Ford
11-24-2011, 18:25
Здравейте, нов съм, това ще ми е първата тема и първият коментар в този форум. Реших да се регистрирам, за да видя дали има и други мои връстници, които поне малко споделят моето мнение.
Не е нужно да споменавам откъде съм, смятам, че е достатъчно само да кажа, че тази година станах 11 клас. Може би ще прозвучи странно, но с всяка изминала година се чувствам все по не на място в училище. С всяка изминала година аз искам просто времето там да мине колкото се може по-бързо. По-странното обаче е, че сега в 11 клас, това чувство рязко се засили още повече - всеки ден аз просто копнея да удари последния звънец и съответно по най-бързия начин да изляза от сградата ... просто не издържам, сякаш се задушавам.
Ако в началото на моето образование имаше някаква тръпка да науча нещо ново, то в момента тя тотално е изчезнала. Повечето ми съученици постоянно се притесняват за оценките си, за това, че този час ще се извиняват, защото не са научили, за това, че нямат домашно. Това чувство при мен просто се изпари - единственото важно за мен е в края на годината да имам хубава оценка и съответно диплома, което, колкото и странно да звучи, аз съм сигурен, че ще постигна без никакви проблеми. До такава степен са ми "ясни" всичките учители, че вече без въобще да си мръдна пръста вкъщи изкарвам оценки, за които съучениците ми стоят у тях и четат по цял ден.
Наскоро започнах да се замислям, как така тази тръпка изчезна толкова внезапно ... Разбира се, част от проблема е в мен - пораснал съм, не само физически, но и духовно, но за мен по-странното е, че връстниците ми не са. Продължават да обсъждат същите скучни теми, за които си говорихме преди години. Разликата е, че те продължават да се смеят, а аз ... тъжно ми е ... От друга страна, проблемът също е и в образователната ни система. Може да е била модерна преди 20 години, но истината е, че в момента е невероятно западнала и никой не може да ме убеди, че въобще се инвестират някакви пари в нея, приположение, че тя не е променяна от най-малко 2 десетилетия. По-тъжното обаче е, че и учителите са едни и същи. Уж уча в елитна гимназия, а ми преподават възрастни хора на около 50-60 години с по 20-30 години стаж. Да, те имат голям опит, но истината е, че те просто, образно казано, вече са изкуфели ... Това, разбира се, не е отново тяхна вина, а вина на държавата - младите хора нямат стимул да стават учители - за какво им е? - да вземат една невероятно малка заплата и да бъдат под постоянен стрес.
По-лошото обаче е, че всичко това се отразява на нас - учениците. Колкото по-възрастен ни преподава, толкова по-големи проблеми настъпват. Учителите са до такава степен изморени и отчаяни, че започват да си го изкарват на нас учениците, без каквато и да е причина. За съжалание, учениците не могат да им отвърнат, те просто трябва да слушат поредното конско, изнесено от класната или как е било преди и как е сега. Ако им отвърнем, рискуваме да си навлечем още повече гнева им и да останем нарочени до завършването ни. Не само това, но така рискуваме да бъдем извикани в дирекцията и скоро преместени в друго училище - и това за какво? Само защото сме решили да спорим с даден учител. За 3-те години, прекарани в гимназията, разбрах поне едно нещо - няма смисъл да спориш с учител, даже и да си прав, той винаги ще направи така неговото становище да е вярно и на теб да ти е още по-гадно...
В крайна сметка се стигна до там, че още от лятото търся университети в чужбина. Стана така, че чакам с нетърпение да свърши 11-ти клас, да приключи и 12-ти клас и да замина някъде другаде. До такава степен съм се отчаял от образователната ни система и България, че просто вече с нетърпение чакам заминавамето ми. По-лошото обаче е, че не виждам оправяне ... положението в страната ни е толкова западнало, че лично аз не виждам никакво светло бъдеще, поне в близките 40-50 години. За съжаление, ще става все по-зле за всяко следващо поколение - направо не искам да мисля какво ще преживяват малките ми братовчеди, определено не бих искал да бъда на тяхно място.
Това всичко са мислите на един 11-то класник, които реших да споделя с вас. Предполагам, че на някои места съм звучал несвързано и ви моля да ми простите, но просто в момента съм доста превъзбуден и пиша наистина това, което ми е в главата.
