xxxbrokenhearthxxx
11-09-2011, 10:27
Един баща имал двама синове. По-големият бил умен и сръчен и с всичко можел да се справи, но по-малкият смятали за глупав, защото все задавал въпроси дори за най-обикновени неща. Когато го видели, хората казвали:
-Баща му ще си има грижи с него.
Ако имало някаква работа, винаги по-големият я свършвал. Но ако баща му го накарвал да донесе нещо през нощта и пътят минавал покрай гробищата или някое друго зловещо място, той отговарял:
-А, не, татко, няма да отида там. Тръпки ме побиват от страх.
Когато вечер край огъня се разказвали истории, от които на човек му настръхвала кожата, слушателите казвали:
-Оле, колко е страшно!
По-малкият седял в един ъгъл, слушал и не можел да разбере какво означава това.
"Все казват страх ме е, страх ме е. А мен не ме е страх. Това сигурно е някакво изкуство, за което нищо не знам"- мислел си той.
Веднъж баща му казал:
-Слушай, ти там в ъгъла, ще пораснеш и трябва да научиш нещо, с което да си изкарваш хляба. Виждаш ли колко се труди твоят брат, а ти само хабиш храната.
-О, татко-отвърнал той,- много искам да науча нещо. Например що е страх.
По-големият се засмял, като чул това, и си помислил:
"О, боже, какъв глупак е моят брат. От него нищо няма да излезе."
Бащата въздъхнал и отговорил:
-И да научиш що е страх, с това няма да си препечелиш хляба.
Дошъл веднъж на гости у тях клисарят. Тогава бащата изплакал болката си и разказал как по-малкият му син нищо не знаел и не умеел.
-Представете си, когато го попитах с какво ще си изкарва прехраната, той настояваше да научи що е страх.
-Ако това иска да научи-отвърнал клисарят,- да дойде с мен.
Бащата бил доволен, защото си мислил:
"Момчето поне малко ще се стресне".
Клисарят го завел у дома си и му възложил да бие камбаната. След няколко дни го събудил в полунощ, казал му да стане, да се качи на камбанарията и да удари камбаната.
"Сега ще научи що е страх"-мислел той и тайно се качил преди него. Когато момчето дошло и посегнало да хване въжето, видяло на стълбата един бял дух.
-Кой е там?-изкрещяло момчето.-Посред нощ нямаш работа тук!
Но клисарят останал неподвижен. Момчето извикало втори път:
-Какво искаш? Кажи или ще те блъсна надолу по стълбите!
Клисарят си мислел: "Няма да посмее да го направи".
Тогава момчето извикало за трети път и тъй като пак не последвал отговор, то се засилило и блъснало духа, който се претърколил до десетото стъпало надолу и останал да лежи в ъгъла. Младежът ударил камбаната и спокойно отишъл да си легне. Жената на клисаря дълго чакала мъжа си, но той все не се прибирал. Тогава се уплашила, събудила момчето и попитала:
-Не знаеш ли къде се бави мъжът ми? Той се качи преди тебе на камбанарията.
-Не знам -отвърнало момчето, -но някой стоеше до стълбите и тъй като не отговаряше и не искаше да си отиде, аз го блъснах надолу. Съжалявам, ако е бил той.
Жената изтичала и намерила мъжа си да лежи със счупен крак, стенещ от болка. Пренесла го в леглото и се втурнала с крясъци и закани при бащата на момчето.
-Вашият непрокопсаник -извикала тя - блъсна мъжа ми по стълбите и той си счупи крака!
Бащата се уплашил, дотичал и започнал да му се кара:
-Защо си го блъснал? Сигурно дяволът те е накарал!
-Татко - отвърнал синът, - не знаех кой е и три пъти го подканих да говори или да си върви.
-Ох -казал бащата, -ти ми носиш само неприятности. Махай се от очите ми! Не искам нито да те видя, нито да те чуя!
-Добре, татко. На разсъмване ще тръгна по света да науча що е страх. Това сигурно е такова умение, с което ще мога да си изкарвам прехраната.
-Учи каквото искаш! Ето ти петдесет талера, но не казвай никому откъде си и кой е баща ти, за да не ме срамиш пред хората!
Когато се зазорило, момчето сложило петдесетте талера в джоба си, излязло на широкия междуселски път и си заповтаряло:
- Искам да ме е страх. Искам да ме е страх!
Чул това един колар, който привечер го настигнал, и попитал:
-Кой си ти?
-Не знам -отвърнало момчето.
-А откъде идваш и кой е баща ти?
-Не мога да ти кажа.
-Какво все си мърмориш под носа?
-А - отговорило момчето, - искам да ме е страх, но никой не може да ме научи на това.
-Я остави празните приказки - казал коларят, -ела с мен да потърсим подслон за през нощта.
Момчето тръгнало с него и скоро стигнали една гостилница, където спрели да пренощуват. На влизане момчето пак казало на висок глас:
-Искам да ме е страх. Искам да ме е страх!
