View Full Version : Въпрос за изкуството
KumchoValcho
11-27-2011, 08:57
Трябва ли 1 картина да има послание?
В смисъл как се определя, че една цапаница е прозиведение на изкуството?
в изкуството отдавна няма "трябва";
//и за какво послание изобщо си говорим, да не сме в Просвещението? о.О
Снобарските прегърбени старчета, седящи пред компютъра и драскащи подходящите рецензии срещу подходящите парички са тия, които 'определят' кое е мацаница и кое е изкуство. Твай contemporary art-ът. Между впрочем - викат им 'критици'.
да не се обиждаме.
в наши дни (особено в държави като нашата) публиката определя нещото като "качествено".
//за мен това е проблем, но не съм закусвала и не ми се спори още:Д
едит: "изкуство" буквално си означава нещо изкуствено създадено. затова и с "творчество" често се използват като синоними. оттук и нашата епоха на чукчетата писатели (и други). няма лошо. мисълта ми беше - ако някой някъде някога оцени/хареса(още 1 проблем) нещо, той го определя, като стойностно. //което в поп-културата не е проблем, но извън нея - със сигурност.
http://i.imgur.com/ggQKH.jpg
публиката е обширно понятие. нали за т'ва са критиците - да дадат наклона на общественият х и у и й.
ами, не, не са затова.
в крайна сметка, кой свободно мислещ човек, ще се съгласява наготово с чужди мнения.
критиката осмисля Нещото в отношенията му със заобикалящата го действителност/среда (творческа и социална), във връзката му с миналото, описва формата, съдържанието му, естетическите качества, влиянието му върху реципиента, търси/посочва творческия импулс, причината за създаването му.
//ако нямаше критика(дори и непрофесионална), нямаше да има памет.
в изкуството отдавна няма "трябва";
//и за какво послание изобщо си говорим, да не сме в Просвещението? о.О
Ее, ти така го каза, все едно е лошо да има някакво послание.
Всеки си има някакви различни дефиниции за изкуство - за мен то трябва да е от душа, в него да е вложено сърцето.
Може би зад цапаниците също се крие дух, вложенаа душа, но поне аз смятам за бездарни картините от този род. Имам чувството, че човекът просто го е мързяло и е нахвърлял това-онова. Въпрос на разбирания, естествено. Някой би намерил нещо в подобна картина, например.
С риск да бъда окачествена (може би с право?) ретроградна, снобарка, и тесногръда, поне аз трудно се отварям към новото, придържам се към класическите представи. Не че "откриването" към различното е невъзможно.
Но и без друго аз сама по себе си не съм фактор. Не мисля, че в днешно време КОЙТО И ДА Е е фактор да определя какво е хубаво и какво не, кое си струва и пр в нещо толкова обширно като изкуството - особено модерното такова, пълно с направления, където дори ако рисувам с лайна, ще се намери някой, който да го оцени (не го казвам с лошо)
Винаги някой ще намери това, което търси, в изкуството. Днес е така :> Не е необходимо да разбираш това. Просто е така.
Много пъти съм казвала, че в една картина не трябва да има дълбок замисъл. Най-често художникът просто изразява настроението и въображението си. Някои са смислени, други - не. 8-) Зависи от човека. Пък и само аз ли не търся смисъла в някоя картина. Важното е да радва окото. Има някои хора, които задължително трябва да знаят кое как е, защо е, какво е, защо седи там и защо примерно е кръг, а не квадрат. :lol:
^честно ли?
точно съвременното изкуство е ясно ориентирано към реципиента (за да не е "публика"). преди осъществяването на Нещо се обмисля целева група, форма, пространство, език, спрямо дадения бекграунд, принадлежащото му общество и т.н.
дори за да ти отпуснат пари/за да инвестира някой в Нещото/да ти одобрят проект, тези неща са от особена важност. един вид - това Нещо с какво ще е ценно точно в този момент, в тази една действителност, на точно определена група/и хора.
Concussion
11-27-2011, 10:05
Аз обичам красиво направените неща, не виждам нищо възвишено в това да се взирам в две точки и да си викам "Какъъв дълбок смисъл има в тази "картина"!"... Това за мен не е изкуство, и е абсурдно че се дават сума ти и пари за такива неща.
за съвременното изкуство ли се говори?
аз мислих, че става дума за тези от сорта на Пикасо, Дали и т.н.
аз съвременното изкуство не го признавам много
8-)
Така е, ама изкуство ли е тогава, ако угаждаш на "група хора", водиш се от парите/одобрението на публиката и съобразяваш изразните си средства заради същите тея хора?
Аз като си писах поста, не мислех за пари. Права си, но друго имах предвид. Даже ще дам пример с теб, че да е по-лично. Пишеш неща, които някои хора харесват. Съдя по теми, коментари за произведенията ти и тнт. Някои хора обаче не ги харесват. Но изкуството си е изкуство - това, че може би някакво мнозинство не намира смисъл и красота в твоите произведения, значи ли, че те са бездарни/не са изкуство? Това имах предвид.
Кой е фактор, че да определя кое си струва и кое не? Дори никой да не харесва дадено нещо, значи ли, че то е тъпо? Че аз ако направя филм с идеите които имам, едва ли ще се намерят "фенове". Това значи ли, че не правя изкуство?
