Относно вторият шанс

[Niakoitam]

От една друга тема тук ми хрумна идеята.

Та, Вие бихте ли дали втори шанс на човек, с който поради дадена причина/и сте скъсали и при какви обстоятелства?
Ако Вие сте скъсали с него/нея?
Ако той/тя е скъсал/а с Вас?
Бихте ли дали и повече от втори шанс на някого? При какви условия?
Ами ако не се отнася за любовни отношения, а за отношения между приятели?
С какво може някои без значение приятел или гадже да ви нарани така че да не искате нито да го/я виждате, нито да чувате за него/нея?
(искам наистина честни отговори)

[Meoww]

Зависи от причините, поради които сме се разделили. Няма значение кой с кого е скъсал...всеки е индивидуален и има различни гледни точки и сам за себе си е прав.
На последния въпрос ще ти отговоря - лъжата и изневярата. Изневярата е нещо, което аз лично не мога да преглътна. Лъжата също.

[valdesbg]

Това ще се превърне в моята тема... усещам го. Иначе малко по късно ще напиша едно чаршафче над което да разсъждавате :)

[Azoria]

Зависи от куп неща ,ако тръгна да изреждам всички хипотетични ситуации , при които бих или не бих дала втори шанс - нощта няма да ми стигне.

Когато усещам ,че си струва - давам втори шанс. :) / може да сбъркам ,разбира се , но поне знам със сигурност ,а не се питам после "ами ако..." и да съжалявам за нещо,което НЕ съм направила :? /

[qkakukla2]

Аз бих му простила ако не съм го забравила или немога. А за лъжата никога, но ако го обичам щеше да получи още един шанс, но само един !! Разбирасе за изневяра да не говорим ако на мен ми е изневерил аз никога няма да му простя, а това с приятел да станеш гадже бих го направила само, за да накарам някой да ревнува. :)

[FairyTales]

Ами аз доста трудно прощавам на някого,за добро или за зло.Давала съм втори шансове само на скъпи хора за мен и не винаги си е струвало.Вече рядко го правя..

[bitchwolf]

Давам втори шанс, освен ако не става дума за жестоки крайности, но всеки човек прави грешки и всеки е способен да ги поправя. Ако не ги въпреки дадения шанс, то този човек не заслужава нищо повече-поне знам, че съм опитала всичко. Направих грешката да дам повече от 2 шанса вярвайки с пълна сила, че човекът може, но той не повярва...

[silverRose]

Не бих дала втори шан, защото за мен раздялата е най-най-най- крайният вариянт. И щом сме стигнали до него, значи връщане назад няма. Независимо от причината. За мен са глупости тези неща от сорта на: скъсахме, събрахме се, пак скъсахме и т.н. Когато си с един човек, даваш всичко от себе си, за да просъществува връзката и не се отказваш при всеки проблем. Разбира се, ако държим на човека до нас, а не сме с него само, за да убиваме времето.

За приятелите (верните) вече зависи от ситуацията, защото все пак те са тези, които са с теб, независимо от това колко момчета/момичета сменяме.

[valdesbg]

Не. При никакви обстоятелства. Когато се разделяш с някой човек, би трябвало да е сериозно и да имаш точно това предвид. А когато се разделят с теб би трябвало да приемеш събитието с цялата му сериозност. Втория шанс при тази ситуация означава да си подритваме постъпките и означава също така че не можем да сме сериозни и отговорни в никоя ситуация.

Ако са скъсали с мен - ами ясно са ми показали че не ме искат в живота си. Би било глупаво да ги убеждавам колко погрешно е това. Причините мисля са ясни. Всеки си носи кръста.

Не, не бих дал повече от втори шанс. Рядко бих дал втори шанс на някого. Разбира се, мога да прощавам. И го правя. Не съм злопаметен. Просто смятам че ако по своя воля изгориш един мост.. то не би трябвало да мрънкаш после как да минеш отсреща. Някак...много детинско е.

Според мен няма значение дали се отнася за любовни отношения или продавач/купувач в магазина. Принципа се спазва.

Няма такава опция да не искам да чувам или виждам някой, който е бил част от живота ми. Ако се засечем на улицата - ще поздравя, ще поговорим общо, и толкова. Ако не друго, поне от учтивост.

Разбира се - както всяко едно правило и това си има изключение. Всеки един от нас има един или двама човека около себе си, които са изключение и които получават не един ами 1001 втори шанса. И всеки един от нас знае на каква цена ги дава. Също така привилегирования човек..също е наясно. Това е изключение, което само потвърждава правилото. Но винаги го има.


Не бих дала втори шан, защото за мен раздялата е най-най-най- крайният вариянт. И щом сме стигнали до него, значи връщане назад няма. Независимо от причината. За мен са глупости тези неща от сорта на: скъсахме, събрахме се, пак скъсахме и т.н. Когато си с един човек, даваш всичко от себе си, за да просъществува връзката и не се отказваш при всеки проблем. Разбира се, ако държим на човека до нас, а не сме с него само, за да убиваме времето.

Това е добре казано.

Аз бих искал да чуя мнението на Ина(пантерката). Тя ще се изкаже добре по тоя въпрос.

