ShtrudeL
11-06-2011, 20:42
Аз съм абсолютен егоист, освен за най-НАЙ-близките ми, които съм готово да защитавам до край. И както се казва "Всеки може да се радва с теб, но малко са тези, които ще плачат с теб." И наистина... за супер малко хора съм готова да хабя емоциите си. Но сега ми е кривичко... все едно се сгромолясах... човек, с който преживях страшно много ми сподели, че се чувства гадно и... просто... искам наистина, наистина да е щастлив... страшно е добър и имам чувството, че ако някой го натъжи ще го убия. (така де, няма буквално, но ще е причина да се ядосам. Нещо което не правя.) И всичко това усещам, че ми е... ново като чувство... да ми пука реално за някой друг и да преживявам емоциите му като... свои... Като майка, която я е грижа за детето й...
По-лошото е, че не заслужавам такъв човек, защото го нараних страшно много... Не се чувствам виновна, но нещата се получиха... не се получиха добре...
Болна и сополива съм и ми е мило и свято йейй
бъдете обичани и обичащи
По-лошото е, че не заслужавам такъв човек, защото го нараних страшно много... Не се чувствам виновна, но нещата се получиха... не се получиха добре...
Болна и сополива съм и ми е мило и свято йейй
бъдете обичани и обичащи