Един принц във фалшивия свят.

[againstyou]

Всичко започна преди месец и половина.Не съм очаквала че ще започна да харесвам точно него,просто защото до преди това не го отразявах,беше поредното момче от даскало.А сега..толкова ли много искам ? Искам просто да е мой.Да усещам,че му пука.Но не..той харесва онази,знам че никога няма да бъда като нея,но едва ли тя щеше да му даде любовта,която щях аз да му дам,едва ли щеше да гали косата му както аз,едва ли щеше като го погледне да вижда целия свят в него.Странно е как една негова усмивка може да ме изпрати на 7-мото небе.Странно е как сърцето ми бие толкова силно,когато той е наоколо.Странно е как не мога да се откажа от него след като всичко в мен освен сърцето ми крещи,че трябва да го направя.Тъпо е да има толкова много момчета по света,а аз да искам единствено него.А може би и той чувства това същото към онази другата.Обичам,когато го погледна той да ме е погледнал първи,а след това да отклони погледа и да се усмихне..просто тогава ми се иска да спра времето.Има ли изобщо някой представа какво би било за мен той сам да дойде при мен и просто да си говорим..даже не,приятно ми е даже когато си мълчим,но той е около мен.Ако му кажа всичко щяло да ми олекне.Усещам,че ако му кажа ще се нараня още повече.Вярвам,че дълбоко в себе си е различен и искам просто да бъде щастлив..не не,искам да е щастлив с мен.Ето отново онзи глупав егоизъм се обажда в мен.А днес..това ли беше края ? Ужасното залъгване вчера и сегашния момент на гняв и сладка болка.Знам какви момичета би могъл да има и какви е имал,но защо аз да съм различна от тях ? Не,по-различна съм съм,защото аз искам неговото цяло,а не неговата визия.Искам неговата душа,сърце,любов.Искам неговите целувки,но не устни,неговите прегръдки,но не ръце,искам самия него.И ето тази вечер ми писа..мразя това,че не знае какво иска,но когато говоря с него винаги ме кара да се усмихвам.Мразя това,че в повечето случаи когато е с приятелите се държи така сякаш не съществувам.Та аз съм там.И факта,който ме убива най-много е,че след всичко аз продължавам да "тичам" след него.Защо го правя ? Ами защото обожавам усмивката му,когато ме вижда.Защото харесвам начина по който се мръщи,когато нещо не му харесва.Защото харесвам начина,по който си оправя косата.Харесва ми,когато дойде при мен и ме докосне.Ето това докосване ме кара да отлитам на небето и да се връщам за секунди.Не искам да разбие сърцето ми,но явно аз сама си го разбивам.Уж трябвало никога да не губя надежда,защото тя крепяла човека,а всъщност по-добре ли е пък да имам напразни надежди,за неща които никога няма да станат реалност ? Да,ще го преживея,въпроса е колко време ще ми е нужно.Уморих се да го гледам как пристига и си тръгва.Връща се единствено за да напомни на себе си и отново "изчезва".Само следи...след това, което си е отишло,бели камъчета сочещи обратния път.. нетрайни белези,че нещо е било.Времето лекувало,аз обаче чувствам,че всеки ден започвам да го харесвам все повече.Искам с него да бъде всичко..и доброто и лошото и трудното и лесното.Искам с него да преживея радостите и тревогите...да имаме силата да владеем съдбите си.Може да съм една от всички за него, но той за мен е единствения..чудя се изобщо забелязва ли,когато ме няма.Имам ужасно много мечти за нас двамата,но какво по дяволите правят в главата ми ? Няма смисъл от тях.Заобиколена съм от хора и въпреки това не съм се чувствала никога по- самотна.Всички са с фалшиви усмивки и казват,че ме разбират но те не могат да вникнат в съзнанието ми.Не могат да погледнат какво се случва в душата ми.Може би аз не ги допускам ? Но защо ли да го правя..те не разбират.Затваряйки очи,усещам падащите снежинки по лицето ми,топлата му прегръдка.Виждам дълбоките му кафяви очи,гледащи право в мен,виждам прекрасната му усмивка..отварям очи и всичко изчезва..като сън.Излизайки от вкъщи вечер, долу пред вратата, виждам силуета му, седи, държи телефона и набира моя номер. И изведнъж всичко изчезва и него го няма… разхождайки се по улиците се надявам да го срещна някъде, просто да го видя за миг,но не го виждам.Пазя в сърцето си всеки спомен, всяка минута прекарана с него.Питам се често какво ли прави сега,защо за него съм нищо,каква съм в неговите очи.Истината обаче е,че трябва да продължа някак си без него..той по неговите пътища,аз по моите,а и нали всяко зло било за добро. ;p

П.П. За 1-ви път ми е и не е много добре,но все пак .. просто си излях чувствата. ;д[/size]