PDA

View Full Version : pomognete mi



mimika123123
11-06-2011, 18:14
molq vi trqbva mi su4inenie rasujdenie za xu6ovete mejdy nesretata i geroizma molqvi pomognete mi burzo

mimika123123
11-06-2011, 18:19
molq vi trqbva mi su4inenie rasujdenie za xu6ovete mejdy nesretata i geroizma molqvi pomognete mi burzo 8-[ :roll:

sexa_na_kompleksa
11-06-2011, 18:35
Виж тук:

http://www.neznam.bg/component/search/?searchword=%D0%BD%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8+% D0%BD%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%B8&ordering=&searchphrase=all

П.С: Това, което ти трябва на теб, е малко по-надолу, гледай внимателно.

jely96
11-06-2011, 18:36
ами...успях да открия това в интернет..надявам се да ти помогне :)
"НЕМИЛИ-НЕДРАГИ
ПЪРВА ГЛАВА

Хъшовете между несретата и героизма


"Немили-недраги" е повест за съдбата на българските хъшове в Браила, за несретното им битие на изгнаници и страдалници, обречени на принудително бездействие далеч от родината.Но творбата повествува и за съхранената им гордост на борци и патриоти, готови да пожертват живота си, когато отечеството ги призове.

Съществуването на хъшовете е постоянна борба с несретата, но и непомръкващ спорив към героичното.Обстановката , в която живеят героите на творбата,е мрачна, подтискаща , тягосна. Ежедневието им е трудно и мъчително, белязано със знаците на мизерията, безприютността, борбата за хляба.Те са отринати и презрени от румънското общество, нежелани в чуждия град, свободни, но и далеч от родината.Единственото им убежище от самотата и отчужданието е кръчмата на Странджата.Тя макар и бедна, им дава огромно богатство - възможността да бъдат заедно, да се подкрепят, да устояват на изпитанията на настоящето,но и да си спомнят с гордост за славното минало и да мечтаят за подвизи и героична жертвеност в бъдещето, когато пак ще проливат кръвта си за родината.

