View Full Version : Не знам какво да правя,дано се справя :)))
susedka7a
11-15-2011, 21:42
Така,първо да се извиня че губя времето ви с моите проблеми,всеки си има все пак :)))
Имам връзка от година и половина с мъж,доста по голям от мен аз съм на 18,той на 35 .. Да знам "как може,тои може да ти е всичко друго,но не и приятел","ти си луда,когато най-ти се излиза ти ще му сменяш памперсите" и т.н. благодаря това съм го слушала и изстрадала вече-така съм преценила,така е станало.Сега по същество днес разбрах,че съм бременна (не се стреснах очаквах го),бебето е много искано и от двете страни,но ме е страх-не защото няма да мога да го гледам,напротив то ще си има всичко,изчела съм доста литература и мисля че ще се справя с отглеждането и възпитанието на бебето.Друго ме притеснява,майка ми не го харесва (меко казано) според нея той не е човека за мен,това не бил живота,който трябвало да живея и т.н.Искам съвет дали да кажа за бебето сега или след 6тия месец защото тя ще ме накара да го махна при всички случаи,а това просто няма как да стане.И още нещо,понеже с него не живеем заедно,кога ще е най-добре да се изнеса сега докато е рано или когато съм в напреднала бременност .... Страх ме е и за баба ми и дядо ми,които са преживяли същото с майка ми (тя е била на 24,но за тях е било шок да избяга с безотговорния ми баща,с който тя се развежда след като ме роди защото я е смазвал от бой) не знам те как ще преживеят всичко ...
LambOfGod
11-15-2011, 23:34
Според мен постъпваш неразумно.
Виж сега, ти още не си грамотна, пък бебе искаш да гледаш.
От ромски произход ли си?
Докато връстниците ти ще ходят на лекции и дискотеки ти ще дондуркаш бебе, знам че сега ти звучи много вълнуващо, но бързо ще и омръзне.
Иначе - изнеси се сега, най-малкото да заблудиш майка си,че е от любов не заради зародишът, пък и когато си бременна ще ти дойде в повече едно такова преместване.
Тя не може да те накара да абортираш, така че й кажи когато намериш за удобно.
Успех с детето и мъжът, девойченце.
susedka7a
11-16-2011, 00:15
Не,не съм ромка.Никой не е казал че ще спра да уча,напротив .. Колкото до дискотеките,нагледала съм се на парцали,к***и и комплексари мерси за съвета все пак :)
Ще се въздържа от моята лична гледна точка, защото в крайна сметка не си длъжна да слушаш ние какво мислим, за ТВОЯ живот. Само ще кажа, за въпроса ти, относно изнасянето, че мисля, че сега е по-добрия вариант да се изнесеш при него. Да може да свикнете да живеете заедно, преди бебето да се е родило, защото повярвай..една връзка може да е перфектна, докато ти си се прибираш у вас, той у тях и 2-3 пъти в седмицата прекарвате вечерите заедно, но когато заживеете сами, само двамата и се налага да въртите домакинство, сметки и всякакви там разходи, нещата вече не са чак толкова розови. Дано нямате проблеми с това и всичко е наред! Успех от мен и пиши какво е станало. А ..за това, кога да кажеш на майка си, моя съвет е просто ...изнеси се при него и след месец, два примерно.Не чак в 6тия месец, защото вече ще ти личи малко или много..
VaMpiRKaTaaa
11-16-2011, 07:38
В крайна сметка живота си е твой,ти решаваш какво да правиш.
Аз бих запазила бебето.
Още повече щом и двамата го искате.
После цял живот ще съжаляваш,че си отнела живота на едно невинно бебе.Послушай ме и го задръж.
susedka7a
11-16-2011, 08:35
Разбира се,че ще го задържа това е най-хубавото нещо в живота на един човек. Колкото до проблемите със домакинството и сметките-просто няма да има такива със сигурност :)
Shturrrche88
11-16-2011, 09:20
Не се заричай, че проблеми няма да има. Дали ще е с домакинството, сметките, бебето, интимността...битовизми винаги предизвикват проблеми. Номера е да се научиш да не се впрягаш на всяко нещо.
