ShtrudeL
10-30-2011, 14:54
Преди много време бях чела тук една статия за периодите на едно момиче/жена, през които всяка минава... бяха нещо от сорта на:
-Романтичка - момичето, което вярва във вечната любов, чака принца на бял кон и живее в любовните филми. Вярно, предано и кротко.
-Ще е обидно, за това няма да дам никаква категория, а направо описанието... - Момиче/жена, срещаща се с когото си поиска, правеща каквото си поиска, независимо дали е обвързана, или не, минаваща от един човек на друг...
-*не си спомня* - направила си равносметка от горните две, гледаща до колкото може реално на нещата и взаимоотношенията си...
ох, трудно ми е...
Аз, милото, добро, срамежливо и страхливо дете, което все гледа да се държи мило с останалите... същото то... правя "лоши, долни и неправилни" неща, които от своя страна не са изпълнени с никакво лъжливо и нечестно чувство. Неща, които са ми продиктувани от сърчицето. Боже, толкова го слушам напоследък, то то тоолкова драма няма и по филмите, а то е толкова любвеобвилно... Ама толкова, толкова много го слушам, горката аз и горките хора околко мен. Трябва ли да ми е гадно за последствията от това слушане, което просто ме изпълва... но наранява хората, които са ми близки. Ето, направих за пореден път нещо "неправилно", за което не съжалявам, но което е отвратително като постъпка (не за мен) за хората около мен. Ако бях като отворена книга, щях да съм най-ужасната за тях. Не се чувствам ужасна, горда съм, че се опитвам да правя това, което обичам, но не мога да не мисля и за чувствата останалите.
Сега... искам да направя голяма крачка, но ме е страх... страх от това да видя разочарованите физиономии на някои хора... И и... въпреки това, мисля че трябва да го направя... Не искам да съм увита в лъжии и все да се крия от нещо... писна ми, адски задушена се чувствам...
"Прости ми, господи,
прости ми, мамо."
/Чък/
-Романтичка - момичето, което вярва във вечната любов, чака принца на бял кон и живее в любовните филми. Вярно, предано и кротко.
-Ще е обидно, за това няма да дам никаква категория, а направо описанието... - Момиче/жена, срещаща се с когото си поиска, правеща каквото си поиска, независимо дали е обвързана, или не, минаваща от един човек на друг...
-*не си спомня* - направила си равносметка от горните две, гледаща до колкото може реално на нещата и взаимоотношенията си...
ох, трудно ми е...
Аз, милото, добро, срамежливо и страхливо дете, което все гледа да се държи мило с останалите... същото то... правя "лоши, долни и неправилни" неща, които от своя страна не са изпълнени с никакво лъжливо и нечестно чувство. Неща, които са ми продиктувани от сърчицето. Боже, толкова го слушам напоследък, то то тоолкова драма няма и по филмите, а то е толкова любвеобвилно... Ама толкова, толкова много го слушам, горката аз и горките хора околко мен. Трябва ли да ми е гадно за последствията от това слушане, което просто ме изпълва... но наранява хората, които са ми близки. Ето, направих за пореден път нещо "неправилно", за което не съжалявам, но което е отвратително като постъпка (не за мен) за хората около мен. Ако бях като отворена книга, щях да съм най-ужасната за тях. Не се чувствам ужасна, горда съм, че се опитвам да правя това, което обичам, но не мога да не мисля и за чувствата останалите.
Сега... искам да направя голяма крачка, но ме е страх... страх от това да видя разочарованите физиономии на някои хора... И и... въпреки това, мисля че трябва да го направя... Не искам да съм увита в лъжии и все да се крия от нещо... писна ми, адски задушена се чувствам...
"Прости ми, господи,
прости ми, мамо."
/Чък/