Ashenvale
12-07-2011, 14:48
... ми трябва малко да допълня към "доказателствената част", ако някой има някакви идеи, ще съм благодарен.
Жан-Батист Молиер е най-великият комедиограф на ХVII век. И не само това на това столетие.
В негово лице френската комедия бележи най-високи постижения.
Дълъг и сложен е пътят, който писателят извървява от първите си сценични работи до безсмъртните си комедийни творби.
Комедията “Тартюф” представя същноста на двуличието и негативното му въздействие върху човешките възгледи за нравственост и почтенност.
Класическия еталон на безбожника лицемер – Тартюф - живее в човешкото съзнание, проявява се в поведението на хората.
В мрежите на измамника, скрит зад маската на добродетелен човек попада Оргон. Заслепен от подлеца той, както казва Дорина :
“откак дружи със тоя мях надут …………е станал просто луд”. (Uvod)
Всеки жест на набожност, щедрост, смирение и скромност е добре премерен коварен ход на двуличника.
На показ той излага онова, което бързо впечетлява лековерния Оргон.
Привидно Тартюф се отказва от всички земни блага ”връщаше назад всеки мой подарък”.
С фалшивото си благоприличие, и самочувствие на божи представител, зад което се крие нахалство, и безочие,
опитният интригант Тартюф успява да спечели доверието на Оргон и на госпожа Пернел.
Влиянието на наглия измамник е обсебило ума и чувствата на лековерния домакин дотолкова, че той вече не е способен ни най малко на реална преценка.(Teza)
Маските на лицемерието не просто прикриват грозното, те унищожават истинското лице на човека.
Лицето, от което сам се е отрекъл. Лицемерът се стреми да спечели и да извлече някаква облага от наивните.
Но не съзнава, че всъщност губи себе си.
Лицемерието ни дава измамното чувство, че играта може да продължи вечно, че лъжейки другите, всъщност мамим живота.(dokazatelstvena chast OVER HERE!t)
В образа на Тартюф Молиер пресъздава типа на един особено опасен за обществото лицемер, чието изобличение съвсем не е лесно.
Слагайки маската на двуличието, човек всеки път убива част от истинското в себе си. А фалшивото не е реално, то се разпада на хиляди прашинки.(Zaklu4enie)
Жан-Батист Молиер е най-великият комедиограф на ХVII век. И не само това на това столетие.
В негово лице френската комедия бележи най-високи постижения.
Дълъг и сложен е пътят, който писателят извървява от първите си сценични работи до безсмъртните си комедийни творби.
Комедията “Тартюф” представя същноста на двуличието и негативното му въздействие върху човешките възгледи за нравственост и почтенност.
Класическия еталон на безбожника лицемер – Тартюф - живее в човешкото съзнание, проявява се в поведението на хората.
В мрежите на измамника, скрит зад маската на добродетелен човек попада Оргон. Заслепен от подлеца той, както казва Дорина :
“откак дружи със тоя мях надут …………е станал просто луд”. (Uvod)
Всеки жест на набожност, щедрост, смирение и скромност е добре премерен коварен ход на двуличника.
На показ той излага онова, което бързо впечетлява лековерния Оргон.
Привидно Тартюф се отказва от всички земни блага ”връщаше назад всеки мой подарък”.
С фалшивото си благоприличие, и самочувствие на божи представител, зад което се крие нахалство, и безочие,
опитният интригант Тартюф успява да спечели доверието на Оргон и на госпожа Пернел.
Влиянието на наглия измамник е обсебило ума и чувствата на лековерния домакин дотолкова, че той вече не е способен ни най малко на реална преценка.(Teza)
Маските на лицемерието не просто прикриват грозното, те унищожават истинското лице на човека.
Лицето, от което сам се е отрекъл. Лицемерът се стреми да спечели и да извлече някаква облага от наивните.
Но не съзнава, че всъщност губи себе си.
Лицемерието ни дава измамното чувство, че играта може да продължи вечно, че лъжейки другите, всъщност мамим живота.(dokazatelstvena chast OVER HERE!t)
В образа на Тартюф Молиер пресъздава типа на един особено опасен за обществото лицемер, чието изобличение съвсем не е лесно.
Слагайки маската на двуличието, човек всеки път убива част от истинското в себе си. А фалшивото не е реално, то се разпада на хиляди прашинки.(Zaklu4enie)