Сега...първо-недей да обръщаш внимание на приказките за това, че ще изпуснеш всички "яки" неща, защото ще дундуркаш бебе. Щом бременността е факт, и е желана-значи няма за какво да се терзаеш. Не изпускаш нищо кой знае какво. Имам сума ти приятелки, които родиха, докато още учат (имам предвид висше образование), пък си завършиха като пичове, без проблеми. Дискотеките омръзват адски бързо, а и не е кой знае какво.
Относно майка ти-тя на сила не може да те накара да направиш каквото и да било. Ти си пълнолетна, за Бога. Не може да те накара да го махнеш.
Моя съвет е същия-изнеси се сега при приятеля си, за да свикнете да живеете заедно, преди появата на бебето. Изчакай да минат 3 месеца от бременността и тогава кажи на всички (не от суеверие, просто всяка бременност до 3я месец е рискова по презумция), включително и на майка си. Поговори хубаво с нея. Обясни й, че твоя приятел няма нищо общо с баща ти, че всичко е наред, че това бебе го искате и двамата и той ще се грижи и за двама ви (теб и бебето). Че я обичаш и зачиташ мнението й, но не си детенце вече и можеш да взимаш сама решения за живота си. И че едно отказване на родителите да приемат връзката на детето си, понякога води до ужасни проблеми...В случая при нея-както нейните родители са я подтикнали подсъзнателно да избяга с мъж, който я е биел и тормозел, вместо да я подкрепят, и тя да не направи тази грешка (все пак, винаги знаеш, че ако сбъркаш, мама и тати са ти зад гърба).
Подкрепата на родителите за една бременна жена е нещо много важно, накарай я да го осъзнае, да не те загърбва в яда си.
Желая ти успех, лека бременност, и едно здраво бебче, което да ви радва всички ;)
Biskfitka
11-16-2011, 20:09
Майка ти не го приема може би точно заради твоя баща и опита й. :)
Няма да ти обяснявам и аз ,че няма да се справиш,защото във всяко момиче има майчински инстинкт (когато забременее..) . :)
Изнеси се по от рано,да свикнете заедно ии така :) И според мен след 3тия месец кажи на когото искаш,че си бременна.
Според мен е добре,че той е толкова голям,по-улегнал е със сигурност,по-осъзнат...
А на него казала ли си?
А и когато дойде време да й казваш,съберете се тримата,обсъдете го.Майка ти трябва да знае,че може да има доверие на приятеля ти :)
susedka7a
11-16-2011, 20:52
Той знае и ме подкрепя-каза че каквото и да става няма да ме остави,но аз на него не искам да разчитам въпреки че съм сигурна на 10000% в него. Shturrrche88 благодаря много си мила :)
krem4et0
11-16-2011, 21:00
Разбира се,че ще го задържа това е най-хубавото нещо в живота на един човек. Колкото до проблемите със домакинството и сметките-просто няма да има такива със сигурност :)
Защо мислиш така? От опит мога да ти кажа, че живея с невероятно чист и прибран мъж и това ме изкарва извън кожата ми понякога. Обичам го, че е такъв и така му се нервя на моменти на манията за чистота и подредба, която не подозирах преди да заживеем заедно, въпреки, че имахме връзка близо 6 години. За 1 плот, дето избърса когато готвя не си говорихме 2 дни. Битовизмите дразнят, да си с един човек дълго време изнервя. Колкото и да се разбирате и обичате, все нещо няма да ти изнася. А колко гълта едно бебе. Сестра ми наскоро роди. И тя, и мъжът й са преподаватели и изкарват доста добри пари и преди бебето се оправяха много добре, да не кажа - отлично. Сега той работи на още 2 места, за да смогва с непрекъснато "искащото" бебе. Това е ужасен разход и само ако в семейството ми постъпва 5 цифрена сума (което няма как да стане), ще бъда спокойна, че всичко ще е ок.
