ROFLWTF
12-01-2011, 18:56
здравейте... завършвам тази година 12 клас и мисля, че полудявам... втора смяна съм и ходя седмично на 3 курса... под постоянно напрежение съм. изобщо не уча за даскало, простоо никво време (ама чат пат се оправям и там)... като съм втора смяна ставам в 8 много трудно, като се прибера съм като жив труп, като автомат или робот съм, както искате го наречете...
та иначе... страхът от провал ме е погълнал, въпреки че чета и уча доста, решавам и рисувам... страх ме е, че нещо ще се обърка в последния момент; страх ме е, че ще забравя нещо; страх ме е, че няма да разбера условията; страх ме е, че ще се издъня; страх ме е, че няма да вляза в така желания от мен университет... страх ме е, че няма да ми стигне времето, страх ме е за всичко!
толкова много страх, нали... а всъщност няма смисъл от толкова много страх. въпросът е че аз не мога да я контролирам, нещо в главата ми нонстоп, всяка седмица, час, минута, секунда ми набутва тази мисъл и да се откажа от всичко. не, не искам, искам да почна да си изграждам мечтаното бъдеще от мен...
за всеки човек, който има важни изпити, е нормално да изпитва такова чувство до някаква степен... но аз ставам параноична и ми се плаче (но няма да заплача я, аз съм силна...). към страха се опитвам да съм силна, но не знам, имам чувството, че ме надвива... не искам да си пропилея бъдещето в страх и самота...
досега сънщата, които съм сънувала за изпитите смао влошавам положението- сякаш подхранват ужасното чувство...
1. сънувах, че сме се събрали с някакви приятели, техния син уж кандидатства и той в лесото; аз също. и чакаме резултатите от изпита по математика. по едно време майка ми се отдалечава от групата и отива нанякъде, а в това време майката на сина идва към нас със отвореното писмо и голяма усмивка на лицето си; а очите и се смеят- той е приет. майка ми идва към мен и ме поглежда със печален поглед... аз тутакси разбрах какво има....
2. на изпит съм за композиция. почвам да чертая, и в последната минута ми казват каква гама трябва да е. и аз се паникьосвам, почвам да оцветявам... а другите са готови вече...
толкова е стресиращо и демотивиращо...
знам, че ще ми кажете да се стегна и да не мисля... но аз съм се стегнала и се опитвам да не мисля за това, но нали за това ви пиша. не мога. едва ли не страхът е основното нещо което задвижва досега живота ми: страх от неуспех в живота; страх, че ще остана сама и няма да изживея любовта; страх, че всички ще се разочароват от мен; страх, че никой няма да ме разбере ; и второто нещо, след неуспеха е страх от старостта (нямам страх от смъртта, което е странно); и много е гадно че изобщо не се чувствам добре в голяма група от хора и т.н...
иначе противно на това което описвам, аз не съм депресирана по принцип личност, определям се като оптимистичен и позитивен човек, мечтател и реалист за определени теми и т.н. но тази година буквално ме сгромолясва. извинявайте, че пиша толкова много, но имах огромна нужда да се излея тук... и ако някой може да ми даде някакви идеи да се справя, ще съм му адски благодарна.
та иначе... страхът от провал ме е погълнал, въпреки че чета и уча доста, решавам и рисувам... страх ме е, че нещо ще се обърка в последния момент; страх ме е, че ще забравя нещо; страх ме е, че няма да разбера условията; страх ме е, че ще се издъня; страх ме е, че няма да вляза в така желания от мен университет... страх ме е, че няма да ми стигне времето, страх ме е за всичко!
толкова много страх, нали... а всъщност няма смисъл от толкова много страх. въпросът е че аз не мога да я контролирам, нещо в главата ми нонстоп, всяка седмица, час, минута, секунда ми набутва тази мисъл и да се откажа от всичко. не, не искам, искам да почна да си изграждам мечтаното бъдеще от мен...
за всеки човек, който има важни изпити, е нормално да изпитва такова чувство до някаква степен... но аз ставам параноична и ми се плаче (но няма да заплача я, аз съм силна...). към страха се опитвам да съм силна, но не знам, имам чувството, че ме надвива... не искам да си пропилея бъдещето в страх и самота...
досега сънщата, които съм сънувала за изпитите смао влошавам положението- сякаш подхранват ужасното чувство...
1. сънувах, че сме се събрали с някакви приятели, техния син уж кандидатства и той в лесото; аз също. и чакаме резултатите от изпита по математика. по едно време майка ми се отдалечава от групата и отива нанякъде, а в това време майката на сина идва към нас със отвореното писмо и голяма усмивка на лицето си; а очите и се смеят- той е приет. майка ми идва към мен и ме поглежда със печален поглед... аз тутакси разбрах какво има....
2. на изпит съм за композиция. почвам да чертая, и в последната минута ми казват каква гама трябва да е. и аз се паникьосвам, почвам да оцветявам... а другите са готови вече...
толкова е стресиращо и демотивиращо...
знам, че ще ми кажете да се стегна и да не мисля... но аз съм се стегнала и се опитвам да не мисля за това, но нали за това ви пиша. не мога. едва ли не страхът е основното нещо което задвижва досега живота ми: страх от неуспех в живота; страх, че ще остана сама и няма да изживея любовта; страх, че всички ще се разочароват от мен; страх, че никой няма да ме разбере ; и второто нещо, след неуспеха е страх от старостта (нямам страх от смъртта, което е странно); и много е гадно че изобщо не се чувствам добре в голяма група от хора и т.н...
иначе противно на това което описвам, аз не съм депресирана по принцип личност, определям се като оптимистичен и позитивен човек, мечтател и реалист за определени теми и т.н. но тази година буквално ме сгромолясва. извинявайте, че пиша толкова много, но имах огромна нужда да се излея тук... и ако някой може да ми даде някакви идеи да се справя, ще съм му адски благодарна.