babyvy
11-25-2011, 12:09
Здравейте! Ами с приятеля ми бяхме заедно над година и половина... Нещата почти през цялото време не вървяха, но някак преодолявахме всичко...до един момент. В продължение на дълго време не спирахме да се караме всеки ден. Той ме нарани адски много просто през живота си не съм изпитвала толкова много болка , а в последствие и аз него... Както и да е... Просто един ден осъзнах, че съм изстинала и че съм с него заради навика..Казах му го. Започнаха едни дълги разговори и се разбра, че по време на връзката ни той е бил изстинал, че е бил с мене от егоизъм, приемал ме е като вещ , а и даже ме е използвал за секс... Но тук е най-големият проблем, че сме от един клас и след тези разговори продължихме да се виждаме, при което той още на следващия ден беше съвсем различен човек спрямо мен, смисъл той едва ли не ми сваляше звезди..Беше момчето в което се влюбих преди година..Не спираше да се грижи за мен, да прави абсолютно всичко за мен..Всеки ден ми казваше, че ме обича и че му липсвам, и какво ли още не..Каза, че си е осъзнал всичките грешки и ще се промени, но аз все отказвах и му казвах, че се държи така, само защото не съм негова вече, а ако стана ще е същото като преди и също така ако продължа да съм с него, то ще бъде само, за да го използвам, а не съм такава и няма да го направя...Та така след около седмица всичко приключи.. Сега се държим като непознати,но просто има нещо, което не спира да ме мъчи ..Чувствам, че съм празна, нецяла и че нямам желание за нищо.. Чувствам, че съм буквално на дъното, защото изгубих всичките си приятели и не знам какво да правя, на къде да тръгна... Правя всичко по силите си, за да се сближавам с хора, но е адски трудно точно на този етап... А и за капак на всичко го виждам всеки ден в училище, заобиколен от групи от момичета и не само, а като се замисля той беше този, който не общуваше и не познаваше почти никой.... Просто разбрах колко са били истина думите му, че ме обича като успя за 1- 2 дена толкова да изстине, че дори да не знае, че съществувам :D Благодаря, че прочетохте всичко това... Въпросът ми е при тази ситуация, какво бихте направили, как бихте продължили напред , как бихте загърбили година и половина ??? Благодаря предварително, надявам се, че не са много банални вече такива въпроси :)