Моите шитни - моят кенеф

[xkiller]

Вярвам, че всеки от вас си има собствен кенеф, където отива, когато му се сере. При някой, това е от храната, при други кафето, за трети вероятно от разтройство, за мен - това са шитните ми. Не съм болна, не съм даже и заразна, но се старая дасе къпя. Затова очаквам критиката ви, аз ще си пускам простотиите тука, вие градете критика.
Започвам с това:

Искам всяка вечер да сера
в прегръдката на твоето седло;
тайните ти скрити да откривам,
влюбена във твоето ако.

Искам да усещам как във кенефа през нощта -
потопила ни във тъмните си сенки,
всяка твоя ласка, шепот и стрела
ме затварят като птица в златна шитня.

Искам да заспивам в теб като пишлеме -
непознало още сълзи на разтройство;
на гърдите ми да слушаш моето сърце,
тръпнещо в любов до припадък.

Вещайте

[svodnika]

оооо колко е тъжно :-# :cry:

[elisten]

Еха, доста си изобретателен. :? Очаквам преработка и на някое друго мое стихотворение.