PDA

View Full Version : Къде избягаха мотивацията и желанието



L31h4z
10-28-2011, 23:47
Привет. :)
Както се казва, всеки с проблемите си, та и аз в това число. Предполага се, че в този тъмен ъгъл на форума дебнат калени от суровия живот форумци, сблъсквали се с какво ли не, та какво по-добро място да помоля за съвет...

Е, here I go:
Всъщност е доста просто... нямам желание за нищо. Нито пък мотивация. Не ме разбирайте грешно, имам осъзнатото желание да правя десетки неща, всяко от които ми е доста интересно, но успявам да намеря мотивация и вътрешно желание да върша това, с което се захвана, не повече от седмица-две. Месец би било чудо на този етап. Сега като се замисля, в момента дори не подхождам с този хъс и "надъханост" към нещата дори и в самото им начало. До преди месец-два поне бях изключително надъхан в началото на заниманията си... уви, напоследък дори това липсва. :(

Едва ли проблемът ми е особено рядък, но преди не бях така. А преди бях малък, зелен и неориентиран... и все пак имах повече желание/мотивация да се занимавам с най-различни неща отколкото сега. Звучи глупаво, но просто в един момент спира да ми се върши доскоро интересното занимание, с което съм се бил захванал. Свирене на китара, чужд език, нещо с професионална насоченост (така де, на 21 съм и съответно под професионална насоченост имам предвид това, което уча), а повярвайте ми, повечето от тези неща намирам за крайно интересни (все пак се захващам с тях поради някаква причина).

Не знам дали причината е, че с повечето неща се захващам самоцелно, но се предполага (а пък и от опит го знам), че дори човек да се захване с нещо само защото му е интересно и просто иска да придобие някакво умение, то това е достатъчно да го държи мотивиран. Така и беше преди време, но уви, не и от няколко месеца насам.

Проблемът е, че това бездействие ме убива. По цял ден си губя времето, не правя нищо, кой знае колко полезно. Майната му на полезното, поне да ми доставяше вътрешно удволетворение... поне да си запълвах деня със секс. Уви и за това нямам особено голямо желание. Кофти, а?

Ако някой друг е имал такъв период в живота си или просто има какво да каже по темата - да заповяда. :)

NomNomNom
10-29-2011, 09:31
Аз съм си така по принцип.
Добре, а учиш ли нещо в момента?
Хвани се и завърши някакво образование, вземи сертификат за език.
Нещата които си започнал опитай да довършиш по някое време, аз така правя.
Хващай нещата от днес, не от "утре".
Намери си работа , готино е.
Запознай се с нови хора.
Ела да пишеш в раздел Кофата ;д
Разкажи повече - къде си учил, какво , с кого живееш и т.н.

Mi6inka
10-29-2011, 09:47
Аз съм си така по принцип.
Добре, а учиш ли нещо в момента?
Хвани се и завърши някакво образование, вземи сертификат за език.
Нещата които си започнал опитай да довършиш по някое време, аз така правя.
Хващай нещата от днес, не от "утре".
Намери си работа , готино е.
Запознай се с нови хора.
Ела да пишеш в раздел Кофата ;д
Разкажи повече - къде си учил, какво , с кого живееш и т.н.


Тъй де ! Подкрепям мнението на тази съфорумница. Тя е мъдър човек. А авторе, няма да се плашиш, понякога има едни такива периоди...дето с нищо не ти се занимава, нищо не може да те заинтересова. Или поне при мен се получава така, даже точно в момента съм в този период. Имам куп интересни неща, които да свърша и въпреки това си губя времето по цял ден в лентяйство и кибичене във форума 8-) Ама знам, че ще отмине. Така че..настрой си мозъка позитивно, дай си малко време и.. ще си дойде всичко на мястото.

ledenakrasota
10-29-2011, 10:04
Ако сам не си помогнеш, никой няма да ти помогне. :) Всеки има такива периоди. Не се притеснявай! Важното е да не се оставиш.


