View Full Version : Само глупавите и невежите хора са истински щастливи...
Какво мислите за това, вярно ли е според вас?
Забелязал съм, че повечето, да не кажа всичките постоянно щастливи хора, са глупави и не блестят с някакъв по-особен интелект. Интелигентният човек не може да бъде постоянно щастлив - разбира се, може да има моменти на щастие, но те са само временно състояние. На какво се дължи това?
Глупавите хора не могат да мислят толкова задълбочено като умните, не виждат света какво отвратително място е, не виждат хората какви боклуци са, те мислят просто за себе си с техните изкривени представи за света как всичко е прекрасно и невероятно. Не се интересуват от другите, не могат да гледат рационално на нещата. Тези хора си осмислят ежедневието с неща, които умните хора никога не биха си позволили да направят. Същите тези хора са до някаква степен религиозни и се поддават на елементарните провокации в обществото, например рекламите по време на изборите или медийните реклами "купи нещо евтино, после го изплащай двойно по-скъпо". И така де, малко се отплеснах.
Глупавите хора виждат, че света се върти, но не знаят защо, те просто го знаят че е така, и това е (тук може да намеся и религията). Умните хора обаче знаят защо света се върти и се опитват да си обяснят как стават нещата.
Но на какво се дължи тази липса на истинско постоянно щастие при интелигентните хора?
Блажени са невежите. Дали е по-лесно да си невеж, да си постоянно щастлив и да не ти пука за боклуците навсякъде, а само да си живееш живота, да купонясваш и да умреш с усмивка на лицето?
Малко дълго стана, ама сега ме е отпрало на размисли :Д
не четеш много...
въпрос на нагласа, философия, нужди.
ако щеш - природа, среда и т.н.
//римата не е търсена:Д:Д:Д
ако темата се разгърне като дискусия, бих се включила и по-подробно. засега йероглифът под името ми казва достатъчно за жадувания хоризонт.)
montana6
12-12-2011, 08:47
Темата е добра и доста обширна. Иска ми се да обхвана колкото се може повече, но не знам дали ще има време. Все пак ще изразя няколко гледни точки.
Първо, мисля, че щастието не се обуславя от знанието или незнанието, защото за мен то е въпрос най-вече на нагласа, на възприятие на самия индивид за живота. Следователно такова изказване не би било уместно.
Друго, което също ми идва наум, е, че на щастие се радва мъдрият и разумният - основен мотив в народния фолклор на доста нации. Мъдростта обаче, въпреки че е свързана със знанията, не бива да се бърка с тях и да се слагат под общ знаменател.
Още една гледна точка е, че знанието дава сила. А с голямата сила идват и големи отговорности, също така големи очаквания към даден човек. Това, естествено, няма как да не доведе до неприятни моменти и проблеми. Също така образованият и умен човек се счита, че освен личностно, трябва да е и социално, обществено ангажиран. От него се изисква да решава повече и по-сложни проблеми, тоест летвата е вдигната високо. Докато при невежия и глупавия, хората нямат очаквания и гледат да не ги натоварват с големи задачи, следователно те са по-освободени откъм отговорност и биват по-малко съдени за действията си.
Също така, когато един човек е по-образован и по-заинтересован, той се съмнява в повече работи, по-критичен е. А съмненията пораждат несигурност. Няма как да има щастие там, където има несигурност.
Довечера, ако имам малко повече време, ще пиша пак.
KumchoValcho
12-12-2011, 13:15
не точно.
не ти прочетох целия пост, но набързо ще кажа, че забравяш нещо съществено.
нищо в света не е нито добро нито лошо само по себе си, а ти му придаваш такава оценка + емоционален заряд на базата на стари убеждения и мисловни модели, много често наследени от родители, учители, братя/сестри и т.н.
Света е отвратително място (примерно) - това е неутрален факт сам по себе си, и е проблем за теб. Вероятно е проблем, породен от нуждата ти за сигурност, любов и разни куп други емоции, а същевременно си мислиш, че гледаш реално на нещата, докато всъщност не е реално, а е само твоята версия за реалността (това може и да не ти хареса). Изкривено и нереално е да си фокусиран, в която и да е от двете крайности - или + . Всичко е двойнствено в света, без изключение.. Не е здравословно нито да си супер позитивен, нито супер негативен. Истинската, най-ценна гледна точка е неутралната. Всичко друго е замъглено от емоциите ти.
