View Full Version : Кино [архив]
Тема за филмите, които сме харесали.
Оформяйте постовете си, както намерите за добре. Приканвам ви да избягвате готовите анотации и рецензии из мрежата, а да напишете свой текст (независимо дали ще е по-сух или есеистичен, кръжащ около сюжета или картината и прочее).
В крайна сметка, изкуството съществува чрез реципиента, а емоционалната памет е най-силна. Една рефлексия под формата на миниатюрен текст казва повече за едно парче изкуство и говори повече за вас, от каквато и да е друга форма на самоизразяване/разкриване.
Надявам се темата да се развие (макар моите теми да са все недоносчета:Д), затова оставям следващия пост празен. В него ще формирам списък със заглавията, с линкове към отделните постове в темата. Да може да се използва, както за кино-дневник, така и за каталог.
//Празен пост за списъка със заглавия.
ФИЛМИ:
* 3-iron (http://www.teenproblem.net/forum/showthread.php/506358-Кино-архив?p=9948534&viewfull=1#post9948534)
СТИК №3 | Bin-jip | 3-iron
http://i169.photobucket.com/albums/u235/felicity_bg/kino/binjip-1.jpg
Почти изцяло невербален, Bin jip акцентира вниманието върху невербалната комуникация, извеждайки на преден план тялото, което е неизменен изразител на духа, емоциите, желанията, същността изобщо.
Тае-сук е бездомник, който набелязва временно свободни домове, в които се настанява до връщането на стопаните им. Като отплата за "гостоприемството" той изпира мръсните им дрехи, полива цветята, поправя счупените им неща и напуска дома, изтривайки всякакъв спомен от присъствието си. Тае-сук попада в дома на Сън-хуа (малтретирана от съпруга си жена), без да забележи присъствието й. Любовта им е предначертана, непринудена, съвсем естествена, съдбовна. Тае-сук пребива съпруга с един от стиковете му за голф и двамата със Сън-хуа напускат дома. През втората част на филма наблюдаваме досегашния рутинен живот на Тае-сук, но споделен, съпреживян, преживящ смисъл. В третото (финално) действие Тае-сук е в затвора, а Сън-хуа у дома със съпруга си. Тя, както и всички останали, не спира да усеща присъствието му около себе си, в света/живота й, около вещите.
Лентата е достатъчно богата и дълбочинна, за да търпи интерпретации и да попива усещания, значения, (с)мисли. Липсата на диалог между главните персонажи изгражда може би най-красивата и достоверна любовна картина. Любовта тук не е само страст, привързаност, споделяне, тя е настройка на ума, тя е мимикрия в дух, ново, по-висше съзнание, било то въображение, сън, (без)смърт.
"Bin-jip" означава "празна къща". Относно интернационалното заглавие Ким Ки-дук споделя, че номер 3. е най-пренебрегваният от стиковете за голф. Със сигурност филмът не е от онези, които можеш да разкажеш, той се преживява, дори надживява, духът му започва да живее с теб.
http://www.youtube.com/watch?v=v9D5PADmrrU
финалният кадър е безценен<3
//поствам си текста, такъв, какъвто е излязъл непосредствено след гледането на лентата.
http://art7ess.files.wordpress.com/2011/01/blue-valentine-uk-poster.jpg
сигурно го чаках близо година, а работата по него започва още преди да зная за себе си.
ако можех да пиша, щях да напиша нещо, което да илюстрира или филма, или настроението, което поражда у мен.
http://www.youtube.com/watch?v=wQ2CqKMrcCM
първо ми хареса – защото го очаквах
после ме подразни – защото не ме слуша, защото ми отговаря, защото се мръщи и цупи, защото мълчи
началото и няколко снимки по-нататък не довеждат смисъл накрая.
