minus273dot15
10-30-2011, 22:39
* Това произведение е писано на хлап-топ, в скучните часове на изтрезняване и позорно прибиране към вкъщи. Убийствено бавно, убийствено трудно и под звуците на спорещи за глупости хора. Не претендира за литературен блясък, но пък отразява точно случилите се събития в един "измислен" свят... Всъщност нищо в реалност не е така, както е описано тук.
"Бяха ли купени изборите"
(изповедта на един застъпник)
Драги ми Смехурко :) Това писмо ти го пиша, не заради друго, ами да разсея всяко съмнение, че изборите са една пародия и зле режисирано представление. Изборите, които се провеждат, в една страна с население от малко над седем милиона и площ около сто и единадесет хиляди квадратни километра. С уговорката, че това изобщо не е България, ама пък доста прилича на нея. Даже не кажа, че е перфектно копие почти...
В тази страна, която не е България, има два основни политически отбора - отбор "Ягодка" и отбор "Черешка", които са изпаднали в смъртоносна битка помежду си. Разликите между двата отбора не са нито на ниво корупция, нито на ниво наглост. Разликите са там, че едните са леко по-тъпи и невъзпитани от другите. Тъй че аз не разбирам защо на хората им е трудно да изберат, а и едва ли някога ще разбера. Не бих желал и да изпадам в конкретика, за което надявам се ще разбереш, драги ми Смехурко.
И така, преди изборите, бях потърсен от отбор "Черешка" доста плахо и неуверено. Всъщност, местни представители на отбора ме потърсиха, за да асиситирам на по-далечни представители на отбор "Черешка". Естествено, аз приех. От една страна, бях помолен от хора, на които дължа услуги, а от друга страна финансовата оферта беше прекалено добра, за да бъде пропусната.
Защо потърсиха мен ли? Защото се носят митове и легенди, драги ми Смехурко, за мен и групичка руснаци, бивши военни от специалните части. Неверни легенди. Фалшиви един вид. Че сме малка и спретната група от единадесет човека, която действа толкова акуратно, че никой не се усеща какво се случва, кога се случва и за кого по дяволите работим. А заданието винаги е изпълнено безупречно. Както казах - изпаднали са в заблуда.
Та затова и отбор "Черешка" реши да се възползва. Не бяха много сигурни, че имат нужда от нас, но след малко преговори с мен останаха очаровани и ни наеха. Да, ние сме наемници. Казвам го открито. Ако отбор "Ягодка" беше дошъл с еквивалентна оферта, вероятно моите хора щяха да приемат. Аз - не. Както казах, моето участие е по лични причини. Каква е офертата ли, драги ми Смехурко? Седни да не паднеш. Офертата е да ни платят пътните разходи, да ни платят престоя в петзвезден хотел, всичко което поискаме за пиене и ядене плюс жени под наем(да не казвам грозната дума). А, да - отделно ни броят по петстотин лева на ден, за събота, неделя и понеделник. В последствие ни броиха за вторник и за сряда. Тоест, по две хиляди и петстотин лева на човек чисто, освен всички останали разноски.
Работата мина под моето шантаво ръководство. Тоест, аз станах началник на началника на групичката руснаци. Не се хваля, драги ми Смехурко. Те си се водиха сами, просто се консултираха с мен - за всеки случай и да им дам официално разрешение. Почти не съм нанасял корекции върху плановете им.
Всичко мина като по мед и масло. Отидохме на място, действахме. Пиенето си му беше пиене, хотела си беше хотел, жените си бяха истински жени... и парите - пари. Спечелихме на първи тур за отбор "Черешка". С много малко. Наистина малко. Пресякохме неизмерно много опити за купуване на гласове от отбор "Ягодка", но е имало още много. Толкова подли методи, че моите хора бяха възмутени и искаха да линчуват публично представителите на опонентите. Едва ги спрях. То бива наглост, бива... ама чак толкова беше прекалено. Както и да е, отбелязахме бляскава победа за нас. За отбора, който ни е наел. И те го видяха.
Отбор "Черешка" се чувстваха, сякаш са спечелили шестица от лотарията, само защото са ни наели. И решиха да ни ползват и за балотажа. Помислиха, че ние сме изборни богове в тази страна и сме всесилни. Дойдоха отново, да говорят с мен. Този път се целиха в доста по-високо - място, на което отбор "Ягодка" имат солидна преднина. Увещаваха ме, че гласовете там са нереални, купени... щяло да бъде лесно. Говорих с моите момчета и те се съгласиха. Въпреки, че бяха още изморени от предните избори, се съгласиха, да работят при същите условия и двойно заплащане кеш.
Обаче имаше проблем. Общината, която щяхме да контролираме е доста разпръсната като площ, доста по-отдалечена и населена с криминален контингент, които има голямо числено превъзходство. Моите единадесет човека нямаше да са достатъчни, за да контролират вота срещу манипулации, да не говорим да се натисне да спечелят тия, които ни плащат. Трябваше да се разширим по някакъв начин. Да привлечем още хора.
Решението го взех аз, което сякаш обърка всичко. И не защото идеята ми беше лоша, а защото изпълнението се оказа сакато. Инструктирах всеки от моите хора да вземе по четири човека, които да са под негово командване. По правило - местни кадри от криминалните среди, за да противостоим на народонаселението, при което отиваме. Бий престъпниците с престъпници, нали Смехурко? Ние нямаме ползва от кротки и свити хора, които веднага ще отстъпят, ако някой им кресне насреща.
Събрахме се. От кол и въже, петдесет и шест човека, включително моя милост. Всичките сме добре познати на органите на властта, защото сме се сблъсквали челно с тях поне по един път. Даже повечето сме рецидивисти. Ще ни познаеш по погледите. Като се загледаш в очите на някой от нашата групичка и имаш точно секунда, секунда и половина да почнеш да тичаш, молейки за милост, защото идваме да те питаме какво има... по правило отговора не ни харесва. Липсата на отговор - също.
И така, вече събрани, започваме дислокация в събота сутринта. Сборната ни точка е крайпътно кафене, което се притежава от член на групата ни, отдалечено на петдесет километра от мястото, на което живеем. Всеки отива до там както може и не на по-големи групи от трима. Тактически ход, да не ни засече полицията, че напускаме градът. Събирахме се в кафето от седем до десет часът сутринта. Свеж съботник се получи. На паркинга на кафето се събрахме, двадесет и пет коли. Все едно се бяхме върнали в 1994-та година, златните мутренски времена. Тогава осъзнахме, че сред нас няма нито един нормален. Нито един. Само идиоти. Това беше и момента, в който се появиха сериозни опасения, че ще се провалим.
Нали разбираш, драги ми Смехурко, законите на тълпата започнаха да действат. Събери петдесет идиота на едно място и гледай сеир. Достатъчно е на един да му хрумне откровено тъпа идея, останалите ще го последват. И докато се усетиш, ще се е случила такава глупост, че ще ти се завие свят. Е, и при нас така се получи. Няколко обикновени човека, които се опитаха просто да паркират до нас, за да пият кафе си го отнесоха. Не, нито ги бихме, нито ги ограбихме. Просто имаше некултурно и унизително поведение. Моите опити да прекратя случващото се просто не бяха отразени.
Разбихме се тактически на пет групи, от по пет коли всяка. Всяка група си има пилотна кола, три коли след нея и една изоставаща на няколкостотин метра, която да следи за опашки. В пилотната и последната кола винаги се возят по един от моите хора, за да следят случващото се и се координират по телефоните. Готино, нали? Казах ти, драги ми Смехурко, моите хора са професионалисти.
И така, петте групички се пуснаха на по двадесет минути разстояние една от друга, отново за да не привличаме внимание. И до три следобед бяхме изминали оставащите двеста километра до новият ни хотел, който ползвахме за база. Този път - четири звезди. Скрит в полите на планината, леко встрани от селце, близко до града, в който щяхме да работим. Представителите на отбор "Черешка" се бяха погрижили за всичко перфектно.
Пристигнахме, разпръснахме колите на близки и удобни позиции - хем да не си личи, че сме в хотела и да не привличаме нежелано внимание, хем да можем бързо да се изстрелваме, когато се наложи. Това беше едно от последните правилно направени неща от нашата група. Оттук нататък започва интересното, драги ми Смехурко :)
След като пристигна и последната група, направихме разборка, за да проверим дали някой не липсва. Всички бяха на лице и дадохме директна заповед да се релаксира до шест вечерта. Грешка. Груба грешка. Петдесет и пет човека(всички, освен мен) атакуваха ресторанта на хотела. Сервитьорките се видяха в чудо. Имат петдесет и пет клиента(ще повторя - две сервитьорки, петдесет и пет клиента) от криналният контингент, които ... имат някои особености при подаването на поръчката. И тук не си говорим за някакви невинни хващания за задните части или че искат да си поръчат крокодилска опашка в бананов сос. Горките момичета, големи героини са. Следващият удар беше по готвачите. Разбирате ли, просто няма как да сготвят петдесет и пет изгъзици в рамките на пет минути. А моят отбор, ако чака повече от пет минути се изнервя. Ако са гладни, се изнервят още повече. И първата им идея е да покажат на готвача как се ползва ножа.
Вдигнах ръце, драги ми Смехурко. Наблюдавах и цъках съжалително с език. Много корав персонал има този хотел, успя да удържи на напъна и то без да даде значителни жертви, освен няколко разплакани жени от персонала. Добре де, не няколко - повечето. Ока, признавам - почти всички. Или честно казано - всички, освен онези, които не бяха на работа. Както и да е.
След като се нахрани, нашата тълпа атакува стаите, бара, басейна, джакузито, фитнес салона и спа центъра. Това, че изпразниха хладилниците по стаите - няма проблем. Това, че изпотрошиха всичко в фитнес салона го разбирам. Че се опитали да накарат масажистките да правят секс с тях - също. Ама кой и защо се изсра в джакузито - не знам. Не си признават. Както и за отсеченото борче, което плуваше гордо насред басейна. Не разбирам, драги ми Смехурко. Но това е може би защото съм тъп.