Има много начини, по които един, било то умен или тъп човек може да стане в мир със себе си и в хармония (щастието вече не ме привлича, предпотичам мира и спокойствието, не толкова огромно щастие, защото както казах стремя се към неутралитета и мира. разбира се това е въпрос на вкус)
Аз пък в моя живот съм срещал осново тъпи хора, които са нещастни, защото не се анализират и приемат всичко по някакъв автоматичен режим. Умните, именно поради знанията си умеят да променят гледната си точка, пресяват убежденията си и т.н.
Човек в живота си трябва поне веднъж да подложи всяка своя ценност/убеждение и т.н. под съмнение (Чакай малко, защо мисля по начина, по който мисля? От кой съм се научил да мисля така? Служи ли ми това убеждение, ценност, или просто ме ограничава и съм я приел от страх, с цел да ме предпази от нещо? - разни въпроси, които помагат да установиш тези неща)
Аз супер много се интересувам от всякакви методи, с които човек да израстне и достигне мира и спокойствието. Иронично, съм супер нещастен и депресиран, защото не ги прилагам, а имам разни саботиращи убеждения, които ме спъват и си тъпча на едно място. Истината е обаче, че ако човек наистина иска може да постигне щастието, само че повечето хора вървят в не-най-добрата посока. Върви се отвътре навън, т.е. първо си пренастройваш ума, вътрешния свят и най-интересното е как външния ти свят се пренарежда, за да отразява вътрешния ти. ТОва съм го изпитвал, защото съм имал късмета да ми бъдат прилагани методи, с които нещо, което те е карало да се насираш от страх до преди 2 минути след това ти е неутрално и безразлично.
За това и всеки си мисли, че е прав, защото в живота си вижда доказателства за убежденията си. Само че не осъзнава, че благодарение на убежденията си, той вижда тези доказателства.
Много е интересно възприятието ни за реалността, мислим си, че наблюдаваме реалността, а в 99% от случаите не е така, просто виждаме през лещите на съзнанието си.
Хората, които постоянно купонясват и т.н. не са щастливи, а са доста осакатени, защото го правят с цел да избягат от нещо. колко от тея щастливи глупци ще седнат вечер на спокойствие насаме с мислите си? Повечето ги е страх да го направят, страх ги е от самотата, впускат се в обсебващи и натоварващи връзки, за да задоволят някаква нужда и всички са им виновни, защото не могат да ги направят щастливи. :Р
Не мисля,че сме във възраст или състояние да говорим за щастието на глупавите или интелигентните хора.Доста умни хора твърдят,че глупавите живеят по-добре и са по-щастливи.
ПП:За какъв вид умни хора става въпрос?Или по какво се квалифицира умният?
Аз пък съм щастлива.
Вероятно защото съм глупава.
Или защото се научих да се радвам на това, което имам, като същевременно не спирам да се стремя към повече.
Но съм щастлива.
Защо да не съм?
psychopath
12-12-2011, 14:13
Не е добре формулирано.
Иначе пряка зависимост между двете няма, но по-скоро той говори за тенденции.
И все пак е несериозно да приемем такива твърдения, въпреки че може да се намери логика и обяснение...обаче стига да се "търси" определена тенденция...винаги може да се намери и винаги може да се обясни.
Тънката антирелигиозна пропаганда беше излишна...всички сме добре запознати с мнението ти по тоя въпрос. :)
По-късно ще се включа, защото нямам време в момента, прочетох темата леко диагонално, но после ще пиша пак. :>
Concussion
12-12-2011, 15:43
Още един тъпизъм.
ledenakrasota
12-12-2011, 15:46
Засягаш няколко компонента и и ти се размиват в тезата ;o)
Заглавието на темата ( не знам какво е ) е за това, че незнанието е дар. "Блажени са невежите.",защото от истината боли. Малко хора я приемат такава каквато е. Който трупа знание, трупа самота. Когато не знаеш нещо, ти е по-лесно да приемеш нещата и да живееш с дадена мисъл.
Темата за глупавите и умните е друга...
