View Full Version : Стомахът ми е празен,
имам нужда да хапна малко римички.
Някой смелчага да си споделим малко рима?
Нека не е дис, просто малко истина?
Саше, къде си?
Където винаги съм бил-в средата на гетата
опит за промяна на живота воден от лъжата.
Дрогата, алкохола.. тук воля няма съдбата.
Хора злобни, престъпни, такава е средата.
Правя крачка напред човеко, поглеждам назад,
виждам хората засмяни, а сега за мен е мрак
/Неизказани думи и твърдения грешни,
не ви ли писна да ви управляват като пешки?
Надвивам сковаващата умора, която мъчи ме,
изкривени пътеки и трънливи пътища.
Думи осеяни по полята на живота,
under the pressure даваме живот на хип-хопа.
А ти стой там и в мисли тежки потъни,
докато въте в мен всяка част душевно кърви.
Правя крачка напред човеко, поглеждам назад,
виждам хората засмяни, а сега за мен е мрак
/Неизказани думи и твърдения грешни,
не ви ли писна да ви управляват като пешки?
Надвивам сковаващата умора, която мъчи ме,
изкривени пътеки и трънливи пътища.
Думи осеяни по полята на живота,
under the pressure даваме живот на хип-хопа.
А ти стой там и в мисли тежки потъни,
докато въте в мен всяка част душевно кърви.
Кърви и отваря нова рана, живот описан като драма.
Не върви срещу системата да вървим само двама.
Все пак се обръщам към миналото, жив съм мамо
Но подхлъзнах се и полетях към пропастта голяма
Тъмнината разцепваме пак с хип-хопа.
На вратата се звъни, мизерията тропа.
С думи лъжливи и празни обещания
замазват се очите и убиват се старания.
Промяна да видим всички мечтаем
С музика път през планина копаем.
Действаме, а не само да гадаем.
Въпреки мъката и умората-сияем.
http://vbox7.com/play:ed3ade6626
Ashenvale
11-27-2011, 20:58
феарчо, много симпъл бе .. дай някое по дълго изречение като бърпа,
ПП> Бърпе, ти райтАр ли си ?
Римите редя
отивам да спя.
феарчо, много симпъл бе .. дай някое по дълго изречение като бърпа,
ПП> Бърпе, ти райтАр ли си ?
Римите редя
отивам да спя.
С по-различен стил съм от неговия..
A, колко време лежим, неподвижно в безсъзнание,
всяка мъдра мисъл за мен е ново знание.
Не търся признание от сенки на лицата,
виждам как държавата ни бавно убива децата.
Крием се в мъглата на градската обвивка,
дълги черни пътища покрити с тънеща заливка.
След всичките си мъки попаднах най-накрая в щастието,
мястото намерих си, а то е душевно радио.
Свикнал от ранни години да осмислям живота си,
Съдба неясна, разбрах, че към всички строга си.
Отварям си очите, но покривам ги с длан,
успях да се засиля към дупката и паднах там,
изправих се от там и протегнах си ръката,
признато ли ми беше правото да пойскам свободата...
//бърп пък доста си го бива
не римува колкото ръцете да умива
в женски род и баба може да членува
да нахлупи шапката
всмисъл да не се интересува
своите мрънкалчески елегии блаб ще мушне под кревата
че същински подивели легии кошмарите й блъскат по вратата
беше и приятно да римува името си с взора
да поиграе на поети да се присъедини към хора
но й е време да си ляга неизбежната умора
почва да я стяга е доскоро
ПП> Бърпе, ти райтАр ли си ?
Мда.
//бърп пък доста си го бива
не римува колкото ръцете да умива
в женски род и баба може да членува
да нахлупи шапката
всмисъл да не се интересува
своите мрънкалчески елегии блаб ще мушне под кревата
че същински подивели легии кошмарите й блъскат по вратата
беше и приятно да римува името си с взора
да поиграе на поети да се присъедини към хора
но й е време да си ляга неизбежната умора
почва да я стяга е доскоро
Блаб, прекрасно се изказа,
няма скрита ирония, нито фълшива маска.
Но се борим за друго, не за дисове и мисове,
баба ти го може, знам, но искаме и мисъл де.
[/img]
Ashenvale
11-27-2011, 21:12
ПП> Бърпе, ти райтАр ли си ?
Мда.
е медно, и аз преди бях. Мазах, цапах ама викам айде няма да давам по 6лв, за флакони и основно правя шаблони сега.
Като Banksy 8-)
A, колко време лежим, неподвижно в безсъзнание,
всяка мъдра мисъл за мен е ново знание.
Не търся признание от сенки на лицата,
виждам как държавата ни бавно убива децата.
Крием се в мъглата на градската обвивка,
дълги черни пътища покрити с тънеща заливка.
След всички си мъки попаднах най-накрая в щастието,
мястото намерих си, а то е душевно радио.
Свикнал от ранни години да осмислям живота си,
Съдба неясна, разбрах, че към всички строга си.
