View Full Version : Оплаквация.
12 клас съм, а не знам изобщо какво да правя с живота си.
Тая година ще се кандидатства...
Перспективата нищо да не уча/да пропусна 1на година не ми изглежда много добра, но съм в такъв период от живота си, че просто не знам какво искам. Нито знам коя съм, нито какво е моето призвание. Или ако не призвание, то просто кое е най-подходящо за мен.
Някой друг с подобни дилеми?
Освен това пораствам. Порастването било болезнено. Е.
А порастването е да се отърсиш от заблудите и да скъсаш с илюзиите. Сега едва осъзнавам, че аз не съм по-специална от другите хора, и че имам плашещо ниска култура за огромните претенции, които имам. Тъжно е да знаеш, че самооценката ти се е градила на някакви лъжи.
Казвам това, защото съм много отчаяна. Последната ми прищявка изисква много умения, влизането в <няма да казвам> изисква интервю, на което те преценят що за човек си, а аз сякаш не мога да се похваля с голям набор от прочетени книги, философски трудове и т.н.. А наистина се мислех за много умна и по-напред от останалите хора (грешка! никой никога не трябва да си мисли подобни неща -.-). Сега сякаш съм изостанала от всички други, които са ми за пример (четящите хора с богата обща култура и познание по много въпроси). Чувствам се ... awkward. Много изостанала и "нищо-кой-знае-какво". Дори малко посредствена.
Благодаря за вниманието.
Знам, че ще ме тролнете, че е тъпо да пиша подобни теми или прочие, просто искам да видя има ли и някой друг като мен, и също просто да си споделя. Малко емо стайл, ама на.
Да имаш трезва оценка за себе си е много ценно. Сега, като вече знаеш какво не харесваш у себе си, имаш чудесната възможност да го промениш. Някои хора живеят цял живот заблудени.
Не се притеснявай за кандидатстването! Започвай отсега да четеш колкото се може повече, защото усилията, които полагаш да израстнеш като личност, тях никой не може да ги пипне. И не си закъсняла. Никой не очаква да отидеш професор на интервюто. Нито ще очакват да промениш света докато си още студентка. Вероятно дори към края на бакълавърското си все още ще имаш подобни колебания относно възможностите си. Но светът не свършва с единия университет, човек се учи докато е жив. Ще е жалко обаче един ден да погледнеш назад и да се усетиш, че всъщност нищо не си свършила. По-добре да започнеш отсега и рано или късно да си постигнеш целите. Както се казва, по-добре късно, отколкото никога. Сигурно вече сама си се усетила, че нищо не идва на готово, но с труд всичко се постига. Дерзай!
Силно се надявам, че вече си достатъчно зряла, за да не гледаш на думите ми като клишета, а наистина да вникнеш в смисъла им!
PS: Онези другите, които са "четящи, с богата обща култура и познание по много въпроси" са изключително малко. Скоро ще почнеш да се разочароваш от твърдоглавите откази на хората да израстват духовно и разчупят мирогледите си.
рано е за философски цитати, та - за интелигентния човек и границите на възможностите/времето/света.
също: безмислието, обречеността, неизбежността на края.
ПП: ако някой някога някъде е знаел как иска да се случи животът му, той просто си е помечтал. не знаеш какво ще ти предложи животът, а неизвестното е най-големият ужас за човека изобщо. както казва бабата от Гумените мечета - "играй. не му мисли много". (мъдро:Д)
lude7ina
12-15-2011, 18:39
По-добре помисли какво би правила, ако имаш всичките пари на света, имаш каквото си поискаш, нямаш проблеми и ти е много скучно. Отговорът на този въпрос е истинското ти признание. Разбери какво искаш, защото ще съжаляваш, ако запишеш нещо което не ти е на сърцето.
scrooper
12-15-2011, 19:16
даа, миналата година и аз осъзнах, че не съм нищо по- специално от всички останали. И се терзаех как е било възможно да живея в заблуда цял живот (не че беше неприятно :Р) и какво съм могла/ е трябвало да постигна и т.н. След тази фаза реших какво искам и малко по малко започнах да си го преследвам. Е, искаше ми се нещата да се случат така ако може за една нощ, но уви. Наложи се да съм постоянна и да ти кажа, някои желания ми се сбъднаха на другата седмица, някои се сбъдват сега, а най- големите- надявам се, в скоро време. Поне сега това не са напразни надежди, защото градя нещо.
Така че, не се терзай- радвай се! Животът ти тепърва започва, което е супер вълнуващо ^^
scrooper
12-15-2011, 19:17
"играй. не му мисли много". (мъдро:Д)
много добро ;)
montana6
12-16-2011, 17:57
По-добре помисли какво би правила, ако имаш всичките пари на света, имаш каквото си поискаш, нямаш проблеми и ти е много скучно. Отговорът на този въпрос е истинското ти признание. Разбери какво искаш, защото ще съжаляваш, ако запишеш нещо което не ти е на сърцето.
Като се замислих... доста истина има в тези думи.
Между другото и аз бях в такова положение, когато бях 12-ти клас, така че смея да твърдя, че те разбирам. Сега, 2 години и половина по-късно, пак има доста неясни работи около мен и същността ми, но малко по малко се проясняват. Трябва си време просто. Това, да осъзнаеш какъв си, никак не е малко нещо и за него се иска доста вода да изтече, както се казва.
