anonymous485803
11-16-2011, 22:57
Здравейте млади хора! Както си личи от ника ми отдавна вече не съм в тийн възраст, но мисля, че мислите които ще споделя с Вас тази вечер са подходящи за този форум. По-рано вечерта се видях с две мой приятелки които от тази година станаха даскалки. Те ми разправяха доста интересни и забавни случки и ми се оплакаха, че не могат да въдворят ред и дисциплина, но все пак са новаторки, простено им е. Едната впрочем е пред нервна криза и взима леки успокоителни след три месеца даскалуване, въпреки, че е в едно от най-елитните столични училища, но това е друга тема. :) .
Та прибирайки се към дома в метрото си мислех, че всеки от нас е преживял някакви случки в ученическите си години, които никога няма да забрави. Вървейки се сетих за тази, която наистина остави траен спомен в съзнанието ми. Ще си позволя да я споделя с Вас.
Бяхме в 5ти клас. /1993-та година/. По български език и Литература имахме една Г-жа Огнянова, която беше много готина. Държеше се много либерално с нас. Често ни учеше на житейски уроци, вместо тези по учебния план, помагаше ни когато имахме проблеми с други учители или по между си, въпреки, че не ни беше класен ръководител, в общи линии много печен човек. В едно междучасие решихме да се избъзикаме с нея. Поставихме й гумен паяк на стола и го дръпнахме да влезе под катедрата, така, че да не го види когато дойде. Когато тя влезе в час обаче аз и няколко съученика се издадохме, защото се заливахме от смях. Тя се усети, че нещо сме скройли и си дръпна стола много внимателно. /Впрочем по-късно ни сподели, че първоначално си е помислила, че сме разхлабили стола така, че като седне да падне заедно с него и заради това го е дръпнала много внимателно./ В момента когато видя паяка каза - “И сега какво очаквате да се разпищя ли?”.
Взе го и го сложи на катедрата. Помисли малко и ни каза следното:
- За утре искам на големи листа А4 да напишете сто пъти изречението “Ако не можеш да се докоснеш до сърцето на човек без да го нараниш, по добре не се опитвай изобщо!” Каза ни, че ако за следващия ден не е написано сто пъти, за по-следващия ще го иска двеста пъти, за по-по- следващия триста пъти и т.н. Ние бяхме претрупани от домашни. Смутихме се доста. Само няколко съученика изпълниха задачата. След третия ден вдигнахме олелия в цялото училище. Стигна се дори и директорката Г-жа Светла Стефанова, която до ден днешен е директорка на това Основно училище, да е жива и здрава.
На 4тия ден Г-жа Огнянова в часа си и ни каза.
- Още от самото начало знаех, че малко от вас ще го напишат по толкова много пъти. Вие обаче трябва да сте си направили съответните изводи и да сте си извадили своята житейска поука.
И наистина беше така. До ден днешен тази случка остави трайна следа в съзнанието ми.
Всъщност на това изречение направихме какви ли не редакции, като например:
“Ако не можеш да се докоснеш до сърцето на човек без да го нараниш, по добре не го прави!”; “Ако не можеш да се докоснеш до сърцето на човек без да го нараниш, си стой на мястото!” и т.н. Зубърът на класа дори показа оригиналност, като след изречението сложи една стотна степен, да ни покаже, че знае иначе си го написа още за следващия ден сто пъти.
Всичко това се случи в 45-то ОУ, Константин Величков в София, което до миналата учебна година делеше сграда с Втора Английска гимназия, “Томас Джеферсън”.
Вие имате ли някакви подобни преживявания? Ще се радвам да споделите!
Поздрави!
Та прибирайки се към дома в метрото си мислех, че всеки от нас е преживял някакви случки в ученическите си години, които никога няма да забрави. Вървейки се сетих за тази, която наистина остави траен спомен в съзнанието ми. Ще си позволя да я споделя с Вас.
Бяхме в 5ти клас. /1993-та година/. По български език и Литература имахме една Г-жа Огнянова, която беше много готина. Държеше се много либерално с нас. Често ни учеше на житейски уроци, вместо тези по учебния план, помагаше ни когато имахме проблеми с други учители или по между си, въпреки, че не ни беше класен ръководител, в общи линии много печен човек. В едно междучасие решихме да се избъзикаме с нея. Поставихме й гумен паяк на стола и го дръпнахме да влезе под катедрата, така, че да не го види когато дойде. Когато тя влезе в час обаче аз и няколко съученика се издадохме, защото се заливахме от смях. Тя се усети, че нещо сме скройли и си дръпна стола много внимателно. /Впрочем по-късно ни сподели, че първоначално си е помислила, че сме разхлабили стола така, че като седне да падне заедно с него и заради това го е дръпнала много внимателно./ В момента когато видя паяка каза - “И сега какво очаквате да се разпищя ли?”.
Взе го и го сложи на катедрата. Помисли малко и ни каза следното:
- За утре искам на големи листа А4 да напишете сто пъти изречението “Ако не можеш да се докоснеш до сърцето на човек без да го нараниш, по добре не се опитвай изобщо!” Каза ни, че ако за следващия ден не е написано сто пъти, за по-следващия ще го иска двеста пъти, за по-по- следващия триста пъти и т.н. Ние бяхме претрупани от домашни. Смутихме се доста. Само няколко съученика изпълниха задачата. След третия ден вдигнахме олелия в цялото училище. Стигна се дори и директорката Г-жа Светла Стефанова, която до ден днешен е директорка на това Основно училище, да е жива и здрава.
На 4тия ден Г-жа Огнянова в часа си и ни каза.
- Още от самото начало знаех, че малко от вас ще го напишат по толкова много пъти. Вие обаче трябва да сте си направили съответните изводи и да сте си извадили своята житейска поука.
И наистина беше така. До ден днешен тази случка остави трайна следа в съзнанието ми.
Всъщност на това изречение направихме какви ли не редакции, като например:
“Ако не можеш да се докоснеш до сърцето на човек без да го нараниш, по добре не го прави!”; “Ако не можеш да се докоснеш до сърцето на човек без да го нараниш, си стой на мястото!” и т.н. Зубърът на класа дори показа оригиналност, като след изречението сложи една стотна степен, да ни покаже, че знае иначе си го написа още за следващия ден сто пъти.
Всичко това се случи в 45-то ОУ, Константин Величков в София, което до миналата учебна година делеше сграда с Втора Английска гимназия, “Томас Джеферсън”.
Вие имате ли някакви подобни преживявания? Ще се радвам да споделите!
Поздрави!