Трудно ми е да продължа!! [Архив]

View Full Version : Трудно ми е да продължа!!

unjustifiable

11-05-2011, 08:36

Темата ми е изключително смесена и не знаех къде точно да я направя, но реших тук.. тъй като може би и е доста включена любовта във всичко!
Моля ви се който наистина може да ми помогне да пише, без простотии т.н. наистина имам нужда от помощ!!
Аз съм едно 13 годишно момиче, което просто вече не може да издържа нищо! Ужасно нервна съм, ужасно тъжна съм от всичко случващо се около мен. От няколко месеца насам се разболях.. няма ден в който да не съм зле /няма да обяснявам какво ми е/ болестта ми ме съсипва всеки ден във всеки момент. Чувствам се ужасно безполезна. Имах страхотен живот .. колкото и да е за 13 години. Няколко пъти съм се влюбвала, но последния път беше най-тежко. От всички очаквания, които имах - бях забравена и захвърлена в нищото. Потъвам в дупката все повече и повече, не мога да изляза и това е. Не намирам смисъл в това да продължа да се боря срещу живота. Никога не съм очаквала, че точно на тези години света ще ми се стовари отгоре. Не ми казвайте - ти си на 13 .. живота е пред теб, всичко ще се оправи.. Не вярвам вече, че ще се оправи.. по-сериозно и по-сериозно става всеки ден, всеки момент. Всичката болест която ми се стовари имам чувството, че е от него.. от всичко, което ми причини и аз го приех много тежко.. таих го в себе си.. на никой не казвах колко ми е тежко и то ескалира върху мен.. и върху родителите и близките ми. Всички са тотално съсипани и аз не мога да ги гледам повече по този начин. Всичко около мен е сълзи и мъка. Сърцето ми не издържа повече да продължава по този начин. не знам какво трябва да направя. В училище оценките ми се понижиха.. и това не мога да понеса.. притесня ли се.. хайде пак всичко отгоре ми. Това момче малко по малко го забравям и знам, че ще остане рана дълго, дълго време, но това ще мине. Силно се надявам да ми мине, но просто вече не издържам .. Моля ви за съвети.. изпадали ли сте някога в такава ситуация.. Дълго време съм в този форум и знам колко тъпо и жалко е да четете такива теми ... също съм си казвала, че никога няма да изпадна в подобно състояние, но явно много съм се залъгвала!! :)

skandalenn

11-05-2011, 08:48

. таих го в себе си.. на никой не казвах колко ми е тежко и то ескалира върху мен..

Това е един от проблемите ти и заради това сега ти е толкова гадно > Съвета ми е да седнеш да говориш с приятелка , която смяташ че би те изслушала от - до .. да излееш всичко , дори и да не намерите заедно решение , това че си споделила ще те накара да се чувстваш по- добре.
Другото което бих ти казал е малко по- да не ти пука . Живота е игра и трябва да се научиш да играеш ... ако ли не , всеки ще те тъпче по на там и в още по - големи депресии ще изпадаш ...
Излизай с приятелки , нови запознанства , купончета .. реално погледната искаш да не ти казваме , че живота е пред теб , защото си на 13 , но е точно така ... детската любов е най-тежка и вместо да се оплакваш , трябва да научиш урока си за напред , за да не изпадаш в това състояние .. трябва да не съжаляваш за нищо иначе ще потънеш ...

marti93

11-05-2011, 08:57

Стегни се...всичко е в главата ти ,ако мислиш ,че няма да се оправиш физически и психически ,то наистина няма да стане!Бори се !!!!Животът е гаден ,но точно в тези тежки моменти разбираме колко ние сме силни.Любов няма да преживееш на 13 ...това е детска любов ,това е едва 1 или 2 тръпка .Повярвай за всеки влак си има пътници ! Гледай по позитивно на живота ,усмихвай се дори и да ти се плаче,гледай си уроците,излизай с приятелите си и най-вече гледай здравето си ,то е важно!

unjustifiable

11-05-2011, 09:02

Опитвам се да се боря, но най-малкото нещо ме стоварва отново на земята.
Не знам дали точно това е било детска любов.. доста съм влюбчива и наистина знам като малка какво беше детската любов, но точно това го усетих по-силно от всички други пъти.. не е била първата несподелена любов .. другите са минавали за няма и 1 седмица, но това вече ми отнема повече от половин година. според мен е едно от по-сериозните ми влюбвания, както и да е.
Знам, че здравето е най-важно, но примерно да мога да кажа - е, какво имам ниска оценка.. нали поне съм здрава..ама и това не мога да кажа..
Излизам с приятели.. както преди, но никога не мога да се отпусна.. дано да отмине по-скоро ако въобще има намерение да отминава :д

skandalenn

11-05-2011, 09:10

Ама то от тебе си зависи кога ще мине , не чакай на готово ... и казах детска ЛЮБОВ .. влюбването минава , но любовта е по - сложно ,, обаче не си единствената изпитвала това , няма и да си последната .. ако си вземеш поуката , няма да ти се случва пак , защото по друг начин ще го приемаш ... живота си е твой , не давай някви си да ти се мешат ...
И не всяка любов е споделена , трябва ли сега тука половината из форума да се самоубиваме , защото сме изпитвали същото ... помисли като голям човек :)
Другото е малко повече да разчиташ на ваще , бих ти казал , че в такива ситуации майка ми най много ми е помагала ... защото не е повляна от емоции и мисли трезво .. за това трябва да споделяш ..

ledenakrasota

11-05-2011, 09:28

Наистина, когато таиш нещата в себе си става по-зле. Минала съм през същото и много съжалявам. :) Но се справих.