Интересно ми е, какво мислите вие ... какво според вас е нивото на образователната ни система и въобще на България. Виждате ли някакъв лъч светлина в този мрак или той ще се спуска все повече и повече?
Не е нужно да споменавам откъде съм, смятам, че е достатъчно само да кажа, че тази година станах 11 клас. Може би ще прозвучи странно, но с всяка изминала година се чувствам все по не на място в училище. С всяка изминала година аз искам просто времето там да мине колкото се може по-бързо. По-странното обаче е, че сега в 11 клас, това чувство рязко се засили още повече - всеки ден аз просто копнея да удари последния звънец и съответно по най-бързия начин да изляза от сградата ... просто не издържам, сякаш се задушавам.
Ако в началото на моето образование имаше някаква тръпка да науча нещо ново, то в момента тя тотално е изчезнала. Повечето ми съученици постоянно се притесняват за оценките си, за това, че този час ще се извиняват, защото не са научили, за това, че нямат домашно. Това чувство при мен просто се изпари - единственото важно за мен е в края на годината да имам хубава оценка и съответно диплома, което, колкото и странно да звучи, аз съм сигурен, че ще постигна без никакви проблеми. До такава степен са ми "ясни" всичките учители, че вече без въобще да си мръдна пръста вкъщи изкарвам оценки, за които съучениците ми стоят у тях и четат по цял ден.
Наскоро започнах да се замислям, как така тази тръпка изчезна толкова внезапно ... Разбира се, част от проблема е в мен - пораснал съм, не само физически, но и духовно, но за мен по-странното е, че връстниците ми не са. Продължават да обсъждат същите скучни теми, за които си говорихме преди години. Разликата е, че те продължават да се смеят, а аз ... тъжно ми е ... От друга страна, проблемът също е и в образователната ни система. Може да е била модерна преди 20 години, но истината е, че в момента е невероятно западнала и никой не може да ме убеди, че въобще се инвестират някакви пари в нея, приположение, че тя не е променяна от най-малко 2 десетилетия. По-тъжното обаче е, че и учителите са едни и същи. Уж уча в елитна гимназия, а ми преподават възрастни хора на около 50-60 години с по 20-30 години стаж. Да, те имат голям опит, но истината е, че те просто, образно казано, вече са изкуфели ... Това, разбира се, не е отново тяхна вина, а вина на държавата - младите хора нямат стимул да стават учители - за какво им е? - да вземат една невероятно малка заплата и да бъдат под постоянен стрес.
По-лошото обаче е, че всичко това се отразява на нас - учениците. Колкото по-възрастен ни преподава, толкова по-големи проблеми настъпват. Учителите са до такава степен изморени и отчаяни, че започват да си го изкарват на нас учениците, без каквато и да е причина. За съжалание, учениците не могат да им отвърнат, те просто трябва да слушат поредното конско, изнесено от класната или как е било преди и как е сега. Ако им отвърнем, рискуваме да си навлечем още повече гнева им и да останем нарочени до завършването ни. Не само това, но така рискуваме да бъдем извикани в дирекцията и скоро преместени в друго училище - и това за какво? Само защото сме решили да спорим с даден учител. За 3-те години, прекарани в гимназията, разбрах поне едно нещо - няма смисъл да спориш с учител, даже и да си прав, той винаги ще направи така неговото становище да е вярно и на теб да ти е още по-гадно...
В крайна сметка се стигна до там, че още от лятото търся университети в чужбина. Стана така, че чакам с нетърпение да свърши 11-ти клас, да приключи и 12-ти клас и да замина някъде другаде. До такава степен съм се отчаял от образователната ни система и България, че просто вече с нетърпение чакам заминавамето ми. По-лошото обаче е, че не виждам оправяне ... положението в страната ни е толкова западнало, че лично аз не виждам никакво светло бъдеще, поне в близките 40-50 години. За съжаление, ще става все по-зле за всяко следващо поколение - направо не искам да мисля какво ще преживяват малките ми братовчеди, определено не бих искал да бъда на тяхно място.
Това всичко са мислите на един 11-то класник, които реших да споделя с вас. Предполагам, че на някои места съм звучал несвързано и ви моля да ми простите, но просто в момента съм доста превъзбуден и пиша наистина това, което ми е в главата.
Интересно ми е, какво мислите вие ... какво според вас е нивото на образователната ни система и въобще на България. Виждате ли някакъв лъч светлина в този мрак или той ще се спуска все повече и повече?