View Full Version : Моите стихове - моята крепост.
Вярвам, че всеки от вас си има собствен свят, където отива, когато пожелае да бъде сам. При някой, това е музиката, при други рисуването, за трети вероятно изобретяването на разни неща, за мен - това са стиховете ми. Не съм умопомрачаващо добра, не съм даже и добра, но се старая да вървя нагоре. Затова очаквам критиката ви, аз ще си пускам работийките тука, вие градете критика. :oops:
Започвам с това:
Искам всяка вечер да заспивам
в прегръдката на твоите ръце;
тайните ти скрити да откривам,
влюбена във твоето сърце.
Искам да усещам как във воала на нощта -
потопила ни във тъмните си сенки,
всяка твоя ласка, шепот и шега
ме затварят като птица в златна клетка.
Искам да заспивам в теб като дете -
непознало още сълзи на тревога;
на гърдите ми да слушаш моето сърце,
тръпнещо в любов до изнемога.
Искам дните си във тебе да намирам,
като огледален образ в моите очи,
за да те обичам без да се прикривам,
с първата любов на нашите души.
Искам тази нощ да бъде само наша -
да изпием чашата на любовта,
запази ми само ти сърцето и душата,
дай да те целуна, мили, дай сега!
Дерзайте! :)
Не е задължително да е критика, нали :P Мен лично ме докосна и определено ми харесва : )))
^критиката включва анализ и евентуално коментар/оценка;
за текста: знакова образност, добре позната тема и конфликт.
предполагам, че пишеш отскоро и си в (пред)пубертетна възраст. няма лошо. само мога да подкрепям творческия импулс на човек, така че продължавай, ще се радвам да прочета нещо коренно различно от това; успех!
JustaLittleKid
11-02-2011, 07:27
На мен също ми хареса, едно от малкото хубави неща във форума. само последните два реда нещо не ме грабнаха, но...
Продължавай да пишеш и да се развиваш! :)
^критиката включва анализ и евентуално коментар/оценка;
за текста: знакова образност, добре позната тема и конфликт.
предполагам, че пишеш отскоро и си в (пред)пубертетна възраст. няма лошо. само мога да подкрепям творческия импулс на човек, така че продължавай, ще се радвам да прочета нещо коренно различно от това; успех!
Действително пиша от скоро. И действително съм в пубертетна възраст. :D Ще те помоля да ми дефинираш "коренно различно". :oops:
Не е задължително да е критика, нали :P Мен лично ме докосна и определено ми харесва : )))
Разбира се, че не е задължително. Много се радвам, че стихът ми те е докоснал. :)
На мен също ми хареса, едно от малкото хубави неща във форума. само последните два реда нещо не ме грабнаха, но...
Продължавай да пишеш и да се развиваш! :)
Радвам се и ти благодаря!
Пускам следващ:
Нощта е тъмна и беззвездна,
а някъде един поет не спи.
Пристъпва тихо, като в бездна
и думите наум реди.
Прозорец ли в мене някой пак отвори,
любов ли закъсняла прошумя?
Не те измислих - сама в мене проговори
след слънцето горещо на деня.
Минутите минават като песен,
а думите редят се по листа.
Как трудно е, а мислех, че е лесно
това със теб да споделя.
И драскаше поетът дума подир дума,
и миговете с Нея хвърляше в жарта.
Не му е мъдро утрото, в което
тъй тъжна е била нощта! :)
Вторият ти стих е по-добър :)
Имаш доста за шлайфане и със сигурност след някоя и друга година на писане, мислене и преживяване, стиховете ти ще се наредят сред моите любими. Но аз не съм мерило :) Имаш в себе си искрицата, която се иска, за да пишеш.
Този куплет е просто прекрасен:
Не му е мъдро утрото, в което
тъй тъжна е била нощта! :)
LadyDi, благодаря ти за милите думи! Със сигурност имам още много, много какво да уча, но така да се каже сега 'прохождам', навлизам в света на поезията, това са първоначални опити. :) Благодаря ти отново за думите!