[Blab]

Моите взаимоотношения са сериозни, задълбочени и клонящи към вечност. Предупреждавам за характера им от самото начало, при среща с потенциално близък индивид. За мен краища няма. Крехка съм и затова се пазя. Позволя ли на някого да ме опознае, се оставям в ръцете му и само от него зависи дали ще оцелея или ще се разпилея по пода. Може да звучи мелодраматично, наивно, романтично, каквото-друго-решите, просто съм такъв човек, не обичам да рискувам, но когато го правя, се отдавам изцяло.

Когато някой си тръгне от мен, небето ме затиска до задушаване, светът се свършва, топи се смисълът. Тогава много ме боли. Съвсем като шептяща смърт и повече никога не се (въз)раждам същата. В тийн годините си се идентифицирах с Пейтън от ОТХ и лайтмотива й "хората винаги си тръгват", това и досега не се е променило. Като всеотдаен човек, емоционално, преливащо любов създание, не искам да познавам края. Когато изгубя някого, търся причината в себе си. Започвам да измислям безброй неща, които трябва да не са ми наред, за да изгоня някого, за го отегча, да му омръзна, да не му стигам. Тогава се мразя. Човек, който те кара да се съмняваш в себе си, да се считаш недостоен, недостатъчен, безмислен... за какво ти е? В началото аз давам обещание, което другия приема. В крайна сметка обичта (за мен) е точно това - да повериш чупливото ядро на Другия, той на свой ред да ти даде своето и да се пазите.

//ако някой иска да се гаври със споделеното в поста, нека не го прави. благодаря;

[djipsito]

Много неща съм прощавала и много шансове съм давала, докато не се научих, че очакването хората да са като мен в дадената ситуация е грешно. Шанса трябва да се заслужи, а не да се иска. Мога да простя, но не страдам от Алцхаймер. Преди съм прощавала лекомислено, защото винаги се опитвах да разбера причините и подбудите на отсрещния, влизала съм му в положението, дори да ме е наранявала постъпката му. Просто ми беше чуждо гадното държание и не можех да си помисля да обидя някой. Мълчах си, за да не се засегне, дори той да е постъпвал гадно. Научих се да бъда остра, когато другия го заслужава, да си отстоявам на мнението и да си държа на достойнството, защото не ми се иска пак да ме приемат за даденост.

Приятели нямам, защото не искам да имам. Аз мога да бъда приятелка, но не искам нищо в замяна. Нито очаквам.

На мен не ми беше даден шанс за връзка, което доста ми засегна самочувствието. Винаги съм мислила, че ако този човек един ден осъзнае, че иска да бъде с мен не само заради задника ми, ще му дам шанс. Сега обаче, като се поставя в тази хипотетична ситуация се колебая за шанса, просто защото съм голям мислител и ще се чудя дали е правилно или не да изжвея любовта, която толкова исках. Мисля си, че този шанс може да се окаже една голяма грешка. Може би нещата няма да са същите, защото колелото ще се е завъртяло и едва ли ще се чувствам по същия начин, едва ли ще искам да му дам всичко онова, което исках преди, защото той ме промени драстично. Много ми се иска да не мисля за тези неща, а без да съм ги разнищила просто не мога. Такава съм си и тва мислене много ми пречи. (За тва толкова ми харесва подписа ми)..

Тва сигурно се е получило дълго.. Не ме интересува дали някой ще го прочете или ще ми каже, че пак се раздрънках, ама имах нужда да си излея мислите някъде...

Шанс...

[jghgh]

........
не, толкова е красиво. и съм абс. същата, с изключение, че не преливам от любов, просто защото somehow (не намирам по-изразителна дума от чуждата в този случай) съм станала нек'ъв ледник, пък и съм егоист - но толкова за мен де.
и аз съм така, раздялата за мен е нещо кошмарно, винаги страдам по много и продължително и е тъжно.

не се гавря с написаното, нито го омаловажавам, но не изглежда да е най-правилното нещо, което човек може да прави.
това разтваряне в човека отсреща, зависимостта ... кофти неща са. така не си господар на собствения си живот. не че аз съм де, щом се съгласявам с всичко написано.
и не се вписвам въобще в представата за човек лидер, дето си контролира живота и е "oh my god, i'm the center of my life", както би трябвало да бъде. (трябвало?)
ама си е нездравословно да си такъв.. нездравословно е и да търсиш вината в себе си след раздяла, когато може изобщо да нямаш такава и всичко това да са едни напразни нерви, които тъпчат самочувствието ти и променят образа ти в собственото ти свето- и самоусещане.
пък и човек трябва да може да си прощава, нал' тъй.


пиша в тая тема само заради този отговор, дори не съм я чела, нито съм чела на другите постовете.
когато ми дойде муза (ако), ще я прочета и ще си кажа мнението по зададената тема

[Niakoitam]

Давам втори шанс, освен ако не става дума за жестоки крайности, но всеки човек прави грешки и всеки е способен да ги поправя. Ако не ги въпреки дадения шанс, то този човек не заслужава нищо повече-поне знам, че съм опитала всичко. Направих грешката да дам повече от 2 шанса вярвайки с пълна сила, че човекът може, но той не повярва...
Това се припокрива и с моето мнение по въпроса.