Стана седем часът, дойдоха представителите на отбор "Черешка", за да ни инструктират за ситуацията, да се запознаят с момчетата и да ни връчат документите. Събрахме се в конферентната зала, нашите хора мълчаха като телета през повечето време, а когато си отваряха устите доказваха, че коефициента им на интелигентност е не повече от този на немска овчарка. И все пак, отбор "Черешка" не губеше доверие, че ще се справим. Инструктираха ни за двайсетина минути и пуснахме момчетата да се повеселят още преди денят на балотажа.
Говорих с представителите на отбор "Черешка" и им споделих мнението си, че трябва да бием отбой, но те не се съгласиха. Били изсипали прекалено много пари за да ни докарат до тук, вече хотела бил платен за нас, а и наистина имали нужда от победа в региона. Вдигнах рамене и обещах да направя всичко по силите си, но вероятно ще има проблеми. Сериозни проблеми. Заблудени хора, не ми повярваха.
Нашите момчета през това време се ориентираха, че всичко е безплатно и атакуваха бара. Като по правило, се поръчваше от най-скъпото. Тук няма значение дали пиеш водка или джин - пиеш най-скъпото, докато не свърши. После - най-скъпото налично. И факта, че смесваш водка с бърбан и уиски не е от значение за тях. Радват ме с лакомиятя си, драги ми Смехурко :)
Някъде по това време дойдоха и момичетата. Трийсетина момичета на крехка детска възраст - между 18 и 25 годишни... Моите хора дойдоха и притеснени ми споделиха, че тези момичета няма да преживеят нощта. Две към едно съотношение в полза на мъжката част... Тук аз вдигнах рамене и казах, че щом идват тия момичета, значи знаят какво ги очаква. А и пари са взели за цялата работа все пак. Глупави руснаци, тръгнаха да ги спасяват. Дръпнаха си няколко настрани и си ги пазеха от тайфата олигофрени. То просто си пролича кои от момичетата са дошли да пият, да се друсат и да бъдат разчекнати... и кои са дошли с оптимистичната нагласа, че няма да им се случи нищо кой знае колко лошо. Та моите хора пазеха вторите, които се оказаха не повече от четири-пет на брой.
На мен естествено, ми зачислиха някаква червенокоска. Толкова ми беше бръмнала главата от глупости, че и казах просто да стои тихо покрай мен и ако някой й каже нещо, да пере шамари и да ме дърпа за ръката. Между другото - опитаха се. На няколко пъти. Всеки следващ - все по-настойчиво. Гледах лошо. Но явно не достатъчно, понеже се наложи руснаците да се намесват последният път. Това беше и момента в който я качих горе в стаята ми, заключих я и й дадох инструкции да не отваря на никой, понеже аз си имам втори ключ.
Докато й разяснявах позициите на телевизора, лаптопа, интернета, хладилника пълен с разни вкусотии, ваната, халатите, терасата и тем подобни екстри на хотелската стая, долу станало голямото шоу. Звънят ми по телефона бързо да слизам, драги ми Смехурко. Аз светавично - скачам в асансьора, летя надолу... отваря се вратата и заварвам грозна картинка.
Дошли шест полицая, в единадесет вечерта. Да проверят дали някой не пие алкохол в хотела, понеже е забранено. Заблудени оптимисти. Нашите петдестина човека всичките млъкнали и гледат на кръв към полицаите. А горките униформени са обградени и са застанали в кръгова отбрана - всички са се хванали за пистолетите. Само дето не знаят, че ние идваме от там, където се произвеждат автомати, та пистолетите им няма да помогнат срещу нас. Направо се втрещих, драги ми Смехурко. Вече започнах да виждам бъдещите заглавия в пресата "Група рецидивисти екзекутира шест полицая", "Няколко полицая са безследно изчезнали след опит за проверка на голяма група криминално проявени"...
Отидох аз при полицаите, поговорихме. Поотпуснаха се малко, като разбраха, че няма да умират тая вечер. Прочетоха едно конско за алкохола. Ние казахме, че само си допиваме последните поръчки от осем вечерта и след това не сме поръчвали. Те се направиха, че ни вярват. Ние се направихме, че повече няма да поръчваме. И се разделихме по живо по здраво. За наркотиците по масите и шмъркащите пред тях даже не посмяха да повдигнат въпроса. Разбрани полицаи излязоха.
И нощта продължи. Смляхме хотела, драги ми Смехурко. Спокойно мога да заяви, че каквото изпихме, изядохме и изшмъркаха е по-малко по стойност, от щетите върху материалната база. Изключително лошо решение е да правиш дървени декорации и да имаш камини в хотела, без да си осигурил дърва за тях. Някак само с поглед се разбраха всички момчета да изкъртят дървените декорации и да запалят камините. Което беше по-малкият проблем, сравнено с онова, което се случи на сепаретата. Не може компания от осемдесет човека, да се разделя на части, понеже има място за по петнайсет човека на сепаре. Това, че са захванати за пода, за земята и едно за друго - изобщо не спря ентусиастите. Префасонирахме хотела по наш вкус. Тоест - грозно, но удобно.
И пожарната вдигнахме под тревога. Разбираш ли, драги ми Смехурко, в хотела не се пуши. Заради детекторите за пожар. А нашите хора им писна да излизат да пушат навън. Пожарникарите след второто идване намекнаха, че ще ни бият, ако има трето повикване. Нашите хора им предложиха да се почват от сега. Значи, честно казано, никога не съм виждал пожарникарите да бягат толкова бързо. Дори за норматив. Както и да ускоряват така с пожарната кола. Хахаха. Техниката им била стара, движела се бавно - глупости. Няколко от моите хора ги подгониха с A8-ца и едно БМВ Х6-ца. Помпиерите имаха само 200-250 метра преднина и не успяхме да ги догоним. Скриха се в някакви тъмни малки улички. Тъжен ден за производителите на Ауди и Bayerische Motoren Werke. Руската техника на трийсет и пет години ги направи смешни. То и шофьорите ни бяха малко пияни и надрусани, но...
Прибрах се, драги ми Смехурко. Да си спя в стаята. Забравих, че си имам пишман проститутка, която крия и си мислех, че ще намеря малко спокойствие, тишина... Вместо това намерих деветнайсет годишно, наивно момиченце, на което му е скучно. Час и половина слушах заблудените й възгледи за живота, Вселената и всичко останало. Не оспорвах, за да не й давам повод да влизаме в разговори. Кимах и се усмихвах. Не помогна. Накрая я напих с водка. Грешка. Изби я на размножаване. Накарах я да пие, докато не се нокаутира. Драги ми Смехурко, няма пълно щастие. Тъкмо като я сложих да спи и си помислих, че всичко е свършило и мога да си почивам - тя започна да хърка. Ама не обикновено хъркане. Това бих го приживял. Ама тя хъркаше неравномерно, с прилхопване на устните накрая. Същински ужас. Потопих се във ваната за един час и слушах "Вставай страна огромная, вставай на смертний бой" с надеждата, че за това време тя ще спре да хърка. Ама какъв съм оптимист, а?
Естествено, че не спря да хърка. Не знам ти, драги ми Смехурко, как би могъл да спиш, ако някой ти хърка на ухото, ама аз не спах добре. Никак. За това спомогнаха две земетресения. Колко иронично, нали? Помислих си, че след като ние не успяхме да съборим хотела до основи, то майката природа ще ни помогне в начинанието. Ама и тя не се справи. Отброр "Черешка" строят от хубав бетон, признавам им го. Само се появиха пукнатини.
Сутринта на изборният ден. Прекрасна утрин. Станахме рано, заради земетресенията. Оказа се полезно, понеже имаше време да размразим колите. Половин пръст скреж върху тях! Колата, с която бях аз - сребристо Ауди А6, направо кипеше като по филмите, докато подгряваше. Красота за окото. Имаше и три непалещи бараки и една протекла, с които се занимавахме повече време. Но всички бяхме готови в срок. Естествено, нашата групичка отново атакува ресторанта и бара. За кафета. Половината ни хора се надрусаха, понеже не можеха да се напият. Лично аз ги инструктирах да се отнесат сериозно към изборите и да не пият. Те ме послушаха, но не знаех, че ще ги избие на другото...
Гледах и оттеглянето на проститутките, драги ми Смехурко. Ходеха някак странно. Не накуцваха, ама се усещаше, че нещо не им е в ред. Някак тъжно е да гледаш една тълпа момичета, на които са им се разхлопали амортисьорите да се отдалечават в сутрешната мъгла, докато около теб се разисква на коя какво точно й се е случило. Вероятно трябва да си ампутирам чувството за вина и отговорност, за да не ми прави впечатление.
И тръгнахме да се местим до мястото на действие. По наш тертип. Но трябва да се местим бързо, няма време да се късаме на групи. Затова руснаците инструктираха - колите да се разредят на една пресечка разстояние една от друга. Всеки чака да види колата зад него да се появява и тогава тръгва напред. Така се движим със скоростта на последният в колонката, тип "гъсеница". До тук - добре. Идеята е перфектна, защото се ползва и от спецназ. Но изпълнението ни куцаше. Как ли?
Движим се към градът, който ще контролираме. По правилата, които въведохме. Но за нещастие, пилотната кола я спират полицаи за проверка. Какво мислите, прави вторият в колонката?!? Мислите ли, че продължава? Не. Нарежда се до патрулката, на аварийни, да си чака пилотната кола да го води. А какво мислите, прави третият в колонката? Нарежда се на аварийни след вторият. И в рамките на три минути, се образува колона от шестнадесет коли на аварийни зад патрулката, чакащи пилотната кола да бъде проверена! На полицаите им увисна ченето. Останалите коли не успяха да ни застигнат, просто полицаите метнаха с палката на всички да тръгват. А ние, отново се разреждаме по правилата... ужас!