Във всяка една минута съм правила не по едно неща, а по 3. Всичко ми е било интересно. Исках да знам всичко, да мога всичко.
Представи си едно дете на 10, което не се отлепя от индийския епос. Това нормално ли е? Не, не е. Така мислят много мой познати. Познават ме като човек, който все нещо прави, във всяка една свободна минута. Кипя от ентусиазъм. Имам силна памет. Развила съм доста способности благодарение на учителите си и музиката. :) Можех да запаметявам по няколко страници информация като по-малка, сега-не.
Имам затруднения с по-прости неща като писане на "о" и "у" и такива. Но всичко останало е много лесно. Често не си разбран, но какво пък. На хората им трябва време. :lol:
Мислила съм винаги какво иска мама. Винаги съм мислила само за другите. Виждах се през техните очи като кариера. Случиха се дота неща и останах сама. Едва не полудях, но се застъпиха за мен. после и родителите ми пораснаха, че не те са правите и абсолютно нищо не разбират.
2 години се лутах: С какво точно от всичките неща искам да се занимавам? Коя съм аз? Какво искам?
Бях изпаднала в дупка. В същото време мои близки приятели, с цели в живота, вече учащи, с добри оценки ей така си тръгнаха от този свят. :-# :-# :-# :cry: :cry: :cry: :cry: :cry:
Никой не ги попита какво решават! Дано не са разбрали и не са изпитали болка! :-# :-# :-# :-#
А аз останах тук. Тази без ориентир. Въпреки, че за първи път ми се случи така.
Замислих се какво биха направили те, ако все още са тук. Те следват мечтите си. Тогава аз направих същото.
Нека съм луда за някои, но последвах сърцето си. Не съжалявам и съм много щастлива. Въпреки трудностите, това са просто уроци и малки препъни камъчета за преодоляване. те са в моя полза. За да се докажа или мотивирам повече.
Граби от живота с пълни шепи, но не по криво разбрания начин. Не се дрогирай, не кради и т.н.
Намери себе си. Това става с търсене. Самото ти бездействие, също е вид действие. Търси. Настоящата ти дейност може да е стъпка към намирането на това, което искаш. Не е напразна стъпка. Най-трудната винаги е първата крачка. :)

Ако желаеш ми пиши и ще ти правя предсмъртното писмо на Маркес. Може много да ти хареса, ако не го намериш в нета. Но ти го препоръчвам.


Не изневерявай на себе си! :)

L31h4z
10-29-2011, 14:04
Аз съм си така по принцип.
Добре, а учиш ли нещо в момента?
Хвани се и завърши някакво образование, вземи сертификат за език.
Нещата които си започнал опитай да довършиш по някое време, аз така правя.
Хващай нещата от днес, не от "утре".
Намери си работа , готино е.
Запознай се с нови хора.
Ела да пишеш в раздел Кофата ;д
Разкажи повече - къде си учил, какво , с кого живееш и т.н.

Студент съм в СУ, по-конкретно - програмните специалности във ФМИ. :)
Влече ме, повечето неща са крайно интересни... и все пак не успявам да се занимая с тях за дълго време. Имам Cambridge Advanced, език ми се учи просто за удоволствие (бях се насочил към Японски).

А относно това за започването и завършването на нещата - там е проблема, че не мога да се накарам да започна/завърша нещата, които иначе така силно искам да направя. Ако можех да се накарам, да намеря въпросната липсваща мотивация, нямаше да има проблем. :(

Що се отнася до работата - бях се надъхал да почна... и познайте... не почнах. Бях си уредил и интервю, щях да работя с приятел и то в сферата на програмирането (това, което уча). И така... умря ми мерака. :D

