DarkFairy
11-11-2011, 20:11
Има едно момче, с което се познаваме още от 5-годишни. Като малки постоянно се дразнехме за нещо.. може пък и да сме се харесвали, знам ли ?! :neutral: Както и да е.. семействата ни се познават и живеем горе-долу близко Сега учим в едно училище. Той е 2 години по - голям. Движи със моите приятели момчета доста често, но са мъжка компания и не мога да ходя с тях. До скоро гледах на него, както когато бяхме много малки, но напоследък съм до известна степен заинтересована.. (подчертавам, че не го харесвам, просто ми е симпатичен). Откакто поотраснахме имаме по - формални отношение дори не ме беше прегръщал, примерно :? .. докато един ден просто едва ли не се разкрещя "Олееее... ела тука искам да те гушнааа :3 " После му писах веднъж, писахме си доста.. на следващия ден той ми писа и на по - следващия пак ми писа, но не му отговорих, защото не бях видяла. От тогава, когато и да му пиша (3 пъти до сега) не ми отговаря. В коридорите понякога се засичаме само здрасти и това е. Не е причината в това, че не съм му писала сигурна съм.
Приятелките ми смятат, че както до скоро аз го възприемах още като мъничето от детството, може би и той продължава да си ме има за малкото приятелче, с което си играеха пред блока. Таа.. въпроса ми е: как да го накарам да забележи, че вече не съм 5-годишното хлапаче, и да предизвикам някакъв интерес у него. Не искам аз да го карам да излизаме,... правила съм тази грешка с друго момче и повече няма да я повторя, но как да го подтикна той да ме покани, примерно..
Приятелките ми смятат, че както до скоро аз го възприемах още като мъничето от детството, може би и той продължава да си ме има за малкото приятелче, с което си играеха пред блока. Таа.. въпроса ми е: как да го накарам да забележи, че вече не съм 5-годишното хлапаче, и да предизвикам някакъв интерес у него. Не искам аз да го карам да излизаме,... правила съм тази грешка с друго момче и повече няма да я повторя, но как да го подтикна той да ме покани, примерно..