.. * * * *
Зачетохте ли се дечица? 8-)
-Баща му ще си има грижи с него.
Ако имало някаква работа, винаги по-големият я свършвал. Но ако баща му го накарвал да донесе нещо през нощта и пътят минавал покрай гробищата или някое друго зловещо място, той отговарял:
-А, не, татко, няма да отида там. Тръпки ме побиват от страх.
Когато вечер край огъня се разказвали истории, от които на човек му настръхвала кожата, слушателите казвали:
-Оле, колко е страшно!
По-малкият седял в един ъгъл, слушал и не можел да разбере какво означава това.
"Все казват страх ме е, страх ме е. А мен не ме е страх. Това сигурно е някакво изкуство, за което нищо не знам"- мислел си той.
Веднъж баща му казал:
-Слушай, ти там в ъгъла, ще пораснеш и трябва да научиш нещо, с което да си изкарваш хляба. Виждаш ли колко се труди твоят брат, а ти само хабиш храната.
-О, татко-отвърнал той,- много искам да науча нещо. Например що е страх.
По-големият се засмял, като чул това, и си помислил:
"О, боже, какъв глупак е моят брат. От него нищо няма да излезе."
Бащата въздъхнал и отговорил:
-И да научиш що е страх, с това няма да си препечелиш хляба.
Дошъл веднъж на гости у тях клисарят. Тогава бащата изплакал болката си и разказал как по-малкият му син нищо не знаел и не умеел.
-Представете си, когато го попитах с какво ще си изкарва прехраната, той настояваше да научи що е страх.
-Ако това иска да научи-отвърнал клисарят,- да дойде с мен.
Бащата бил доволен, защото си мислил:
"Момчето поне малко ще се стресне".
Клисарят го завел у дома си и му възложил да бие камбаната. След няколко дни го събудил в полунощ, казал му да стане, да се качи на камбанарията и да удари камбаната.
"Сега ще научи що е страх"-мислел той и тайно се качил преди него. Когато момчето дошло и посегнало да хване въжето, видяло на стълбата един бял дух.
-Кой е там?-изкрещяло момчето.-Посред нощ нямаш работа тук!
Но клисарят останал неподвижен. Момчето извикало втори път:
-Какво искаш? Кажи или ще те блъсна надолу по стълбите!
Клисарят си мислел: "Няма да посмее да го направи".
Тогава момчето извикало за трети път и тъй като пак не последвал отговор, то се засилило и блъснало духа, който се претърколил до десетото стъпало надолу и останал да лежи в ъгъла. Младежът ударил камбаната и спокойно отишъл да си легне. Жената на клисаря дълго чакала мъжа си, но той все не се прибирал. Тогава се уплашила, събудила момчето и попитала:
-Не знаеш ли къде се бави мъжът ми? Той се качи преди тебе на камбанарията.
-Не знам -отвърнало момчето, -но някой стоеше до стълбите и тъй като не отговаряше и не искаше да си отиде, аз го блъснах надолу. Съжалявам, ако е бил той.
Жената изтичала и намерила мъжа си да лежи със счупен крак, стенещ от болка. Пренесла го в леглото и се втурнала с крясъци и закани при бащата на момчето.
-Вашият непрокопсаник -извикала тя - блъсна мъжа ми по стълбите и той си счупи крака!
Бащата се уплашил, дотичал и започнал да му се кара:
-Защо си го блъснал? Сигурно дяволът те е накарал!
-Татко - отвърнал синът, - не знаех кой е и три пъти го подканих да говори или да си върви.
-Ох -казал бащата, -ти ми носиш само неприятности. Махай се от очите ми! Не искам нито да те видя, нито да те чуя!
-Добре, татко. На разсъмване ще тръгна по света да науча що е страх. Това сигурно е такова умение, с което ще мога да си изкарвам прехраната.
-Учи каквото искаш! Ето ти петдесет талера, но не казвай никому откъде си и кой е баща ти, за да не ме срамиш пред хората!
Когато се зазорило, момчето сложило петдесетте талера в джоба си, излязло на широкия междуселски път и си заповтаряло:
- Искам да ме е страх. Искам да ме е страх!
Чул това един колар, който привечер го настигнал, и попитал:
-Кой си ти?
-Не знам -отвърнало момчето.
-А откъде идваш и кой е баща ти?
-Не мога да ти кажа.
-Какво все си мърмориш под носа?
-А - отговорило момчето, - искам да ме е страх, но никой не може да ме научи на това.
-Я остави празните приказки - казал коларят, -ела с мен да потърсим подслон за през нощта.
Момчето тръгнало с него и скоро стигнали една гостилница, където спрели да пренощуват. На влизане момчето пак казало на висок глас:
-Искам да ме е страх. Искам да ме е страх!
.. * * * *
Зачетохте ли се дечица? 8-)