Blab, да разбирам ли от това че ти го караш малко в стил "ледена кралица", но спечели ли те някои нямаш сили дори да го скъсаш даже и понякога силно да имаш това желание? Иначе готино писание. Винаги са ми били интересни твоите писания,макар и малко дълги (всъщност тези писания най ме радват особено като имам повече време,пък и аз обичам да пиша такива) макар и понякога да не мога да разбера някои неща (обявявали са ме за философ, но пък може би,защото не съм имал пряк поглед върху някои неща, които са твои интереси), но ме радваш много.

djipsito няма нищо лошо в това човек да се защитава някакси, но не мисля че това да изгради силна и здрава черупка около себе си е най-правилният вариант. Тази черупка може да те предпаза до някаква степен от болката, но ще те предпазва и от щастието, което пак ще доведе до един друг вид болка. Болката от беземоционалният живот, в който всичко е сиво и всичко се слива в едно скучно и беземоцинално ежедневие.Иначе някои от нещата, за които пишеш са ми познати. И твоя изказ ми харесва.

И стигнах до jghgh. Ще те помоля когато имаш възможност да отговориш на темата. И ти винаги си ми била доста интересна с писанията си макар че понякога когато те хванат бесните (веднъж съм те виждал така) та храниш всички и всичко. Иначе като видя ника ти го свързвам с едно младо момиче, което доста е надраснало годините си и на разсъжденията и може да завиждат доста по-големи какички и батковци.И твоя изказ ми харесва.

И като последно Иннах, изкажи си и ти мнението,защото беше призована да го направиш :-D

Продължавайте всички все в тоя дух. :)

[SisiStrange]

Според мен да изречеш думите "Късам те." и да го мислиш е нещо зверски сложно, ако наистина обичаш. За да ми го каже някой (или за да го кажа аз) значи сме стигнали твърде далече, за да има смисъл от връщане назад. Аз обичам да си решавам проблемите спокойно без много викове и емоции, а такива тежки думи изричам само в случай, че вече ми е умряла всякаква надежда за бъдеще с този човек.
Втори шанс давам адски рядко, защото обикновено, за да стигнем до там се е случило нещо непростимо (тъй като, както вече казах, не се разделям с хората за дреболии).
Изневяра не бих простила, но не от гордост (макар че и това го има), а защото след нещо такова спирам да гледам на човека по същия начин. Спира да бъде толкова уникален и се е загубило онуй миличко и чистичко усещане, че сме си аз и той.
Не бих простила и лошо отношение, особено ако е системно и няма някаква смислена причина (поне доколкото въобще съществува такава). Също не бих простила какъвто и да е вид насилие.
За друго абсолютно непростимо в момента не се сещам.

[anonymous708973]

Моите взаимоотношения са сериозни, задълбочени и клонящи към вечност. Предупреждавам за характера им от самото начало, при среща с потенциално близък индивид. За мен краища няма. Крехка съм и затова се пазя. Позволя ли на някого да ме опознае, се оставям в ръцете му и само от него зависи дали ще оцелея или ще се разпилея по пода. Може да звучи мелодраматично, наивно, романтично, каквото-друго-решите, просто съм такъв човек, не обичам да рискувам, но когато го правя, се отдавам изцяло.

Когато някой си тръгне от мен, небето ме затиска до задушаване, светът се свършва, топи се смисълът. Тогава много ме боли. Съвсем като шептяща смърт и повече никога не се (въз)раждам същата. В тийн годините си се идентифицирах с Пейтън от ОТХ и лайтмотива й "хората винаги си тръгват", това и досега не се е променило. Като всеотдаен човек, емоционално, преливащо любов създание, не искам да познавам края. Когато изгубя някого, търся причината в себе си. Започвам да измислям безброй неща, които трябва да не са ми наред, за да изгоня някого, за го отегча, да му омръзна, да не му стигам. Тогава се мразя. Човек, който те кара да се съмняваш в себе си, да се считаш недостоен, недостатъчен, безмислен... за какво ти е? В началото аз давам обещание, което другия приема. В крайна сметка обичта (за мен) е точно това - да повериш чупливото ядро на Другия, той на свой ред да ти даде своето и да се пазите.

//ако някой иска да се гаври със споделеното в поста, нека не го прави. благодаря;

Страшно искрено написано, браво. Не видях пряк отговор на въпроса дали даваш втори шанс, но въпреки това съм съгласна с написаното.
Трудно пускам хора, които са ми били близки, адски ми е трудно да прекъсна контакт с тях по каквато и да е причина.

Давам втори шанс, защото съм човек и защото другият също е човек. Всеки прави грешки и ако виждам желание тези грешки да бъдат поправени, ще му предоставя тази възможност. Човеколюбец съм. И съм дете. Не знам по коя от двете причини, но вярвам в доброто у хората, вярвам в силното им желание да оправят нещата. Разбира се, има и непоправими.