Влизаме в градът, постепенно, разредени на по една пресечка разстояние на кола. Само че сред нас има тотален идиот - петата кола в колоната. Аз съм в шестата. Хваща ни червен светофар, спираме. Онзи зад нас спира на една пресечка разстояние. Само дето онзи пред нас, тоталният идиот настъпва и изчезва. Светва зелено. Крещя на моят шофьор да настъпва здраво. Минаваме една пресечка - във всички посоки няма наши коли. Минаваме втора пресечка, във всички посоки няма наши коли. А зад нас колоната настъпва, понеже усеща, че нещо става и ще ни загубят. Пък да ви кажа А6-цата не ускорява на шега. Особено като е 4.2 литра... Зад нас хората, за да не ни изпуснат минават на червено, отнемат предимства... И изведнъж, цялата колонка сме се сбили, броня до броня. Двайсет коли колона, една след друга.
Звъннах да се върне пилотната кола, да ни води. А през това време, спряхме чинно нашата кола на тротоара. Само дето след нас още деветнадесет коли спряха на тротоарите и блокираха движението. Понеже явно сме идиоти. Свалям джама и мятам на всички да се разпръснат. Не ме разбраха и затова решиха всички да излязат от колите, да дойдат да ме питат. Ама не да дойде по един човек от кола, ами всички да дойдат. Събрахме погледите на хората наоколо. Дойде пилотната кола, драги ми Смехурко, ама заедно с почти всички други коли - те още я следват идиотите. Освен онзи идиот, който ни разцепи строя. В този момент господата от телевизията ни хванали как се движим в плътна колона. И предават НА ЖИВО. Гледам и ме заливат спомени как крещя по телефона от петата кола в колоната. А минувачите спират, за да видят дали случайно някой не се жени. То друго обяснение в неделя за колона от двайсет и кусур коли аз не виждам. Само дето не натискаме клаксоните, ама щеше да е прекалено, нали? (http://badmin.org/flash/kolonkatani.png)
Стигнахме до паркинга на центъра. Заляхме го. Двайсет и пет коли. Бихме идиота, който разцепи колонката ни. Ама не много. Само така - той си седеш кротко в колата и ни чакаше, а ние го вкарахме на задните седалки, да се възползваме от затъмнените стъкла. Всеки от нас, който се чувства прецакан влиза, затваря вратата и му удря няколко здрави в бъбреците. После излиза все едно нищо няма. Малко му е било, както ще установиш по-късно, драги ми Смехурко. Ама имаше много полиция, не вървеше да го убием.
На паркинга, веднагически се изсипва гранична полиция и криминална полиция. Цивилни. Да ни питат какво правим. Как какво правим? Разхождаме се. Аз съм инструктирал моите хора какво да казват - докато не влязат в секциите са туристи, а като влязат в секцията - вече са застъпници. Полицаите седят, мигат на парцали, чешат се по главите - няма какво да направят. Натовариха се по колите си и си заминаха. След няма и пет минути, се явява черна Q7-ца с подозрително много еднакви цифри в номерa си и местна регистрация. Не е от нашите. От отбор "Ягодка" са.
Завързваме непринуден разговор. Питаха какво правим - ами каквото и те правят, същото. Разняся се едно възмутително "Ааааа" от джипа и после мълчание. Плах въпрос - защо го правим за отбор "Черешка", ами не за отбор "Ягодка"? Казваме си простичко - отбор "Ягодка" нещо няма пари за нас. Оп, тук удряме някакъв болен нерв на грандоманията им. Как нямали пари за нас. Имали пари за нас. Питаха колко искаме. Казахме. Отначало позеленяха, прехапаха устни, помълчаха. После казаха, че ще ни платят, за да нямат конкуренция. Така де, нашите хора само да симулират дейност, но да не правят нищо реално. И да си затварят очите за агентите на отбор "Ягодка". Приехме офертата, драги ми Смехурко. Така станахме двойни балотажни агенти - и за отбор "Ягодка", и за отбор "Черешка".
Събрах руснаците. Разясних им ситуацията. Казах им, че ще вземем пари и от двете страни, но ще действаме по лични убеждения - да се защитават интересите на който намерим за добре, както намерим за добре. Единодушно взеха решение да се защитават интересите на отбор "Черешка", понеже мойте хора ги тресе лоялност. И просто ще вземем парите на отбор "Ягодка", след което ще ги прецакаме и ще им се смеем, понеже са помислили, че сме предатели. Съгласих се с тях. Щом им е такова желанието - няма да им развалям настроението за деня на балотажа, нали така?
Започнахме да се пръскаме по избирателните секции. Във всяка секция - по двама от нашите, заедно с няколко местни. Да пречат на отбор "Ягодка" да влияе на вота. В уречено време и час, щяха да получат сигнал за втора фаза - с която да наклонят везните в полза на отбор "Черешка". Планът ни беше железен. Но и желязото се огъва пред идиота.
Разположихме половината си хора по секциите, както и мобилните екипи, които да се отзовават при груби нарушения за не повече от две минути. Тръгнахме с цялата колонка отново, до втора точка, в която щяхме да разположим още мобилни екипи и да пръснем останалите хора по изборните секции. Отново същият идиот разцепи колоната ни. По същият начин! Този път ние бяхме трета кола в колоната, а той - втора. Малко му е бил боят. Много малко. Надрусано хилаво наркоманче такова... нищо не е усетил.
Реших да не спираме. Казах на шофьорът ми да води колоната в кръг, за да не се набиваме на очи, ако пак спрем. Пак звъня на пилотната кола да се върне и да инструктират идиота с 124-ката да отиде най-отзад на колоната. И заявих, че ако го видя дори на предпоследна позиция - довечера няма да има момичета, ами ще им го гримирам, да го ползват. Да видите колко чинно стоеше последен в колоната! Толкова изпълнителен стана при директна заплаха за задника си, че съжалих, че не го направих по-рано.
Пилотната кола се върна, взе ни и ни поведе. Решихме да се преброим, понеже навъртяхме сума километри в обиколки на града. Нали не трябваше да спираме...но да видим кой се е изгубил, кой - не. Спряхме на една бензиностанция. Ужасно малки бензиностанции имат в този град. Затрупахме я с наши коли - зле се получи. Разпратихме останалите по изборните секции от тази бензиностанция и решихме да се прибираме към хотела, за да не ни гледат колите в града. Оставихме девет мобилни екипа, шестнадесет коли тръгнахме на обратно.
Настоях нашата кола да води колоната, за да няма проблеми. Господи, каква грешка. Тъкмо успяхме да излезем от скапаният град по заобиколен път, а малоумният патрул на гранична полиция се е преместил там. Полудях. Буквално полудях. Сладура със стоп палката се движи по средата на платното, а ние се плъзгаме бавно към него. Точно на разклона, вземаме половината завой, а полицая е вдигнал наполовина палаката. Сега, на нас ли мяташе или не на нас? Шофьора ми вика - мята на задният, нас няма как да ни спре, не сме с българска регистрация - да бара папура. Казвам му да намали и да кара с пет километра в час, за да изчакаме този след нас да го проверят и да влезе пак в колоната ни, а и следващите от колоната да се лепнат на дистанция зад нас и да ни следват, а не да се шашкат и да спират пак при полицаите.
Дръжки. Шофьорчето ми вика: "Ами че той тоя зад нас не е спрял на полицаите, защо да намалям?" Ох. Фейспалм. Казвам му да намали. Втoрият зад нас намаля и той. Казвам на моя човек да спре. Ония зад нас и той спира, ама на петдесет метра назад. Излизам, мятам му да дойде. Нула реакция. И той е надрусан като животно. Качавам се и даваме назаден. Тоя зад нас и той дава назаден, бяга ни... Господи мили Боже, защо ми го причиняваш... С това даване назаден сбихме колоната от шестнадесет автомобила. Излязохме. Питам ги какво стана - викат "Ти не спря на полицая и ние си решихме, че това е знак никой да не му спира... пък и той ходи и си маха палката като на манифестация, не е ясно дали иска да те спре или си танцува...ама крещи все едно умира".
Омг, омг, омг. Добре. Сега момчета - цялата колона да тръгва с пълна газ към хотела, пръскайте се и се скривайте, ние ще чакаме да видим дали няма да дойде полиция зад нас. Потеглят всички, като в евтина версия на "Бързи и Яростни". А ние оставаме с А6-цата. Върнахме се назад, спряхме на двеста метра от патрулката - полицаите седят кротко, говорят си по радиостанцията. Сякаш нищо не е станало. Пуснахме по една вода в храстите и тръгнахме и ние към хотела, спокойни, че ни се е разминало.
И след няма и половин минута - зад нас бяла Астра, без маркировки. Вътре - цивилни. Следват ни. Намаляме до двайсет. Не ни надминават. Карахме три минути с двайсет, надминаваха ни даже автобуси и камиони - Астра-та си е там. Опашка. Толкова злокобно се изхилих, че не е истина. Казах на шофьорчето да ги изяде. Де ти Астра, де ти А6-ца куатро. На тия планински такива влизания правеше моят човек, че свистенето на гумите ми беше най-малкото притеснение. Сериозно се притесних, че ще се преобърнем. Центробежните сили в дълъг завой са просто брутални при сто и петдесет километра в час. Само един път се размазах на страничното стъкло, преди да успея да се наместя добре и да си сложа колана. Така G-то се понася по-лесно(колана те спира да не се залепиш на прозореца и да не скочиш върху шофьора си). Опашката ни направи смехотворен опит да ни следва в първите десет секунди. После може и да са продължили следващите двайсет километра - не знам. Така и не се появиха в огледалата. От това пътуване ми се заби в главата тая песен (http://www.vbox7.com/play:4a586bb076). Не посмях да посегна и да изключа repeat бутона. Шофьорчето ми се кефеше и си танцуваше прекалено ентусиазирано. Защо да му развалям хубавото? Пък и не е чак толкова зле песента(сега, след като ми се е забила в главата...).
Прибрахме се в хотела, пръснахме колите отново. Тогава почнаха да звънят телефоните. Съобщават ни по новините. Колона от коли със старозагорска регистрация не спрели на подаден сигнал от полицаите и били преследвани, но се измъкнали. С уговорката, че аз не говоря за България и за Стара Загора, а за една дръжава и един град, които много си приличат с тях.