Отварям си очите, но покривам ги с длан,
успях да се засиля към дупката и паднах там,
изправих се от там и протегнах си ръката,
призното ли ми беше правото да пойскам свободата...
Свободата- израз на нашите истински желания
Време е вече от сън да се събудят нашите съзнания.
Безгранична е знам, силата на болката.
Управлява ни живота и сваля ни от триколката.
Колко песни има, колко текстове изписани
Отровата излиза, със сълзите изливани.
А промяна знам надали ще има.
Еднообразие сякаш е настъпила вечна зима.
Истини написани с лирики в лицето на поема.
Изразяваща спиращата сила на нашата дилема.
Защо не опитам в ръцете си да се взема?
Край на оплаквания, стоп на сълзите
Стига вече от търкани червени са очите,
но в тях чете се и до днес копнежа.
Към независимост насочен е стремежа.
ПП> Бърпе, ти райтАр ли си ?
Мда.
е медно, и аз преди бях. Мазах, цапах ама викам айде няма да давам по 6лв, за флакони и основно правя шаблони сега.
Като Banksy 8-)
Не е много евтино.
И на мен не ми е приятно да давам по 8 лв. (тук така е)
Но имаш ли желание, значи имаш ги!
Като ви навестя скоро в София (ако си от там) ще оставя още един отпечатък.
bootyboy
11-27-2011, 21:17
неставам за рими, но ще хапна нещо сладко 8-)
Ashenvale
11-27-2011, 21:21
ПП> Бърпе, ти райтАр ли си ?
Мда.
е медно, и аз преди бях. Мазах, цапах ама викам айде няма да давам по 6лв, за флакони и основно правя шаблони сега.
Като Banksy 8-)
Не е много евтино.
И на мен не ми е приятно да давам по 8 лв. (тук така е)
Но имаш ли желание, значи имаш ги!
Като ви навестя скоро в София (ако си от там) ще оставя още един отпечатък.
Аз тъкмо взех да задобрявам и се отказах, нямах много пари.
От Варна съм, не от София. Ти от къде си ??
И от колко време драскаш вече ?
....Силата на волята, крие се в нас самите,
полумрак е за мен погледът ми през очите.
С брадвата отсичам тънките клони на дървета,
Feel the power в душата на поета.
Неостърганото нито с папир за вас е,
Признай си, че зад гърба на слабия изсмя се!
Мисля, късно осъзна се, но намери доброто в грубото,
пустош е за тебе, но е погледът ти в чуждото.
Съвсем невероятно как рядко се засягаме,
в моя сън е щестие, а в твоя разкаяй се!
Чувствам как с цялото си тяло бие сърцето ми,
как кръвта възбудено пулсира, като блъска в очите немощни.
....Силата на волята, крие се в нас самите,
полумрак е за мен погледът ми през очите.
С брадвата отсичам тънките клони на дървета,
Feel the power в душата на поета.
Неостърганото нито с папир за вас е,
Признай си, че зад гърба на слабия изсмя се!
Мисля, късно осъзна се, но намери доброто в грубото,
пустош е за тебе, но е погледът ти в чуждото.
Съвсем невероятно как рядко се засягаме,
в моя сън е щестие, а в твоя разкаяй се!
Чувствам как с цялото си тяло бие сърцето ми,
как кръвта възбудено пулсира, като блъска в очите немощни.
Немощни гърди поемат бреме тежко и пак съсипани
остават си нещастните и от властта биват сритани.
Аз да съм от тези няма да стане-невъзможно е.
Не съм от слабите, но и главата няма да накланям бе.
Свободен ще бъда-викам желанието на моето сърце.
Да продам душата си е все едно да я заменя за перце.
Българина обаче все пази се за по-злото.
Не оценява доброто и разсипва просото.
Как после искаш да ядеш хляб те питам?
Ядосах се, от гняв даже започнах да залитам.
От сън дълбок е време народа да се събуди.
Стига долни лъжи, стига смешни заблуди.
Как да стигна моля те човеко кажи ми.
До това съзнание само с тези рими.
Действия незабелязани от думи незабравими.
А родината ни свири отчаяно блус.
Поредните на власт вече е просто лек трус.
Да крадеш човеко мислиш е честно
Да си изкараш хляба-колко е лесно...
Да се оплакваме само, колко лесно звучи,
свикнал вече на измами и смешни лъжи.
Но ми писна, човеко, разбери ме, казвам ти,
от умората скапа ми се езика да повтарям и приказвам си,
колко грешно навън е, колко мъка се крие,
подтискаме я дълбоко, а народа за хляб се бие.
Бойните си качества прилагам в сложна схема,
всяка крачка за мен става по-уголемена.
Минах през хиляди пречки, но имам едно наум,
в живота няма лесно, всичко се печели с труд.
Алчност виждам и от близки и познати мои,
думи летящи, готови за въздушен бой.