Та, Вие бихте ли дали втори шанс на човек, с който поради дадена причина/и сте скъсали и при какви обстоятелства?
- Бих.
Ако Вие сте скъсали с него/нея?
- Тук зависи от причината. Ако е егоистичен задник, който не ме е уважавал... не чакай, аз не бих била с такъв. Значи да, бих простила.
Ако той/тя е скъсал/а с Вас?
- Ако е заради друга - много малко вероятно. Все пак, какво ми гарантира, че няма да го направи отново?
Бихте ли дали и повече от втори шанс на някого? При какви условия?
- Ако държа на човека, бих. Признавам си, това ми е слабост и го знам, но за разлика от някои писали в темата, не се правя на прекалено силна и нямаща слабости.
Ами ако не се отнася за любовни отношения, а за отношения между приятели?
- Хмм, ако изхвърля просто приятел от живота си, значи той наистина много е сгафил. Едва ли.
С какво може някои без значение приятел или гадже да ви нарани така че да не искате нито да го/я виждате, нито да чувате за него/нея?
- Уоу. Трябва наистина да е сериозно... Ако ме е разочаровал, тоест, ако е излъгал очакванията ми, ако не съм била права в преценката си за него и той се окаже съвсем различен човек от този, за когото съм го мислела. Ако е гледал на мен само като на дупка, унижавал ме е, обиждал е мой приятел.

Нещо ми я няма музата, за да пиша, но ще се появя пак с по-задълбочени разсъждения.

[djipsito]

djipsito няма нищо лошо в това човек да се защитава някакси, но не мисля че това да изгради силна и здрава черупка около себе си е най-правилният вариант. Тази черупка може да те предпаза до някаква степен от болката, но ще те предпазва и от щастието, което пак ще доведе до един друг вид болка. Болката от беземоционалният живот, в който всичко е сиво и всичко се слива в едно скучно и беземоцинално ежедневие.Иначе някои от нещата, за които пишеш са ми познати. И твоя изказ ми харесва.

Не мисля, че съм изградила силна и здрава черупка около себе си, аз съм отворена за и към хората. Мога да споделям, мога да изслушвам, мога да помагам, да прощавам. Просто ако усетя, че някой се опитва да ме прави на тъпа, да ме манипулира и т.н вадя зъби и нокти. Скачам като опарена.. Понякога се усещам, че има ситуации, които могат да минат и без моето нападане, просто не искам да си замълча. Преди не беше така. Вечно съм поставяла другите пред мен, сега поставям себе си пред другите. Искам както аз уважавам, така и мен да ме уважават. Държа на респекта и ако някой е решил, че ще ме прави на балък, казвам квото мисля и спирам да го отразявам, докато не се научи как да се държи с мен.

[Hilary_]

По принцип няма значение дали става въпрос за отношенията ми с бивши или приятели - старая се да не се връщам назад към нещо, което е приключило. Трудно прощавам каквото и да е. Не вярвам във "втория шанс", защото винаги се потретва (личен опит) ..
С какво могат да ме наранят? Изневяра, лъжа, предателство, лицемерие, безразличие.

[jghgh]

Ето, че и аз се включвам в темата с по-задълбочено мнение, доколкото то е възможно, защото в момента съм малко разсеяна и мислите ми се блъскат една в друга, преплитат се, не мога да си свързвам изреченията и за 2ри път си започвам поста.

Според мен трябва да се прави разлика между комрпомис и малодушен втори шанс. Важи и за случаи, когато ти си молещата страна.
Трябва да се вземат предвид и причините за края на отношения, категоричността на това "скъсване", доколко силен е разумът и дали сърцето взема превес над преценката. Няма еднозначен отговор как е правилно да се постъпи. Какво в крайна сметка е правилно - да избереш нещо, което ще те кара да страдаш ли или това, което е глупаво и наивно, но те прави щастлив? (което и да е то.)
Хората си прощават толкова много неща, надеждата ги кара да възраждат стари връзки, дори когато това в чуждите очи е безсмислено. Но нали това е любовта? Неразумна, болезнена, ирационална.

Колкото до мен, предпочитам да наблюдавам чуждите опити, както и да си правя изводи от моя, и съм на малко по-реалистична вълна - краят си е край. Стигнало ли се е дотам, че да се приключат едни отношения, защо да ги възраждаш пак? Има ли смисъл? Същото ли ще е? Щом някой не желае да е с теб, и да му се молиш, няма да възроди старите си чувства към теб. Има го и това, че може разумът му е взел превес над чувствата и още да те обича, но въпреки това да не намира смисъл да продължавате. Не винаги има смисъл от геройски саможертви и мазохизъм в името на любовта. В крайна сметка чупеното не се лепи. Няма смисъл от връщане назад, щом се е стигнало до това всичко да приключи и да вдигнете ръце един от друг (или само единият да вдигне ръка от другия, зависи от случая)
Тая тема се явява в подходящ момент от живота ми. Давам си равносметка, че 1во - тоя втори шанс, дето го искам от 4 години, определено няма да го получа, 2ро - по-добре и за самата мен да не го получа; така трябва да бъде; всичко се случва точно както трябва; и 3тоо - щом аз не бих дала 2ри шанс, няма смисъл да очаквам другите да постъпят различно.