Бих излязла от този затворен и тесен кръг. Бих го разширила. Важен е вътрешният баланс. Не всички интелектуалци са нещастни. Будистите, примерно се стараят към вътрешен мир. Тяхното щастие е духовно. За други е материално и т.н. Ако някой творец е имал тежък живот, но е оставил след себе си нещо велико нима това го прави нещастен?
Щастието и нещастието са различни концепции за хората. Някои хора наричат щастливите нещастни, съдейки по собствените си принципи какво е щастие и какво не е. За някои малкото е много и достатъчно, за други- не. Всеки има свое виждане за нещата. Много рядко ще се поставиш на чуждото място и би се замислил за чувствана на човека. По-лесно е да го съдиш от своята си позиция.
OnlyGirl
12-12-2011, 15:50
Ми хубаво .. Аз пък предпочитам да съм глупава и невежа.
Много съм крива и не ми се четат всички мнения, стигнах до КумчоВълчо и го прочетох, но наистина много ме мързи.
Ако се опираме на Библията като фундамент за културата ни и много влияещ фактор при възприемането на света, дори да не го осъзнаваме (насложени модели, вярвания, философия) - наистина "Блажени са нищите духом". Защото - knowing is depressing. Няма как, когато си любознателен, да не научаваш някои неща, които не са ти приятни, и които дори те правят нещастен. Несправедливост, липса на възмездие... Можем да ги видим, чуем, усетим, когато сме по-отворени за света, когато сме любознателни и когато осъзнаваме нещата. По презумпция, макар да има изключения, по-умните хора ги знаят тези неща. Те са по-склонни да размишляват над екзистенциални въпроси, нямащи отговор. Те са по-склонни да са неразбрани, което е потискащо, тягостно, и се чувстваш самотен. Самотен, защото масата не осъззнава нещата, които осъзнаваш ти. Масата не я касае нищо, тях им дай хляб и зрелища, кебапчийско изкуство.
Просто този цитат е верен. Не намирам как някой може да го обори изобщо, честно казано.
Да, можеш да си щастлив и да си умен, каквото и значение всеки да влага в "умен", но определено живееш по-трудно.
Много по-трудно. Поне съдя по себе си. Айде, не съм супер умна. Не чета много... Но съм нещастна от това, че мисля за неща, за които другите не мислят. Че се паля за важните неща, които другите подминават, защото са безпринципни или просто не могат да осъзнаят кое е важно, кое не е. Кое е високо като духовност и кое е посредствено.
Блажени са нищите духом и тяхно е царството небесно.
Единственият + да си по-умен е, че можеш да се чувстваш superior, и изпитваш по-истински, пълни, пълноценни, интензивни емоции.. Някак всичко е по-красиво. Освен ако не се измориш да чакаш сродната си душа сред тая плява.
пп. Пиша под голям афект, така че ако съм изписала някакви тъпотии според вас, вземете го предвид, вместо да се нахвърляте с "О, ти колко си ограничена, откъде-накъде иг мислиш тия неща и пр.". Да, мисля ги.
Ми хубаво .. Аз пък предпочитам да съм глупава и невежа.
евала, един който да е постигнал мечтата си !
PainMonopoly
12-12-2011, 21:24
Доста пъти съм си мислел колко по-щастлив бих бил, ако не знаех определени неща или ако не ги осъзнавах.
Невежеството е блаженство, определено.
KumchoValcho
12-12-2011, 21:38
Доста пъти съм си мислел колко по-щастлив бих бил, ако не знаех определени неща или ако не ги осъзнавах.
няма ли да е по-пълноценно ако премахнеш емоционалния заряд към нещата, които знаеш и те притесняват, примерно?
Колкото по-малко знам, толкова по-трудно би ми било да разбера какво имам и защо то ме прави щастлива.
PainMonopoly
12-12-2011, 21:51
няма ли да е по-пълноценно ако премахнеш емоционалния заряд към нещата, които знаеш и те притесняват, примерно?
Би било прекрасно, но не е толкова лесно.
Дори и да премахнеш емоционалния заряд, понякога просто главата ти се пръска от разсъждения.
montana6
12-13-2011, 04:38
Колкото по-малко знам, толкова по-трудно би ми било да разбера какво имам и защо то ме прави щастлива.
