TeoViiperi
11-02-2011, 14:44
Нямаше те.
А дъждът студен пареше по устните самотни,
молещи за твоят образ сив, далечен.
Нямаше те.
А блянът по теб дълбоко заровен
още в мен гори, изгаря ме.
Нямаше те.
А сърцето молеше бъзмълвно за очите ти безкрайни,
за шепота съкровен, за любовта безвъзратна.
Нямаше те.
А къде беше? Къде си?
въпроси тихо ехтяха в тишината,
напомняйки за рани скрити, рани вечни.
Нямаше те.
А като призрак още скиташе в душата ми изгубена,
отказвайки да си тръгнеш отново.
Сякаш беше там, но нямаше те..
Мм това беше първият ми опит да пиша нещо в стихотворна реч.. не се получи точно както исках и затова се надявам да ми дадете критики и съвети. Благодаря предварително :)
А дъждът студен пареше по устните самотни,
молещи за твоят образ сив, далечен.
Нямаше те.
А блянът по теб дълбоко заровен
още в мен гори, изгаря ме.
Нямаше те.
А сърцето молеше бъзмълвно за очите ти безкрайни,
за шепота съкровен, за любовта безвъзратна.
Нямаше те.
А къде беше? Къде си?
въпроси тихо ехтяха в тишината,
напомняйки за рани скрити, рани вечни.
Нямаше те.
А като призрак още скиташе в душата ми изгубена,
отказвайки да си тръгнеш отново.
Сякаш беше там, но нямаше те..
Мм това беше първият ми опит да пиша нещо в стихотворна реч.. не се получи точно както исках и затова се надявам да ми дадете критики и съвети. Благодаря предварително :)