Brigadira
12-13-2011, 13:05
Ще гледам да съм максимално кратък, макар че подобни истории ми е трудно да ги сбивам. Та, към проблема.
На 16 години съм, а тя е на 14. Заек е в училището ми (в което има доста малко момичета). За 3 месеца не успях да разбера почти нищо за нея, защото нямаме "сводници"/общи приятели, така да ги нарека. Сънувал съм я, кат се събудя ми ставаше супер празно..
Та, именно този срам ми пречи адски много, не успявам да се пречупя, като я видя просто изгубвам ума и дума. Миналата седмица, покрай няколко приятеля успях да се запозная с нея, бях страшно радостен. На следващия ден отидох да я гледам, беше в един танцов състав и ми беше доста по-доволно, че поне вече се познавам с този човек. С течение на обстоятелствата се реших да и пиша в смотания Фейсбук, понеже на даскало има прекалено много интриганти, "уши", разбирате ме предполагам. Тръгна що годе някакъв разговор, полафихме си, и днес в едно от междучасията, в което се засичаме дойде да ми каже нещо, за което вчера говорихме по Фейсбук (беше глупост, нещо което нямаше връзка с цялата тази тема). Отвътре се зарадвах много, че дори и за подобно нещо все пак ми е обърнала внимание..
След даскало отново я видях, но пак поради смотания ми срам не успях да измисля нищо. Беше с приятелките си, а аз сякаш повече се улеснявам ако сме само 2-ма души. Днес, като и писах отново след даскало, разбрах че е леко разстроена, защото е чакала момче към което преди е имала някакви чуства, а сега "не-точно" (знам, супер недоразбраната лапешка работа..). Малко кофти ми стана, казах и да гледа само напред и да забрави за миналото, понеже не знаех какво друго да кажа в подобен момент. Уговорихме се също и утре в междучасието да се видим, няма да е сама за жалост. Поканих я и на концерт, на който ще свири групата ми, утре ще ми даде и отговора си предполагам.
Нещата изглеждат супер смотани отстрани, знам.. Просто не искам да се отказвам, не съм имал приятелка от година някъде, през това време само някакви измислени флиртове и закачки, нищо не ме е грабвало така и не ме е оставяло в това състояние, в което съм в момента. Супер объркано ми е постоянно и единственото нещо, което ми е ясно е, че не искам да се отказвам, което сигурно е разумното в случая, но просто не искам..
Ще съм ви много благодарен, ако се опитате да ми помогнете с някой съвет, напътствие и т.н. Благодаря.
На 16 години съм, а тя е на 14. Заек е в училището ми (в което има доста малко момичета). За 3 месеца не успях да разбера почти нищо за нея, защото нямаме "сводници"/общи приятели, така да ги нарека. Сънувал съм я, кат се събудя ми ставаше супер празно..
Та, именно този срам ми пречи адски много, не успявам да се пречупя, като я видя просто изгубвам ума и дума. Миналата седмица, покрай няколко приятеля успях да се запозная с нея, бях страшно радостен. На следващия ден отидох да я гледам, беше в един танцов състав и ми беше доста по-доволно, че поне вече се познавам с този човек. С течение на обстоятелствата се реших да и пиша в смотания Фейсбук, понеже на даскало има прекалено много интриганти, "уши", разбирате ме предполагам. Тръгна що годе някакъв разговор, полафихме си, и днес в едно от междучасията, в което се засичаме дойде да ми каже нещо, за което вчера говорихме по Фейсбук (беше глупост, нещо което нямаше връзка с цялата тази тема). Отвътре се зарадвах много, че дори и за подобно нещо все пак ми е обърнала внимание..
След даскало отново я видях, но пак поради смотания ми срам не успях да измисля нищо. Беше с приятелките си, а аз сякаш повече се улеснявам ако сме само 2-ма души. Днес, като и писах отново след даскало, разбрах че е леко разстроена, защото е чакала момче към което преди е имала някакви чуства, а сега "не-точно" (знам, супер недоразбраната лапешка работа..). Малко кофти ми стана, казах и да гледа само напред и да забрави за миналото, понеже не знаех какво друго да кажа в подобен момент. Уговорихме се също и утре в междучасието да се видим, няма да е сама за жалост. Поканих я и на концерт, на който ще свири групата ми, утре ще ми даде и отговора си предполагам.
Нещата изглеждат супер смотани отстрани, знам.. Просто не искам да се отказвам, не съм имал приятелка от година някъде, през това време само някакви измислени флиртове и закачки, нищо не ме е грабвало така и не ме е оставяло в това състояние, в което съм в момента. Супер объркано ми е постоянно и единственото нещо, което ми е ясно е, че не искам да се отказвам, което сигурно е разумното в случая, но просто не искам..
Ще съм ви много благодарен, ако се опитате да ми помогнете с някой съвет, напътствие и т.н. Благодаря.