защото краища не трябва да има (връщам се към себе си)
защото да говориш понякога е трудно, защото да обичаш отвътре не е достатъчно, защото винаги нараняваш най-близките си хора, защото мечтите ти не са се осъществили, защото капацитетът ти е отишъл на вятъра, защото миналото те застига и мислено ти дава началото, защото можеше да се случи по друг начин, защото съжаляваш, защото друг ти е виновен, защото не можеш да имаш света, защото понякога нямаш избор, защото всичко се променя, защото не можеш да планираш живота.
http://art7ess.files.wordpress.com/2011/01/is-this-you.jpg
ако търсите история, конфликт, какъвто изискват разни разбирачи, не гледайте. личните неща остават лични, не са за пред камера, само за двама, маркират се в снимки зад финалните надписи, които всъщност поставят въпроса, „това ти ли си?“. с отговора започва началото.
//филмът провокира дискусия (дали вътрешна или външна – вие решавате), не мотивира поведение, а пита „ЗАЩО“. защо всички онези по-горни „защото“, защо не сме достатъчно силни, защо мълчим, защо чакаме, защо си тръгваме, защо (не можем да) обичаме.
ПП: Мишел и Райън са страхотни, което се подразбира.
D12Respect
12-14-2011, 18:19
http://www.deshow.net/d/file/movies/2009-02/four-christmas-395-2.jpg
Покрай коледа се гледат такива филми затова - Four Christmas.
Филма се разправя за двойка, която трябва да посетят 4 различни къщи (семействата им) за една Коледа.Забавен и лек, поучителен за някой неща във връзките и семейния живот. Без да е шедьовър филма ти дава нещо различно.
elito0o0o0
12-16-2011, 12:43
Before sunrise (1995)
http://www.posters555.com/pictures/Before-Sunrise-movie-poster-(1995)-picture-MOV_54f5598e_b.jpg
Този филм успя да ме докосне по начин, по който никой друг не е могъл. ;O Някак естествен е. Хареса ми изцяло. Кара те да се замислиш над много неща, да странстваш из необятното и да намериш любовта. В диалога, който водят двамата герои, има скрит подтекст. Хареса ми това, че общуват постоянно, че не губят връзка. В 90% от случаите след като двама души започнат връзка, забравят да общуват. Много е лошо да изгубиш по пътя добрият начин на общуване. Колкото и да пиша за този филм, няма да придобият смисъл думите ми. Трябва човек да го гледа, да вникне. Направо ме учудват тези, които казват, че един такъв красив филм е тъп. ;O
http://25.media.tumblr.com/tumblr_lmppcbBLn91qdpzcmo1_500.png
http://30.media.tumblr.com/tumblr_lllt5hEj5m1qa5hgyo1_500.jpg
Любимата ми част - http://www.youtube.com/watch?v=qqqHzDlHDuQ
Celine: You know what I want?
Jesse: What?
Celine: To be kissed.
Jesse: Well I can do that.
http://prikachi.com/images/112/4150112k.gif
http://i169.photobucket.com/albums/u235/felicity_bg/Martha-Marcy-May-Marlene-poster.jpg
Филмът е от онези, които не можеш да изгледаш наведнъж, защото ти засядат в гърлото и ти пречат да дишаш. Пуснах си го непосредствено след като прочетох "Аз съм емоционално създание" на Ева Енслър. Казват, че няма нищо случайно. Настроението на лентата, психологизмът и тежестта, която ги съпътства, напълно отговарят на тези в книгата. Затрудненото общуване, потиснатите спомени, манипулацията, крехкостта на незрелия, слаб индивид, трудността да се изкажеш, поради невъзможността да бъдеш чут. Филмът е тежък и измълчан(но не визуален). Интересно преплетени са миналото и настоящето време-пространства с проявите на делириум. През цялото време се усеща една съвсем жива тревожност, която заразява и предизвиква чисто инстинктивна емпатия. Конфликтът е вътрешен, дълбок, човешки.
Елизабет Олсън прави страхотна роля! Заслужава внимание.
трейлър: http://www.youtube.com/watch?v=CMuCqQK_VXY
//препоръчвам да не се гледа официалния 2+минутен;
ПП: по-скоро драма, отколкото трилър. бих го нарекла психодрама.
http://i169.photobucket.com/albums/u235/felicity_bg/To-Rome-With-Love-poster.jpg
//възраждам си темата, по-рано ще си редактирам поста:Д