AngryBirds
11-16-2011, 13:20
Дидактическа задача:Преразкажете текста от името на Васил
ДРЕСИРОВКА
Васил загали главата на булдога.Пръстите му зашариха по тила на кучето и след миг малко по-долу от линията на ушите напипаха малка,островърха костичка.Васил беше станал опитен дресьор.Той знаеше , че колкото това кокалче е по-остро , толкова кучето е по-умно и по-бързо възприема.
Зарадван от неочакваното откритие , Васил забрави , че булдогът не разбира от човешка реч,и му зашепна:
-Мое мило кученце,да знаеш само как съм щастлив,че те намерих!
И милваше ли,милваше булдога ту по главата,ту по гърба му,ту по гърдите.
И пак попипваше костичката ...
Кучето се слиса от многобройните милучки,с които беше наградено така неочаквано.В първия момент то се смути и малко поуплаши,затова наведе глава,сви тяло и прилепи корема си до коленете на Васил.После седна на задните си крака,вдигна муцуна и се взря изпитателно в лицето на стопанина си.
Василовият глас ставаше все по-нежен и по-нежен.
-Как хубаво ще работим с тебе!Ще измислим нови номера,та целия свят да зачудим!
Булдогът следеше с разбиращи очи всяко негово движение,гледаше светналото лице на Васил и сякаш чувствуваше,че трябва нещо да направи,че трябва да се отблагодари на ласките.
-Ти ще ми станеш умно куче и добър артист,нали ? - попита Васил
А кучето,сякаш освободила се от стеснителността си,завря глава под мишницата му и отговори утвърдително :
- Ррръм..ррръм..
Така започна дружбата между стопанина и намерения булдог,наречен по-късно Пирин.
Когато Пирин завърши шест месеца,започна дресировката му.
Васил постави единствения стол в ъгъла на стаята,сложи върху него Пирин,заръча му да седи там и се отдалечи.
Булдогът не го послуша,скочи веднага от стола и тръгна след него.
Васил се обърна,тропна с крак и погледна намръщен кучето.
-Иди на място !
Строгият тон накара булдога да подвие опашка,Той приклекна на пода и изсъмтя недоволен.
"Защо ми се караш ? Нищо лошо не съм направил."
Васил вдигна Пирин,сложи го отново на стола и му даде късче месо с думите:
-Стой на място!
Но булдогър не го разбра.
Той изяде спокойно месото,после скочи долу и се загали в краката на стопанина си.
- Иди на място ! - Васил вдигна показалката си и удари с нея по стола. - Иди на място! Хайде горе,горе!На място! - натърти на последната дума той и сложи в средата на седалището нова примамка.
Пирин погледна сърдито показалката,след това-стола,но като подуши месото,побърза да узпълни заповедта.
-Така:На място ! - помилва го доволен Васил и му даде ново късче месо.
Това се хареса на Пирин.Той сякаш разбра,че щом стопанинът му каже "На място!"-трябва да седне на стола,за да получи парче месо.И при това не трябваше да върши нишо,освен да стои да чака.Каква по-голяма сгода?
Пирин не беше глупав да се откаже от такава гощавка и започна усърдно да изпълнява заповедта на Васил.Той даже така се пристрасти към стола и взе да се качва на него,когато трябва и не трябва.
След три дни Пирин усвои напълно първия урок и можеше да изпълнява заповедта дори без примамка.
Тогава Васил пристъпи към втория урок.
Той поднесе резен салам под носа на булдога и бързо го вдигна над главата му.
Пирин завъртя учуден глава и смръщи ноздри.
"Що за измама? Къде изчезна саламът?"
И изведнъж усети миризмата му над себе си.Вдигна муцина и погледна нагоре.Апетитното парче висеше точно нас устата му .
Булдогър се облиза и загледа тъжно към него/
"Как да го взема?"
На помощ му дойде Васил.Показалката чукна леко предните лапи на кучето,а герданчето дръпна главата му нагоре.
-Але !
Без да иска, Пирин се поизправи на задните си крака и парчето салам се доближи още повече до устата му .
"А ,такава ли била работата?"
Васил повтори заповедта си и дръпна отново герданчето нагоре.
- Але!
Пирин за миг се изправи на два крака,лапна колбаса и стъпи отново на пода.
Тогава над главата му увисна второ парче салам и гласът на стопанина му го подкани да го вземе.
-Але !
Булдогът се изправи и хвана примамката , но тоя начин за получаване на храна не му хареса. Трябваха много усилия.И той предпочете по-лесни.Изтича към стола,седна върху него и обърна глава към Васил.
"Хайде,давай салам!Нали съм "на място"!"
Вторият урок Пирин заучи по-трудно-за месец.После работата тръгна леко.И след половин година булдогът даде първото си представления.