Ама виждате ли как си ги измислят полицаите?!? Възникна неразбирателство, според мен. Един човек на който са метнали не е спрял - било то нашата или задната кола. Това го признаваме. Ама и полицая не метна както трябва, ако е било за нашата кола. За задната - не знам как е изглеждало. А по новините казват - цялата колона не спряла. Другото - преследвали ни, ние сме се измъкнали. Да, прследваха ни, с кола без отличителни знаци. Цивилни хора. Не направиха опит да ни спрат, не сигнализираха, не се легитимираха. Така че, за какво "бягство" си говорим? Айде бе, вие сериозно ли мислите, че колона от 16 коли, може да избяга в преследване и да изчезне безследно?!? Неоткриваемо? Глупости.
Разпуснах хората. Всички по стаите, заключени и се правят че ги няма или да се пускат по кафетата, но на групи не по-големи от двама, в различни посоки, в различни заведение и да са наблизко. А аз заставам гордо в лоби бара. Сервитьорките ме гледат на кръв - даже не помнят кой съм, ама помнят че всички са идиоти. Та хайде и аз в кюпа. Двайсет минути си чаках кафето и ми беше хвърлено като на куче. Ама ми пушеше главата, драги ми Смехурко, та не се занимавах с такива дребни неща.
Пристигат в хотела полицаите, само с четирдесет минути закъснение. Аз вече съм си изпил кафето и си чакам спокойно, знам какво ще стане. Двайсет полицая, идват подготвени. А аз - сам. Добре. Питат на рецепцията какво се случва, къде са тия дето са отседнали - мацката ни обаче е корава. Преди пет минути дошла на смяна, не знаела. Дойдоха двама полицай, поговорихме. Нищо не знам. Даже български не знам. От Русия съм. Вы понимаете болгарский, господа милиционеры?? А я не понимаю... Тръгнаха си много разочаровани. Много. А аз си мислех, че само нашата тълпа е от идиоти.
Тук, драги ми Смехурко, вече се убедих, че полицията действа за отбор "Ягодка". Но някак объркано и хаотично, понеже се договорихме да играем и за тях. Вероятно все още не са разбрали, та ние се договорихме само преди час, час и нещо... Звъннах телефонче на човек от отбор "Черешка". Все пак, трябва да си изкараме и парите за отбор "Ягодка", нали? Казах му, че са забелязани коли със старозагорски регистрации, които раздават по петдесет лева на глас за отбор "Ягодка". В района няма други коли със старозагорска регистрация, освен нашите. Очаквах, че ще спрат няколко от нашите коли, ще има проверка. Не. Тц. Йок.
Обаждат ми се от отбор "Ягодка" и ми казват - абе, твоите хора купуват гласове за нас, ама им кажи по-скрито, ние засега ще заличим сигналите, ама недейте явнп, че ще ви видят репортиреите и после много пари ще трябва да им даваме за да го покрием. Хахаха. Добре, маркирахме дейсност! Сега и от "Ягодка" и от "Черешка" си мислят, че работим за тях.
Отидох си в стаята да си легна, доволен. Там заварих червенокоска. Ще ме прощаваш, драги ми Смехурко, името не й помня. Надявам се - разбираш. За щастие будна и не хърка! Полегнах си. С надеждата, да дремна за малко. Тия деветнайсетгодишните не разбирам защо не виждат че ми се спи, не ме оставят на мира, ами подскачат по леглата и ме целят с възглавничките. Игнорирах я. Задрямах. Но не за дълго.
Звъни телефона. Грандиозна изцепка на наш човек(и двайсет по-малки, на други наши хора). Познай на кой е грандиозната изцепка? Да, точно така. На идиота, който разцепи колоната на два пъти. Тъпото хилаво наркоманче надрусано. За малко да прегази директора на МВР-то в града, докато се придвижвал от секция до секция! Директорчето бил цивилен, следвал наша кола. Нашият човек спрял в някакъв магазин, да разиграва опашката си. Директора на МВР-то и той спрял, тръгнал да пресича улицата и тъпанара с 124-ката за малко да го прегази! Ало! Не сме си в нашата област, не може да газим хора безнаказано! Ама кой да го каже на наркомана?!? Та, за малко да го прегази. Директорчето пък нещо се изнервил и почнал да мята с ръце. Нашето хилаво наркоманче пък е отворко, сторило му се, че го псува обикновен пастет(пешеходец), върнал се назад и спрял. Ама като селянин спрял - напреки на улицата, спирайки движението.
Цивилното директорче му казало "Изчакай сега малко, да дойдат колегите". И наркомана усетил каква е работата. Ама реагирал като охльов. Дошли КАТериците, дошли Криминална. Заяли се за това, че паркирал неправилно и блокирал движението. Тръгнали да му пишат акт. А нашият - не търпи юнака. Много му пляска устата, нали знаеш, драги ми Смехурко, как им плещи устата на наркоманите, като смукнат чертичката? И полиаите случайно видели документите за политически застъпник. И подивели. Изивкали bTV. Извикали репортери. Извикали съдия да разпише заповед за обиск. А нашият идиот е наркоман! Колата му е каталог на дрогата, която може да се намери на пазара. И ни звъни. Тоест, звъни на мен. Реконструкция по спомен:
- Ало, тука полицаите ми правят проблем... нали са наши бе?
- Да - отвръщам отчаяно многозначително
- Ся ще ми правят обиски някакви, чакат заповед...
- Ще се обадя, спокойно. Мълчи и се усмихвай, не съдействай. Нищо не прави. Нищо. Намери един стол, седни и не мърдай.
- Ама с мене е и още едно момче...
- И той да седне и да не мърда. Да не говори. Не говорете с репортери! Кажете им, че не искате да ви снимат, не искате да говорите с тях, не искате да коментирате НИЩО!
- Да бе, естествено...
- Занимавай полицаите - отчаяно продължавам аз и се държа за главата
- Как бе човек...
- Питай на какво основание ти правят обиск, задържан ли си, ако да - на какво основание, заповед за арест искай да видиш, заповед за обиск... Питай колко РПУ-та има в тоя шамткав град, в кое РПУ се намираш... ще пратим наши хора при теб, питай къде се намираш, за да знаем къде да дойдем...
Тук, драги ми Смехурко, наркомана отделя телеофна от ухото си, което се разбира по пукането и отдалечаването на гласът му и чувам неговият глас - как задава въпрос към полицаите. Бавно, наркомански провлачено и отнесено:
- Авввввее... аз къде се намирам веее... М?
Тук настиснах червената слушалка. Останах загледан в телефона си известно време. После го шибнах с все сила в земята. Червенокоска не разбра. Както казах - наивно дете. Не разбира кога трябва да спре да задава тъпи въпроси. Избори правим тука!
Успокоих се, драги ми Смехурко и получих обаждания. От отбор "Черешка" - искат да изтегля хората си, понеже повече пречим, отколкото помагаме. Щели сме да създадем конфликт от национален мащаб. И от отбор "Ягодка" получих обаждане - и те искат да изтегля хората си. Тъпото хилаво наркоманче щяло да създаде конфликт от национален мащаб - намерили в колата му не само документите за застъпник, не само дрогата, ами и незаконно оръжие. Отделно на нашият човек му била отнета шофьорската книжка, което като се замисля е съвсем дребен проблем.
Звъннах на руснаците, да организират максимално бързо изтеглянето ни, дори това да означава да ни забележат. Момчетата са сърцати. Дадоха всичко от себе си, да организират изтеглянето ни така че никой да не види и забележи. Така и стана. До един часът по обед аз напуснах района с последната наша кола. За това време никой от репортерите не беше успял да разбере точно какво се случва. И няма и да успее да забележи. След нас остана само погрома в хотела и неясните репортажи в новините.
Естествено, драги ми Смехурко, нашето хилаво наркоманче беше пуснато от полицията, контролирана от отбор "Ягодка". Нямаше и думичка за наркотиците, за липсващата му книжка или оръжията в колата му. Което е разбираемо. А отбор "Черешка" пък дори не спомена за потрошеният им хотел. И двете страни пратиха по една кола, с която се срещнахме на стотина километра от зоната на действие. Броиха ни две по петдесет лева за всеки човек, който сме докарали - по петдесет лева на ден. И по хиляда за мен и руснаците на ден. Плюс няколко хиляди за пътните разходи. Хайде, честити ви избори, честити на нашите хора по петдесет лева дневни за разходи (http://www.youtube.com/watch?v=zjJP4lHfVCU). Следващите избори дълбоко ще се замисля пак да приемам малоумни оферти от плодови отбори. Току виж, съвсем без да искаме, ще вземем да вкараме държавата в гражданска война, заради някой тотален наркоманияк, които сме изпуснали извън контрол.
Така изборите се решиха в полза на отбор "Ягодка" благодарение на един нашмръкан идиот. А като се замислиш, драги ми Смехурко, дали според теб не е имало еквивалентни екипи на нашият по всички места? И от двата отбора? Защото аз мога да ти кажа, че там където бяхме - имаше опонентен екип някакъв. Ама при появата ни много бързо предприеха тактическо отстъпление. И логично - след като си заминахме са предприели настъпление. Хиени ли са, а? Естествено, ще повторя - действието не се развива в България, а една страна, която странно много прилича на нея. По размери, население... и всичко останало :)
ПП. Драги ми Смехурко, вероятно ще е скучно да ти разяснявам всички подробности, но знай - оставихме траен спомен в сърцата на местните криминално проявени жители. Също така има вероятност за вълна от новородени пълни идиотчета след девет месеца. Следи новините. То ще се чуе. И кажи ми, драги ми Смехурко, след това, още ли мислиш, че е възможно да живееш нормално в такова положение?
ППП. Ето ти и видеоматериал по темата, драги ми Смехурко! Знам, че ще искаш да видиш колко точно е трагично положението и защо ти казвам, че нямам надеждни хора, освен руснаците! Забележи хилавият наркоман, така е надрусан, че не може да гледа хората в очите! И се сети - казах му нищо да не казва! Ама той вече е говорил с репортерите, и след това ми се обажда да пита какво да прави. Пак че не са снимали как ми се обажда и да го пуснат по националните телевизии в централните новини, че тогава нямаше да има къде да се скрие в България!