От високо се пада най-болезнено...
Колкото до другото - след като си решила да задържиш бебето, бих те посъветвала да говориш с майка си, приятеля си и неговите родители, а също и с баба си и дядо си. Тия потайности на Париж нещо не ми се нравят. Кажи им, че се обичате, че ще си имате бебе и че ще живеете заедно. Ако кажат нещо за аборт, кажи, че няма как да те задължат да го направиш, след като ще си независима от тях. Едва след този разговор се изнеси. По-добре нещата да са чисти и ясни. И нека това да стане скоро, за да имаш време да гласиш и стая (кът) за бебчето.
Успех!
Здравей !
Честно да ти кажа радвам се за теб :) И най-вече за това , че бебето е желано и от двете страни. В никакъв случай НЕ ГО МАХАЙ. Аборта никога не е решение , пък и е опасно за теб. Щом имате възможност гледай те го и му давайте много любов. Не се притеснявай за ваще,те ще го приемат,а майка ти не може да те накара да направиш нещо , което ти самата не искаш. Предполагам , че живеете заедно ? Моите родители също много тежко приеха , когато нА 19 се изнесох от вкъщи да живея с любимия и мога да ти кажа , че сега е различно , приемат го и всичко на ОК. А детето при вас няма как да не го приемат. Има една приказка , че внуците винаги са по-обичани от децата :) Успех в новото начинание и не прави глупости :)
Biskfitka
11-17-2011, 08:36
А не си ли 12ти клас? Как ще се справиш с матури и т.н.?
А за справянето от финансова гледна точка зависи от доходите.Познавам момиче,година по-голямо от мен,едното бебе го роди в 8ми,другото в 9ти клас.Не живеят с много,но си отглежда добре децата и им се радва :)
Успех и според мен изобщо не си и помисляй за аборт. :-)
LadyDaisy
11-17-2011, 13:14
Хм..... Мила, не искам да те разубеждавам - възхищавам се на силат и решимостта ти. Аз също имах връзка с по-голям от мен мъж, когато бях в много крехка възраст - 17-19 нещо такова. Хората с такава голяма разлика в годините са на различни етапи в животите си (поне при мен беше така) - не съм искала да се наживявам или нещо такова, но не исках да съм домакинята от която има нужда той.
Помисли наистина сериозно, защото много момичета съжаляват след това! Имай в предвид, че с едно дете ще ти е много по-трудно да учиш, да градиш кариера, да се развиваш професионално. Но ако твоята цел и призвание са да бъдеш майка преди всичко друго - действай! Ако си 100% сигурна в човека - давай!
Съветвам те от рано да заживеете заедно, за да си напаснете характерите и разбиранията - не се заблуждавай, че всичко ще е розово - винаги ще има някакви дразги, нучете се да ги отминавате с усмивка.
Говори с майка си и бабата и дядото колкото можеш по-скоро, покажи им, че макар да не могат да те убедят да махнеш детето все пак тяхното мнение е важно за теб. Постарай се майка ти да опознае приятеля ти поне малко - моята майка в началото ми забраняваше да се виждам с по-големия от мен, а след това ме молеше да премисля пак дали да се разделям с него. Ако той е стойностен майка ти ще го опознае и ще го одобри...
titinkaa
11-17-2011, 15:55
Събери ги всички на едно място и им кажи всичко в очите без да криеш каквото и да е.
Честито за бебчето и успех с отглеждането.Дано сте щастливи. :)
Violenza
11-19-2011, 07:10
Между това да имаш дълга връзка с някого и да живеете заедно има огромна разлика. На собствен гръб го изпитах. След 2 годишна връзка опитахме за неопределено време да видим как ще е да живеем заедно - е, макар че се разбирахме перфектно, просто не се получи, а опитахме няколко пъти и то с много желание. Мисълта ми е, че когато живееш с някого нещата доста се променят.