Много са субективни нещата и затова всеки си преценява за себе си. За да не се обърка човек в хаоса и винаги двойствената същност на нещата (особено ако е склонен да мисли еклектично) си оформя собствени условни мери кое е бездарно и кое не, в кое според него има смисъл и тн.
Така е, ама изкуство ли е тогава, ако угаждаш на "група хора", водиш се от парите/одобрението на публиката и съобразяваш изразните си средства заради същите тея хора?
това е голям въпрос, който задавам всеки ден.
и пак, всеки автор съставя образ за своя читател, на когото "говори". освен когато изкуството е самоцел, то е насочено към някого, жадува общуване, ответ.
някакво мнозинство
мнозинството обикновено почита долните страсти, забавляващите/занимаващите го неща, по-скоро фонови, по-яснички.
масата никога не е определяла изкуството. тя не се и вълнува от него.
едва ли ще се намерят "фенове". Това значи ли, че не правя изкуство? - в съвременния свят - да!
(дотук в темата аз не изказвам лична позиция, а обрисувам картинката;)
Много са субективни нещата и затова всеки си преценява за себе си. За да не се обърка човек в хаоса и винаги двойствената същност на нещата (особено ако е склонен да мисли еклектично) си оформя собствени условни мери кое е бездарно и кое не, в кое според него има смисъл и тн.
вкусът не може да определя качество. това е тезата, която поддържам.
пр: гледаш някаква лента/постановка/инсталация и ти харесва. докосва те, добре направено е, т.н. но ти не знаеш, че в него няма нищо авторско, че всъщност нещото представлява колаж от работи на този и онзи.
пр2: някой си там някъде слуша нещо, дотолкова скарано с полифонията, но с допадаща му опаковчица. той става фен.
примерите са безброй. няма и смисъл да ги изреждаме.
ще прозвучи снобско, може би ще ти хареса:Д, но изкуството може да влияе на различни нива (за мен това е доброто изкуство), първично на масите, пораждайки асоциации у по-задълбочилите се, изяснявайки себе си за специалистите.
не изпитвам необходимост от послание
но определено нещо трябва да ме привлече - форма, цвят, изложение - в каквото и да е това, което гледам/слушам
съвсем наскоро открих, че съм способна на критика към изкуството, преди доста повече се впечатлявах от всичко. това, предполагам, се дължи на израстването и оформянето на критически-оценъчен апарат
именно той пък, от друга страна, се обляга на отделния човек
защото не е новост да ми харесва нещо, което не впечатлява приятелките ми, да речем
но така или иначе не бих казала, че с тях сме на едно емоционално ниво, смисъл, част от мен се радва много повече на арт неща. на странни неща. на неща, които трябва да се поблъскаш, за да ги разбереш, на неясности, на фантасмагории и безмислици
абе, няма значение всъщност дали дадена форма се категоризира арт или комерс
ако ми говори и ми харесва, е.
Темата е поставена некоректно. Изкуството в общ план не може да се дискутира. Може, ама не така. Трябва да се постави акцентът, кое аджеба изкуство коментираме, и по развитието до момента стигам до два извода.
Първо: коментираме Авангардът като течение
Второ производно - авангард в изобразителното изкуство.
Ако стиснем ръце, че говорим за това - то това е една много дълга тема, която търпи философски разсъждения. Авангардът като такъв се базира на основата на абстрактното, той разчупва всички досегашни догми на формообразуването, СИМЕТРИЯТА (много важно), изразните средства, обръща представите за 'изкуство', прелива извън всякакви 'стандарти'. Абстракцията от своя страна търпи индивидуална трактовка у всеки. В платното някой преоткрива свобода, друг борба, трети вижда емоция, четвърти пък се чуди какво виждат първите трима в тия две петна.
Докато разглеждаш платно изградено в епохата на импресионизъм, постимпресионизъм, символизъм и т.н., ти имаш изграден стереотип кое как ТРЯБВА да бъде направено, защото има основни принципи на формата, които трябва да бъдат спазени, рамка в която трябва да се вместиш. Тогава бихме могли да говорим за 'оценка' и критика. В конкретният случай, който обсъждаме, това е неприложимо, защото както вече спомнах, всяко отделно произведение бива разбирано индивидуално и по различен начин от всеки.
Докато разглеждаш платно изградено в епохата на импресионизъм, постимпресионизъм, символизъм и т.н., ти имаш изграден стереотип кое как ТРЯБВА да бъде направено, защото има основни принципи на формата, които трябва да бъдат спазени, рамка в която трябва да се вместиш. Тогава бихме могли да говорим за 'оценка' и критика. В конкретният случай, който обсъждаме, това е неприложимо, защото както вече спомнах, всяко отделно произведение бива разбирано индивидуално и по различен начин от всеки.
разбира се, че е приложимо, само че с обратен знак - следиш това, което ТРЯБВА да бъде нарушено/разрушено. модернизмът прави точно това - бунтува се, чупи рамки, ПРЕОБРЪЩА.
//аз не обсъждам авангарда, говоря за понятието "изкуство" и връзките му с настоящата действителност и индивидуалности.
всяко отделно произведение бива разбирано индивидуално и по различен начин от всеки
да, това е основата на постмодернизма. реципиентът определя смисъла, стойността, влиянието - от себе си, през себе си, по себе си.
Модернизмът може и да го прави, но авангарда не. Тук идеята не е да си 'анти'.
Ти не оспорваш досегашното, а твориш ново.