Ето ти хилавото наркоманче, драги ми Смехурко: http://badmin.org/flash/333372106.mp4
Ето ти и кандидата на единият отбор какво има да каже по върпоса(ама колко е невинна, а? :) Жалко, че другият "невинен" не го пуснаха и той да каже нещо...): http://badmin.org/flash/5428713.mp4
"Бяха ли купени изборите"
(изповедта на един застъпник)
Драги ми Смехурко :) Това писмо ти го пиша, не заради друго, ами да разсея всяко съмнение, че изборите са една пародия и зле режисирано представление. Изборите, които се провеждат, в една страна с население от малко над седем милиона и площ около сто и единадесет хиляди квадратни километра. С уговорката, че това изобщо не е България, ама пък доста прилича на нея. Даже не кажа, че е перфектно копие почти...
В тази страна, която не е България, има два основни политически отбора - отбор "Ягодка" и отбор "Черешка", които са изпаднали в смъртоносна битка помежду си. Разликите между двата отбора не са нито на ниво корупция, нито на ниво наглост. Разликите са там, че едните са леко по-тъпи и невъзпитани от другите. Тъй че аз не разбирам защо на хората им е трудно да изберат, а и едва ли някога ще разбера. Не бих желал и да изпадам в конкретика, за което надявам се ще разбереш, драги ми Смехурко.
И така, преди изборите, бях потърсен от отбор "Черешка" доста плахо и неуверено. Всъщност, местни представители на отбора ме потърсиха, за да асиситирам на по-далечни представители на отбор "Черешка". Естествено, аз приех. От една страна, бях помолен от хора, на които дължа услуги, а от друга страна финансовата оферта беше прекалено добра, за да бъде пропусната.
Защо потърсиха мен ли? Защото се носят митове и легенди, драги ми Смехурко, за мен и групичка руснаци, бивши военни от специалните части. Неверни легенди. Фалшиви един вид. Че сме малка и спретната група от единадесет човека, която действа толкова акуратно, че никой не се усеща какво се случва, кога се случва и за кого по дяволите работим. А заданието винаги е изпълнено безупречно. Както казах - изпаднали са в заблуда.
Та затова и отбор "Черешка" реши да се възползва. Не бяха много сигурни, че имат нужда от нас, но след малко преговори с мен останаха очаровани и ни наеха. Да, ние сме наемници. Казвам го открито. Ако отбор "Ягодка" беше дошъл с еквивалентна оферта, вероятно моите хора щяха да приемат. Аз - не. Както казах, моето участие е по лични причини. Каква е офертата ли, драги ми Смехурко? Седни да не паднеш. Офертата е да ни платят пътните разходи, да ни платят престоя в петзвезден хотел, всичко което поискаме за пиене и ядене плюс жени под наем(да не казвам грозната дума). А, да - отделно ни броят по петстотин лева на ден, за събота, неделя и понеделник. В последствие ни броиха за вторник и за сряда. Тоест, по две хиляди и петстотин лева на човек чисто, освен всички останали разноски.
Работата мина под моето шантаво ръководство. Тоест, аз станах началник на началника на групичката руснаци. Не се хваля, драги ми Смехурко. Те си се водиха сами, просто се консултираха с мен - за всеки случай и да им дам официално разрешение. Почти не съм нанасял корекции върху плановете им.
Всичко мина като по мед и масло. Отидохме на място, действахме. Пиенето си му беше пиене, хотела си беше хотел, жените си бяха истински жени... и парите - пари. Спечелихме на първи тур за отбор "Черешка". С много малко. Наистина малко. Пресякохме неизмерно много опити за купуване на гласове от отбор "Ягодка", но е имало още много. Толкова подли методи, че моите хора бяха възмутени и искаха да линчуват публично представителите на опонентите. Едва ги спрях. То бива наглост, бива... ама чак толкова беше прекалено. Както и да е, отбелязахме бляскава победа за нас. За отбора, който ни е наел. И те го видяха.
Отбор "Черешка" се чувстваха, сякаш са спечелили шестица от лотарията, само защото са ни наели. И решиха да ни ползват и за балотажа. Помислиха, че ние сме изборни богове в тази страна и сме всесилни. Дойдоха отново, да говорят с мен. Този път се целиха в доста по-високо - място, на което отбор "Ягодка" имат солидна преднина. Увещаваха ме, че гласовете там са нереални, купени... щяло да бъде лесно. Говорих с моите момчета и те се съгласиха. Въпреки, че бяха още изморени от предните избори, се съгласиха, да работят при същите условия и двойно заплащане кеш.
Обаче имаше проблем. Общината, която щяхме да контролираме е доста разпръсната като площ, доста по-отдалечена и населена с криминален контингент, които има голямо числено превъзходство. Моите единадесет човека нямаше да са достатъчни, за да контролират вота срещу манипулации, да не говорим да се натисне да спечелят тия, които ни плащат. Трябваше да се разширим по някакъв начин. Да привлечем още хора.
Решението го взех аз, което сякаш обърка всичко. И не защото идеята ми беше лоша, а защото изпълнението се оказа сакато. Инструктирах всеки от моите хора да вземе по четири човека, които да са под негово командване. По правило - местни кадри от криминалните среди, за да противостоим на народонаселението, при което отиваме. Бий престъпниците с престъпници, нали Смехурко? Ние нямаме ползва от кротки и свити хора, които веднага ще отстъпят, ако някой им кресне насреща.
Събрахме се. От кол и въже, петдесет и шест човека, включително моя милост. Всичките сме добре познати на органите на властта, защото сме се сблъсквали челно с тях поне по един път. Даже повечето сме рецидивисти. Ще ни познаеш по погледите. Като се загледаш в очите на някой от нашата групичка и имаш точно секунда, секунда и половина да почнеш да тичаш, молейки за милост, защото идваме да те питаме какво има... по правило отговора не ни харесва. Липсата на отговор - също.
И така, вече събрани, започваме дислокация в събота сутринта. Сборната ни точка е крайпътно кафене, което се притежава от член на групата ни, отдалечено на петдесет километра от мястото, на което живеем. Всеки отива до там както може и не на по-големи групи от трима. Тактически ход, да не ни засече полицията, че напускаме градът. Събирахме се в кафето от седем до десет часът сутринта. Свеж съботник се получи. На паркинга на кафето се събрахме, двадесет и пет коли. Все едно се бяхме върнали в 1994-та година, златните мутренски времена. Тогава осъзнахме, че сред нас няма нито един нормален. Нито един. Само идиоти. Това беше и момента, в който се появиха сериозни опасения, че ще се провалим.
Нали разбираш, драги ми Смехурко, законите на тълпата започнаха да действат. Събери петдесет идиота на едно място и гледай сеир. Достатъчно е на един да му хрумне откровено тъпа идея, останалите ще го последват. И докато се усетиш, ще се е случила такава глупост, че ще ти се завие свят. Е, и при нас така се получи. Няколко обикновени човека, които се опитаха просто да паркират до нас, за да пият кафе си го отнесоха. Не, нито ги бихме, нито ги ограбихме. Просто имаше некултурно и унизително поведение. Моите опити да прекратя случващото се просто не бяха отразени.
Разбихме се тактически на пет групи, от по пет коли всяка. Всяка група си има пилотна кола, три коли след нея и една изоставаща на няколкостотин метра, която да следи за опашки. В пилотната и последната кола винаги се возят по един от моите хора, за да следят случващото се и се координират по телефоните. Готино, нали? Казах ти, драги ми Смехурко, моите хора са професионалисти.
И така, петте групички се пуснаха на по двадесет минути разстояние една от друга, отново за да не привличаме внимание. И до три следобед бяхме изминали оставащите двеста километра до новият ни хотел, който ползвахме за база. Този път - четири звезди. Скрит в полите на планината, леко встрани от селце, близко до града, в който щяхме да работим. Представителите на отбор "Черешка" се бяха погрижили за всичко перфектно.
Пристигнахме, разпръснахме колите на близки и удобни позиции - хем да не си личи, че сме в хотела и да не привличаме нежелано внимание, хем да можем бързо да се изстрелваме, когато се наложи. Това беше едно от последните правилно направени неща от нашата група. Оттук нататък започва интересното, драги ми Смехурко :)
След като пристигна и последната група, направихме разборка, за да проверим дали някой не липсва. Всички бяха на лице и дадохме директна заповед да се релаксира до шест вечерта. Грешка. Груба грешка. Петдесет и пет човека(всички, освен мен) атакуваха ресторанта на хотела. Сервитьорките се видяха в чудо. Имат петдесет и пет клиента(ще повторя - две сервитьорки, петдесет и пет клиента) от криналният контингент, които ... имат някои особености при подаването на поръчката. И тук не си говорим за някакви невинни хващания за задните части или че искат да си поръчат крокодилска опашка в бананов сос. Горките момичета, големи героини са. Следващият удар беше по готвачите. Разбирате ли, просто няма как да сготвят петдесет и пет изгъзици в рамките на пет минути. А моят отбор, ако чака повече от пет минути се изнервя. Ако са гладни, се изнервят още повече. И първата им идея е да покажат на готвача как се ползва ножа.
Вдигнах ръце, драги ми Смехурко. Наблюдавах и цъках съжалително с език. Много корав персонал има този хотел, успя да удържи на напъна и то без да даде значителни жертви, освен няколко разплакани жени от персонала. Добре де, не няколко - повечето. Ока, признавам - почти всички. Или честно казано - всички, освен онези, които не бяха на работа. Както и да е.
След като се нахрани, нашата тълпа атакува стаите, бара, басейна, джакузито, фитнес салона и спа центъра. Това, че изпразниха хладилниците по стаите - няма проблем. Това, че изпотрошиха всичко в фитнес салона го разбирам. Че се опитали да накарат масажистките да правят секс с тях - също. Ама кой и защо се изсра в джакузито - не знам. Не си признават. Както и за отсеченото борче, което плуваше гордо насред басейна. Не разбирам, драги ми Смехурко. Но това е може би защото съм тъп.
Стана седем часът, дойдоха представителите на отбор "Черешка", за да ни инструктират за ситуацията, да се запознаят с момчетата и да ни връчат документите. Събрахме се в конферентната зала, нашите хора мълчаха като телета през повечето време, а когато си отваряха устите доказваха, че коефициента им на интелигентност е не повече от този на немска овчарка. И все пак, отбор "Черешка" не губеше доверие, че ще се справим. Инструктираха ни за двайсетина минути и пуснахме момчетата да се повеселят още преди денят на балотажа.