Понякога вторият шанс е по-скоро комрпомис, отколкото трагично решение да ти простят/да простиш и да започнете отново - може да е компромис от любов, компромис от надежда, комрпомис от собствено желание, тогава, когато не си предал надеждата, не си спрял да си търпелив, вярваш, че така трябва и не си стигнал с цялата си същност до решението да сложиш край. Комрпомисът може да съвпада с разума, който оглупял да ти вика: "Не спирай! Продължи тази история", а може и да не съвпада с него. Понякога разумът противоречи на сърцето.
Темата има ммного нюанси. На мен са ми правили комрпомиси, които не съм заслужавала и след които огорчението от мен е растяло дотолкова, че вече дори е било невъзможно да се говори за 2ри шанс и за каквото и да е опитване наново. И аз съм правила така, а понякога пък се е случвало съм се насилвала да сложа края, въпреки че не съм искала и съм била склонна да правя компромиси, компромиси, комрпомиси.... Но в крайна сметка краят си е край, както и комрпомисите имат край, ако ни носят само болка и ние не сме чак такива мазохисти и жертвоготовни.

Разбира се, случва се да общувам с хора, които са ми теглили чертата или аз тяхната, но отношенията вече са коренно преобразени. Краят на старите отношения е дал начало на новите ни такива, които не е задължително да се харесват на едната от двете страни, или пък дори и на двете, но може и да ги устройват.

Например имах лош край с една приятелка, която ми беше близка, но търпението ми просто вече се изчерпа, омръзна ми от комрпомиси, скъса се връзката между нас и спряхме да общуваме. Сега възобнових връзка с нея, но след като вече се стигна дотам да скъсаме близостта си, да изгубим търпение една към друга, нищо не може да е същото. Аз и не искам. Няма втори шанс за предишните ни взаимоотношения, и смятм, не е редно да има такъв. Сега сме с много по-различен статус и аз не искам да я допускам пак близо до мен, нито вече искам да й бъда приятелка в онзи по-поетичният смисъл. Предпочитам просто да се забавляваме и да не се сближаваме - може би няма да го допусна, а може пък и да се поддам, но като цяло все повече се съгласявам с израза: "Счупеното не се лепи". Него преди зверски го отричах поради малодушие и липса на всякаква безпристраност (наистина ми е чужда!, що се касае до емоционални въпроси), а и защото много исках втори шанс от един определен човек, от когото никога няма да получ. Все по-стоически преживявам този факт, междувпрочем. Даже, благодарение на темата, това ми се струва все по-рационално и логично, все по-естествено. Дори този момък да имаше още чувства към мен (което е, пхаха, да бе да) - го разбирам че не иска да се връща отново към стари истории, да се връща към нещо, което вече е приключило. Щом е приключило - имало е причина за това все пак. Разочаровала съм го, вече ме е видял в една и друга светлина, и няма как да се започне наново и да ме погледне със същите от преди очи. Ако нещо се стартира, няма да е същото, и едва ли ще си струва. Според мен това важи за много ситуации в животите на когото и да е, не се отнася само до мен.
И така - it's time to move on! И за двете страни. Така че, обективно погледнато, казвам го доста извън моя случай - вторият шанс твърде рядко си заслужава, особено ако някоя от двете страни е била категорична/нуждаела се е от прекратяване на отношенията.


Сега малко и по въпросите:
Бих дала втори шанс на някого, ако намирам някакъв смисъл в тази постъпка и изпитвам желание да го направя; т.е. не ми се струва безсмислено/болезнено и безидейно да го сторя. Както в случая с приятелката. Може би също бих го направила, ако изпитвам голяма надежда, сърцето ми тупка да го направя, независимо от разума (или пък в унисон с него). Не се познавам чак толкова добре де. Просто предполагам :>

Ако аз съм скъсала с него - отново същото като по-горе, може би. Ако е любовна връзка, бая влюбена трябва да съм и да не си слушам разума, че отново да дам втори шанс, при положение, че аз съм го скъсала. Щом се е стигнало чак до късане, явно е имало много компромиси и опити, така че по-вероятно не.. Не знам и аз, докато не ми се случи.
Ако мен са ме скъсали, не виждам как може да ми дадат 2ри шанс, освен ако не са пълни глупци или просто в яда си са ме отхвърлили, а не че това е било истинското им желание. Обикновено като ме отсвирят и се свърши вече. Категоричността си е категоричност :д Пък и при мен просто винаги е така - толкова играя по нервите на хората, че отсвирят ли ме, край. Досега не съм била несправедливо изоставяна :Д

Да дам на някого (дори) повече от втори шанс чак, едва ли.. Не знам, май не съм чак толкова наивна.

За отношения между приятели казах как стоят нещата. Просто приятелството вече не е същото. Ако сме найй-добри приятели, не би се стигнало до "късане", а само до глупави свади, компромиси, направени от желание и от любов, стига и двете страни да ги правят тези комрпомиси де.