Колкото по-малко знаеш, толкова по-малко би се замисляла какво имаш и защо те прави щастлива. 8-)
КумчоВълчо, съгласен съм с теб по принцип, важен е балансът, но ми се струва, че леко се поотклони от темата, или по-точно навлезе в друго нейно измерение, но според мен не пречи все пак да видим и аргументи в подкрепа и в защита на главното твърдение в темата. Идеята не е да делим хората и да показваме предразсъдъци, а просто да се опитваме да разсъждаваме максимално обширно по темата. :)
леденакрасота, това за истината, което каза, също има резон. Може да се разсъждава и от тази гледна точка - че живеещите в лъжа и манипулация, без да го осъзнават, са по-лекомислени и живеят по-лесно. Тежко е бремето на истината, както гласеше една мисъл, а в друга се казваше, че интелектуалното извисение води до социална изолация. Като пример веднага могат да се дадат много големи философи и учени, които са имали проблем да се впишат в обществото и са водели изолиран, самотен живот.
Сега се сетих за една история от Древна Гърция, в която става дума за оратора Демостен. Възхитени от неговите знания и начин на говорене, учениците му му казали:
- Учителю, какво щастие е да имаш такива дарби!
А той охладил възторзите им с горчивото признание:
- Ако още в началото на моя живот имаше два пътя: единият към познанието, а другият към гибелта, и ако знаех какви нещастия ще ми донесе първото, то непременно бих избрал смъртта.
Не ти се отдава много да мислиш. :D Това в кръга на шегата.
Не е така. Поне според мен, който иска може и да не се съгласи, само казвам мнение.
Глупаците живеят като прашинки... носят се по течението и много често не осъзнават какво имат... това че не им пука или не осъзнават не ги прави щастливи..
Умният човек има способността и темперамента да осъзнае кое е специално и кое не и да му се наслади както подобава... по царски да не кажа,,,
Глупаците живеят като прашинки... носят се по течението и много често не осъзнават какво имат... това че не им пука или не осъзнават не ги прави щастливи..
Умният човек има способността и темперамента да осъзнае кое е специално и кое не и да му се наслади както подобава... по царски да не кажа,,,
Рискувайки да те обидя ,а изобщо не ми е това целта ,нима мярка за щастие е социалното положение на индивида или способността му да се наслади на мимолетни преживявания ?
@NaOH - аз ,за разлика от писалите дотук в темата ,съм на мнение ,че 'проблемът' с интелектът и знанията ,който *уж* по-умните имат ,произтича единствено и само от желанието последните да бъдат 'разбрани' и 'послушани'.
Да си го кажем откровено - който от нас е израснал в среда ,изпълнена с полу-грамотни индивиди ,гледа на себе си от малко по-високо. Нямам предвид някаква прекомерна гордост ,а просто една здравословна самоувереност.
В допълнение - сигурен съм ,че немалко от вас (може би дори ОПто) са на мнение ,че биха сполучили в много сфери ,стига да им се даде тази възможност (кой от вас не е на мнение ,че стане ли премиер ,държавата направо ще хвръкне?).
Това ,което се опитвам да кажа е ,че не в обществото ,а в собственото ни его е проблемът. Съвсем доскоро и аз самият изпадах в нервни кризи ,наблюдавайки какво се случва около мен. Макар да си мислех ,че не ме интересува ,че съм 'над' простотията и невежеството ,че съм просто бездушен и безпричастен наблюдател ,нещата не стояха точно така.
Съвсем наскоро завързах контакти с хора както от тук ,така и от чужбина ,които наистина са ми на и над нивото. В дадент момент ,покрай спорадичните спорове на социална тематика осъзнах ,че съм звучал като озлобено детенце ,обиждащо това ,което не може да има (а именно - въпросното 'щастие' реално да се чувстваш част от някакъв *колектив*). В този ред на мисли - да ,редно е да се приеме ,че знанието ограничава ,но в никакъв случай - че обрича.
//
Разбира се с това не се опитвам ни-най-малко да намекна ,че обществото е очарователно и човечно. Тц ,не е така. Просто трябва да осъзнаеш ,че в поредния глупак виждаш не друго ,ами поредната липса на допирни точки. Може и да греша и да е било лично мой проблем ,кой знае. Все пак се захванах за думичката 'самота' ,фигурираща в няколко поста над моя.
Истината е ,че ако *хипотетично* живеех в свят ,лишен от възможностите на Интернет ,сигурно вече щях да съм си прерязал нещо.