Говорих с представителите на отбор "Черешка" и им споделих мнението си, че трябва да бием отбой, но те не се съгласиха. Били изсипали прекалено много пари за да ни докарат до тук, вече хотела бил платен за нас, а и наистина имали нужда от победа в региона. Вдигнах рамене и обещах да направя всичко по силите си, но вероятно ще има проблеми. Сериозни проблеми. Заблудени хора, не ми повярваха.
Нашите момчета през това време се ориентираха, че всичко е безплатно и атакуваха бара. Като по правило, се поръчваше от най-скъпото. Тук няма значение дали пиеш водка или джин - пиеш най-скъпото, докато не свърши. После - най-скъпото налично. И факта, че смесваш водка с бърбан и уиски не е от значение за тях. Радват ме с лакомиятя си, драги ми Смехурко :)
Някъде по това време дойдоха и момичетата. Трийсетина момичета на крехка детска възраст - между 18 и 25 годишни... Моите хора дойдоха и притеснени ми споделиха, че тези момичета няма да преживеят нощта. Две към едно съотношение в полза на мъжката част... Тук аз вдигнах рамене и казах, че щом идват тия момичета, значи знаят какво ги очаква. А и пари са взели за цялата работа все пак. Глупави руснаци, тръгнаха да ги спасяват. Дръпнаха си няколко настрани и си ги пазеха от тайфата олигофрени. То просто си пролича кои от момичетата са дошли да пият, да се друсат и да бъдат разчекнати... и кои са дошли с оптимистичната нагласа, че няма да им се случи нищо кой знае колко лошо. Та моите хора пазеха вторите, които се оказаха не повече от четири-пет на брой.
На мен естествено, ми зачислиха някаква червенокоска. Толкова ми беше бръмнала главата от глупости, че и казах просто да стои тихо покрай мен и ако някой й каже нещо, да пере шамари и да ме дърпа за ръката. Между другото - опитаха се. На няколко пъти. Всеки следващ - все по-настойчиво. Гледах лошо. Но явно не достатъчно, понеже се наложи руснаците да се намесват последният път. Това беше и момента в който я качих горе в стаята ми, заключих я и й дадох инструкции да не отваря на никой, понеже аз си имам втори ключ.
Докато й разяснявах позициите на телевизора, лаптопа, интернета, хладилника пълен с разни вкусотии, ваната, халатите, терасата и тем подобни екстри на хотелската стая, долу станало голямото шоу. Звънят ми по телефона бързо да слизам, драги ми Смехурко. Аз светавично - скачам в асансьора, летя надолу... отваря се вратата и заварвам грозна картинка.
Дошли шест полицая, в единадесет вечерта. Да проверят дали някой не пие алкохол в хотела, понеже е забранено. Заблудени оптимисти. Нашите петдестина човека всичките млъкнали и гледат на кръв към полицаите. А горките униформени са обградени и са застанали в кръгова отбрана - всички са се хванали за пистолетите. Само дето не знаят, че ние идваме от там, където се произвеждат автомати, та пистолетите им няма да помогнат срещу нас. Направо се втрещих, драги ми Смехурко. Вече започнах да виждам бъдещите заглавия в пресата "Група рецидивисти екзекутира шест полицая", "Няколко полицая са безследно изчезнали след опит за проверка на голяма група криминално проявени"...
Отидох аз при полицаите, поговорихме. Поотпуснаха се малко, като разбраха, че няма да умират тая вечер. Прочетоха едно конско за алкохола. Ние казахме, че само си допиваме последните поръчки от осем вечерта и след това не сме поръчвали. Те се направиха, че ни вярват. Ние се направихме, че повече няма да поръчваме. И се разделихме по живо по здраво. За наркотиците по масите и шмъркащите пред тях даже не посмяха да повдигнат въпроса. Разбрани полицаи излязоха.
И нощта продължи. Смляхме хотела, драги ми Смехурко. Спокойно мога да заяви, че каквото изпихме, изядохме и изшмъркаха е по-малко по стойност, от щетите върху материалната база. Изключително лошо решение е да правиш дървени декорации и да имаш камини в хотела, без да си осигурил дърва за тях. Някак само с поглед се разбраха всички момчета да изкъртят дървените декорации и да запалят камините. Което беше по-малкият проблем, сравнено с онова, което се случи на сепаретата. Не може компания от осемдесет човека, да се разделя на части, понеже има място за по петнайсет човека на сепаре. Това, че са захванати за пода, за земята и едно за друго - изобщо не спря ентусиастите. Префасонирахме хотела по наш вкус. Тоест - грозно, но удобно.
И пожарната вдигнахме под тревога. Разбираш ли, драги ми Смехурко, в хотела не се пуши. Заради детекторите за пожар. А нашите хора им писна да излизат да пушат навън. Пожарникарите след второто идване намекнаха, че ще ни бият, ако има трето повикване. Нашите хора им предложиха да се почват от сега. Значи, честно казано, никога не съм виждал пожарникарите да бягат толкова бързо. Дори за норматив. Както и да ускоряват така с пожарната кола. Хахаха. Техниката им била стара, движела се бавно - глупости. Няколко от моите хора ги подгониха с A8-ца и едно БМВ Х6-ца. Помпиерите имаха само 200-250 метра преднина и не успяхме да ги догоним. Скриха се в някакви тъмни малки улички. Тъжен ден за производителите на Ауди и Bayerische Motoren Werke. Руската техника на трийсет и пет години ги направи смешни. То и шофьорите ни бяха малко пияни и надрусани, но...
Прибрах се, драги ми Смехурко. Да си спя в стаята. Забравих, че си имам пишман проститутка, която крия и си мислех, че ще намеря малко спокойствие, тишина... Вместо това намерих деветнайсет годишно, наивно момиченце, на което му е скучно. Час и половина слушах заблудените й възгледи за живота, Вселената и всичко останало. Не оспорвах, за да не й давам повод да влизаме в разговори. Кимах и се усмихвах. Не помогна. Накрая я напих с водка. Грешка. Изби я на размножаване. Накарах я да пие, докато не се нокаутира. Драги ми Смехурко, няма пълно щастие. Тъкмо като я сложих да спи и си помислих, че всичко е свършило и мога да си почивам - тя започна да хърка. Ама не обикновено хъркане. Това бих го приживял. Ама тя хъркаше неравномерно, с прилхопване на устните накрая. Същински ужас. Потопих се във ваната за един час и слушах "Вставай страна огромная, вставай на смертний бой" с надеждата, че за това време тя ще спре да хърка. Ама какъв съм оптимист, а?
Естествено, че не спря да хърка. Не знам ти, драги ми Смехурко, как би могъл да спиш, ако някой ти хърка на ухото, ама аз не спах добре. Никак. За това спомогнаха две земетресения. Колко иронично, нали? Помислих си, че след като ние не успяхме да съборим хотела до основи, то майката природа ще ни помогне в начинанието. Ама и тя не се справи. Отброр "Черешка" строят от хубав бетон, признавам им го. Само се появиха пукнатини.
Сутринта на изборният ден. Прекрасна утрин. Станахме рано, заради земетресенията. Оказа се полезно, понеже имаше време да размразим колите. Половин пръст скреж върху тях! Колата, с която бях аз - сребристо Ауди А6, направо кипеше като по филмите, докато подгряваше. Красота за окото. Имаше и три непалещи бараки и една протекла, с които се занимавахме повече време. Но всички бяхме готови в срок. Естествено, нашата групичка отново атакува ресторанта и бара. За кафета. Половината ни хора се надрусаха, понеже не можеха да се напият. Лично аз ги инструктирах да се отнесат сериозно към изборите и да не пият. Те ме послушаха, но не знаех, че ще ги избие на другото...
Гледах и оттеглянето на проститутките, драги ми Смехурко. Ходеха някак странно. Не накуцваха, ама се усещаше, че нещо не им е в ред. Някак тъжно е да гледаш една тълпа момичета, на които са им се разхлопали амортисьорите да се отдалечават в сутрешната мъгла, докато около теб се разисква на коя какво точно й се е случило. Вероятно трябва да си ампутирам чувството за вина и отговорност, за да не ми прави впечатление.
И тръгнахме да се местим до мястото на действие. По наш тертип. Но трябва да се местим бързо, няма време да се късаме на групи. Затова руснаците инструктираха - колите да се разредят на една пресечка разстояние една от друга. Всеки чака да види колата зад него да се появява и тогава тръгва напред. Така се движим със скоростта на последният в колонката, тип "гъсеница". До тук - добре. Идеята е перфектна, защото се ползва и от спецназ. Но изпълнението ни куцаше. Как ли?
Движим се към градът, който ще контролираме. По правилата, които въведохме. Но за нещастие, пилотната кола я спират полицаи за проверка. Какво мислите, прави вторият в колонката?!? Мислите ли, че продължава? Не. Нарежда се до патрулката, на аварийни, да си чака пилотната кола да го води. А какво мислите, прави третият в колонката? Нарежда се на аварийни след вторият. И в рамките на три минути, се образува колона от шестнадесет коли на аварийни зад патрулката, чакащи пилотната кола да бъде проверена! На полицаите им увисна ченето. Останалите коли не успяха да ни застигнат, просто полицаите метнаха с палката на всички да тръгват. А ние, отново се разреждаме по правилата... ужас!
Влизаме в градът, постепенно, разредени на по една пресечка разстояние на кола. Само че сред нас има тотален идиот - петата кола в колоната. Аз съм в шестата. Хваща ни червен светофар, спираме. Онзи зад нас спира на една пресечка разстояние. Само дето онзи пред нас, тоталният идиот настъпва и изчезва. Светва зелено. Крещя на моят шофьор да настъпва здраво. Минаваме една пресечка - във всички посоки няма наши коли. Минаваме втора пресечка, във всички посоки няма наши коли. А зад нас колоната настъпва, понеже усеща, че нещо става и ще ни загубят. Пък да ви кажа А6-цата не ускорява на шега. Особено като е 4.2 литра... Зад нас хората, за да не ни изпуснат минават на червено, отнемат предимства... И изведнъж, цялата колонка сме се сбили, броня до броня. Двайсет коли колона, една след друга.