При хора в твоето положение(щом си болна) винаги се намесва консултацията с психолог или поне училищният такъв. Защото не може да ходиш при едни лекари и да не посетиш другите. :-o

Стегни се и бъди силна, заради семейството. Явно ще ти се наложи да пораснеш по-рано.
За момчета нищо не мога да ти кажа. Докато не престанеш да се визираш в ролята на онеправданата или жертвата, ще си стоиш в калта. :)

unjustifiable

11-05-2011, 10:00

Другото е малко повече да разчиташ на ваще , бих ти казал , че в такива ситуации майка ми най много ми е помагала ... защото не е повляна от емоции и мисли трезво .. за това трябва да споделяш ..

На баща ми не мога да разчитам.. Майка ми знае за абсолютно всичко, но именно тя най-много ме натоварва като я гледам как се измъчва и само плаче.. аз така определено не се чувствам по-добре, но тя не ме разбира.. продължава да си реве дори когато съм добре..

При хора в твоето положение(щом си болна) винаги се намесва консултацията с психолог или поне училищният такъв. Защото не може да ходиш при едни лекари и да не посетиш другите. :-o

Ще се почуствам по-зле при психолог.. пък и в нашето училище няма такъв. Пък и ме е страх да не започнат другите да говорят, че съм луда т.н. Не че ми пука от чуждото мнение, но и това ще ме смути. По-принцип съм ужасно силен човек, но не знам какво ми стана..

ledenakrasota

11-05-2011, 10:18

Ще се почуствам по-зле при психолог.. пък и в нашето училище няма такъв. Пък и ме е страх да не започнат другите да говорят, че съм луда т.н. Не че ми пука от чуждото мнение, но и това ще ме смути. По-принцип съм ужасно силен човек, но не знам какво ми стана..

Няма да се почувстваш по-зле. Сама си го внушаваш. Всеки е подвластен на емоциите си. Дори и най-силните.

:)

balu4ka

11-05-2011, 10:24

Майка ти плаче?Аз не можах да разбера,болестта наистина ли е толкова сериозна?

Все пак си на 13,имаш още много дълъг житейски път през ,който да минеш.Има толкова много,който ще влюбваш и разлюбваш,това е част от живота.Явно си много емоционална също така и негативизма ти е в повече.Понякога хората трябва да си казват,че след всеки дъжд изгрява слънце.Трябва да се вкопчиш в житова със зъби и нокти и да не го пускаш.Защото,хубавите неща се случват когато най-малко очакваш.Не се отчайвай ,а споделяй с близките си ,нека те ти ударят едно рамо и бъдат до теб.Връзките никога не са вечни,но както виждаш си си взела поука ,за това.

svodnika

11-05-2011, 11:21

темата е измислица уе вие тъпи ли сте :lol:

unjustifiable

11-05-2011, 12:27

Ти си тъп..
Въобще не е измислица..
Толкова си несъобразителен..
Защо да се жалвам.. когато ми е добре?

IseeDEADbodies

11-05-2011, 12:29

К'ви са тия шрифтове е... мен на 2рия ред ме заболяха очите. Сори :/

unjustifiable

11-05-2011, 12:33

К'ви са тия шрифтове е... мен на 2рия ред ме заболяха очите. Сори :/

нормалния шрифт е 12 аз пиша с 11 айде ся..
Като не можете да кажете нещо смислено моля ви се не пишете, че тотално ми се сриват нервите!

IseeDEADbodies

11-05-2011, 12:36

Бе наистина тръгнах да чета, ама спрях до "Аз съм едно 13 годишно момиче".
:lol:
Пък за нервите никой не ти е виновен, че палиш от нищото xD

unjustifiable

11-05-2011, 12:38

IseeDEADbodies

11-05-2011, 12:39

nepowtorima

11-05-2011, 12:44

Бе наистина тръгнах да чета ама спрях до "Аз съм едно 13 годишно момиче".
:lol:
Пък за нервите никой не ти е виновен, че палиш от нищото xD

Защото съм на 13 това означава, че не мога да имам проблеми ли?
ОХ.. вече не знам просто кво да кажа.. аман от такива
Все дискриминация за по-малките.. ми ти, като че ли не си бил преди на толкова

Аз като бях на 13 още не беше модерно "да се обича" :) Но силно ме съмнява, да хванеш за к'во ти говоря. И не, това не е дискриминация... :lol: Лек ден :)

Къде е казало момичето, че го обича..
Казала е, че е харесвала някакво момче и е била разочарована от него..