Така Пирин стана артист.
[/b]
ДРЕСИРОВКА
Васил загали главата на булдога.Пръстите му зашариха по тила на кучето и след миг малко по-долу от линията на ушите напипаха малка,островърха костичка.Васил беше станал опитен дресьор.Той знаеше , че колкото това кокалче е по-остро , толкова кучето е по-умно и по-бързо възприема.
Зарадван от неочакваното откритие , Васил забрави , че булдогът не разбира от човешка реч,и му зашепна:
-Мое мило кученце,да знаеш само как съм щастлив,че те намерих!
И милваше ли,милваше булдога ту по главата,ту по гърба му,ту по гърдите.
И пак попипваше костичката ...
Кучето се слиса от многобройните милучки,с които беше наградено така неочаквано.В първия момент то се смути и малко поуплаши,затова наведе глава,сви тяло и прилепи корема си до коленете на Васил.После седна на задните си крака,вдигна муцуна и се взря изпитателно в лицето на стопанина си.
Василовият глас ставаше все по-нежен и по-нежен.
-Как хубаво ще работим с тебе!Ще измислим нови номера,та целия свят да зачудим!
Булдогът следеше с разбиращи очи всяко негово движение,гледаше светналото лице на Васил и сякаш чувствуваше,че трябва нещо да направи,че трябва да се отблагодари на ласките.
-Ти ще ми станеш умно куче и добър артист,нали ? - попита Васил
А кучето,сякаш освободила се от стеснителността си,завря глава под мишницата му и отговори утвърдително :
- Ррръм..ррръм..
Така започна дружбата между стопанина и намерения булдог,наречен по-късно Пирин.
Когато Пирин завърши шест месеца,започна дресировката му.
Васил постави единствения стол в ъгъла на стаята,сложи върху него Пирин,заръча му да седи там и се отдалечи.
Булдогът не го послуша,скочи веднага от стола и тръгна след него.
Васил се обърна,тропна с крак и погледна намръщен кучето.
-Иди на място !
Строгият тон накара булдога да подвие опашка,Той приклекна на пода и изсъмтя недоволен.
"Защо ми се караш ? Нищо лошо не съм направил."
Васил вдигна Пирин,сложи го отново на стола и му даде късче месо с думите:
-Стой на място!
Но булдогър не го разбра.
Той изяде спокойно месото,после скочи долу и се загали в краката на стопанина си.
- Иди на място ! - Васил вдигна показалката си и удари с нея по стола. - Иди на място! Хайде горе,горе!На място! - натърти на последната дума той и сложи в средата на седалището нова примамка.
Пирин погледна сърдито показалката,след това-стола,но като подуши месото,побърза да узпълни заповедта.
-Така:На място ! - помилва го доволен Васил и му даде ново късче месо.
Това се хареса на Пирин.Той сякаш разбра,че щом стопанинът му каже "На място!"-трябва да седне на стола,за да получи парче месо.И при това не трябваше да върши нишо,освен да стои да чака.Каква по-голяма сгода?
Пирин не беше глупав да се откаже от такава гощавка и започна усърдно да изпълнява заповедта на Васил.Той даже така се пристрасти към стола и взе да се качва на него,когато трябва и не трябва.
След три дни Пирин усвои напълно първия урок и можеше да изпълнява заповедта дори без примамка.
Тогава Васил пристъпи към втория урок.
Той поднесе резен салам под носа на булдога и бързо го вдигна над главата му.
Пирин завъртя учуден глава и смръщи ноздри.
"Що за измама? Къде изчезна саламът?"
И изведнъж усети миризмата му над себе си.Вдигна муцина и погледна нагоре.Апетитното парче висеше точно нас устата му .
Булдогър се облиза и загледа тъжно към него/
"Как да го взема?"
На помощ му дойде Васил.Показалката чукна леко предните лапи на кучето,а герданчето дръпна главата му нагоре.
-Але !
Без да иска, Пирин се поизправи на задните си крака и парчето салам се доближи още повече до устата му .
"А ,такава ли била работата?"
Васил повтори заповедта си и дръпна отново герданчето нагоре.
- Але!
Пирин за миг се изправи на два крака,лапна колбаса и стъпи отново на пода.
Тогава над главата му увисна второ парче салам и гласът на стопанина му го подкани да го вземе.
-Але !
Булдогът се изправи и хвана примамката , но тоя начин за получаване на храна не му хареса. Трябваха много усилия.И той предпочете по-лесни.Изтича към стола,седна върху него и обърна глава към Васил.
"Хайде,давай салам!Нали съм "на място"!"
Вторият урок Пирин заучи по-трудно-за месец.После работата тръгна леко.И след половин година булдогът даде първото си представления.
Така Пирин стана артист.
[/b]