Хората не са ми проблем, имам изобилие от приятели, такъв човек съм просто. Но социалстването не ми помага да преодолея "мързела", нито пък ме кара да се чувствам по-продуктивен. Живея с приятелката си (любима - от 3 години и половина, живеем заедно от две :)), на която, за моя радост, това ми настроение не се отразява негативно (е, освен, може би, честата липса на секс (пак въпрос на настроение), но го преживява :P)... абе в общи линии нямам никакви проблеми с външния свят, всичко е идеално. :)

Както каза ledenakrasota ако сам не си помогна, няма кой да ми помогне. И това е абсолютно вярно, защото проблема е вътре в мен. По-късно ще отговоря на твоето мнение, ledenakrasota, имам какво да кажа в отговор на коментара ти, но сега точно трябва да преустановя действията си на компютъра.

Мерси на отговорилите, радвам се, че има хора (смея да кажа - като мен, но за това - в следващия пост), на които им се занимава с душевните проблеми на непознати. :)

L31h4z
10-30-2011, 14:16
Та, както обещах (не, че някой се е лишил от сън в очакване на моя коментар :D):
ledenakrasota, напълно те разбирам. Затова и считам проблема за толкова сериозен. Защото, подобно на теб, аз също съм активен и способен човек, с каквото съм се захващал съм се справял добре и прочие. И знам, че и сега може да е така...
И тази мисъл само засилва кофти чувството, което ми носи бездействието. :(
Кофти е да искаш, да знаеш, че можеш, но сам да се спъваш. :)

Браво на теб, че си се справила с доста по-сериозни проблеми. Аз ще си се мъча, докато не намеря някакво решение. :)

babity
10-30-2011, 18:28
Мчи така е, колега. С времето нещата са се променили само защото малките ти розови очилца, които си носил през пубертета, вече са се счупили. Пона...такова, прецакали са те няколко пъти това малко или много ти е повлияло. И аз като малка исках много неща. Представях си се като заета с хиляди неща делова дама, въобще като най - всестранно развитата личност на света. Просто в един момент ми стана ясно, че това няма да се случи. Кратка преоценка на приоритетите и сега се занимавам с доста малко смислени неща, но не мога да спра в определена точка. Всеки следващ път се изненадвам и постигам повече, отколкото съм очаквала от себе си, и това ме кара да искам да разбера още колко по - далеч мога да стигна. Накратко, върни се на точка 1 - преоценяване на приоритетите.

L31h4z
10-30-2011, 22:52
babity, на теория си права, но в действителност не попадам в тази категория. :)

Или съм имал сравнително вярна представа за света през последните няколко години или все още не съм свалил розовите очила. :)
Не съм човек, който изпитва разочарование от действията на другите. Честно казано дори не знам как другите хора го правят. :D
Освен това, не си се и представям след Х години. Не мисля толкова напред в бъдещето. От време на време се случва да се замисля с какво ми се занимава, но това е то. Не искам да си правя петгодишен план. Не ме разбирай погрешно, мисля за бъдещето си, но давам време на нещата да се случат. Нямам мечти и цели за след 3-4 години. Звучи странно, но е така. Целите ми са краткосрочни и обикновено са насочени към саморазвитие. Но както би трябвало до сега да е ясно - не ми се получава. Защо - вече обясних. :)

А що се отнася до амбициите и очаквания от самия мен - аз съм максималист, що се отнася до самия мен. Винаги съм искал да се справям най-добре сред връстниците си, докато бях в училище (е, имало е моменти, когато други неща са взимали връх, но ми се получаваше през повечето време :P). Винаги съм искал да мога много неща и то много добре, все още е така. Затова и губенето на време ме изяжда, защото за последните 5-6 месеца можех да науча 2 програмни езика или да напредна в някой чужд език, да речем. :(

Та, идеята ми е, че приоретизирането помага, когато човек има главна цел. Аз съм се съсредоточил върху това да се развивам (било то покрай университета или в друга насока). Това е от егоистична гледна точка, като естествено не бива да се забравят близките, но това предполагам се подразбира. :)