Не знам как си се решила и бебе да раждаш, при положение, че дори не живееш с него. Мислила ли си какво ще стане ако заживеете и след 5-6 месеца вече не се разбирате и той или ти поискате да се разделите? Не е невъзможно, всичко става. Как се виждаш на 18 сама с бебе? Защото явно вашите не го приемат и следователно ако не си с приятеля си, оставаш сама да се оправяш с бебето.
Живота си е твой, но това е една от най-важните крачки в него, така че не действай под влиянието на емоции и "любов", ами разсъждавай малко. Не бъди убедена, че всичко ще е цветя и рози, няма такъв филм.
Opium_Like_Me
11-19-2011, 13:41
Често такива връзки(с голяма разлика във възрастта)са краткотрайни.Защото ти си на един етап на развитие,а той на съвсем друг.Повярвай ми от опит го знам това.А и година и половина е трърде кратко време,за да опознаеш човека до себе си.Майка ти се притеснява за теб,тъй като той е много по-голям от теб и сякаш това му дава правото да прави с теб каквото си поиска.Като гадже той е един,но като баща и съпруг ще е съвсем различен човек...Помисли сериозно върху това какво те очаква.Надявам се да вземеш правилното решение :)
Пожелавам ти успех.Дано си преценила човека правилно и дано да е някой,който има пари.
sh3_1s_7h3_0n3
11-26-2011, 01:12
Пардон, ама отиде ти животът!
Да забременееш на 18..., когато още ти не си зряла жена....
ти имаш ли идея, че след 3-4 години нещата, които си си мислела на 18 ще ти изглеждат ужасно детински и дори глупави.
Вместо да си живееш живота сега, да се насладиш на младежките си години, да се отдадеш на СВОЯ живот, сега ще трябва да го повериш на едно малко създание, което ще си иска своето.
Darling, нямаш акъл... сериозно. На 18 колкото и да се водиш пълнолетна си с акъла на дете. Тия приказки за 'мъжа за мен", "любовта е розова, вечна и красива"... след няколко години вероятността да си самотна майка е мнооого голяма.
Opium_Like_Me
11-27-2011, 11:28
Подкрепям напълно sh3_1s_7h3_0n3
martichkaa
12-04-2011, 19:00
Не искам да те обезкуражавам- НАПРОТИВ! Възхищавам се на хора като теб, които вярват в себе си и във възможностите си. Но мисли така .. детето ти е на 10, ти си на 28, мъжът ти е на 45 ! Не е ли това една мнооого голяма разлика?! Все пак не искаш хората да мислят, че това е дядо му нали ?! Въпреки че вашето щастие е най-важно, а не мнението на другите. Надявам се всичко да се оправи и ти пожелавам една прекрасна бременност. Успех :))
Shturrrche88
12-05-2011, 07:44
Божеее, ма вие добре ли сте? Защо решихте, че един 45 годишен татко на 8 годишно дете, би изглеждал като негов дядо? Ма я се стегнете бе хора...
martichkaa
12-05-2011, 18:16
Ами не е точно така, но съгласи се, че разликата е значително голяма .. но за любовта граници няма :)
Разбира се,че ще го задържа това е най-хубавото нещо в живота на един човек. Колкото до проблемите със домакинството и сметките-просто няма да има такива със сигурност :)
Разбира се. Проблеми ще има от всякакво естество,но има и по-важни неща от ежедневните проблеми,като този малък,човек,който ще се появи.
Аз също станах майка рано,но НИКОГА не съм съжалявала и НЯМА ДА СЪЖАЛЯВАМ. Пардон за големите букви
Познавам жени на 30-35 години,които са още по-заети и психиката не им издържа да гледат дете.
