backiss
12-09-2011, 09:36
Аз умирам
и пламъците бавно ще угасват
раните кървейки ще зарастват
светлия образ в тъмнина застива
а личността бавно си отива
... Аз умирам
сякаш последни думи изричам
животът се превръща в безкраен път по който тичам
и безцелно по него ще пътувам
и как вече да рисувам
когато четката вече е суха
звукът умира щом тълпата е глуха
Рисувам
Опитвам се красотата да нарисувам
Затварям очи и започвам пак да сънувам
Птиците в синьото небе
Нежния бриз ...на Черното море
Невинната усмивка по детското лице
И така в продължение на часове
Аз сънувах
С палитрата в ръце
Аз рисувах
А четкатабеше суха
Описвам звука в средата глуха
Опитвайки се да нарисувам красотата
Вглеждайки се в резултата
Аз съм описал свободата
Илюзия
Илюзията е прекрасна макар и да е измама
Илюзията е част от нас макар и да я няма
Илюзията е част от всяка мечта
Илюзията придружена с надежда
Илюзията се превръща в мечта и ни отвежда
...В светове който ни карат напред да продължим
Илюзията ни кара духом да се държим
Илюзията макар и мечта макар и сън
Тя ни кара да сме силни навън
Илюзията ни кара да сме слънцето в дъждовния ден
Илюзията живее и не може без мен
Нощ
Тъмнината е вечност сякаш е безкрайност
Погледни звездите подредени сякаш по случайност
Те са част от тъмния пейзаж
А само луната скита като самотен типаж
...Тя винаги е там стояща като пазач
Красива и самотна щом падне здрач
И всяка една светлинка заобиколена от тъмнината
И всяка една тъмнина разкъсвана от светлината
Звездите сякаш плуват в тъмното море
Това не е картина а просто нощното небе
Враме
Историята винаги ни улавя със своите примамки
Времето държи безкрая а ние го слагаме рамки
Няма значение какви са те
Години,ери или просто часове
Времето е всичко дори и за кратките мигове
...Историята се явява боите на времето
Времето представлява бялото платно
По което историята рисува,и остава бяло петно
А ние винаги се питаме защо
Но времето винаги ще крие своите тайни
Историята ще е нищо без своите случки безкрайни
Миг
Отново листа се докосва от молива
Ето как вечността просто заспива
И всичко се превръща просто във миг
А този един миг
Всъщност е цялата вечност
Сякаш времето е течност
Която между пръстите просто се стича
А след това времето на спомени прилича
Времето е миг който не бива да се отрича
А просто да се владее
Времето е миг който трябва да се изживее !!!
Моля ви
Не проливайте сълзи
моля ви
макар и сърцето да спре да тупти
моля ви
приемете всичко за голяма почивка
моля ви
сещайте се за мен със усмивка
моля ви
моето решение приемете
моля ви
да ме разберете
моля ви
думите на Калдерон запомнете
Да избягаш навреме е начин да победиш!
това е велика мисъл
а аз оставям послание в това което съм писал
Призрак
Сякаш призрак броди по улиците празни
през тялото минават мислите разни
мисли за миналите и бъдещите дни
мисли за грешки,болка и мечти
и така образът се слива със тъмнината
силуетът потъва във нея
преминавайки през светлината
аз бледнея
бледнее и призракът със своя поглед еднозначен
минава и изчезва в нощта образът прозрачен
и пламъците бавно ще угасват
раните кървейки ще зарастват
светлия образ в тъмнина застива
а личността бавно си отива
... Аз умирам
сякаш последни думи изричам
животът се превръща в безкраен път по който тичам
и безцелно по него ще пътувам
и как вече да рисувам
когато четката вече е суха
звукът умира щом тълпата е глуха
Рисувам
Опитвам се красотата да нарисувам
Затварям очи и започвам пак да сънувам
Птиците в синьото небе
Нежния бриз ...на Черното море
Невинната усмивка по детското лице
И така в продължение на часове
Аз сънувах
С палитрата в ръце
Аз рисувах
А четкатабеше суха
Описвам звука в средата глуха
Опитвайки се да нарисувам красотата
Вглеждайки се в резултата
Аз съм описал свободата
Илюзия
Илюзията е прекрасна макар и да е измама
Илюзията е част от нас макар и да я няма
Илюзията е част от всяка мечта
Илюзията придружена с надежда
Илюзията се превръща в мечта и ни отвежда
...В светове който ни карат напред да продължим
Илюзията ни кара духом да се държим
Илюзията макар и мечта макар и сън
Тя ни кара да сме силни навън
Илюзията ни кара да сме слънцето в дъждовния ден
Илюзията живее и не може без мен
Нощ
Тъмнината е вечност сякаш е безкрайност
Погледни звездите подредени сякаш по случайност
Те са част от тъмния пейзаж
А само луната скита като самотен типаж
...Тя винаги е там стояща като пазач
Красива и самотна щом падне здрач
И всяка една светлинка заобиколена от тъмнината
И всяка една тъмнина разкъсвана от светлината
Звездите сякаш плуват в тъмното море
Това не е картина а просто нощното небе
Враме
Историята винаги ни улавя със своите примамки
Времето държи безкрая а ние го слагаме рамки
Няма значение какви са те
Години,ери или просто часове
Времето е всичко дори и за кратките мигове
...Историята се явява боите на времето
Времето представлява бялото платно
По което историята рисува,и остава бяло петно
А ние винаги се питаме защо
Но времето винаги ще крие своите тайни
Историята ще е нищо без своите случки безкрайни
Миг
Отново листа се докосва от молива
Ето как вечността просто заспива
И всичко се превръща просто във миг
А този един миг
Всъщност е цялата вечност
Сякаш времето е течност
Която между пръстите просто се стича
А след това времето на спомени прилича
Времето е миг който не бива да се отрича
А просто да се владее
Времето е миг който трябва да се изживее !!!
Моля ви
Не проливайте сълзи
моля ви
макар и сърцето да спре да тупти
моля ви
приемете всичко за голяма почивка
моля ви
сещайте се за мен със усмивка
моля ви
моето решение приемете
моля ви
да ме разберете
моля ви
думите на Калдерон запомнете
Да избягаш навреме е начин да победиш!
това е велика мисъл
а аз оставям послание в това което съм писал
Призрак
Сякаш призрак броди по улиците празни
през тялото минават мислите разни
мисли за миналите и бъдещите дни
мисли за грешки,болка и мечти
и така образът се слива със тъмнината
силуетът потъва във нея
преминавайки през светлината
аз бледнея
бледнее и призракът със своя поглед еднозначен
минава и изчезва в нощта образът прозрачен