Първата глава от "Немили-недраги" има въвеждащ характер.Тя хвърля светлина върху епохата , в която се развива действието, и изгражда първоначалната представа за обстановката и за героите.Началните щрихи насочват вниманието към Браила- румънския град , в който живеят прокудените от родината герои на творбата.Далеч от България, те страдат за топлината на бащиното огнище , за уюта и хармонията на родния дом.В душите им е пусто и празно.Тази идея е внушена чрез пейзажното изображение, с което се открива повествованието.Нощна Бралиа е мрачна,студена и отблъскваща.Ключовите думи , които изграждат атмосферата на пустота и безнадежностт, са "пустееха" , "мъгла" , "мъжделиви фенери" , "мрак".Тъмния град и притихналите улици са ярки художествени детайли, очертаващи контурите на една потискаща обстановка , която е в съответствие с мъченическото ежедневие на героите на повестта.Хъшовете са обречени да живеят в чуждо,враждебно пространство,студено и отблъскващо.Метафората "декемврийска мъгла...задушаваше с отровния си дъх последните минувачи " е художествен образ на отровата,която ежедневно вгорчава живота на някогашните поборници за свобода, сега водещи задушаващо ги съществуване в бездействие и безперспективност.
На фона на тъмния и неподвиже град контрастно се откроява светещото прозорче на "една будна кръчма".Сред мъртвилото на нощта кипи живот, чуват се бурни разговори.От описанието на студената,мъглива Браила повествователят преминава към изображението на онова ключово в творбата място, носещо гръмкото име "Народна кръчма на Знаменосецът ! " . Това своебразно стесняване на художественото пространство има ефекта да открои братското гнездо на хъшовете, намерили свой дом сред чуждия и враждебен свят.
Преди да нарисува атмосферата в кръчмата обаче, авторат насочва вниманието към странните надписи по пивниците и кафенетата , държани от българи.С родолюбивото си съдържание тези гръмки лозунги сплотяват изгнаниците, осмислят съществуването им, вдъхват им воля за борба, повдигат националното им самочувствие и разкриват големия идеал за освобождението на отечеството.Наивните рисунки по тютюнджийските лавки също са доказателство за нескритата омраза на емигрантите към вековния поробител.Изображенията на турците сякаш оживяват и придобиват плът, за да дадат възможност на прокудените от родината несретници да си отмъстят , макар и символично, за несправедливостта, обидата, поруганата чест, отнетата свобода.
В описанието на кръчмата на Знаменосеца - основно място на действието в творбата - Вазов преплита белезите на нищетата и героизма.Въздухът е задушлив,наситен с тежките изпарения на евтините питиета и с цигарен дим.Една опушена и полуразбита лампа осветява вехтата и бедна подредба.Тази мъжделива светлина разкрива обаче и знаците на героичното в тясното пространство на избичката.Светът на миналите героични битки и надеждите за бъдещи подвизи оживява в сюжетите на картините , висящи по улющените стени на мрачното подземие.Една от тях изобразява група едри,величествени мъже, добре въоражени, с бели хъщовски дрехи и златни лъвчета на калпаците.Турски първенец посреща покоряващата сила и мъжественост с хляб и сол.Този факт говори красоречиво за покоряващата сила и мъжественост на снажните български юнаци.Физическа красота и яркото духовно излъчване на свободолюбивите и достойни мъже завладяват дори онези, които са от другата страна във вековния конфликт.Оказва се , че и турците са способни да се преклонят пред смелостта, непокорството и юначеството на българските герои.
На този фон повествователят изгражда и индивидуално портрети на героите.Насядали един до друг в бедната кръчма на Знаменосеца, където са намерили свой дол сред чуждото и враждебно пространство, хъшовете разговарят за минали юначества и славни подвизи.В контекста на вълнуващия диалог те попадат в центъра на повествованието.
Художественият обектив се насочва първо към най-стария измежду присъстващите.Едър и сух с гъста черна брада,изпито лице, този хъш внушава уважение и респект.Набразденото от рани чело носи и печата на неизлечимата болест, но издава и много жива мисъл,бодър дух и твърдост на характера.Непрестанната кашлица , която раздира гърдите му , е последица от ежедневните лишения и страдания.По всичко личи , че разговорът е твърде интересен за този снажен мъж.Той болезнено реагира на всяка неточност от страна на разказващия, сякаш отново преживява случилото се в миналото.А разказът се отнася до боевета в Балкана и за участниците в тях.Старият мъж храбро се е бил, развявал е знамето и е ранен в битка за отечеството , затова сега е така развълнуван от величествените спомени.
Следващият хъш , който попада в обектива на художественото изображение , е Македонски.Акцентите в портретната характеристика са поставени върху изключителната и своеобразната тайнственост на героя. Повествованието подчертава внушителното му присъствие като физика, лукавите и дръзки очи - огледало на един авантюристичн, неспокоен дух, както и онова "осезателно влияние", което упражнява върху останалите хъшове.За този мъж се знае , че е бил предводител на "някава хайдушка чета в Македония"- обстоятелство, достатъчно да всъхне уважение и дори страхопочитание у изгнаниците, копнеещи за битки, слава и жертвеност в името на отечеството.
Мизерното съществуване , ежедневната борба за хляба са поставили мрачния си отпечатък върху лицата на всички хъшове.Хаджият и Попчето са млади, но с бледи и уморени лица,преждевременно състарени и набръчкани.И макар съсипани от безсъние и скитане из браилските улици, тези мъже достойно понасят страданията, защото намират духоовна опора в славното си минало на поборници за свободата на родината.
Последният от присъстващите , чиято портретна и нравствена характеристика очертава повествователят, е младият Бръчков.Образът на това едва двайсетгодишно момче е нарисуван с особена симпатия.В него се открояват елементите на автобиографизма и се оглежда младостта на твореца, сам живял със страданията и идеалите на българските хъшове.Бръчков встъпва в художествения текст чрез емоционалните си реакции на видяното и чутото и с особеното благоговение пред стария знаменосец.Този "почти лапак с фес" е син на богат свищовски търговец.Преситен от осигуреното, блогополучно, но монотонно и скучно съществуване в родния дом, младежът тайно е напуснал "магазията на баща си", за да вкуси от сладостта на приключенията.И сякаш този "мечтател, идеалист,ветреник", автор при това на "цяла патриотическа поема", намира своето естествено място сред хъшовете.В неговите очи изгнаниците са одухотворени и силни, идеализирани, видени единствено в светлината на романтичната мечта за подвиг и саможертва.Младежът дотолкова е скъсал връзките си със света на материалното, че е "забравил да вземе пари и за разноски".Така в лицето на Бръчков повествователят вижда достоен наследник на величавата мисия на хъшовете,приемник на тяхната любов, патриотичната всеотдайност, пожертвователност и духовна сила.
Във финала на първа глава се доизгражда представа за най-стария измежду хъшовете.Връщайки се към неговия портрет и добавяйки ярки детайли и нюанси, Вазов затваря композиционната рамка на представянето на героите.Последните щрихи в портретуването за пореден път очертават двойственото битие на хъша, опозицията между славното минало и мизерно настояще: "Тоя бледолик, болнав, сух като скелет беше Странджата, знаменосецът.Същият,който беше изписан на картината.

Белезите на самотата и страданието на емигрантите са навсякъде около и вътре в тях.Бедността и борбата за оцеляване са ежедневие за хъшовете.НоСъществуването им не е единствено мъченическо.Знаците на героичното също са оставили яркия си отпечатък в техния свят.Това са гръмките и чудновати, но доминирани от патриотизми надписи и изображения по кръчми и кафенета, държани от българи.Това са картините с героични сюжета, които те съзерцават с любов и умиление.Това са славното минало и надеждата за бъдещето, които крепят духовете и им дават сили да устоят и на най-суровите изпитания на настоящето.


П.С...Съветвам те обаче да се опиташ да напишеш съчинението сама,защото ако не се научиш да пишеш ЛИС сега в по-горните класове ще ти е много трудно.... :)