Мисля,че е до човек.А това дали този мъж ще остане до теб и ще сте заедно едва ли е най-важното,защото след 5 години ще си друг човек
Разбирам да си на 18(на толкова съм и аз) и да се влюбиш в 35 годишен, ок. Ама да му раждаш деца при условие, че не си завършила и средно, че нямаш опит, че на дали ще можеш да си намериш и свестна работа?! Помисли малко с главата си, а не със сърцето. Обичай си го твоя човек, бъди си с него, ама погледни и горчивия опит на майка си... и ти ли искаш да останеш сама с бебе на ръце?! Ами като заживеете заедно ако не се разбирате?! Защо тръгвате да поемате отговорности, които не са ви по силите?! На тия години трябва да мислиш за матури, уроци, изпити, университети и бални рокли, а не за бебета и домакинство! Изживей си младостта и не си пилей годините...
lude7ina
12-18-2011, 18:17
ЧЕСТИТО!!! Първо и най-важно(задължително го кажи на майка си): При аборт при първа бременност рискът да останеш стерилна и да не можеш да имаш повече деца след това е над 50%. Ако абортираш може повече никога да не станеш майка и майка ти да няма внуци(кажи и това за внуците ще я разчуства). Второ: не си мисли, че като си чела литература ще се справиш отлично. Трябва опит, но приятелят ти е голям и сигурно доста често е дундуркал бебета на негови познати.Трето: като родиш майка ти ще се размекне( все пак е станала баба). Четвърто: да не ти пука за разликата във възрастта. Майка ми е 43 години по-голяма от мен, а баща ми 39. Да не ти пука. И един съвет от баща ми: Храни го повече от указаните дози на опаковката. При него това го е отървало от безсънни нощи и бебешки плач. УСПЕХ!
П.П.
Какво мислят неговите родители?
DisappointedDreamer
12-20-2011, 14:27
Чеситито!
Както по-горе споменаха - най-добре е веднага да се преместиш при него, за да живеете заедно. Разликата в годините ви да не ви притеснява - има много хора, които ще ви обезкуражат, но нека това не те сломява. На родителите ми разликата е 10 години, на мен и приятели ми разликата ни също е огромна. Наистина, нито майка ми е забременяла на 18, нито аз, но според мен е най-добре да запазиш бебето, да си го родиш, да живеете заедно и след това да си продължиш образованието. Успех! :)
BornToRaiseTheHell
12-24-2011, 12:23
Честито за бебето! Не абортирай! НО.. по никакъв повод не оставай без подкрепата на вашите. Тези връзки са много сложни и лесно се разпадат, я ти си го изнервила, я той теб, я той останал без работа , я сте се сдърпали за нещо и така нататък. Не бива да си позволяваш да съществува дори минимален шанс да останеш сама с бебе на 18 преди да имаш хубава работа и образование. На всичкото отгоре, и с отглеждането на детето могат да се появят проблеми, с които може да помогне майка ти, баба ти или някоя друга опитна жена от семейството. Просто говори с вашите. Кажи им, че страшно много ги обичаш и цениш и разбираш, че ако се изнесеш и заживееш с приятеля ти, може да ги нараниш, но това е твоето щастие, и това бебе ще ви свърже, но не искаш да си в свят, в който нямаш родителска опора. Мисля, че биха те разбрали, особено щом са преживяли нещо подобно.
Успех!
SmilezZz
12-25-2011, 18:03
1. Няма да те съдя за постъпката си , макар че ми се струва прекалено рано и необмислено действието ти. Каза , че майката също е минала по този път и може би точно заради това нещо я спира нея да го хареса.
2. В никакъв случай не е добре да отнемеш живота на детето , пък и в случая - щом детето е желано и от двете страни. Може би е добре да кажеш на майка си , все пак тя най - добре ще успее да ти помогне в случая.
3. По - добре е още от сега да се изнесеш при бащата на детето, да свикнете през този период да заживеете заедно , да си свикнете и т.н.