ShtrudeL
10-29-2011, 12:26
ИЗТЪПЕНИЯТ МОЛИВ
От ред на ред
и от ден на ден,
сутрин по-дълъг,
вечер по–изтъпен.
Аз съм просто молив
и няма да крия -
пиша с черни сълзи
върху бяла хартия.
Пиша доклади,
молби,
писма,
изненади,
приятни,
щатни и извънщатни.
Пиша списъци за пазаруване,
правила за общуване,
тестове за инте-едва ли не-гентност,
правила за потентност,
пиша лъжепризнания,
специални издания,
договори за наем,
обещания на заем,
доноси за кражби,
диаграми с продажби.
Протоколи.
Защо ли?
Пиша всякакви глупости, но на теория
аз искам да разкажа една друга история.
Точно под думите и около тях,
неподвластна на гумите,
на вода и на прах.
История за времето на моето детство,
защото бях жив!
И защото,
тогава бях крив,
но бях част от дървото.
Уважаеми зрители (следва поклон)
Представям Ви времето, когато бях клон.
Когато ме лазеха
малки,
големи,
топли
студени
летящи,
лигави,
бръмчащи ,
и всякакви други гадини.
Бяха дните зелени,
а пък нощите сини.
От тогава обичам да пиша.
Не познавах още
острилките,
гумите,
естеството на думите,
любовта на поета
и лъжите на кмета,
не познавах даже графита.
А как пишеше? Някой тук ще попита.
Пишех с рояци зелени листа.
Пишех “обичам” и “ благодаря”,
пишех на юнския вятър в косата,
сутрин пишех дори във мъглата.
Къде отнасяха думите после не знам.
Може би на Луната,
Може би на Уран,
Къде ли не,
но не точно там,
откъдето пиша сега.
Ами да.
Тук ме чакат острилки
И след акта пореден
аз съм по-тъп,
по-къс,
и малко по-беден.
Искам пак да напиша “обичам” безброй много пъти.
Но със вятъра шепот често нощем долита
-А дали този път ще ти стигне графита?
От ред на ред
и от ден на ден,
сутрин по-дълъг,
вечер по–изтъпен.
Аз съм просто молив
и няма да крия -
пиша с черни сълзи
върху бяла хартия.
Пиша доклади,
молби,
писма,
изненади,
приятни,
щатни и извънщатни.
Пиша списъци за пазаруване,
правила за общуване,
тестове за инте-едва ли не-гентност,
правила за потентност,
пиша лъжепризнания,
специални издания,
договори за наем,
обещания на заем,
доноси за кражби,
диаграми с продажби.
Протоколи.
Защо ли?
Пиша всякакви глупости, но на теория
аз искам да разкажа една друга история.
Точно под думите и около тях,
неподвластна на гумите,
на вода и на прах.
История за времето на моето детство,
защото бях жив!
И защото,
тогава бях крив,
но бях част от дървото.
Уважаеми зрители (следва поклон)
Представям Ви времето, когато бях клон.
Когато ме лазеха
малки,
големи,
топли
студени
летящи,
лигави,
бръмчащи ,
и всякакви други гадини.
Бяха дните зелени,
а пък нощите сини.
От тогава обичам да пиша.
Не познавах още
острилките,
гумите,
естеството на думите,
любовта на поета
и лъжите на кмета,
не познавах даже графита.
А как пишеше? Някой тук ще попита.
Пишех с рояци зелени листа.
Пишех “обичам” и “ благодаря”,
пишех на юнския вятър в косата,
сутрин пишех дори във мъглата.
Къде отнасяха думите после не знам.
Може би на Луната,
Може би на Уран,
Къде ли не,
но не точно там,
откъдето пиша сега.
Ами да.
Тук ме чакат острилки
И след акта пореден
аз съм по-тъп,
по-къс,
и малко по-беден.
Искам пак да напиша “обичам” безброй много пъти.
Но със вятъра шепот често нощем долита
-А дали този път ще ти стигне графита?