Гняв и помирение в 24 песен ( Илиада) спешно.. [Архив]

mMemories

12-11-2011, 15:52

Омировата поема “Илиада” не е повествование за Троянската война въобще. В творбата са представени само няколко седмици от последната, десета година на обсадата на древния град Илион. В изобилието от разкази за войната Омир намира своя тема, която споява отделните епизоди на поемата – темата за гнева на Ахил – и предлага оригинално творческо решение за финал – помирението между свои и чужди. Двата централни проблема – за яростния дух на епическия герой и за необходимостта от разбирателство между хората – се пресичат в образа на Ахил, най – доблестният сред ахейците. Гневът на Пелеевия син е разбираем, защото е резултат от наранена чест и загубата на скъп приятел, но когато се превръща в разрушителна страст, героят проявява готовност отново да приеме законите на световния ред. В завръщането към общоприетите норми на поведение Ахил намира основание за помирение. Гневът на Ахил е основната движеща сила в “Илиада”. Тази тема е поставена още в началото на поемата с обръщението към музата: Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев, който донесе безбройни беди на войските ахейски, прати в подземното царство душите на много герои... Поводът за разгневяването на Ахил е свадата му с Агамемнон, представена в Първа песен на творбата. Пелеевият син напуска бойното поле и чрез майка си, богиня Тетида, моли Зевс да прати временна победа на троянците. Така се поставя началото на конфликта в лагера на ахейците, което е и завръзката на поемата. Спорът между Ахил и Агамемнон дава възможност да се разкрият основните черти и ценности, които определят действията на Омировите герои и дават тласък на събитията. Ахейският цар Агамемнон без особена причина посяга на робинята на най-силния от своите воини. Това е достатъчен повод да бъде предизвикан неговият гняв. Внимателното вглеждане в думите на Ахил показва, че загубата на Бризеида не е просто материална загуба, накърняване на чувството за чест и достойнство: ... даже заплашваш ме ти, че ще вземеш и мойта награда, с подвизи трудни заслужена и от ахейци дарена. ........................................ Стане ли схватка жестока, победа най-силна печелят моите силни ръце, но делба ли на плячката почне, повече вземаш от мене... За епическия герой полученият дял от плячката е мерило за неговата сила и храброст, награда за заслугите му в битката. И когато този дял му бъде отнет, се стига до загуба на престиж и на самоуважение. В “Илиада” основният стимул за действие на героите е славата. Затова всеки от тях се стреми да се отличи, да бъде пръв. Но славата се изразява не само в това, героят да бъде помнен, а и в спечеленото, в извоюваното благодарение на воинските му качества. Ето защо гневът на Ахил е разбираем и естествен и единствено намесата на Атина Палада предотвратява разрешаване на спора чрез изваждането на мечове: Аз от небето се спуснах да спра яростта ти безмерна, стига да слушаш... Хайде гнева си смири, не посягай с десница към меча! Появата на богинята воин предпазва Ахил от крайни реакции и поставя проблема за необходимостта от баланс между героическа ярост и хладнокръвие. Гневът на Ахил в Първа песен бледнее пред този, който го обзема след загубата на приятеля му. Сега обаче е примесен с болката, че в дъното на Патрокловата смърт стои самият той. Настъпва моментът, в който Омировият герой може да излее натрупалия се грандиозен, справедлив гняв. Цялата си злоба и жестокост Ахил насочва към основния защитник на Троя, убиеца на Патрокъл Хектор. Двубоят между двамата е кулминацията в сюжетния ход на “Илиада”. В битката с Хектор /22 песен/ Ахил се проявява като безпощаден и жесток воин. За това свидетелства реакцията на Приамовия син при вида на врага: “Хектор изтръпна, когато го зърна; загуби той смелост/ да го дочака и почна да бяга, подмина вратите...”, както и разгърнатите сравнения на ахееца с “планински сокол – хищник”, който се спуска след “гълъб”, и с “истински бог Ениалий”. Гневът на Ахил към врага, жаждата му за кърваво отмъщение личат и в думите, които отправя към Хектор, след като троянецът предлага тялото на победения да не бъде осквернявано: Хектор омразен! За договор нищо недей ми продумва! ............ Няма спасение вече за тебе... Ти днес ще изкупиш Моите мъки по скъпи другари, убити от тебе. Поведението на Ахил вече говори за крайност и необузданост. Това особено ясно личи в издевателствата над тялото на достойния противник Хектор: Той му прободе двете сухожилия задни в нозете, Между петата и глезена, с ремък говежди ги стегна. Върза го за колесницата, за да се тътри главата; Става ясно, че актът на отмъщение за загубения приятел не успокоява Ахиловия гняв. Желанието на героя е да покаже надмощието си над убития враг, той вече не може да се контролира. Така гневът на Ахил се превръща от израз на героизъм, храброст, честолюбие в сляпа стихия, в разрушителна страст, която става опасна както за околните, така и за самия герой. Намесата на боговете в последната песен на “Илиада” води до възстановяване на реда и хармонията. Приам се среща с Ахил, за да откупи тялото на своя син Хектор. Но и самият Ахил осъзнава смисъла и основанието на своята постъпка. Помирението между двамата герои показва необходимостта от разбирателство и стабилност в човешките взаимоотношения. В 24 песен боговете помагат на Приам да стигне невредим до корабите на Ахил, и оставят двамата сами, по човешки да решат проблемите си. Троянският цар намира верния път към сърцето на Пелеевия син, като му напомня за собствения му баща. Не е случаен фактът, че Приам не започва разговора с обявяване на несметния откуп, който носи за тялото на сина си. Той усеща, че най-важното е да пробуди човешките реакции на разбиране и съчувствие. Старецът напомня на Ахил, че всеки носи отговорност към своите близки: ...навея в Ахил печал по баща му. Хванал ръката на стареца, тихо Ахил го отблъсна. В спомени те се вглъбиха... Ахил е утолил жаждата си за мъст и е преодолял озлоблението си към Хектор, защото мъртвият не е вече заплаха. Омировият герой сам решава да върне тялото на врага си и дори предлага на Приам двете враждуващи страни временно да се възпрат от бойни действия за толкова дни, колкото са необходими за устройване на достойно погребение на Хектор. Почитта, която Ахил оказва, е почит към смъртта, пред която всички са равни и която е определена на всеки още с раждането. На човек му остава само това, към което героят призовава Приам – да се примири и да приеме и доброто, и злото. Разсъжденията на успокоения Ахил показват възвръщане към човешката му същност и нормите на колектива. Сюжетът в “Илиада” се развива от спор към помирение. Въпреки че според мита Троянската война завършва с победата на ахейците и разрушаването на Илион, Омир избира друг, оригинален завършек на поемата си. Това тълкуване на поета внушава идеята, че една война би могла да завърши и с мир и съгласие.