За да се откажа от някого с пълна категоричност трябва да ме е предал - мен самата и доверието ми, да се е променил в посока, която е нетърпима за мен, аз самата да съм охладняла твърде много и общо-взето това е. Не съм много по-специална от другите и общо-взето и при мен причините да се отдръпна от някого биха били същите - предателство - морално такова, подигравка с мен и т.н.

[Niakoitam]

Не мисля, че съм изградила силна и здрава черупка около себе си, аз съм отворена за и към хората. Мога да споделям, мога да изслушвам, мога да помагам, да прощавам. Просто ако усетя, че някой се опитва да ме прави на тъпа, да ме манипулира и т.н вадя зъби и нокти. Скачам като опарена.. Понякога се усещам, че има ситуации, които могат да минат и без моето нападане, просто не искам да си замълча. Преди не беше така. Вечно съм поставяла другите пред мен, сега поставям себе си пред другите. Искам както аз уважавам, така и мен да ме уважават. Държа на респекта и ако някой е решил, че ще ме прави на балък, казвам квото мисля и спирам да го отразявам, докато не се научи как да се държи с мен.

От поста ти стигнах до този извод, но така написано ми изглежда доста по приемливо от мен самият.Разбира се че трябва да си има някакви граници и човек да не позволява да го правят на балък. Но си мисля че никой не трябва да е пред никой.Трябва да има една равнопоставеност. Това ми напомня на една ситуация, в която съм в момента относно спирането на отразяването. Понякога може да не може да разбереш някои правилно, а пък той да не се чувства виновен и съответно единият пак трябва да бъде един вид прецаканият или всичко отива на вятъра.А другият вариант пък е че другият може да се "поучи" от грешките си, да се направи че е разбрал как трябва да се държи с теб и да те манипулира само външно правейки се на такъв какъвто на теб ти харесва заради своите интереси.Това обаче не бива да те спира да вярваш в хората и опитвайки се да се защитиш понякога вместо да се отдръпнеш, от който трябва да се отдръпнеш от по рязко изразяващият се и/или действащ доброжелател.:)

jghgh поредното готино мнение.Наистина си надраснала годините си.Радвам се че с моята тема успях да те накарам да си направиш някои свои собствени изводи. И да, загърби тези 4 години.Няма смисъл. Щом не са дали резултат няма и да дадът...или поне не в такъв смисъл какъвто на теб ти се иска.Пусни миналото да си остане в миналото и смело гледай напред :)

[anonymous708973]

аз съм отворена за и към хората. Мога да споделям, мога да изслушвам, мога да помагам, да прощавам. Просто ако усетя, че някой се опитва да ме прави на тъпа, да ме манипулира и т.н вадя зъби и нокти. Скачам като опарена.. Понякога се усещам, че има ситуации, които могат да минат и без моето нападане, просто не искам да си замълча. Преди не беше така. Вечно съм поставяла другите пред мен, сега поставям себе си пред другите. Искам както аз уважавам, така и мен да ме уважават. Държа на респекта и ако някой е решил, че ще ме прави на балък, казвам квото мисля и спирам да го отразявам, докато не се научи как да се държи с мен.
Абсолютно същото се отнася и за мен. Звучи самонадеяно, но съм добро човече :) Неуважението обаче ме кара да обърна дебелия край.

[djipsito]

Niakoitam, мисълта ми е, че се пренебрегвах когато някой ме обиди или нарани. Ходих подир задници, мъчех се да обеснявам, за да ме разберат правилно, а не е тва начина да накараш някой да се държи добре с теб. Поне досега тва не е показвало резултат. Някой път наистина не е ставало кой знае какво, а аз съм почвала да "редя" и след тва съм се правила на обидена и се инатя, просто за да покажа, че няма да им минават номерата. Може и да не е много правилно, ама така ми е по-добре.

Има случаи когато съм реагирала прибързано, понеже накрая се оказва, че тва което някой е казал, не било тва, което аз си мисля, че е, просто така е излязло. Ама пък и в крайна сметка човек преди да каже нещо, трябва да мисли. Аз без нищо няма да се ежа.

Имах една "приятелка" преди години, когато още се занимавах с онзи, който споменах в първия си пост. Тя щеше да си празнува рожденния ден и беше поканила моя човек и още една двойка от неговата компания + бившата му. Да не описвам колко пъти тази моя "приятелка" е обиждала и е говорила зад гърба на бившата на моя човек. Те нито са близки, нито излизат, нито си говорят. Не е като да са приятелки. Като разбрах много гадно се почувствах и като я питах защо я е поканила, отговора й беше "Ами аз исках да поканя само (двойката), ама и тя беше там... и нали знаеш някой покрай теб като говори за много як купон и нищо не ти казват кво е гадно чувството... За тва я поканих." За нейни предишни изцепки няма да говоря, тва беше последното и черешката на тортата.

Аз разбирам защо е поканила онази другата, тва си е нейния рожден ден и може да кани който си поиска, просто не се усети колко пъти аз съм се съобразявала с нея и съм гледала да не каня някои хора, за да се чувства тя по-комфортно, за да не дразни и т.н.. Също явно предпочете на онази, дето не й е никаква да не й е гадно, а на мен да ми е гадно, понеже нали ми е "приятелка"..