Всичко е пресметнато, до стотни чести от секундата,
съгласуването на движенията са свободни в моите сънища.
Безусловен рефлекс са моите неподредени мисли,
back in the days, когато друг за нас се грижи...
Много уморено ми е, довърши, утре ще допълня.
Гуднайт.
Да се оплакваме само, колко лесно звучи,
свикнал вече на измами и смешни лъжи.
Но ми писна, човеко, разбери ме, казвам ти,
от умората скапа ми се езика да повтарям и приказвам си,
колко грешно навън е, колко мъка се крие,
подтискаме я дълбоко, а народа за хляб се бие.
Бойните си качества прилагам в сложна схема,
всяка крачка за мен става по-уголемена.
Минах през хиляди пречки, но имам едно наум,
в живота няма лесно, всичко се печели с труд.
Алчност виждам и от близки и познати мои,
думи летящи, готови за въздушен бой.
Всичко е пресметнато, до стотни чести от секундата,
съгласуването на движенията са свободни в моите сънища.
Безусловен рефлекс са моите неподредени мисли,
back in the days, когато друг за нас се грижи...
Много уморено ми е, довърши, утре ще допълня.
Гуднайт.
Всяка нова пречка е един нов спомен.
Тежко ми е да знам, че от нещо съм поробен.
Така ли да живеем искаш ти човеко?
За Бай Ганьо няма да говоря казал го е Алеко.
Продължавам да вървя, пуша си цигарата и виждам
как мога да съм спокоен когато на другите завиждам?
А идеята от главата ми кой иска да отнеме?
Търпяхме да ни лъжат твърде много време!
Не могат да затворят устата ми да вземат моя глас.
На нас-различните гледат сякаш сме от Марс.
Ако бях вярващ щях да кажа Боже помогни ни.
В измами и кражба минаха 20 и няколко години.
Дори когато спим-неспокойни са наще сънища
бродя по улици и разбити градски пътища.
Гледам хора-бездомни, гладни спят по скамейки
Убити, ранени навсякъде, но не идват линейки.
Майки съсипани, разплакани по децата си крещейки,
а синовете им забъркани в битки и престрелки.
Кой може да ми каже да се спра да не продължавам?
Кой иска и аз на лъжците да подражавам?
SupermenBG
11-28-2011, 07:55
духам супата ама не истива
какво става пита ме другарката ревлива
отговарям и че имам фарингит и
колкото духам фащам бронхит
----
ставам сутринта ма кура ми стърчи
мали кво да праа до главата ми неква овца лежи
кво съм прайл кво съм пил и чения дроб незнае дори
----
снощи вечерна телефона ми звъни
неква путка изтерично крещи
ДАЙ МИ КОНДОМА ВЪРНИ МИ ТЕЛЕФОНА
незная кво да праа и тихичко попитах
ААаА ГРЕШКА .?!
а смотаната курва оргазъм почна да симилури и мойте
стволови клекти стимулира..
----
Пускам мача ЛЕВСКИ;КОЗЛУДУЙ
и кво да вида пешо кривия вири магаруй
бате сашо опитва ИНГЛИШ да говори а пък
Ивчо смотания псува на майка без запетайка
----
:D
Забелязвам ужаса в очите на празни лица,
в спектакъла на филма на живота няма празни места.
Тайни доклади, списъци и държавни реформи,
Вече всички почна параноя да ви гони.
Но даваме ли си сметка, че погубват ни на дъното,
Плуваме в морето, но все за нас е мътното.
Засрамих се от голотата, която бреме е за всеки,
Увереност представляват рицарските ни дуспехи.
А вече тях ги няма, стопиха се с годините,
вече демоде е да търсим за права причините.
Шумно се пускат разни слухове зад гърбовете ни,
Българио, превърна ли поданици в робовете ти?
Рязко очертаващи се кълба от лъжи и маски,
Запазихме стила си, както майката децата си.
Маските сложени тихо издават безразличие
Хора най-различни, но всички обзети от безличие
Захвърлихме отдавна изкуството да бъдеш човек
Каква промяна настъпи с идването на новия век?
Лъжите по-дебели, колко тлъсти пачки пак сте взели?
Забранено е вече изказване на лично мнение.
Потънали сме в сюжета на филма "Безвремие".
А актьорите се провалиха, завесите свалиха
и вижда се ликът под маската наложена
робска мисъл сякаш в гените ни е заложена.
Стари рани всеки от нас пак промива,
но нови се отварят и човека си изгнива.
За какво дадено ни е мислене щом не го използваме
Незащитена от достойнство гръд оголваме
и казваме "Удари ни тук. Няма да ни заболи"
Анархия навсякъде надраскана това искаш ли?
Няма да се откажа да се боря въпреки тая умора
Няма! С годините чертая план, ще избягам от затвора.
А кой призна ни? Всички рамо до рамо вървим
планове мислим в нощите, в които не спим.
Саше, нема ми я сега музата.
Като ми дойде ще те известя.