Според мен ключът е в това, че трябва да се опитват колкото се може повече работи. Само така може човек напълно да разбере кой е и какво иска, защото само след като е пробвал, ще липсва елементът на предположение и чудене, което води до несигурността и раздвоението.
ivcheto0o
12-16-2011, 18:31
Не си единствената в това положение.И аз съм 12 клас и идея си нямам какво да правя.Съвет никакъв не мога да ти дам,надявам се всичко това да е временно :)
Positive_SouL
12-16-2011, 18:55
Във 12 клас и аз бях така. 1 година не учих за да помисля какво искам,започнах да работя малко за да разбера и какво не искам в крайна сметка избрах нещо което сега може би няма да мога да завърша :D
Та извода ми е че ти няма как да разбереш какво искаш след като до сега в живота си си ходила само на училище. Те първа ще се сблъскваш с проблемите на живота и може би чак на 30 години ще разбереш какво искаш.
Мога само да ти кажа че каквото и да кандидатстваш все ще си разочарована почти 100 % съм сигурен. Мързиме да обяснявам защо но ще видиш. Затова кандидатствай нещо по лесно което със сигурност ще завършиш без много да се мъчиш. Най важното е да се научиш да се справяш вече сама в живота.
Харесва ми мнението на Chacho, мисля че е правилно и до голяма степен с епрепокрива с моето. И не се чувстваш само ти така имало е и предполагам ще има и други подобни хора включително и мен. Хубаво е че си осъзнала така да се каже своето незнание, от тук проблема им алесно решение стремежа към знание и развитие до къде ще стигнеш зависи от теб щом си осъзнала своето незнание значи имаш потенциал за развитие, а признаването прес себе си и пред останалите на таква нещо е можеби добра крачка. Смятам обаче, че не си като другите, а си уникална просто всеки човек е, всеки има определена мисия, но това не значи че трябва да има пагубно его и държание за което смятам, че ти говориш. Даже и да си велик човек дал много на Света ти трябва да останеш преди всичко човек и да помагаш. Почни да четеш, да излизаш сред Природата, да се запознаваш с нови хора да посетиш нови места, анализираи ситуациите и си прави изводи, коети допада и кое не, кое те приблича, кое те мотивира, кое те кара да се чувстваш добре опитаи се да накараш същността ти да излезе на яве. Надявам се всички те постове да допринесат поне малко за твоето ориентиране в сичтуацията.
Поздрави и Успех.
Благодаря ви. За пагубното его... много си прав/а.
Това его ми е проблем на мене не само що се касае до ученето, но това е друг въпрос.
Все още съм объркана, но ако трябва ще си дам почивка след 12 клас. Ще видим.
Другият ми проблем е, че съм много непостоянна в начинанията, които започвам. Имам чувството че всичко ми доскучава и сякаш ме мързи да довърша едно нещо до самия си край. >< Нямам идея на какво се дължи това - според някакви псих. проучвания се дължало на ниско самочувствие, но не виждам как едното има връзка с другото.
montana6
12-17-2011, 19:42
Другият ми проблем е, че съм много непостоянна в начинанията, които започвам. Имам чувството че всичко ми доскучава и сякаш ме мързи да довърша едно нещо до самия си край. >< Нямам идея на какво се дължи това - според някакви псих. проучвания се дължало на ниско самочувствие, но не виждам как едното има връзка с другото.
Тогава предполагам, че ще е най-добре, ако се стремиш към някаква работа, която ще ти даде възможност за повече пътувания и широк обхват от задачи, а не някакви еднотипни процедури и седене на едно място.
А дали евентуална причина би могла да е недостатъчна мотивация и бързото губене на такава?
Добре е, че помагаме по някакав начин, моито лично мнение е да не прекъсваш една година обещавам, че ще се обоснова защо, но сега е малко късно. Губиш интерес защото нямаш мотивация, това звучи клиширано ама е вярно и ще се опитам да дам малък пример говорихме си за его, та да предположим, че си готино момиченце с реитинг и целта ти е да се зарибиш с махленския играч е тва е което не е мотивираща цел, поне не и за нещо градивно, градивна цел е когато си решена да направиш нещо например да научиш учебника по Биология, и за да го научиш трябва да жертваш например времето си за барове и дискотеки и да речем след 1 година ква е ситуацията ако нащо момиче си е играло с кварталния гъзар и се е разбивала по дискотеките и не е останало време да учи няма да е приемат, ако обаче е учила ще е приемат и ще усети че е постигнала нещо, тогава ще усети, че може и ще изпълни и друга цел и друга /ТОВА Е ПРОСТО ПРИМЕР/, та в примера се засяга и приоритета на целите, ако забелязваш. Явно до сега си подреждала целите не по наи точния начин, и може би за това си малко объркана, въпреки това обаче не трябва да съжаляваш за нищо най-важното е, че си се осъзнала и не смятам, че е късно. Даи си време почини си един месец, една седмица, докато усетиш, че си се отърсила от мислите си и съзнанието ти се е прояснило, е се пак не прекаляваи с почивката. Определено обаче смятам, че освен загуба на интерес до отказване преди да си завършила дадено нещо води липсата и на воля, за това не съм малко съгласен да се впуснеш в нещо кадето се изисква да правиш различни неща, а напротив опитаи се да добиеш навици общо взето по строг режим, така малко или много развиваш волята и ако мислиш, че повечето хора правят това което искат, обаче нали знаеш пътя към целта и самото му извървяване покавза кои е достоен да достигне самата цел. Маи поста ми звучи много критически и се моля да ме извиниш, просто искам да изразя мнението си по най-добрия начин и да бъда полезен малко или много.
П.П. Иначе психологическото проучване има право, обаче не смятам, че проблема при теб такъв, ако имаш желание обаче бих обеснил връзката според мен.
П.П. 2 Виж малко интервюта на човека които ти е на аватара може да ти послужи в някои отношения малко или много за пример тъи като е един достоен наш сънародник.