Звъннах да се върне пилотната кола, да ни води. А през това време, спряхме чинно нашата кола на тротоара. Само дето след нас още деветнадесет коли спряха на тротоарите и блокираха движението. Понеже явно сме идиоти. Свалям джама и мятам на всички да се разпръснат. Не ме разбраха и затова решиха всички да излязат от колите, да дойдат да ме питат. Ама не да дойде по един човек от кола, ами всички да дойдат. Събрахме погледите на хората наоколо. Дойде пилотната кола, драги ми Смехурко, ама заедно с почти всички други коли - те още я следват идиотите. Освен онзи идиот, който ни разцепи строя. В този момент господата от телевизията ни хванали как се движим в плътна колона. И предават НА ЖИВО. Гледам и ме заливат спомени как крещя по телефона от петата кола в колоната. А минувачите спират, за да видят дали случайно някой не се жени. То друго обяснение в неделя за колона от двайсет и кусур коли аз не виждам. Само дето не натискаме клаксоните, ама щеше да е прекалено, нали? (http://badmin.org/flash/kolonkatani.png)
Стигнахме до паркинга на центъра. Заляхме го. Двайсет и пет коли. Бихме идиота, който разцепи колонката ни. Ама не много. Само така - той си седеш кротко в колата и ни чакаше, а ние го вкарахме на задните седалки, да се възползваме от затъмнените стъкла. Всеки от нас, който се чувства прецакан влиза, затваря вратата и му удря няколко здрави в бъбреците. После излиза все едно нищо няма. Малко му е било, както ще установиш по-късно, драги ми Смехурко. Ама имаше много полиция, не вървеше да го убием.
На паркинга, веднагически се изсипва гранична полиция и криминална полиция. Цивилни. Да ни питат какво правим. Как какво правим? Разхождаме се. Аз съм инструктирал моите хора какво да казват - докато не влязат в секциите са туристи, а като влязат в секцията - вече са застъпници. Полицаите седят, мигат на парцали, чешат се по главите - няма какво да направят. Натовариха се по колите си и си заминаха. След няма и пет минути, се явява черна Q7-ца с подозрително много еднакви цифри в номерa си и местна регистрация. Не е от нашите. От отбор "Ягодка" са.
Завързваме непринуден разговор. Питаха какво правим - ами каквото и те правят, същото. Разняся се едно възмутително "Ааааа" от джипа и после мълчание. Плах въпрос - защо го правим за отбор "Черешка", ами не за отбор "Ягодка"? Казваме си простичко - отбор "Ягодка" нещо няма пари за нас. Оп, тук удряме някакъв болен нерв на грандоманията им. Как нямали пари за нас. Имали пари за нас. Питаха колко искаме. Казахме. Отначало позеленяха, прехапаха устни, помълчаха. После казаха, че ще ни платят, за да нямат конкуренция. Така де, нашите хора само да симулират дейност, но да не правят нищо реално. И да си затварят очите за агентите на отбор "Ягодка". Приехме офертата, драги ми Смехурко. Така станахме двойни балотажни агенти - и за отбор "Ягодка", и за отбор "Черешка".
Събрах руснаците. Разясних им ситуацията. Казах им, че ще вземем пари и от двете страни, но ще действаме по лични убеждения - да се защитават интересите на който намерим за добре, както намерим за добре. Единодушно взеха решение да се защитават интересите на отбор "Черешка", понеже мойте хора ги тресе лоялност. И просто ще вземем парите на отбор "Ягодка", след което ще ги прецакаме и ще им се смеем, понеже са помислили, че сме предатели. Съгласих се с тях. Щом им е такова желанието - няма да им развалям настроението за деня на балотажа, нали така?
Започнахме да се пръскаме по избирателните секции. Във всяка секция - по двама от нашите, заедно с няколко местни. Да пречат на отбор "Ягодка" да влияе на вота. В уречено време и час, щяха да получат сигнал за втора фаза - с която да наклонят везните в полза на отбор "Черешка". Планът ни беше железен. Но и желязото се огъва пред идиота.
Разположихме половината си хора по секциите, както и мобилните екипи, които да се отзовават при груби нарушения за не повече от две минути. Тръгнахме с цялата колонка отново, до втора точка, в която щяхме да разположим още мобилни екипи и да пръснем останалите хора по изборните секции. Отново същият идиот разцепи колоната ни. По същият начин! Този път ние бяхме трета кола в колоната, а той - втора. Малко му е бил боят. Много малко. Надрусано хилаво наркоманче такова... нищо не е усетил.
Реших да не спираме. Казах на шофьорът ми да води колоната в кръг, за да не се набиваме на очи, ако пак спрем. Пак звъня на пилотната кола да се върне и да инструктират идиота с 124-ката да отиде най-отзад на колоната. И заявих, че ако го видя дори на предпоследна позиция - довечера няма да има момичета, ами ще им го гримирам, да го ползват. Да видите колко чинно стоеше последен в колоната! Толкова изпълнителен стана при директна заплаха за задника си, че съжалих, че не го направих по-рано.
Пилотната кола се върна, взе ни и ни поведе. Решихме да се преброим, понеже навъртяхме сума километри в обиколки на града. Нали не трябваше да спираме...но да видим кой се е изгубил, кой - не. Спряхме на една бензиностанция. Ужасно малки бензиностанции имат в този град. Затрупахме я с наши коли - зле се получи. Разпратихме останалите по изборните секции от тази бензиностанция и решихме да се прибираме към хотела, за да не ни гледат колите в града. Оставихме девет мобилни екипа, шестнадесет коли тръгнахме на обратно.
Настоях нашата кола да води колоната, за да няма проблеми. Господи, каква грешка. Тъкмо успяхме да излезем от скапаният град по заобиколен път, а малоумният патрул на гранична полиция се е преместил там. Полудях. Буквално полудях. Сладура със стоп палката се движи по средата на платното, а ние се плъзгаме бавно към него. Точно на разклона, вземаме половината завой, а полицая е вдигнал наполовина палаката. Сега, на нас ли мяташе или не на нас? Шофьора ми вика - мята на задният, нас няма как да ни спре, не сме с българска регистрация - да бара папура. Казвам му да намали и да кара с пет километра в час, за да изчакаме този след нас да го проверят и да влезе пак в колоната ни, а и следващите от колоната да се лепнат на дистанция зад нас и да ни следват, а не да се шашкат и да спират пак при полицаите.
Дръжки. Шофьорчето ми вика: "Ами че той тоя зад нас не е спрял на полицаите, защо да намалям?" Ох. Фейспалм. Казвам му да намали. Втoрият зад нас намаля и той. Казвам на моя човек да спре. Ония зад нас и той спира, ама на петдесет метра назад. Излизам, мятам му да дойде. Нула реакция. И той е надрусан като животно. Качавам се и даваме назаден. Тоя зад нас и той дава назаден, бяга ни... Господи мили Боже, защо ми го причиняваш... С това даване назаден сбихме колоната от шестнадесет автомобила. Излязохме. Питам ги какво стана - викат "Ти не спря на полицая и ние си решихме, че това е знак никой да не му спира... пък и той ходи и си маха палката като на манифестация, не е ясно дали иска да те спре или си танцува...ама крещи все едно умира".
Омг, омг, омг. Добре. Сега момчета - цялата колона да тръгва с пълна газ към хотела, пръскайте се и се скривайте, ние ще чакаме да видим дали няма да дойде полиция зад нас. Потеглят всички, като в евтина версия на "Бързи и Яростни". А ние оставаме с А6-цата. Върнахме се назад, спряхме на двеста метра от патрулката - полицаите седят кротко, говорят си по радиостанцията. Сякаш нищо не е станало. Пуснахме по една вода в храстите и тръгнахме и ние към хотела, спокойни, че ни се е разминало.
И след няма и половин минута - зад нас бяла Астра, без маркировки. Вътре - цивилни. Следват ни. Намаляме до двайсет. Не ни надминават. Карахме три минути с двайсет, надминаваха ни даже автобуси и камиони - Астра-та си е там. Опашка. Толкова злокобно се изхилих, че не е истина. Казах на шофьорчето да ги изяде. Де ти Астра, де ти А6-ца куатро. На тия планински такива влизания правеше моят човек, че свистенето на гумите ми беше най-малкото притеснение. Сериозно се притесних, че ще се преобърнем. Центробежните сили в дълъг завой са просто брутални при сто и петдесет километра в час. Само един път се размазах на страничното стъкло, преди да успея да се наместя добре и да си сложа колана. Така G-то се понася по-лесно(колана те спира да не се залепиш на прозореца и да не скочиш върху шофьора си). Опашката ни направи смехотворен опит да ни следва в първите десет секунди. После може и да са продължили следващите двайсет километра - не знам. Така и не се появиха в огледалата. От това пътуване ми се заби в главата тая песен (http://www.vbox7.com/play:4a586bb076). Не посмях да посегна и да изключа repeat бутона. Шофьорчето ми се кефеше и си танцуваше прекалено ентусиазирано. Защо да му развалям хубавото? Пък и не е чак толкова зле песента(сега, след като ми се е забила в главата...).
Прибрахме се в хотела, пръснахме колите отново. Тогава почнаха да звънят телефоните. Съобщават ни по новините. Колона от коли със старозагорска регистрация не спрели на подаден сигнал от полицаите и били преследвани, но се измъкнали. С уговорката, че аз не говоря за България и за Стара Загора, а за една дръжава и един град, които много си приличат с тях.
Ама виждате ли как си ги измислят полицаите?!? Възникна неразбирателство, според мен. Един човек на който са метнали не е спрял - било то нашата или задната кола. Това го признаваме. Ама и полицая не метна както трябва, ако е било за нашата кола. За задната - не знам как е изглеждало. А по новините казват - цялата колона не спряла. Другото - преследвали ни, ние сме се измъкнали. Да, прследваха ни, с кола без отличителни знаци. Цивилни хора. Не направиха опит да ни спрат, не сигнализираха, не се легитимираха. Така че, за какво "бягство" си говорим? Айде бе, вие сериозно ли мислите, че колона от 16 коли, може да избяга в преследване и да изчезне безследно?!? Неоткриваемо? Глупости.