Не ми се обеснява защо го приех толкова навътре тва нещо. Знам, че тя съжалява за тва, понеже няколко пъти ме е викала на кафе да говорим и ми се е извинявала и понеже я познавам, знам, че наистина е осъзнала, че е тъпа. Просто когато прелее чашата, колкото и да разбираш, дори да прощаваш, отвътре нещо не ти позволява да си същия към тоя човек.. Сега като я видя я поздравявам, питам я как е що е... ама до там, просто от учтивост и да не се чувства тя толкова виновна.. Или просто да й покажа, че наистина съм й простила тъпотиите.

[Niakoitam]

Е, разбира се че трябва да си имаш чувство за собствено достойнство и самоуважение. Не трябва винаги да съдиш себе си,защото все пак и другите хора правят грешки. Стига да го мислиш наистина, а не да правиш всичко от инат.И да, все пак всичко си има граници и къде ще поставиш границата вече си зависи от теб.Това обаче понякога може и да е доста важно решение за бъдещето ти.Относно приятелката ти...аз лично не намирам причина да и се сърдиш. Така е решила,така е направила. Това са си нейният рожден ден и нейните познати. От своя страна ти можеш да вемеш друго решение щом компанията не ти е приятна.Отиваш при нея,най тържеството и честитяваш рожденният ден пред всички,правиш една наздравица(или не правиш нищо) и просто се извиняваш и казваш че ти се е отворила някоя работа и трябва да си ходиш. След което просто си отиваш и си продължаваш напред.При втори такъв случай пак правиш същото. Без сърдене, без нищо.Ако не те попита след това нищо си траеш, ако пък те попита най-искрено и обясняваш че си си тръгнала,защото е имало хора, в компанията, които не са ти приятни и така.

И аз попринцип не обичам да мразя и че се изкарвам себе си виновен за много неща. Но в моят град има трима човека, които вече не съществуват за мен, а поринцип не обичам така. Като ги видя ако ми кажат Здрасти им отвръщам и ги отминавам като пътни знаци.Единият, който ми беше съученик и ми се шишеше приятел преди някои и друг месец го видях.Каза ми Здрасти. А отвърнах и си продължих без изобщо да спирам. Май не му стана особено приятно.Беше към един през ноща.Качи се на колата си и отпраши с пълна газ напред. А минаха малко повече от 5 години вече от онази неприятна случка. Пишеше ми се приятел и даже понякога уж ме защитаваше.Брат му е по-голям и приятел с разни бойни типове в моят град и за това се ежеше и на по-големи и по силни, но винаги е бил лайно. В училище винаги се е стремял да се държи унизително с мен, когато някои от приятелите на брат му е около нас. Не че един път заради това не го изблъсках два три пъти и тия започнаха да го бъзикат как съм го бил бил. Но черешката на тортата беше няколко месеца преди да завърша. Сбих се с братовчед му, който е няколко години по-малък от мен и си го набих де,защото и той е лайно. Обаче като си тръгвахме от едно училище, в което се набирахме вечерта на разни неща там към нас "светата троица" той,братовчед му и едно цигане се надумаха.Братовчед му ме удари откъм гърба в челюста, аз го хванах и му набих още няколко песници и един шут.Обаче "добрият ми приятел" ме хвана и ме дръпна назад и аз паднах, а цигането легна върху мен и започна да вика първият.Изобщо не съм бойна личност, но той не се върна.Явно успях да го поуплаша, След това брат ми се намеси и започнаха да се ежат взаимно с "приятеля ми".Имаше и други хора, които видяха всичко.След това даже и се кефели тия въпросните. Само дето историята не свършва дотам.Когато с брат ми си дръгнахме и адреналина започна да ме отпуска.Усетих силна болка в устата си и че челюстта ми се мести.Убилно потече кръв, а после не можех да ям нищо. Цялата нощ как съм спал само аз си знам.Цялата възглавница беше станала в кръв На сутринта отидохме с майка ми и баща ми на зъболекар.Каза че долната дясня челюст е счупена и има абцец на един зъб и разкъсана тъкан, а горната лява е пукната.Получиха се и усложнения и врата ми се наду.Прекарах 14 дни в болница и един месец със скоби минаващи между всеки зъб и ластици като ядох само течни храни и пасирани направени в буркан със сламка през една дупка която се образуваше между зъбите ми при сключването на челюстта така както човек си мие зъбите.Единствено имах късмет че голямото счупване беше на място с повече мускули.Иначе докторите казаха че челюстта ми е щяла да увисне и нямало да мине без операция. Та след всички издънки това беше черешката на тората, която ме отврати и отдалечи от моя измислен и комплексиран "приятел" :)

[SlowDownBaby]