Съжалявам за пунктоационните грешки впрочем. Мързи ме да ги оправя :D
....оф ,то и правописни има.... :D
Cyandreamer
12-13-2011, 10:10
Темата е много глупава. Всеки е доволен когато иска да е доволен.
Пф, колко добре се е развила темичката. Радва ме.
нищо в света не е нито добро нито лошо само по себе си, а ти му придаваш такава оценка + емоционален заряд на базата на стари убеждения и мисловни модели, много често наследени от родители, учители, братя/сестри и т.н.
Тук може би си до една степен прав - мнението за света е уникално за всеки човек и как го възприема си зависи от него и опитът му. Обаче при мен не е от родители, учители, роднини и т.н., базирам си мнението на опитът ми - хората са егоисти, в което впрочем няма абсолютно нищо лошо, нека мислят за себе си, но да не се стремят да контролират другите. Всеки човек трябва да бъде егоист до някаква приемлива степен. Нито трябва да си прекалено отворен и да мислиш само за другите, нито обратното - да мислиш единствено и само за теб.
Човек в живота си трябва поне веднъж да подложи всяка своя ценност/убеждение и т.н. под съмнение (Чакай малко, защо мисля по начина, по който мисля? От кой съм се научил да мисля така? Служи ли ми това убеждение, ценност, или просто ме ограничава и съм я приел от страх, с цел да ме предпази от нещо? - разни въпроси, които помагат да установиш тези неща)
И тук си много прав. Трябва да си подлагаш всичките вярвания под въпрос, защото не винаги може да са адекватни и на място. Може просто да си в такъв период, в който всичко да ти се струва или розово, или черно. Всеки човек се променя с годините, което е повече от прекрасно, еднообразните личности са скучни и плитки.
Хората, които постоянно купонясват и т.н. не са щастливи, а са доста осакатени, защото го правят с цел да избягат от нещо. колко от тея щастливи глупци ще седнат вечер на спокойствие насаме с мислите си? Повечето ги е страх да го направят, страх ги е от самотата, впускат се в обсебващи и натоварващи връзки, за да задоволят някаква нужда и всички са им виновни, защото не могат да ги направят щастливи. :Р
Тук не е много вярно според мен. На обикновените хора не им пука за някакви абстрактни въпроси, тях ги интересува какво ще има за пиене и ядене и каква музика ще се пуска. Но те се впускат в неща, които не разбират и следователно след като не успеят, почват да се оплакват колко глупав е бил живота и го удавят в алкохол и евентуално наркотици.
Тънката антирелигиозна пропаганда беше излишна...всички сме добре запознати с мнението ти по тоя въпрос. :)
Вито, не е въпрос на антирелигиозна пропаганда. Доказано си е, че хората с по-нисък коефициент на интелигентност са по-често религиозни от хората с висок. Но това е друг въпрос.
Няма как, когато си любознателен, да не научаваш някои неща, които не са ти приятни, и които дори те правят нещастен. Несправедливост, липса на възмездие... Можем да ги видим, чуем, усетим, когато сме по-отворени за света, когато сме любознателни и когато осъзнаваме нещата. По презумпция, макар да има изключения, по-умните хора ги знаят тези неща. Те са по-склонни да размишляват над екзистенциални въпроси, нямащи отговор. Те са по-склонни да са неразбрани, което е потискащо, тягостно, и се чувстваш самотен. Самотен, защото масата не осъззнава нещата, които осъзнаваш ти. Масата не я касае нищо, тях им дай хляб и зрелища, кебапчийско изкуство.
Много съгласен, по-точно не може да бъде казано. Умните хора виждат по-глупавите от тях колко са плитки, колко еднообразно, скучно и предвидимо мислят и живеят и в това няма никакъв смисъл за тях. Виждат света как се върти, кой кого управлява и пр.
Доста пъти съм си мислел колко по-щастлив бих бил, ако не знаех определени неща или ако не ги осъзнавах.
Невежеството е блаженство, определено.
Ако всяка вечер се забавляваше, ходеше по купони, дискотеки и курви, живота щеше да е по-лесен, нали? Тъжно е... :(
Рискувайки да те обидя ,а изобщо не ми е това целта ,нима мярка за щастие е социалното положение на индивида или способността му да се наслади на мимолетни преживявания ?
