора щастливи съм направила и колко съм огурчила. Искам да разбера
дали страданието и радостта в живота ми била са равни. Искам отново да видя онова, което
изградила съм. Пътят, който извървяла съм и до къде съм стигнала. Искам да видя, любовта
на живота си. Искам да видя децата си. Искам всичко просто да бъде наред, когато реда ми
настъпи. Всичко да е сладко като масло и мед. Макар, че заминавам си от този свят, аз винаги
ще бъда с тях. С най - важните хора в живота ми. Тези, които до мен са били и ще бъдат.
Тези, които ме обичат!
И какво измислих ли? Че когато дойде и нашия час, той не чака. Втори шанс не дава. Бърза,
бърза и не ни остава. Отвежда ни в Рая, а може би и в Ада. И това наистина е края!
Аз все пак пиша ти! Мислел ли си за това " Защо ние хората съществуваме" .
Днес седнах и реших да помисля. И какво измислих. Мисля, че сме създадени да изживеем
всичко. От раждането до смъртта. Смъртта, от която се страхуваме толкова много.
Раждаме се, растем, порастваме, женим се/омъжваме се. Създаваме собствено семейство.
Преминаваме през много трудности, но успяваме. Е, има и такива, които се проваляме.
Всичко става така бързо. Правим грешки, но се поправяме. Изживяваме толкова болка, радост
скръб, щастие или пък тъга. Много неща ни се струпвам на рамене. Тежестта на Животът.
И накрая като настъпи часа на смърта, знаеш ли, чувала съм, че виждаш целият си живот.
Всичките моменти на лента. Ако е така, другарю, искам да видя всичко хубаво. Първо това.
Искам да видя колко хора щастливи съм направила и колко съм огурчила. Искам да разбера
дали страданието и радостта в живота ми била са равни. Искам отново да видя онова, което
изградила съм. Пътят, който извървяла съм и до къде съм стигнала. Искам да видя, любовта
на живота си. Искам да видя децата си. Искам всичко просто да бъде наред, когато реда ми
настъпи. Всичко да е сладко като масло и мед. Макар, че заминавам си от този свят, аз винаги
ще бъда с тях. С най - важните хора в живота ми. Тези, които до мен са били и ще бъдат.
Тези, които ме обичат!
И какво измислих ли? Че когато дойде и нашия час, той не чака. Втори шанс не дава. Бърза,
бърза и не ни остава. Отвежда ни в Рая, а може би и в Ада. И това наистина е края!