Разпуснах хората. Всички по стаите, заключени и се правят че ги няма или да се пускат по кафетата, но на групи не по-големи от двама, в различни посоки, в различни заведение и да са наблизко. А аз заставам гордо в лоби бара. Сервитьорките ме гледат на кръв - даже не помнят кой съм, ама помнят че всички са идиоти. Та хайде и аз в кюпа. Двайсет минути си чаках кафето и ми беше хвърлено като на куче. Ама ми пушеше главата, драги ми Смехурко, та не се занимавах с такива дребни неща.
Пристигат в хотела полицаите, само с четирдесет минути закъснение. Аз вече съм си изпил кафето и си чакам спокойно, знам какво ще стане. Двайсет полицая, идват подготвени. А аз - сам. Добре. Питат на рецепцията какво се случва, къде са тия дето са отседнали - мацката ни обаче е корава. Преди пет минути дошла на смяна, не знаела. Дойдоха двама полицай, поговорихме. Нищо не знам. Даже български не знам. От Русия съм. Вы понимаете болгарский, господа милиционеры?? А я не понимаю... Тръгнаха си много разочаровани. Много. А аз си мислех, че само нашата тълпа е от идиоти.
Тук, драги ми Смехурко, вече се убедих, че полицията действа за отбор "Ягодка". Но някак объркано и хаотично, понеже се договорихме да играем и за тях. Вероятно все още не са разбрали, та ние се договорихме само преди час, час и нещо... Звъннах телефонче на човек от отбор "Черешка". Все пак, трябва да си изкараме и парите за отбор "Ягодка", нали? Казах му, че са забелязани коли със старозагорски регистрации, които раздават по петдесет лева на глас за отбор "Ягодка". В района няма други коли със старозагорска регистрация, освен нашите. Очаквах, че ще спрат няколко от нашите коли, ще има проверка. Не. Тц. Йок.
Обаждат ми се от отбор "Ягодка" и ми казват - абе, твоите хора купуват гласове за нас, ама им кажи по-скрито, ние засега ще заличим сигналите, ама недейте явнп, че ще ви видят репортиреите и после много пари ще трябва да им даваме за да го покрием. Хахаха. Добре, маркирахме дейсност! Сега и от "Ягодка" и от "Черешка" си мислят, че работим за тях.
Отидох си в стаята да си легна, доволен. Там заварих червенокоска. Ще ме прощаваш, драги ми Смехурко, името не й помня. Надявам се - разбираш. За щастие будна и не хърка! Полегнах си. С надеждата, да дремна за малко. Тия деветнайсетгодишните не разбирам защо не виждат че ми се спи, не ме оставят на мира, ами подскачат по леглата и ме целят с възглавничките. Игнорирах я. Задрямах. Но не за дълго.
Звъни телефона. Грандиозна изцепка на наш човек(и двайсет по-малки, на други наши хора). Познай на кой е грандиозната изцепка? Да, точно така. На идиота, който разцепи колоната на два пъти. Тъпото хилаво наркоманче надрусано. За малко да прегази директора на МВР-то в града, докато се придвижвал от секция до секция! Директорчето бил цивилен, следвал наша кола. Нашият човек спрял в някакъв магазин, да разиграва опашката си. Директора на МВР-то и той спрял, тръгнал да пресича улицата и тъпанара с 124-ката за малко да го прегази! Ало! Не сме си в нашата област, не може да газим хора безнаказано! Ама кой да го каже на наркомана?!? Та, за малко да го прегази. Директорчето пък нещо се изнервил и почнал да мята с ръце. Нашето хилаво наркоманче пък е отворко, сторило му се, че го псува обикновен пастет(пешеходец), върнал се назад и спрял. Ама като селянин спрял - напреки на улицата, спирайки движението.
Цивилното директорче му казало "Изчакай сега малко, да дойдат колегите". И наркомана усетил каква е работата. Ама реагирал като охльов. Дошли КАТериците, дошли Криминална. Заяли се за това, че паркирал неправилно и блокирал движението. Тръгнали да му пишат акт. А нашият - не търпи юнака. Много му пляска устата, нали знаеш, драги ми Смехурко, как им плещи устата на наркоманите, като смукнат чертичката? И полиаите случайно видели документите за политически застъпник. И подивели. Изивкали bTV. Извикали репортери. Извикали съдия да разпише заповед за обиск. А нашият идиот е наркоман! Колата му е каталог на дрогата, която може да се намери на пазара. И ни звъни. Тоест, звъни на мен. Реконструкция по спомен:
- Ало, тука полицаите ми правят проблем... нали са наши бе?
- Да - отвръщам отчаяно многозначително
- Ся ще ми правят обиски някакви, чакат заповед...
- Ще се обадя, спокойно. Мълчи и се усмихвай, не съдействай. Нищо не прави. Нищо. Намери един стол, седни и не мърдай.
- Ама с мене е и още едно момче...
- И той да седне и да не мърда. Да не говори. Не говорете с репортери! Кажете им, че не искате да ви снимат, не искате да говорите с тях, не искате да коментирате НИЩО!
- Да бе, естествено...
- Занимавай полицаите - отчаяно продължавам аз и се държа за главата
- Как бе човек...
- Питай на какво основание ти правят обиск, задържан ли си, ако да - на какво основание, заповед за арест искай да видиш, заповед за обиск... Питай колко РПУ-та има в тоя шамткав град, в кое РПУ се намираш... ще пратим наши хора при теб, питай къде се намираш, за да знаем къде да дойдем...
Тук, драги ми Смехурко, наркомана отделя телеофна от ухото си, което се разбира по пукането и отдалечаването на гласът му и чувам неговият глас - как задава въпрос към полицаите. Бавно, наркомански провлачено и отнесено:
- Авввввее... аз къде се намирам веее... М?
Тук настиснах червената слушалка. Останах загледан в телефона си известно време. После го шибнах с все сила в земята. Червенокоска не разбра. Както казах - наивно дете. Не разбира кога трябва да спре да задава тъпи въпроси. Избори правим тука!
Успокоих се, драги ми Смехурко и получих обаждания. От отбор "Черешка" - искат да изтегля хората си, понеже повече пречим, отколкото помагаме. Щели сме да създадем конфликт от национален мащаб. И от отбор "Ягодка" получих обаждане - и те искат да изтегля хората си. Тъпото хилаво наркоманче щяло да създаде конфликт от национален мащаб - намерили в колата му не само документите за застъпник, не само дрогата, ами и незаконно оръжие. Отделно на нашият човек му била отнета шофьорската книжка, което като се замисля е съвсем дребен проблем.
Звъннах на руснаците, да организират максимално бързо изтеглянето ни, дори това да означава да ни забележат. Момчетата са сърцати. Дадоха всичко от себе си, да организират изтеглянето ни така че никой да не види и забележи. Така и стана. До един часът по обед аз напуснах района с последната наша кола. За това време никой от репортерите не беше успял да разбере точно какво се случва. И няма и да успее да забележи. След нас остана само погрома в хотела и неясните репортажи в новините.
Естествено, драги ми Смехурко, нашето хилаво наркоманче беше пуснато от полицията, контролирана от отбор "Ягодка". Нямаше и думичка за наркотиците, за липсващата му книжка или оръжията в колата му. Което е разбираемо. А отбор "Черешка" пък дори не спомена за потрошеният им хотел. И двете страни пратиха по една кола, с която се срещнахме на стотина километра от зоната на действие. Броиха ни две по петдесет лева за всеки човек, който сме докарали - по петдесет лева на ден. И по хиляда за мен и руснаците на ден. Плюс няколко хиляди за пътните разходи. Хайде, честити ви избори, честити на нашите хора по петдесет лева дневни за разходи (http://www.youtube.com/watch?v=zjJP4lHfVCU). Следващите избори дълбоко ще се замисля пак да приемам малоумни оферти от плодови отбори. Току виж, съвсем без да искаме, ще вземем да вкараме държавата в гражданска война, заради някой тотален наркоманияк, които сме изпуснали извън контрол.
Така изборите се решиха в полза на отбор "Ягодка" благодарение на един нашмръкан идиот. А като се замислиш, драги ми Смехурко, дали според теб не е имало еквивалентни екипи на нашият по всички места? И от двата отбора? Защото аз мога да ти кажа, че там където бяхме - имаше опонентен екип някакъв. Ама при появата ни много бързо предприеха тактическо отстъпление. И логично - след като си заминахме са предприели настъпление. Хиени ли са, а? Естествено, ще повторя - действието не се развива в България, а една страна, която странно много прилича на нея. По размери, население... и всичко останало :)
ПП. Драги ми Смехурко, вероятно ще е скучно да ти разяснявам всички подробности, но знай - оставихме траен спомен в сърцата на местните криминално проявени жители. Също така има вероятност за вълна от новородени пълни идиотчета след девет месеца. Следи новините. То ще се чуе. И кажи ми, драги ми Смехурко, след това, още ли мислиш, че е възможно да живееш нормално в такова положение?
ППП. Ето ти и видеоматериал по темата, драги ми Смехурко! Знам, че ще искаш да видиш колко точно е трагично положението и защо ти казвам, че нямам надеждни хора, освен руснаците! Забележи хилавият наркоман, така е надрусан, че не може да гледа хората в очите! И се сети - казах му нищо да не казва! Ама той вече е говорил с репортерите, и след това ми се обажда да пита какво да прави. Пак че не са снимали как ми се обажда и да го пуснат по националните телевизии в централните новини, че тогава нямаше да има къде да се скрие в България!
Ето ти хилавото наркоманче, драги ми Смехурко: http://badmin.org/flash/333372106.mp4
Ето ти и кандидата на единият отбор какво има да каже по върпоса(ама колко е невинна, а? :) Жалко, че другият "невинен" не го пуснаха и той да каже нещо...): http://badmin.org/flash/5428713.mp4