LambOfGod
11-02-2011, 13:44
След малко тя се появи в залата.Беше свалила шапката и той с изненада установи колко много й бе отивала тази шапка. Сега му се стори някак безлична.Светлинката бе угаснала, жената изглеждаше отпусната, неенергична. Беше просто една жена в черно с тъмнокестенява коса; някакъв силует, изпречен пред очите му - нищо повече. Нито грозна, нито хубава, нито висока, нито ниска, нито елегантна, нито размъкната; не беше никаква, беше обикновена, безцветна, просто една от многото жени, които могат да бъдат сложени под общ знаменател. Нула. Математическо число.
...........
Културна жена, личеше си. Само културен човек би могъл да се оправи в подобно положение и да не забърка някоя ужасна каша. Тя бе избрала линия на поведение между прекаленото благоприличие и безцеремонността. И все пак, ако беше прекрачила някъде границата , щеше да му направи по-силно, по-дълбоко впечетление. Ако беше малко по-зле възпитана, щеше да попадне в категорията на парвенютата с присъщото им нахалство и разпуснатост. Ако възпитанието й беше малко по-добро , би била блестяща , би се откроила категорично.В случая , на границата между тези крайности , жената успяваше да се справи и в двете измерения.
-Уилям Айриш
...........
Културна жена, личеше си. Само културен човек би могъл да се оправи в подобно положение и да не забърка някоя ужасна каша. Тя бе избрала линия на поведение между прекаленото благоприличие и безцеремонността. И все пак, ако беше прекрачила някъде границата , щеше да му направи по-силно, по-дълбоко впечетление. Ако беше малко по-зле възпитана, щеше да попадне в категорията на парвенютата с присъщото им нахалство и разпуснатост. Ако възпитанието й беше малко по-добро , би била блестяща , би се откроила категорично.В случая , на границата между тези крайности , жената успяваше да се справи и в двете измерения.
-Уилям Айриш