Мярка за щастие според мен е колко често един човек е истински щастлив. Мимолетните преживявания са само временно щастие, аз говоря за постоянно такова. Как може да си щастлив, след като в главата ти се въртят всякакви ужасни и затормозяващи мисли?
Да си го кажем откровено - който от нас е израснал в среда ,изпълнена с полу-грамотни индивиди ,гледа на себе си от малко по-високо. Нямам предвид някаква прекомерна гордост ,а просто една здравословна самоувереност.
В допълнение - сигурен съм ,че немалко от вас (може би дори ОПто) са на мнение ,че биха сполучили в много сфери ,стига да им се даде тази възможност (кой от вас не е на мнение ,че стане ли премиер ,държавата направо ще хвръкне?).
Тук изобщо не мога да се съглася с теб. Аз не се смятам за абсолютно нищо повече от който и да е друг, всички сме хора все пак. Дори им завиждам, че са щастливи, защото невежеството наистина дава щастие на човека, колкото и да се отрича. Но знам много хора, които са по-умни и по-начетени от мен и вместо да ги смятам за някакви надувки (каквито по твоята логика трябва да са), те реално не са нищо по-различно от мен и теб. Разбира се, аз почвам да се чувствам глупав когато комуникирам с тях, но това е друг въпрос :Д
Не смятам, че бих преуспял в която и да е сфера - аз съм добър в нещо, но само до добър остава, повече няма. Нямам и намерение да бъда премиер - това е вече прекалено непозната материя за мен - от политика изобщо не разбирам, не желая да се занимавам с нея. Това е много деликатен процес, който не бива да бъде ръководен от бай хуйовци. В този ред на думи бих споменал хората, които хвалят Иван Костов за това, че оправи България от кризата през 97-ма. Но хората, които го хвалят, пропускат да разберат, че Костов е просто лицето за пред публиката, зад него има множество умници, които му казват какво да направи. Малко се отплеснах.
Разбира се с това не се опитвам ни-най-малко да намекна ,че обществото е очарователно и човечно. Тц ,не е така. Просто трябва да осъзнаеш ,че в поредния глупак виждаш не друго ,ами поредната липса на допирни точки. Може и да греша и да е било лично мой проблем ,кой знае. Все пак се захванах за думичката 'самота' ,фигурираща в няколко поста над моя.
С всеки човек можеш да имаш допирни точки, стига да го поискаш. Няма значение дали ще е умен, глупав, добър, лош - ако искаш, ще намериш. Сам си правиш живота тежък, ако го правиш това.
А на каква база повечето писали в темата, гледат на себе си като на "умни" ?
Според мен,всичко е до собствен мироглед и характер.А това с "умните" и "тъпите" хора,няма нищо общо.И какви са тея ваши стремежи,към апатия не мога да ги разбера.Хора сме точно,защото сме емоционални същества ..
Хора сме точно,защото сме емоционални същества ..
мхм))
подкрепям и Орисчо за егото. никой интелигентен човек не би се самоопределил като такъв, съзнавайки безграничността на знанието и нищожната човешка природа.
//а многословието в темата е повече от излишно. авторът съвсем явно се опитва да съди(неприятен глагол, нека е "тълкува"/"обяснява") света и съдържаемото му по себе си. на този етап няма какво да се коментира.
Oldschool
12-14-2011, 09:02
Винаги когато започва дискусия от подобен ранг е редно първо да си изясним основните понятия и отправните точки.
Щастието е много субективен фактор, който реално няма как да бъде измерен заради своята индивидуална означаемост, но все пак е редно да кажем, че щастието в най-общ случай може да се разглежда като задоволяване на определени потребности на индивида - материални, духовни и социални.
По-ниско и по-високо интелигентния човек имат различни потребности и търсения в живота, които обуславят и този фактор на щастие в зависимост от това доколко е постижима задоволеността на личните нужди. И да, по-ниско интелигентните хора имат по-елементарни и непретенциозни нужди (по-често материални или по-повърхности), които съответно са и по-лесно достижими, което прави изпълнението им възможно и съответно прави този човек щастлив, защото е постигнал желаното. Това не изключва възможността един по-интелигентен човек също да има лесно реализируеми потребности, които също да държат неговият коефициент на "щастие" в положителна стойност. Всъщност си опира до индивида и неговите предпочитания, търсения и интереси.