Този куплет е просто прекрасен:
Не му е мъдро утрото, в което
тъй тъжна е била нощта! :)
Този куплет и на мен ми е един от любимите, всъщност, едно от любимите неща, които съм писала. Той е нещо като посветен, така да се каже. :oops:
Пускам следващото:
Когато замълча - сърцето ми говори,
тъгата ми във радост се превръща.
Останала сама със тебе разговарям,
целувам те и те прегръщам.
Когато замълча - сънят в очите ми приижда,
притваря клепките ми и със златен прах
посипва сънищата ми сърдечни,
където дните ми са пълни само с смях.
Когато замълча - не се отричам
от истината, останала във мен,
че мога само тебе да обичам
и тази нощ, и утре - всеки ден.
Когато замълча - аз първата лъжа ще скрия,
дори за мен да бъде грях,
че в сънищата ми отново идваш,
и ме целуваш пак и пак.
Когато замълча - ще бъда друга,
дори сърцето ми в тъга да се превърне,
но аз не знам къде и как ще бъда
и мога ли без теб да бъда друга!?
Rolisten
11-04-2011, 13:51
Аватарът от кое аниме е ?
Аватарът от кое аниме е ?
Не знам, просто много ми харесва. С него съм от няколко години навсякъде. :)
Тихите утрини са моите заливи
като цветни дъги в небосвода над мене,
като волния полет на морските гларуси,
като ясното слънце, греещо денем.
Тихите вечери са моите блянове.
Те са като тревата прохладна в полето,
като далечна мечта по несбъднато щастие,
като нещо нечуто, невиждано, неочаквано.
Тихите улици са моето щастие.
Те са като нежния бриз на морето,
като бавното слънце на лятото,
разтворило в мен и ума, и сърцето.
Тихи са и моите стъпки след тебе,
припев в походката твоя сред мрака,
като някаква чудна, неповторима мелодия,
като радостни мисли от песенна сага.
Тихо отварям вратата на моята същност
и влизам в душата на моята стая.
Отвънка на прага с учудваща нежност
някой рисува мойте стъпки в мрака.
Пускам следващо:
Ти ще бъдеш мойта муза,
аз ще бъда твойто вдъхновение;
ти ще бъдеш сладката тревога,
аз ще бъда силно притеснение.
Ти ще бъдеш топъл южен вятър,
аз ще бъда ледена като река;
ти в забрава ще потъваш,
аз - във твоята следа.
Ти ще бъдеш в съня ми,
аз ще бъда твоята мечта;
ти ще бъдеш нежно утро,
аз - вечерната тъга.
Ти ще бъдеш в мойте думи,
аз ще бъда в мисълта;
ти ще бъдеш тиха есен,
аз - животът в пролетта.
Ти ще бъдеш моите въпроси,
аз пък - отговорът в тях;
ти ще бъдеш плахата надежда,
аз - обещание за вечността.
Rolisten
11-13-2011, 19:58
Кефиш.
@Rolisten, благодаря ти. :)
Пускам следващо: (то е посветено)
Може би друга любов аз ще срещна,
може щастлива да бъда дори.
Но нивга не ще аз посрещна
с радост първите слънчеви лъчи.
Може би тиха усмивка ще крия,
може и смях пак да чуя дори.
Но вечер сълзите няма да трия,
това го можеш единствено ти.
Може би чужда ръка ще държа,
чужди ще устни целувам.
Може искри в очите да заблестят,
но пак аз за теб ще бленувам.
Може би ще те жадувам,
и щом сънят нахлуе - тебе ще сънувам.
С очи и със сърце ще те рисувам,
но никога, никога няма да се сбогувам.
(И ще те обичам, докато съществувам.)
----------------------------------------------------------------------
На Р. 17.04.2011г.
Страшно много ми харесват още от самото начало произведенията ти! Забелязва се богат речник , игра с думите , интересни сравнения.Лично на мен измежду други прочетени тук стихове тези ми правят впечатление.Разбира се , има много накъде да се развиваш,ти сама го казваш,но времето е пред теб-можеш само да го използваш.Желая ти много успех. ^^ Също и на мен ще ми бъде интересно какво би написала за някоя разнообразна тема. :]