По темата: Спокойно.. всичко ще отмине рано или късно.
За момчето: не се впрягай толкова още от сега.. остави го в миналото и не мисли за това повече! Все ще има начин да се оправиш.. Ще видиш, че скоро ще се оправиш и всичко ще е било като сън!

IseeDEADbodies

11-05-2011, 12:46

nepowtorima

11-05-2011, 12:48

Е тогава смятай за к'ва драма говорим. Не мога да продължа... толкова много го харесвам ;( ... ай моля те xD

"Много обичаме да драматизираме.. също и да го играем жертви. Горките НИЕ !" УЖАС ТИ КАЗВАМ !
Ужасно много преиначаваш нещата!! Прочел ли си темата въобще .. и вникнал ли си поне малко в проблема? Никъде не е споменавала авторката такова нещо..

GOODNESS

11-05-2011, 12:51

Бях в същата ситуация преди 3 години, които загубих в страх много неща. Загубих контакти с най-добрите си приятели и новото даскало беше по-зле дори още се нямам с тях(ходят на дискотеки, но не и аз с тях). Няма голяма връзка, но имаше период когато не излизах цял месец от нас лятото и след като взимах хапчета се пооправих, но имах волята да го направя.
Имам предвид, че прекалено много анализираш себе си и през какво си минала и какви са хората..
Радвай се на живота.. намери си някое хоби все нещo искаш да направиш сигурен съм.
Просто си казах един ден ае бе майната му няма така цял живот да живея и да се обвинявам как съм пропилял миналото.
Не си струва заради едно момче да изпадаш в депресия, преди една седмица ме отряза момиче което е от моя клас и дори сега тръгна с някакъв, но си казах майната им на двамата, при положение и че тя ме занимаваше.

Life goes on

SmilezZz

11-08-2011, 06:52

Колкото и не искаш да го чуеш - да , ти си на 13. Всички сме минали по тоя път. Аз също съм се чувствала толкова слаба и разочарована , но ако точно сега не се вземеш в ръце ... Не те виждам за в бъдеще. Казваш , че имаш страхотен живот - изживей го. Няма смисъл да страдаш за едно момче , което не те е оценило. Да си гледа работата , има много риби в морето. Излизай , забавлявай се , не се затваряй в себе си , защото ще стане още по - зле. Запознай се с повече хора. Учи ! За бога , малка си , за да се откажеш / предадеш от сега. Силна си и можеш , просто повярвай в себе си.

nolovexxx

11-08-2011, 07:32

Каква е тази болест?

XTREMEFREERIDE

11-08-2011, 13:03

На първо място - пубертет. От това си нервна, това те кара да забелязваш и категоризираш като изнервящи някои незначителни неща, като поредния спор с вашите, приятелите ти и пр. Това просто е моментно състояние, което при всеки преминава различно и трае различно дълго. Намери си някакво хоби, постави си цел. Най-големият проблем в наши дни е прекалено многото свободно време. От да няма какво да правиш, започваш да си мислиш някакви шитове, които те смазват и пилят мозъка ти ежеминутно. Просто намери нещо за вършене. Чети, рисувай, пиши. Изкуствата тук помагат много, най-вече за изразяване на себе си.

Другият ти, и по-сериозният проблем е следното:

всички очаквания, които имах
Изобщо не е правилно да имаш някакви очаквания. Вместо това е хубаво да научиш себе си да имаш идеи. Трябва да се стремиш към нещата, които искаш без очаквания, за да избегнеш дълбокото разочарование. Когато имаш идеи, ти се стремиш да ги осъществиш, даваш всичко от себе си и дори да не се получи, си спокойна, че си направила това, което е зависело от теб на 100%. Много по-готино ще започнеш да се чувстваш със себе си ако успееш да прогресираш.

Не се шашкай, живота е хубав. :3

Limitless

11-08-2011, 13:59

unjustifiable

11-08-2011, 15:33

Мерси много за съветите ви.. наистина си струваше да направя темата! Чувствам се доста по-добре тези дни.. ще се оправя все някой ден!!
Почуствах нужда да напиша темата, защото наистина имах нужда да излея всичко, което ми тежеше.. и да чуя съвети.
Радвам се, че има разбрани хора като вас!!
Съжалявам, че беше нужно да ми четете сополивите истории, но на всеки му се е случвало да премине през такъв етап.
Имам си хобита, но поради тази болест /свързано е със стомаха.. дооста, доста гадно е / не мога и да си практикувам "хобито" :д..
Започнах нови лекарства.. дано от тях да ми мине..
Все тая за това де..
Любовта на тези години може би ще почака. Явно ме бие хормона от сега.. /не ме разбирайте погрешно/ наааистииина съм много влюбчива.. и толкова искам някой до мен... апфф.. нека да млъкна 8-) :-) :-)