Та, Вие бихте ли дали втори шанс на човек, с който поради дадена причина/и сте скъсали и при какви обстоятелства?
Много зависи от причината.Ако е изневяра със сигурност не.
Ако Вие сте скъсали с него/нея?
Да,бих се опитала отново,може да съм била объркана и да не съм знаела какво искам...
Ако той/тя е скъсал/а с Вас?
Отново да,зависи дали си заслужава и защо сме се разделили.
Бихте ли дали и повече от втори шанс на някого? При какви условия?
Повече от 2ри шанс,мисля че мога да дам,но е безмислено.Щом е имало първи и втори път,защо третият да е различен ?
Ами ако не се отнася за любовни отношения, а за отношения между приятели?
Да,ако сме били истински приятели бих дала и трети ако се налага.
С какво може някои без значение приятел или гадже да ви нарани така че да не искате нито да го/я виждате, нито да чувате за него/нея?
(искам наистина честни отговори)
Както казах по горе,за личен план не бих простила изневяра.Също така ако момчето до мен ме бие...такъв човек никога няма да се промени колкото и шанса да има.За приятелски отношения не съм съвсем сигурна,но мисля че там мога да давам шансове в изобилие ;д освен ако изневярата не е свързана с този приятел...

[AliceSw]

Вторият шанс някак мисля, че не бива да се дава...когато нещо не е просъществувало, още когато е било чисто и неизживяно, не мисля, че си струва да се повтаря...не под същия вид при всички случаи...давала съм втори шанс на връзка, но за да я превърна в приятелство - чисто и здраво, каквато не успяхме да опазим връзката и действително сега сме по-щастливи с човека.

Реално обаче съм болезнено чувствителна...и затова съм се замисляла да давам втори шанс на връзка като такава, но не съм сигурна каква е причината. Когато реша такова нещо, знам, че има и вина у мен, с която не ми е приятно да живея. За да оправдая себе си някак повече ми се иска да го направя, което е абсолютно безсмислено, отделно и доста болезнено. Да си кажа, не причината не беше в мене, давала съм всичко от себе си, правила съм каквото трябва да направя себе си и другия човек щастлив. Много е егоистична тази причина за втори шанс...някак и тя не е съвсем основателна, но има случаи, може би, когато след време може да помогне, да попромени и двамата към по-добро, или заедно, или убедили се, че не могат да се имат.

В приятелството съм по-категорична, там втори шанс не съм давала и нямам намерение да го правя. Приятелите си обичам много и за мене имат повече права от обикновените хора. Но и аз имам правото на тях, на времето им, на съзнанието им, на вниманието им, на идеите, знанията, принципите им...ако загубя едно от тези неща, не смятам, че си струва да се опитва пак да се възвърнат. С тези хора се виждам, поздравявам, рядко излизам, но при всички много ме боли от усещането за изгубена близост, тягостния момент, в който осъзнаваш, колко си далече вече от тях и едно леко отчаяние, че те не са вече те или ти - ти, или пък сте същите, но връзката - не. Такива отношения не поправям. Не го смятам за нужно.

Някак малко странно звучи...не, евентуално може би, не...а аз също търся втория си шанс, който почти съм сигурна, е по-добре да не получавам, когато дори не съм сигурна, че мога да го дам напълно - непредубеден, без задни мисли и капка егоцентризъм...Тези неща всъщност ме плашат да давам втори шанс, да го получавам също, макар да има хора, за които съм го правила не втори, а стотен път....

[strave]

Като начало на мнението ми хубава тема.Това един от въпросите,които няколко пъти съм си задавл и някак си не съм си позволявал що се касе до любов да се върна да поискам прошка.Голям проблем на хората глобално погледнато е да си признаем грешките и аз не правя изключение,така че ми е трудно да поискам прошка.
Да простя на някой и да дам втори шанс не ми се е случвало да го правя,но тъй като съм лесно влюбчив и трудно забравящ човек на когото съм държал и може би обичал най-вероятно заради малодушието ми и невъзможността да го изхвърля от мислите си сигурно бих дал втори шанс.Лошото,че както се казва в една мисъл,когато една връзка се среже,дори отново да се съедини тя ще бъде вързана на възел,тоест никога няма да е цялостна както е била преди.Това от своя страна означава,че аз винаги ще се съмнявам и ще се опитвам този възел да не развърже и няма да съм сигурен в човека до себе си.

[Gllory]

Всеки заслужава втори шанс, но не всеки може да го даде ...
Ако обичаш някой ужасно много мисля, че дори самият ти ще искаш да му дадеш шанс и няма да можеш толкова лесно да се откажеш от всичко ;)
Гаджето ми може да ме нарани и да не искам да го чувам и виждам ако ми изневери или се опитва да се доказва с разни момичета пред мен и тн.

[kyon]

1. Зависи от цялата ситуация, но повечето пъти едно хубаво извинение би свършило работа.
2-3тия въпрос са ми прости.
4.Повече от 2ри шанс - не.
5. Повечето пъти бих простила (въпреки, че все аз правя грешките :D )
6. Неуважение, предателство

[lisi4ety]

Зависи от причините, поради които сме се разделили. ...
На последния въпрос ще ти отговоря - лъжата и изневярата. Изневярата е нещо, което аз лично не мога да преглътна. Лъжата също.

Именно.
Зависи от обстоятелствата. А пък за трети шанс и дума не може да става. Веднъж сгафи ли - лошо. Два пъти - край.